РЕШЕНИЕ
№ 1659
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110170517 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца И. С. В., ЕГН **********, срещу ответник С. К. Ч.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗА вр. чл. 79,
ал. 1, пр. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 6550 лв., представляваща
незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 29.09.2023 г. с предмет на договора-
„Съдействие във връзка с постигнатата спогодба, нейното изготвяне и
консултиране на клиента, във връзка гр. д. № ****/2023 г. по описа на СРС,
както и във връзка подписване на спогодбата с преминаването към развод по
взаимно съгласие в о.с.з. на 03.10.2023 г. от 16:00 ч. по горепосоченото дело
пред СРС, с подялба на имущество, както следва: УПИ и построен в него имот
с адрес ******************************** (данъчна оценка в размер на
153795,40 лв.; апартамент с адрес ************************ (данъчна
оценка в размер на 77100 лв.); МПС с рег. № СВ 6082 КК (пазарна стойност в
размер на 15000 лв.) Общият материален интерес е в размер на 245895,40 лв.“,
ведно със законната лихва от 16.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът И. С. В., ЕГН **********, излага, че между
страните бил сключен процесният Договор за правна защита и съдействие от
29.09.2023 г., във връзка с който ищецът предоставил адвокатски услуги на
ответницата, изразяващи се в съдействие във връзка с изготвяне и постигане
на спогодба и консултиране на клиента, във връзка гр. д. № ****/2023 г. по
описа на СРС, както и във връзка подписване на спогодбата с преминаването
към развод по взаимно съгласие. Твърди, че съгласно договора ответницата е
следвало да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 13100 лв.,
1
платимо на две вноски, като на 30.09.2023 г. му превела по банков път сумата
от 6550 лв. Поддържа, че остатъкът от сумата следвало да бъде престиран
най-късно до 15.12.2023 г., което ответницата не сторила. Последната е
поискала да прекрати договора за правна защита и съдействие с твърдение, че
ищецът не бил изпълнил задълженията си по него, а също така е поискала и
връщане на заплатената от нея част от адвокатския хонорар. Ищецът
поддържа, че не са налице основателни причини за отказ от договора от страна
на ответницата. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. К. Ч., ЕГН **********, чрез адв.
Д. П., подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Поддържа, че процесният договор за правна
защита и съдействие е нищожен поради невъзможен предмет и противоречие
с Д.те нрави. Сочи, че прехвърлянето на личен имот на единия съпруг може да
бъде извършено единствено извънсъдебно, но не и в производството по развод
по взаимно съгласие със споразумение по чл. 51 СК. Поддържа, че договорът е
нищожен и поради значителна нееквивалетност на престациите, както и
поради неспазване на принципа на доверие и почтеност в отношенията
адвокат- клиент. В условията на евентуалност ищецът твърди, че договорът е
унищожаем като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Също така излага твърдения, че договорът е унищожаем поради измама,
доколкото ищецът е въвел в заблуждение ответницата, че така определено
адвокатското възнаграждение е нормативно установен минимум, под който е
забранено да се договаря. Евентуално счита договора за унищожаем поради
грешка в предмета. В случай че договорът е действителен, поддържа, че
ищецът не бил изпълнил качествено и в пълния уговорен обем задълженията
си по договора, в резултат на което последният бил развален от ответницата.
Излага, че с електронно съобщение до ищеца от 04.10.2023 г., а впоследствие
и от 09.10.2023 г., ответницата се е отказала по основателна причина от
услугите на ищеца. Оспорва се ищецът да е предложил надлежно изпълнение
на задълженията си, като коригира споразумението, респ.- предостави
консултация как следва да бъде сторено това. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане със сумата от 3700 лв., представляваща сбор
от следните вземания за връщане на дадено при отпаднало основание- 2200
лв., представляващи подлежаща на връщане сума,платена на 16.06.2023 г. на
основание Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023 г. с предмет
представителство по иск за издръжка, който е развален на 09.10.2023 г.; 1500
лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена на 16.06.2023 г. с
предмет изготяване на сигнал до Районна прокуратура- гр. ******* и сигнал
до ДСП- гр. *****, който договор е развален на 09.10.2023 г. Излага, че
цитираните два договора са били сключени с ищеца на 16.06.2023 г., като към
м. 10.2023 г. ищецът не бил предприел работа по договорите. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
За уважаване на иска с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗА вр.
чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение, по силата на посочения в исковата молба договор, неговото
съдържание, включително и размера на уговореното възнаграждение, че
ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора в твърдения обем,
както и че вземането за адвокатско възнаграждение е изискуемо. В тежест на
ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения-
нищожност, унищожаемост на процесния договор за посочените основания,
респективно- разваляне на договора от ответника поради лошо/некачествено
изпълнение от ищеца. По възражението за прихващане в тежест на ответника
е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
договори за правна защита и съдействие от 16.06.2023 г. с посочения предмет /
представителство по иск за издръжка; изготвяне на сигнал до Районна
прокуратура- гр. ******* и сигнал до ДСПгр. *****/, плащането на
посочените парични суми към ищеца / 2200 лв. и 1500 лв./, и отпадане на
основанието- надлежно разваляне на договорите на твърдяното от тях
основание- неизпълнение на договора. В тежест на ищеца е да установи, че е
налице основание за получаване и задържане на полученото, а именно- че е
изправна страна по договорите, доколкото е престирал по него точно в
качествено, количествено и времево отношение. В тежест на всяка от страните
е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните не е спорно, че на 29.09.2023 г. е сключен договор за
правна защита и съдействие от 29.09.2023 г. с предмет: съдействие във връзка
с постигната спогодба, нейното изготвяне и консултиране на клиента във
връзка с гр.д. № ****/2023 г. по описа на СРС, както и във връзка с
подписването на спогодбата с преминаване към развод по взаимно съгласие в
о.с.з. на 03.10.2023 г. по горепосоченото дело пред СРС , с подялба на
имущество, както следва: УПИ и построен в него имот, с адрес:
************************************ ( данъчна оценка в размер на
153795,40 лева , апартамента с адрес: *************************** (
данъчна оценка в размер на 77 100 лева , МПС с рег. № ********, (пазарна
стойност в размер на 15 000 лева- общият материален интерес е в размер на
245895,40 лева. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 13100
лева с уговорен срок на плащане, както следва: на 30.09.2023 г. – сумата в
размер на 6 550 лева и най-късно до 15.12.2023 г. сумата от 6550 лева,
определено на база посочения материален интерес от 245895,40 лв.
Установява се, че между страните са били подписани още три договора
за правна защита, както следва: 1. На 10.01.2023 г. с предмет: процесуално
представителство пред СРС по дело за развод по исков ред с ответника И. И.,
при договорено възнаграждение в размер на 2000 лева, платимо на 19.01.2023
г. , както и 2. На 16.06.2023 г. с предмет: изготвяне на сигнал до Районна
прокуратура – гр. ******* и сигнал до ДСП в гр. *****, без представителство
пред съответните органи при договорено възнаграждение в размер на 1500
лева, платимо на 16.06.2023 г. , както и 3. На 16.06.2023 г. с предмет:
представителство по иск за издръжка в полза на С. И., дължима от ответника
3
И. И. по гр.д. № ****/2023 г. на СРС при договорено възнаграждение в размер
на 2000 лева, платено на 16.06.2023 г.
