Мотиви към Присъда № 17/22.02.2019г. по
НЧХД № 1960/19г. на НРС.
Производството
по делото е образувано по повод постъпила в съда тъжба от А.М.Ч. *** против Х.Б.К. с ЕГН-**********, И.Б.К.
с ЕГН-********** и Ж. Борисвавов К. с ЕГН-**********, с обвинение за това, че
тримата подсъдими в съучестие по между си на 26.08.2018г. около 12,50ч. в
гр.Обзор, пред дом № 16 на ул.Рила нанесли на тъжителя леки телесни повреди, изразяващи се в отоци,
болки в дясно рамо срединно, драскотини в слабинната област и дясна седалищна
област – престъпление по чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.
В
тъжбата са инкорпорирани и след уточнение в с.з. приети за съвместно
разглеждане граждански иск в размер на по
2500лв. срещу всеки от съизвършителите, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – болка и страдание в следствие нанесената телесна повреда,
ведно със законната лихва, считано от деня на деликта – 26.08.2018г. до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание пълномощникът на тъжителя и
граждански ищец по делото, пледира осъдителен диспозитив по така повдигнатото
обвинение, като намира същото доказано с оглед събраните гласни и писмени
доказателства по безспорен начин. Пледира се и уважаване на предявения
граждански иск срещу всеки от подсъдимите като доказан по своето основание и
размер.
Защитника на тримата подсъдими пледира за оправдаване на
подзащитните му поради липса на доказателства за изложените в тъжбата твърдения.
Навежда, че от сочените от самия тъжител доказателства, не се установяват
фактическите обстоятелства описани в тъжбата досежно механизма на нанасяне на
посочените телесни повреди и авторството на деянието. Моли, тримата подсъдими
на бъдат признати за невиновни, като се отхвърлят и предявените срещу тях
граждански искова.
Подсъдимите Х.К., И.К. и Ж.К. твърдят, че не са удряли
тъжителя, нито с ръце, нито с нещо друго или по друг начин. Твърдят, че
написаното в тъжбата не отговаря на истината. Потвърждават, че е имало
спречкване, но не е имало нищо друго освен разменяне на реплики и бутане.
След поотделна и съвокупна прецена на събрание по делото
писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Тъжителят А.Ч. живее със семейството си
в къща в гр.Обзор, ул.Рила № 16. На 26.08.2018г. около 12,50ч. тъжителя,
приятелката му св.Златеслава Дрингова, баба му и дядо му – свидетелите Алекси
Алексиев и Иванка Алексиева и баща му св.М.Ч. обядвали в остъклено помещение в
двора на къщата. На улицата пред къщата спрели два автомобила, като от първия
слезли трима души, а от втория един човек. Установено е по делото, че тримата
подсъдими са братя, като в първия автомобил са били братята И. и Х. Кабаиванови
и свидетеля Димитър Костов, а във втория автомобил /пристигнал минути по-късно/
бил само подс.Ж.К.. От показанията на свидетелите на двете насрещни страни се
установява, че тримата братя са отишли до дома на тъжителя, тъй като разбрали,
че по-рано той се е държал грубо с техния баща. Провокиралата посещението им в
дома на тъжителя случка се е случила по-рано на светофарна уредба в гр.Обзор.
