Решение по дело №6593/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3834
Дата: 23 август 2024 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20241110206593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3834
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110206593 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ЕООД, ЕИК ***, против наказателно
постановление № BG2023/5800-741/НП от 21.02.2024 г., издадено от директор на
Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, с което за
нарушение и на основание чл.126, ал.1, т.2, вр. чл.4, т.17 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 лева и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на
държавата са отнети 18 (осемнадесет) броя кутии, съдържащи 2.700 кг. (два килограма
и седемстотин грама) тютюн за пушене с водна лула (наргиле), което освен тютюн
съдържа и ароматизиращи вещества, като предмет на нарушение по чл.126, ал.1 от
ЗАДС.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че не било доказано
дружеството-жалбоподател да е автор на деянието и нарушението да е извършено
виновно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
явява представител.
За АНО, редовно уведомен, също не се явява представител. Постъпило е
становище от главен инспектор П., че не може да се яви в откритото съдебно
1
заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано по
същество.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице (лице имащо качеството управител на дружеството към
момента на подаване на жалбата), срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.
След самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2023 г., около 01:00 часа, служители на 01 РУ-СДВР извършили
проверка в търговски обект – „******“, находящ се в гр. ******, стопанисван от
„******“ ЕООД, ЕИК *****. При проверката в обекта били открити 18 броя кутии,
съдържащи различно количество тютюн за наргиле. Лицето в обекта не представило
изискуемите документи за извършване на търговска дейност, а в снети писмени
обяснения същата посочила, че е разбрала, че има проверка, когато е слязла на бара и е
съдействала с каквото може. Документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз
за намерените в обекта акцизни стоки не бил представен. С протокол за доброволно
предаване, съставен на 07.07.2023 г., на служителите от 01 РУ-СДВР били предадени
откритите при проверката кутии с тютюн за наргиле, както следва: 8 бр. кутии с марка
„***“ от 200 гр., съдържащи различно количество тютюн за наргиле; 1 бр. кутия с
марка „**“ от 200 гр., съдържаща около 60 гр. тютюн за наргиле; 5 бр. кутии с марка
„***“ от 200 гр., съдържащи различно количество тютюн за наргиле; 1 бр. кутия с
марка „***“ от 200 гр., съдържаща около 100 гр. тютюн за наргиле и 3 бр. кутии с
марка „***“ от 250 гр., съдържащи различно количество тютюн за наргиле.
Резултатите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол от
07.07.2023 г., а по случая била изготвена докладна записка до началника на 01 РУ-
СДВР.
По преписката били приложени писмени обяснения от Д. В. Д., управител на
„**“ ЕООД, ЕИК **** и П. С. П., управител на „******“ ЕООД, ЕИК *****, с които
същите предоставили трудови договори на служителите и документи за извършваната
в обекта търговска дейност, в това число: Договор за стопанисване и управление,
сключен на 01.05.2019 г. между „*****“ ЕООД и „**“ ЕООД; Договор за съвместна
дейност, стопанисване и управление, сключен на 19.05.2023 г. между „**“ ЕООД и
„******“ ЕООД, съгласно който осъществяването на търговската дейност в търговския
обект, находящ се в гр. ****** и представляващ „****“, се извършвала от името и за
сметка на „******“ ЕООД, но въз основа на издадените в полза на „**“ ЕООД
разрешителни. По отношение на намерения в обекта тютюн за наргиле в обясненията
се твърдяло, че същият бил собственост на „*******“ ЕООД, тъй като съгласно
приложен Договор за предоставяне на услуга, сключен на 15.05.2020 г. между „****“
2
ЕООД - Възложител и „*******“ ЕООД, ЕИК *** - Изпълнител, Възложителят
възлага, а Изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши следната
услуга: направата, транспорт и обслужването на наргилета в обект на Възложителя, а
именно заведение „****“, находящо се в гр. ****, като Изпълнителят се задължава да
подсигури за своя сметка всички необходими консумативи и материали за направата и
обслужването на наргилетата. Персоналът, ангажиран с услугата, бил назначен на
трудов договор във фирмата Изпълнител.
На 25.07.2023 г. по случая били снети писмени обяснения от И. В. В. - управител
на „*******“ ЕООД, ЕИК ***, в които същата заявила, че на този етап се възползвала
от правото си да не дава обяснения.
С приемо-предавателен протокол, съставен на 03.08.2023 г., намерените при
проверката 18 (осемнадесет) броя отворени кутии с тютюн за наргиле били предадени
в ТД Митница София, където с приемо-предавателен протокол били приети в склад за
съхранение на отнети и изоставени в полза на държавата стоки при ТД Митница
София.