Установява се от събраните писмени доказателства, в това число
електронна кореспонденция чрез елетронна поща и вайбър, както и
изслушаните свидетелски показания на св. В. Д. и А. А., че адв. В. като
пълномощник на С. И. е подал искова молба на 06.02.2023 г. за прекратяване
на брака й, сключен с И. И. на осн. чл. 49, ал. 1 СК с обективно съединени
небрачни искове, по която било образувано гр.д. № ****/2023 г. по описа на
СРС. Делото било насрочено за 03.10.2023 г. Преди първото по делото съдебно
заседание между съпрузите било постигнато съгласие за преминаване към
развод по взаимно съгласие и подялба на имущество. С. И. възложила с
процесния договор за правна защита на адв. В. да съгласува , консултира и
съдейства за споразумението за преминаване към развод по взаимно съгласие
и подялба на имущество между съпрузите. Адв. В. изискал документи,
извършил корекции по споразумението, изпратил ги за съгласуване на
електронна поща на ответника, получил потвърждение, и изпратил по делото в
СРС молба с приложенията чрез ССЕВ на 03.10.2023 г., а междувременно
получил на 02.10.23 г. плащане на първата вноска от договореното адвокатско
възнаграждение. В първото по делото съдебно заседание / 03.10.2023 г./
страните заявили/ видно от протокола от съдебното заседание/, че желаят да
доуточнят някои неща по споразумение и поискали отлагане на делото. Един
от включените в споразумението апартаменти бил лична собственост на
съпруга И., придобит преди брака. След заседание по данни на св. Д., С. И.
запитала адвокат В. каква стратегия предлага, но в отговор той заявил, че не
знае. Същият ден, С. И. се консултирала с други адвокати и на 04.10.2023 г. / л.
54 от делото/ изпратила на адв. В. съобщение по приложението "Вайбър", с
което заявила, че се отказва от услугите на адв. В., консултирала се с друг
адвокат, който ще поеме всичките й дела, тъй като не е доволна от качеството
на предоставените от ищеца адвокатски услуги и високите хонорари, които е
взел от нея. Със същото съобщение поискала връщане на платените суми до
този момент. С последващо писмо от 09.10.2023 г. по електронна поща от
****************** до *****************, същата заявила, че прави
възражение за неизпълнение на процесния договор, тъй като бил за
подписване на спогодба, която не била одобрена от съда. Отново заявила, че се
отказва от неговите адвокатски услуги и процесният договор следва да счита
за едностранно прекратен от нейна страна, както и че друг адвокат ще я
представлява вече по делата. С молба от 23.10.2023 г., С. И. уведомила съда,
че оттегля пълномощията си от адвокат В.. Свидетелят Д. и А. излагат
собствените си впечатления, че С. И. се намирала в тежко състояние поради
създалата се ситуация и грижите около децата, както и изпълняване на
служебните си задължения в банката, в която работела. Поради липса на
достатъчно финансов ресурс, същата плащала сумите на адв. В. чрез заеми,
взети от нейните приятелки Д. и А.. Съдът кредитира свидетелските
показания на Д. и А., тъй като са логични, последователни и хронологични и
се допълват от събрания по делото доказателствен материал.
Видно от решение от 01.12.2023 г. по гр. д. № ****/2023 г. на СРС,
4
бракът между С. И. и И. И. бил прекратен, като било утвърдено споразумение
от 27.11.2023 г., представено в последното по делото съдебно заседание,
представено на 28.11.2023 г., като придобитите по време на брака движими и
недвижими имоти били поделени между страните извънсъдебно и същите не
били обект на споразумението.
От брачен договор от 20.11.2023 г. и от нотариален акт за замяна от
27.11.2023 г. се установява, че съпрузите избрали режим на разделност и
поделили по време на брака си придобитите имоти по време на брака, като
двуетажната къща с дворното място и лекия автомобил ********** останали
в собственост на И. И., а той от своя страна прехвърлил на С. - ателие **,
находящ се в **************** , негова лична собственост и се задължил да
заплати на С. 7 000 лева за уравнение на дела.
От удостоверение от 03.12.2024 г., издадено от ********* се установява,
че ответникът работи на длъжност „Управител“ на клон ********* - гр. *****
през цялата 2023 г. и е получила общо нетно възнаграждение в размер на
34082,26 лв. за същата година. По делото е приложен и трудов договор от
2021 г. между ********* и ответника на същата длъжност.
При така установената фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното:
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени
няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа
първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и
само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията
за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност
според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия (противоречие
със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че
сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост,
подредени също според тежестта на порока и ако сделката не подлежи на
унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на
основания за висяща недействителност като извършването и без или извън
надлежно учредената представителна власт. В този смисъл решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС. Решение № 199 от
12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК.
