№ 138
гр. Пазарджик , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК,във връзка с чл. 274 ,ал.1 от ГПК.
С определение № 260236 постановено на 09.04.2021г. по гр.дело № 1062 по описа на
Велинградския районен съд за 2020г. ,съдът е прекратил производството по гр.д.№
1062/2020г. по описа на PC Велинград, в частта и по отношение на предявения с исковата
молба иск - да бъде прекратен от съда трудовия договор на ищеца, като недопустим и е
върнал исковата молба,както и е върнал исковата молба в частта, на искането за заплащане
на осигурителните вноски. Производството е продължило по останалите предявени искови
претенции.
В частната жалба ищеца в първоинстанционното производство А.С. прави оплакване за
неправилно приложение на процесуалния закон при преценката за редовността на исковата
молба.
Пазарджишкият окръжен съд като прецени оплакванията в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок,
отговаря на изискванията по чл.275 от ГПК, поради което съдът я преценява като
допустима.
По нейната основателност :
Гр.дело 1062/2020г. по описа на Велинградския районен съд е образувано по искова молба
на А.С. против „Евро Фрейт“ЕООД. В исковата молба се излагат обстоятелства за наличие
между страните на трудово правоотношение в периода 06.04.2020г.-24.10.2020г., по силата
1
на което ищецът е изпълнявал длъжността „ шофьор“. Формулира искане трудовия му
договор да бъде прекратен ,тъй като работодателят му не му е представял никакъв документ
,но видно от справка в НАП трудовото правоотношение е прекратено от 24.10.2020г., както
и да му бъдат заплатени дължимите осигурителни вноски за изработените месеци.
С Разпореждане 26-590 от 22.12.2020г. ВРС е оставил исковата молба без движение, за
отстраняване в едноседмичен срок следните констатирани от съда нередовности: да
конкретизира искането си: „да бъде прекратен трудовия му договор по съдебен ред“. В
указания едноседмичен срок , ищецът с уточняваща молба е посочил следното:“ не е наясно
дали трудовия договор е прекратен по законовия ред“, за това формулира искане да се
задължи работодателят да представи доказателства за валидното му прекратяване.
Посочва,че за периода от м.04. до м.08.2020г. не са му заплащани нито здравни,нито
социални осигуровки.
С разпореждане № 260207 /11.02.2021г. исковата молба е оставена повторно без уважение
,със следните указния: ищецът да обоснове правния си интерес от прекратяване на трудовия
договор,да посочи цената на исковете за заплащане на осигурителни вноски.
С допълнителна молба ,ищецът е посочил ,че няма интерес от прекратяване на трудовия
договор, освен този ,обосноваващ основателността на претенциите му за изплащане на
възнаграждения по това трудово правоотношение. По отношение цената на осъдителните
искове за осигуровки, ищецът е посочил,че не може да ги посочи,тъй като това е в
компетентността на вещо лице.
С обжалваното в настоящото производство определение , първоинстанционният съд е
приел,че нередовностите в исковата молба не са отстранени в преклузивния едноседмичен
срок.
Определението е правилно.
Предявеният установителен иск е недопустим.Искът е с правно основание чл.124 ал.4
предложение второ ГПК, доколкото се претендира установяване на факти- дата на
прекратяване на едно правоотношение, основание за прекратяването, както и по чия
инициатива е прекратено.
Последната норма сочи, че иск за установяване съществуването или несъществуването на
други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона. Иск за
установяване на посочените факти не е изрично предвиден в КТ, чиято специална уредба
намира приложение. Установяването на основанието и момента на прекратяване на едно
трудово правоотношение се реализира посредством предвидените искове по чл.344 т.1 и т.4
КТ. По първия от тях съдът, за да установи законността на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение, е длъжен инцидентно да установи дали е било същото
съществуващо към момента на прекратяването на соченото от работодателя основание или
2
вече е било прекратено в предходен момент на друго основание, на което се позовава
работника. Защита работникът може да реализира посредством иска по чл.344 ал.1 т.1 и
чл.344 ал.1 т.4 КТ, като исковете могат да бъдат предявени кумулативно. /така Решение №
203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., ГК/.
Няма пречка и след успешно проведен самостоятелен иск по т.1 и повторно неизпълнение от
страна на работодателя за вписване на констатираното в мотивите от съда основание, да
бъде предявен иск по т.4 на чл.344 КТ, за да може работникът да установи вярното
основание, на което е прекратено правоотношението му. В този смисъл и Определение №
455 от 8.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3790/2015 г., I г. о., ГК.
В конкретният случай ищеца е предявил иск за установяване на факти. Исковата молба е
оставяна без движение ,като съдът изрично е дал указания на ищеца да посочи интерес от
предявения установителен иск.Ищецът се е задоволил да посочи, че интереса му се
ограничава единствено за доказване на други осъдителни претенции. Соченият правен
интерес не е налице за ищеца. Това е така, тъй като ищеца разполага със специален
конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ именно за установяване на вярното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и нанасянето на поправката в трудовата
книжка. По отношение на останалите претенции, изводите на съда са правилни, тъй като
задължение на ищеца е да конкретизира претенциите си по размер, въз основа на който да се
определи цената на иска и определи дължимата държавна такса.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260236 постановено на 09.04.2021г. по гр.дело № 1062 по
описа на Велинградския районен съд за 2020г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3