На 19.09.2023 г. в ТД Митница София, с оглед установяване нетното тегло на
съдържанието в иззетите кутии, в присъствието на И. В. В. - управител на „*******“
ЕООД, било извършено измерване, при което било установено, че общото нетно тегло
на съдържащата се в предадените 18 (осемнадесет) броя отворени кутии червена смес
с характерен мирис на тютюн за наргиле е 2.700 кг. (два килограма и седемстотин
грама).
С цел определяне вида на стоката, в същия ден - 19.09.2023 г., в ТД Митница
София, в присъствието на И. В. В. - управител на „*******“ ЕООД, с Протокол за
вземане на проба № 601/19.09.2023 г., от цялото количество (2.700 кг. пропита с
аромати червена смес с характерен мирис на тютюн за наргиле, съдържаща се в 18-те
бр. кутии), била взета сборна проба (4 бр. найлонови пликове, разпределени съответно
- 2 бр. за митническата лаборатория, 1 бр. за проверяваното лице и 1 бр. - контролна,
за съхранение в ТД Митница София, запечатани с митнически пломби) за лабораторен
анализ. Със заявка за анализ/експертиза две опаковки от пробата били изпратени до
Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) при Централно митническо управление
(ЦМУ) на Агенция „Митници“, за изготвяне на експертно становище. Видно от
становището на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) №
02_25.09.2023/30.10.2023 г., изготвена от ЦМЛ при ЦМУ на Агенция „Митници“, АИС
№ 32-611008/30.10.2023 г., въз основа на получените резултати, в съответствие с
термините и определенията на чл.12, ал.2 от ЗАДС, изследваната проба се
охарактеризирала като изделие за пушене с водна лула (наргиле), което освен тютюн
съдържало и ароматизиращи вещества. По смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС за „тютюн
за пушене“ се смятали и изделия, съставени изцяло или частично от вещества,
3
различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене
по ал.1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или
заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или
изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества. Гореописаното
изделие за пушене с водна лула (наргиле) се включвало в понятието „тютюн за
пушене“ по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС и се определяло като акцизна стока,
съгласно чл.4, т.1 от ЗАДС, предвид на което подлежало на облагане с акциз, съгласно
чл.2, т.2 от ЗАДС. За откритата акцизна стока - 2.700 кг. (два килограма и седемстотин
грама) тютюн за пушене, не били представени документи, удостоверяващи плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза.
Въз основа на така установеното, срещу дружеството-жалбоподател бил
съставен АУАН № BG01112023/5800/А-1473 от 01.11.2023 г. за извършено нарушение
на чл.126, ал.1, пред.1 от ЗАДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели на съставянето му, след което препис от него бил връчен за запознаване на
управителя на дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.
АНО приел изложените в съставения АУАН фактически констатации за
категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление № BG2023/5800-741/НП от 21.02.2024 г., с
което за нарушение на чл.126, ал.1, т.2, вр. чл.4, т.17 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 4000 лева и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на държавата са
отнети 18 (осемнадесет) броя кутии, съдържащи 2.700 кг. (два килограма и
седемстотин грама) тютюн за пушене с водна лула (наргиле), което освен тютюн
съдържа и ароматизиращи вещества, като предмет на нарушение по чл.126, ал.1 от
ЗАДС. В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението е извършено
повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на Споразумение за прекратяване
на административнонаказателно производство № BG2023/5800-288/C от 25.05.2023 г.
по описа на ТД Митница София, одобрено с Решение № 376/2023 г. на директора на
дирекция МРР към ЦМУ на Агенция „Митници“, влязло в сила на 07.06.2023 г.),
поради което и наложеното наказание е определено по чл.126, ал.1, т.2, пред.2, вр.
чл.4, т.17 от ЗАДС.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката П. К., както и от приложените писмени доказателства,
събрани в хода на административнонаказателното производство и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК. Свидетелката П. К. подробно разказа за извършената
проверка и резултатите от нея - откритата смес за пушене на наргиле, за която не били
представени изискуемите по закон документи, удостоверяващи начисляването,
плащането или обезпечаването на акциза. Показанията на свидетелката са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с изложеното в
4
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП,
поради което съдът ги кредитира изцяло. От друга страна казаното от свидетелката се
подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят също
не оспорва факта на намерената смес за пушене на наргиле, но счита, че държането не
било осъществено от него.
Въз основа на изложеното до тук, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН, вр. чл.314, ал.1
НПК, намира следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представляващия
нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен на 01.11.2023 г. в
тримесечен срок от открИ.не на нарушителя, като тези три месеца се броят не от
проверката на 07.07.2023 г., а от момента на изготвяне на експертизата, която е
установила, че се касае за акцизна стока – тютюн за наргиле, тъй като до този момент
не е било ясно, дали е налице извършено нарушение (държане на акцизна стока).