Участници в движението по пътя тогава са били бащата на тримата
подсъдими-св.Борислав К., който бил на работа и управлявал камиона си за
събиране на смет и тъжителя, който управлявал лично МПС, в което била на
предната седалка и приятелката му. При тази случка по повод движението по
пътищата на двете МПС е възникнало вербално спречкване между тъжителя и
св.Борислав К., като последния възприел думите и поведението на тъжителя като заплашително,
неуважително и оскърбително. Включително св.Б.К. твърди, че на пътя е бил псуван
и заплашван от тъжителя с думите“ Ще извадя пистолета и ще те застрелям.“ Докато се прибирал с камиона към гаража на
БКС св.Б.К. срещнал един от синовете си – подс.Ж.К. и му споделил за случилото
се, а на следващия ден пуснал жалба в полицията. По-късно св.Б.К. разбрал, че
на следващият ден тримата му синове и един техен приятел са ходили до дома на
тъжителя за да говорят с него за поведението му към баща им. Така на
инкриминираната дата тримата подсъдими и св. Димитър Костов пристигнали пред
дома на тъжителя. Не е спорно, че никой от тях не е влизал в двора на къщата,
като четиримата са останали на улицата пред оградата. Св.Златеслава Дрингова
сочи, че подсъдимите са викали към тъжителя, който бил в двора : „Ти какво си
заплашвал баща ни, излез навън“. Тъжителя излязъл от двора на улицата, като бил
последван от баща си св.М. Желязков. Св.М.Желязков твърди, че веднага е
последвал сина си, за да се намеси при
необходимост. Тримата подсъдими се приближили към тъжителя и баща му, но думите
и им са били насочени само към тъжителя. Четвъртото момче – св.Димитър Костов е
останал настрана и само е наблюдавал от разстояние. Св.М.Желязков казва:
„Започнаха както винаги викания, крякания. Някой е казал нещо, някой е направил
нещо, това са си техни работи.“ Тогава св.М.Желязков казал, че „нито е мястото,
нито е времето за саморазправа“. Свидетеля твърди, че през цялото време с
тялото си е стоял между сина си и тримата подсъдими. Свидетелите М.Желязков,
Златеслава Дрингова и Иванка Алексиева твърдят, че е имало викане, блъскане и
бутане между момчетата, но бащата на тъжителя се е намирал телом между сина си
и тримата подсъдими. Тримата свидетели дават противоречиви и взаимоизключващи
се показания за начина по който е бил облечен тъжителя-така св.Дрингова твърди,
че бил с тениска, която като вдигнал и се видели наранявания, като посочва че
после е забелязала наранявания който не отговарят на описанията в тъжбата, нито
в съдебно медицинското свидетелство. В същото време св.Ив.Алексиева твърди, че
тъжителя е бил гол до кръста. Тези две свидетелки дават и противоречиви
показания за действията на подсъдимите, като нито могат да посочат кой от тях
какви действия е извършвал. Посочва се че тъжителя е бил бутнат веднъж в
намираща се зад него кръгла поцинкована кофа за боклук, която от
съприкосновението не е паднала, а е останала на место. Св.М.Ч. изразява
предположение, че тъжителя е бил бутнат вероятно от подс.Ж.К., защото само той
бил от лявата им страна и сочи че по метода на изключването мисли, че само този
подсъдим би могъл да бутне сина му. Посочва, че всички ръкомахали с ръце
едновременно. Свидетелите посочени от тъжителя единодушно посочват, че тримата
подсъдими са приели съвета на св.М.Ч. и преди да си тръгнат са казали: „Добре бате
Мишо, само заради теб ще си тръгнем.“ и
„Бате Мишо, щом е за теб, ние си тръгваме.“ Тази група свидетели посочват и че
един от подсъдимите е държал предмет, който описват като бухалка, палка, черна
или кафява пръчка, но не могат да посочат кой от подсъдимите е държал подобен
предмет, нито да посочат кой, как, по какъв начин, къде и дали действително е
ударил тъжителя. Така св.Алексиева първо твърди, че „едно от момчетата“ не може
да посочи кое, се върнало до автомобила и от там взело палка, но не видяла дали
я бил използвал и дали е ударил внука й. Така от показанията на св.Димитър
Костов се установява, че познава както тъжителя, така и подсъдимите. На
26.08.2018г. той, подс.Х. и подс.И. Кабаиванови заедно правили ремонт на
камиона на Х. Камаиванов. Телефонът на последния звъннал и след проведен
разговор подс.Х.К. казал, че трябва да отиде до дома на А., за да се разберат
нещо. Двамата братя се качили в автомобила на Хр.К., заедно със св.Костов,
който не бил със собствена кола и трябвало след като минат през дома на
тъжителя, да го оставят до дома му. Така св.Костов станал свидетел на
инцидента, за който е депозирана тъжбата. В показанията си св.Костов твърди, че
когато са пристигнали пред дома на тъжителя, последния е бил на двора, а подс.Х.К.
го попитал защо е реагирал така с баща му, по повод някаква предишна караница. А.Ч.
отвърнал: „Какви сте вие?, Какво правите, ще видите сега какво ще стане“, Ще
видите какво ще стане, ще ви запаля!“ В този момент пристигнал с автомобила си
третия подсъдим Ж.К.. Подс.Х.К. казал на тъжителя: „Искам просто да поговорим.“
В този момент тъжителя отворил вратичката на двора и излязъл от двора на
улицата. Така тъжителя и подсъдимия Х.К. застанали един срещу друг на
разстояние от около метър един от друг. Тогава излязъл бащата на тъжителя и
застанал между двамата, за да предотврати евентуална саморазправа. Св.Костов
твърди, че е бил на разстояние около 4-5метра от тях и е имал пряка видимост.