Между страните е възникнало договорно отношение, по силата на
договор за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г., съгласно който
адвокатът – ищец се е задължил да оказва на ответника правно съдействие във
връзка с преминава към развод по взаимно съгласие и уреждане на
имуществени отношения на посочени от доверителя имоти и лек автомобил
във връзка с развода срещу договорено възнаграждение в размер на 13100
лева. Договорът за правна защита и съдействие представлява разновидност на
договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и е регламентиран в
Закона за адвокатурата.
В хода на производството, ответникът въведе защитни
5
правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасителни възражения,
които съдът е длъжен да разгледа:
Възражението за нищожност поради невъзможен предмет е
неоснователно. Съгласно задължителните разяснения в ТР № 3/2014 г. на
ОСГК на ВКС е възприето становището, че ако към момента на постигане на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е
нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на
предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с
оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента
на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е
погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. В случая не се установява да е налице конкретна
фактическа или правна невъзможност на предмета на договора. Допустимо е
страните да уредят имуществените си отношения във връзка с развода. В
мотивите на ТР № 3/29.11.2018 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС е
възприето, че в частта относно имуществените отношения между съпрузите
споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените
последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод
собствеността върху придобитото през време на брака имущество и
отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. Правно възможно и допустимо
е страните да уредят имуществените си отношения, включително за
апартамент – лична собственост на единия съпруг извън съдебното
производство за развод, чрез сделка, брачен договор, както впрочем е сторено.
Ето защо съдът приема, че процесният договор не е нищожен на основание
невъзможен предмет.
Договорът за правна защита не накърнява Д.те нрави. Действително за
исковото производство пред СРС , страните са сключили процесния договор за
подялба на имуществото за сумата от 13 100 лева, изчислен на база данъчни
оценки на недвижимите имоти и пазарна стойност на автомобила. Договорът
за правна защита и съдействие, на общо основание съгласно чл. 9 ЗЗД подлежи
на договорна свобода и всяка от страните може да определя свободно неговите
параметри по отношение на договореното възнаграждение.С подписването на
договора, ответницата се е съгласила с тази цена. Възнаграждението по
процесния договор за правна защита е значително по-ниско от материалния
интерес на имуществото, което съпрузите желаят да поделят, макар и доста
завишено предвид чл. 6, ал. 1, т. 8 от НМРАВ. Съдебната практика обаче
последователно приема, че за нищожни като противни на морала следва да се
приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова
съществена, че практически е сведена до липса на престация, като тази
преценка се прави към момента на сключване на сделката. Така решение от
09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, решение от 29.10.2024 г. по т.д.
№ 1278/2023 г. на ВКС. В разглеждания случай не се установява такава
6
нееквивалентност на престациите към момента на сключване на договора,
която да обоснове нищожността му.
Възражението за унищожаемост поради измама също не се възприема от
съда. Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно
лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.
Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за
сключване на сделката е направено под действието на неверни представи,
които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Критерият за това, дали страната е заблудена, е субективен –
съобразяват се личните качества на заблудената страна. Преценява се, дали
лицето е опитно в житейски аспект или не е, от което излиза, че едни и същи
действия в някои случаи са опорочени, а в други – не съставляват порок.
Небрежността на насрещната страна или само погрешно възприемане на
действителността не е достатъчно, за да е налице подвеждане. В случая, по
делото няма събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че
ответницата не е искала да бъде представлявана от ищеца, че не е искала да се
уредят имуществените отношения във връзка с развода, нито пък че умишлено
е била въведена в заблуждение от ищеца, че имуществената маса, включваща
и апартамент- лична собственост на единия съпруг може да бъде поделена.
Възражението за унищожаемост поради грешка също се явява
неоснователно. При тази хипотеза у автора на волеизявлението има
формирана определена представа за сделката, която сключва, само че тя е
невярна – или представата за това, което смята да договаря не отговаря на
онова, което действително съществува, или страната погрешно смята, че
такава сделка съществува. При заблудата лицето, при наличието на други
представи не би сключил сделката. Така Решение № 238 от 6.04.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4277/2018 г., IV г. о., ГК. В случая по делото не се установи
ответницата да е била заблудена относно предмета на сделката. В самия
договор изрично е посочен предмета му – за преминаване към развод по
взаимно съгласие и подялба на имущество, посочено от доверителя, който е
подписан от ответника.
Възражението за унищожаемост поради крайна нужда и явно неизгодни
условия съдът намира за неоснователно. Крайна е на първо място нуждата от
средства за издръжка на страната и лицата, за които тя е длъжна да се грижи
по закон. Крайна може да бъде и нуждата да се направят разходи за
запазването на свободата, здравето, имуществото и други блага. В случая от
фактите по делото не се установява такава.
На следващо място, поради отхвърляне на възраженията за нищожност и
унищожаемост, съдът дължи да се произнесе по възражението за
недължимост на процесната сума, с твърдение че договорът бил развален,
позовавайки се на съобщение, изпратено от ответника до ищеца по
приложението „вайбър“ на 04.10.2023 г. и по електронна поща от 09.10.2023 г.
Макар ответникът да твърди, че изявленията представляват уведомления за
разваляне на договора, настоящият състав приема, че същите имат характер на
оттегляне на мандата по смисъла на чл. 287 ЗЗД. Не е даден разумен срок за
7
изпълнение на задълженията, не се твърди да е отправено изявление, че
договорът ще се счита развален, ако не бъде изпълнено задължението по
договора, а еднозначно ответникът е заявил, че се отказва от адвокатски
услуги и ще наеме нов адвокат за всичките си дела. Следователно, съдът
намира, че в случая изявленията на ответницата имат характер на оттегляне на
поръчката, поради което договорът е едностранно прекратен на 04.10.2023 г., с
достигане на изявлението на ответника до ищеца, в какъвто смисъл е
изявлението на ответника в съобщението от 09.10.2023 г./ л. 55/.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗАдв., клиентът може по всяко време да оттегли
пълномощията, като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на
възнаграждението в пълен размер (чл. 26, ал. 2, предл. първо), а при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд (чл.
26, ал. 2, предл. второ). Неоснователното оттегляне би било такова, при което
липсва каквато и да било форма на неизпълнение на задълженията от страна
на пълномощниците и няма проявен никакъв друг факт, който да оправдава
(легитимира правен интерес от) оттеглянето, освен субективно, небазирано на
конкретни факти решение за прекратяване на представителството. Когато са
налице причини, които да мотивират, обосновават прекратяването и тези
причини не съставляват проява на недобросъвестност или злоупотреба с
права, то е налице хипотезата на основателно оттегляне на пълномощията.
Така Решение от 11.07.2023 г. по гр.д. № 2278/2022 на СГС, Определение №
208 от 22.01.2025 г. по т.д. № 1661/2024 г. на ВКС.
В разглеждания случай, съдът намира, че оттеглянето на поръчката се
явява обосновано, доколкото хронологично се е случило, непосредствено след
като ответникът в съдебно заседание на 03.10.2023 г. е узнал, че
споразумението във вида, съгласуван от адв. В. няма да бъде одобрено от съда,
а едновременно с това, адвокатът не е предложил друг способ, за да се
постигне подялбата на имуществото, т.е. налице е обоснована причина, която
мотивира ответника да прекрати договора. При прекратяване на действието на
договори, като процесния, поради оттегляне на поръчката, съгласно чл. 288
ЗЗД е изключено право на обезщетение за последващия прекратяването
период в размер на възнаграждението, уговорено за периода на действие на
договора, като същото е възприето и в чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗАдв., която е
приложимата хипотеза в настоящия случай. След 03.10.2023 г. не се
установява да са извършвани каквито и да е действия от адв. В., ето защо
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
Право на разноски има ответника съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер
на 1800 лева, платени съгласно представен по делото договор за правна
защита и съдействие /л.245/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца И. С. В., ЕГН ********** срещу С.
8
К. Ч., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗА вр.
чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 6550 лв.,
представляваща незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по Договор
за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2023 г. до
окончателното му плащане като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. С. В., ЕГН ********** да
заплати на С. К. Ч., ЕГН ********** сумата от 1800 лева – адвокатско
възнаграждение за един адвокат за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9