Експертизата е била изготвена на 30.10.2023 г. Актът е съставен и в двугодишния срок
от извършване на нарушението, понеже се касае за митническо такова. НП е издадено
в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът
достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
По делото категорично се установи, че от обективна страна дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.126, ал.1,
т.2, вр. чл.4, т.17 от ЗАДС. Съгласно цитираната разпоредба, на лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
5
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл.73б, ал.16, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не
по-малко от 2000 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лева – за
юридическите лица и едноличните търговци. От обективна страна на 07.07.2023 г.
дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД е държало акцизни стоки без данъчен
документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по
чл.73б, ал.16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Това обстоятелство е посочено във всички писмени
документи от административнонаказателната преписка и е потвърдено от показанията
на разпитания по делото митнически служител. Акцизната стока - 18 (осемнадесет)
броя кутии, съдържащи 2.700 кг. (два килограма и седемстотин грама) тютюн за
пушене с водна лула (наргиле), което освен тютюн съдържа и ароматизиращи
вещества, се е намирала в проверения търговски обект. Същата е била собственост на
дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД, тъй като съгласно приложен Договор за
предоставяне на услуга, сключен на 15.05.2020 г. между „****“ ЕООД - Възложител и
„*******“ ЕООД, ЕИК *** - Изпълнител, Възложителят възлага, а Изпълнителят се
задължава срещу възнаграждение да извърши следната услуга: направата, транспорт и
обслужването на наргилета в обект на Възложителя, а именно заведение „****“,
находящо се в гр. ****, като Изпълнителят се задължава да подсигури за своя сметка
всички необходими консумативи и материали за направата и обслужването на
наргилетата. В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не
било доказано дружеството-жалбоподател да е автор на деянието. Предвид на това е
осъществено изпълнителното деяние „държане“ на тези 2700 грама тютюн за наргиле.
Нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС е формално, тоест на просто извършване и не се
изисква настъпването на някакъв противоправен резултат. Обществената опасност при
нарушенията на просто извършване от този вид сама по себе си е толкова висока, че
законодателят не е намерил за нужно да предвиди каквото и да било увреждане на
обществените отношения, регулиращи дейности, свързани с акцизни стоки. Самото
държане на акцизни стоки без документ, който да удостовери плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, е било достатъчно основание за
ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. Няма
значение, дали тютюнът за наргиле е бил за лични нужди или за търговия. В чл.126,
ал.1 от ЗАДС изчерпателно са изброени формите на изпълнителното деяние, една от
които е „държи“, тоест не е необходимо намереният тютюн за наргиле да е бил
продаван, а е достатъчно само да е бил държан без документ, който да удостовери
6
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, за да е налице нарушение на
чл.126, ал.1 от ЗАДС.
По смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС, за „тютюн за пушене“ се смятат изделия,
съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на
изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал.1, както и изделията за пушене с
водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на
базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и
ароматизиращи вещества. По смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС, продуктите с код по КН
24031100 са тютюневи изделия, като съгласно чл.2, т.1 от ЗАДС тютюневите изделия
подлежат на облагане с акциз.
Към момента на проверката и съгласно Договор за съвместна дейност,
стопанисване и управление, сключен на 19.05.2023 г. между „**“ ЕООД и „******“
ЕООД, осъществяването на търговската дейност в търговския обект, находящ се в гр.
****** и представляващ „****“, се е извършвала от името и за сметка на „******“
ЕООД, но въз основа на издадените в полза на „**“ ЕООД разрешителни. По
отношение на намерения в обекта тютюн за наргиле и както беше посочено по-горе,
същият е собственост на „*******“ ЕООД, тъй като съгласно приложен Договор за
предоставяне на услуга, сключен на 15.05.2020 г. между „****“ ЕООД - Възложител и
„*******“ ЕООД, ЕИК *** - Изпълнител, Възложителят възлага, а Изпълнителят се
задължава срещу възнаграждение да извърши следната услуга: направата, транспорт и
обслужването на наргилета в обект на Възложителя, а именно заведение „****“,
находящо се в гр. ****, като Изпълнителят се задължава да подсигури за своя сметка
всички необходими консумативи и материали за направата и обслужването на
наргилетата. Предвид на това именно „*******“ ЕООД е субект на
административнонаказателната отговорност.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към която освен
наличието на вина, спадат също причините и мотивите за неговото извършване.
Всички те обаче са ирелевантни за настоящия казус. Достатъчно е да е било извършено
нарушение от обективна страна, каквото е налице и в тази връзка са неоснователни
възраженията за недоказаност на деянието от субективна страна.
Предвиденото наказание е точно фиксирано, а именно двойният размер на
дължимия акциз за тютюна за наргиле, но не по-малко от 2000 лева, а при повторно
нарушение – не по-малко от 4000 лева – за юридическите лица и едноличните
търговци. В НП е посочено, че дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД е
реализирало към датата на извършване на настоящото нарушение повече от едно
нарушения на нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС. Това заключение е направено въз
основа на Споразумение за прекратяване на административнонаказателно
7
производство № BG2023/5800-288/C от 25.05.2023 г. по описа на ТД Митница София,
одобрено с Решение № 376/2023 г. на директора на дирекция МРР към ЦМУ на
Агенция „Митници“, влязло в сила на 07.06.2023 г., с което дружеството „*******“
ЕООД отново е било наказано за нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Съгласно
чл.107з, ал.11 от ЗАДС, споразумението е окончателно и има последиците на влязло в
сила наказателно постановление. Предвид на това дружеството „*******“ ЕООД
обективно е извършило нарушение на разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС в срок по-
малко от една година от влизането в сила на НП за същото такова нарушение, за което
са съществували основания за ангажиране на отговорността му по чл.126, ал.1, т.2, вр.
чл.4, т.17 от ЗАДС. Макар това да е извършено едва с обжалваното НП, без в АУАН да
са посочени каквито и да е обстоятелства, вменяващи в отговорност на жалбоподателя
извършването на нарушение в условията на повторност, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се съобрази с константната практика на АССГ, че това не е
съществено процесуално нарушение. Според съдебните състави от АССГ повторността
не е елемент от състава на правонарушението. Те приемат, че дали едно деяние е
повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на
нарушението, което в случая е безспорно установено. С разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН не се поставя изискване в АУАН да бъде посочена санкционната разпоредба,
която следва да бъде приложена, както и видът и размерът на наказанието.
Задължителни реквизити са единствено елементите от обективна страна - дата и място
на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, и
елементите от субективна страна - субект и вина при деяния, извършени от физически
лица. Сочат се също и законните разпоредби, които са нарушени. Изискването на
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от
фактическия състав на деянието по чл.126, ал.1 от ЗАДС е спазено при съставяне на
АУАН. С чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН към тези елементи /чл.42, ал.1, т.3 - т.5 от ЗАНН/ се
допълват видът и размерът на наказанието, за определянето на което е от значение
дали деянието е повторно или не, съответно дали същото е извършено от физическо
или юридическо лице. Касае се за дейност на административнонаказващия орган по
определяне вида и размера на наказанието в НП, за което нормата на чл.42 ЗАНН не
поставя изискване да бъде посочено още със съставяне на АУАН. В този смисъл са
постановени множество съдебни актове на различни състави на АССГ, сред които:
Решение № 4274 от 22.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 4832/2015 г.; Решение
№ 4161 от 16.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 10783/2014 г.; Решение № 4019
от 10.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 292/2015 г. С оглед принципа на
предвидимия съд и установената трайна съдебна практика по този въпрос, следва да се
приеме, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за
извършено при условията на повторност нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС.
8
Разпоредбата на чл.4, т.17 от ЗАДС урежда института на т.нар. „повторно
нарушение“. Съобразно легалната дефиниция от такъв характер е нарушението,
извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с
което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В такИ. случаи
административнонаказателната репресия от страна на държавата спрямо нарушителя е
засилена, като размерът на санкцията е не по-малко от 4000 лева. Поради това съдът
намира, че правилно на дружеството „*******“ ЕООД е наложено наказание по
чл.126, ал.1, т.2, вр. чл.4, т.17 от ЗАДС, доколкото несъмнено е доказано, че
нарушението е извършено при условията на повторност. Правилно на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, тъй като
двойният размер на дължимия акциз е 901,80 лева (2 x 450,90 = 901,80 лева), а
имуществената санкция при повторно нарушение е двойният размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 4000 лева. В заключение трябва да се отбележи, че
дължимият акциз върху намерените 2700 грама тютюн за наргиле е изписан въз
основа на представена и приета като доказателство служебна бележка, издадена от
отдел „Акцизна дейност“ при Митница София. В нея ясно и подробно са посочени
относимите разпоредби и правила при изчисляването на дължимия акциз към момента
на нарушението. Същият е бил определен от специализиран за целта орган - отдел
„Акцизна дейност“ при Митница София, поради което решаващият по делото състав
прие неговата преценка за правилна и законосъобразна.
Не се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото
ЗАДС регулира обществени отношения, свързани с облагането на високооборотни
стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението -
акцизни стоки по чл.4, т.1 във връзка с чл.2 от ЗАДС. Ето защо, преценката за
маловажност не може да се основава на количествени критерии или предходно
ангажиране на административна отговорност на нарушителя, както и на други
критерии като вида и предмета на нарушението, засегнатите обществени отношения,
предвидените санкции и прочие. Възможността на административнонаказващия орган
да прави преценка за приложимостта на „маловажност“ по чл.28 от ЗАНН е
реализирана по законосъобразност. При издаване на процесното НП е обсъдено защо
същата не се прилага в конкретния случай. Следва да се подчертае, че с оглед
въпросите за „маловажност“, ЗАДС се явява специален спрямо ЗАНН, като при
евентуални противоречия следва да се прилага именно специалният закон. Настоящата
съдебна инстанция намира, че съгласно приетата фактическа обстановка и направения
анализ за приложимост на чл.126б, ал.1 от ЗАДС е правилно определено, че случаят не
разкрИ. признаците на „маловажност“. Разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС
определя стойностен критерий за третиране на случаите като маловажни по чл.126б,
ал.1 от ЗАДС, а именно двойният размер на акциза на стоките - предмет на
нарушението да не надвишава 100 лева. В конкретния случай, въз основа на
9
служебната бележка от отдел „Акцизна дейност“ при Митница София, дължимият
акциз за тютюна за наргиле е определен на 450,90 лева, като неговият двоен размер е
901,80 лева. Следователно, последният надвишава и то значително нормативно
определения минимален праг. Относно приложимостта на чл.39, ал.1 от ЗАНН следва
да се посочи, че разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС препраща единствено и само
към начина, по който следва да се санкционират установените маловажни случаи -
чрез издаване на фиш от овластен орган, който трябва да съдържа определени данни и
глобата да е в размер от 10 до 50 лева. Самото определяне на маловажен случай при
установяване на нарушение по чл.126 от ЗАДС обаче е уредено с разпоредбата на
чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Извършеното от дружеството-жалбоподател не може да се
приеме за маловажен случай и поради това, че нарушенията по ЗАДС предвиждат
засилен контрол и отговорността за тях е по-строга. Със ЗАДС е определена по-висока
степен на обществена опасност за деяния, съставляващи нарушение на неговите
норми. За същите са предвидени относително високи размери на наказанията както и
по-висок минимален праг. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и това, че се
касае за повторно нарушение по смисъла на чл.4, т.17 от ЗАДС, което е било
извършено само един месец след сключване на споразумение и налагане на наказание
за същото по вид нарушение, което говори, че наложеното наказание явно не е
изиграло своята възпираща, поправителна и превъзпитателна функция. Това показва
проявена упоритост от страна на дееца да нарушава изискването на чл.126, ал.1 от
ЗАДС, поради което няма как стореното от него да се приеме за маловажно.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че издаденото НП
не противоречи на закона и административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана законосъобразно. Категорично се доказа, че
то е държало акцизни стоки – 2.700 кг. (два килограма и седемстотин грама) тютюн за
пушене с водна лула (наргиле), без данъчен документ или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или търговски документ по чл.73б, ал.16, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и го е сторило
повторно, като по този начин е осъществило състава на нарушението по чл.126, ал.1,
т.2, вр. чл.4, т.17 от ЗАДС. Административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция в размер на 4000 лева по чл.126, ал.1, т.2, вр. чл.4, т.17 от ЗАДС
и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнел в полза на държавата 18 (осемнадесет)
броя кутии, съдържащи 2.700 кг. (два килограма и седемстотин грама) тютюн за
пушене с водна лула (наргиле), което освен тютюн съдържа и ароматизиращи
вещества, като предмет на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Наложената
имуществена санкция е във фиксиран размер, поради което съдът не може да я изменя,
а предметът на нарушението се изземва независимо чия собственост е.
10
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
След като издаденото НП се потвърждава, то няма как да бъде уважено искането
на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски, а от своя страна
наказващият орган не е претендирал такИ., поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG2023/5800-741/НП от
21.02.2024 г., издадено от директор на Териториална дирекция (ТД) Митница София на
Агенция „Митници“, с което за нарушение и на основание чл.126, ал.1, т.2, вр. чл.4,
т.17 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на „*******“ ЕООД, ЕИК ***
е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева и на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на държавата са отнети 18 (осемнадесет) броя
кутии, съдържащи 2.700 кг. (два килограма и седемстотин грама) тютюн за пушене с
водна лула (наргиле), което освен тютюн съдържа и ароматизиращи вещества, като
предмет на нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11