После телефонът му звъннал и той говорил около 2-3минути. Този свидетел
посочва, че на двора е бил и дядото на тъжителя, посочва също така, че
приятелката на тъжителя не е излизала извън двора на къщата. Св.Костов твърди,
че никой от участниците не е имал нищо в ръцете си, разговаряли са на висок
глас като подсъдимите Ж. и Христов Кабаиванови са били един до друг, зад тях е
стоял брат им И.К., а между тях тримата и тъжителя е бил св.М.Ч., който с думи
се е опитвал да успокои младежите. Всичко продължило според този свидетел между
пет и седем минути, след което си тръгнали. Св.Костов твърди, че не е виждал
„някой на някого да е посягал, нито да има физически контакт между тях“, като до
тръгването им не е виждал и никакви наранявания по тъжителя.
Видно
от съдебно-медицинско удостоверение № 139/27.08.2018г. при прегледа на тъжителя
са установени в лява слабинна половина две успоредни една на друга драскотини с
размери по около 3см.х 2-3мм на дълбочина около 3мм., в дясна горна трета на
седалището друга драскотина, косо разположена с размери 2см.х4см с червеникава
корица на нивото на кожата, като дясното рамо срединно е отекло на площ 6х3см.
и болезнено на палпация, като е причинена болка.
От така
изяснената и възприета фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал в неговата цялост,
не може да бъде изведен несъмнен, категоричен и обоснован извод, че всеки един от
подсъдимите е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. По делото
липсват безспорни и категорични доказателства/ като не са налични и косвени
такива, които разгледани в своята съвкупност да установяват такава верижна
последователност от фактическите действия на всеки един от подсъдимите, че да
бъде сторен извод, че именно конкретно лице по конкретен начин е нанесло
конкретен удар в конкретна област от тялото на тъжителя, в резултат на което му
е причинил конкретно увреждане. От събраните по делото гласни доказателства се
установява категорично вербално спречкване между подсъдимите и тъжителя на
посочените в тъжбата дата, място и час, което е било сравнително кратковременно
и в рамките на което бащата на тъжителя е бил телом през цялото време между
сина си-тъжителя и двама от подсъдимите, като третия И.К. е стоял по-назад. От
установеното положение на телата на участниците в спречкването не може да бъде
обяснено установеното в съдебномедициското удостоверение наличие на драскотини
– две успоредни в лява слабинна половина и в дясна горна трета на седалището на
тъжителя. Анализа на свидетелските показания, взети в тяхната съвкупност/дори
при изключване на противоречията между тях/ не дава обяснение за механизма на
получаване на нараняванията описани в съдебномедицинското свидетелство. Наличието
на данни за телесни наранявания в съдебно медицинско удостоверение, не
установява само по себе си автора на нараняванията и механизма на получаването
им. В тази връзка, за да бъде едно лице осъдено само въз основа на косвени
доказателства е необходимо същите да са от такова естество, че по един
безспорен, категоричен и несъмнен начин
да доказват извършването на деянието от подсъдимия, както и да изключват
възможността деянието да е извършено от друго лице. Горното разгледано през призмата
на императивното правило на презумцията за невиновност е достатъчно основание
за постановяване на оправдателни диспозитиви по така повдигнатите обвинения по
чл.130, ал.2 от НК против всеки от тримата подсъдими поради недоказаност на
същите, тъй като делото не
са представени, нито посочени за събиране каквито и да било доказателства,
сочещи конкретен подсъдим е нанасял удари на тъжителя. Ето
защо всеки от подсъдимите, следва да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.2 от
НК, тъй като в конкретния случай липсва причинна връзка между поведението на всеки от подсъдимите и
причинения противоправен резултат, поради което и предявеният против всеки
от тях граждански иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по своето основание.
С оглед изхода
по делото и на осн.чл.190, ал.1 от НПК тъжителя А.Ч. следва да понесе сторените
от подсъдимите съдебни разноски в размер на по 500лв. за всеки от тях, както и дължимата
държавна такса върху предявените граждански искова в размер на 300лв., която да
бъде заплатена в полза на НРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: