Р Е Ш Е Н И Е
№ 261146
гр.Перник, 22.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 06366 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от В.Д.М., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *** със съдебен адрес/***, с ЕИК *********, гр.Перник,
ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А с искане да бъде осъден ответника „ОБЩИНА ПЕРНИК” град
Перник да заплати на ищеца сумата от 8000,00 / осем хиляди лева/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди в
резултат на счупване на горния край дясна ръка на лъчева кост, предизвикано от
подхлъзване и падане върху непочистен от снежна покривка участък, находящ се в
гр. Перник, ул. „ ****“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока
за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва основанието и размера
на исковата претенция. Твърди, че липсват доказателства относно наличието на
причинна връзка между увреждането на ищеца и състоянието на пътя, както и че
липсват данни за наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия
инцидент, т.е. състоянието не предполага някакви трайни увреждания и поражения
на мускули, кости и стави, липсват продължителни влияния върху здравословното
състояние на ищеца, сочи, че липсват приложени доказателства относно
претърпените болки и страдания, като са налични единствено издадени болнични
листове. Прави възражение за съпричиняване.
Поискано
е конституирането на трето лице-помагач – “Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Перник
С
определение от 02.04.2021г. по делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като
трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран “Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр. Перник.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска
по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
В
разглеждания случай се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени
не от обективни и присъщи качества на една вещ – тротоар– чл. 50 ЗЗД, а за
вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което
отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД, съответно 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на
повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. Основателността на
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени в
правната сфера на ищеца вреди, причинна връзка между вредите и противоправно,
виновно поведение на лице, на което от процесуално легитимирания ответник е
възложена работа, което именно лице – изпълнител на възложената работа е
осъществило по отношение на ищеца граждански деликт. Отговорността на
възложилият работата е обективна, с гаранционно – обезпечителна функция, като
субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия й състав.
Субективният елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето – изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
От
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
се установява, че на 17.01.2020г., около 16.00 ч., ищцата тръгнала от дома си
до близка лавка да напазарува. Пътят от дома й на ул. “****,, се пресичал с ул.
„****“. Вървяла по тротоара и на около 50 метра от завоя между двете улици
обичайно за сезона поради отрицателните дневни температури и заснежената пътна
настилка той бил хлъзгав и трудно проходим. Стигнала до място, на което на
тротоара били натрупани строителни отпадъци и се наложило да слезе на пътното
платно. Участъка преди време се ремонтирал поради теч, който идвал от улицата,
на която живее ищцата и водата стигала чак до съседната улица, като всичко било
заледено. Пътя бил като стъкло от замръзналата вода поради лошите метрологични
условия и ниските температури. Ищцата В.М. пристъпила внимателно, на
непочистения от снежната покривка участък, но не успяла да се задържи на леда и
паднала, като инстинктивно се опряла на дясната си ръка с цялата си тежест.
Усетила нечовешка болка, причерняло и, и започнала да се мъчи сама да се
изправи, но ръката й въобще не можела да помръдне и тя седяла безпомощно на
улицата. Опитала с лявата ръка да натисне дясната, но болката била нечовешка,
тьй като ръката, на която паднала веднага се надула и почнала да посинява.
Седяла безпомощно на пътното платно и се оглеждала за преминаващи хора,
безпокоейки се да не мине автомобил, да не може да спре на леда и да я прегази.
От съседна къща св. Й.М. видяла случилото се и се притекла на помощ. С огромни
усилия помогнала на ищцата да се изправи. Тъй като болката и шока били огромни,
придружена от жената, която й помогнала, ищцата се върнала в дома си. Съпругът
на ищцата бил в дома им, веднага запалил автомобила и отишли в Спешния център
на МБАЛ „Рахила Ангелова” Перник, където била насочена за „Травматологично
отделение". Веднага й била направена ренгенография на гривнена става ,
като под локална анастезия й била направена мануална репозиция на фрактурата и
наложена гипсова имобилизация. Наложило се болнично лечение, като ищцата 3
/три/ дни престояла в „Травматологично отделение“ под лекарско наблюдение.
Диагнозата, с която постъпила ищцата за лечение е счупване на горния край на
лъчева кост - , ****“, като били извършени оперативни процедури на раменен пояс
и горен крайник. На ищцата била извършена гипсова имобилизация за 30 дневен
период, при необходимост от два контролни прегледа на 24.01.2020г. и на
14.02.2020г. Същата била неработоспособна за периода от 17.01.2020г., до
14.07.2020г., за който период била в болничен отпуск. През тази почти половин
година пострадалата ръка била непрекъснато с продължителни силни болки и оток.
След сваляне на гипса дясната гривнена става била с оток, локална болка,
флексионно екстснзионна контрактура в ставата и непълен юмручен захват. На
ищцата и била предписана терапия - ЛФК
без натоварване, НСЛВС, криотерапия, физиотерапия, лечение с нискочестотно
магнитно поле 10 процедури и аналитична ЛФК 10 процедури поради продължаващите
болки. На 02.04.2020г., ищцата В.М. направила ренгенография на гривнена става,
където било установено ****. Това трайно увреждане е съпроводено с болка,
подуване, слабост и чести блокирания на ръката с ограничение на някои движения.
Видно от
заключението на допусната съдебно – медицинска експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е получила травматично увреждане: **** на „типично място".
Счупването на лъчевата кост е било с разместване на фрагментите, което е
наложило оперативна интервенция. Малката по обем и сложност медицинска
интервенция е извършена по спешност на 17.01.2020г. и под локална анестезия е направена
мануална репозиция на фрактурата п е наложена гипсова имобилизаппя. Гипсовата
имобилизация е поставена за период от време от 4 седмици - до 14.02.2020г.,
когато е свалена. Това увреждане е осъществило критериите на квалифициращия
медико-биологичен признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ГОРЕН
КРАЙНИК /РЪКА/. Травматичното увреждане в областта на дясна гривнена става е с
травматичен произход и по своя вид. локализация и характеристики отговаря и е
възможно да е получено по начин и по време, за които се сочи в исковата молба
по дедою. а именно при инцидент настъпил на 17.01.2020г. В случая се касае за
счупване па лъчевата кост на „типично място", което увреждане се получава
при падане върху терен, най-често от собствен ръст и опиране на дланта върху
твърдата повърхност, при което под тежестта на собственото тяло се получава
счупване в областта на долния край на лъчевата кост - в областта па гривнената
става. В резултат от претърпяната травма,
пострадалото лице е търпяло физически болки п страдания по време на
възстановителния период, като същите са били значителни и с по-голям интензитет
в първите дни и седмици след инцидента и са намалявали по сила и интензитет в
периода на възстановяване па нормалните функции на увредения крайник. Възстановителния
период при пострадалата е бил с продължителност от около 5-6 месеца. При
пострадалата е настъпило пълно възстановяване по отношение на основната функция
на горния крайник, а именно хватателнага. в посочения по-1 оре оздравшелсн
период. Не са налице данни за настъпили неблагоприятни последствия за здравето
на ищцата по отношение на основната функция на крайника след приключване на
оздравителния процес. Към момента и за в бъдеще, се очаква ищцата да изпитва
физически болки както при физически пренатоварвания, така и при промяна на
атмосферните условия.
Анализът
на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи по
главния иск:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с
влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни
имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 80,
ал. 3 от ЗУТ не се допускат улици без тротоари в населени места с население над
30000 жители. От изложеното следва, че ул. „****“ и тротоара към нея е общинска
собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото
въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за
вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в
резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на
нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и
възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на
вещта Община Перник е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица
и тротоара към нея. Понятието изправно състояние означава, че улица „****” и
тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си
предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци, включително и при
зимни условия. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община Перник ще изпълнява задължението си
като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители
или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на
пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно –
обезпечителна функция.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
законовото си задължение да поддържа ул. „****“ и тротоара към нея в безопасно
за придвижване на пешеходци състояние. Предвид обстоятелството, че ответникът
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при
и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за снегопочистване и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е
породена деликтната отговорност на възложителя – Община Перник за обезщетяване
на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица
по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Така обоснованият
правен извод за осъществен фактически състав, придаващ на Община Перник
качеството лице, отговарящо на деликтно основание за причинените на В.Д.М.
вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на
определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за зимно
поддържане на улицата или с предоставяне на компетентност на съответно
длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице
ответник да сключи договор за поддържането на процесната вещ.
Причинно
– следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно
задължение от страна на Община Перник и претърпените от ищеца вреди, се
установява от приетото и неоспорено заключение по допусната съдебно –
медицинска експертиза, показанията на свидетелите.
Разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза се
установява, че ищцата е изпитвала силни болки в първите дни след инцидента,и в
първите дни след наложилата се оперативна интервенции. Възстановителният период
е с продължителност над шест месеца и към момента на изготвяне на експертизата
е бил приключил. Установява се, че страданията на пострадалата са отшумели
напълно, но при студено време и натоварване ще се проявява болков синдром, който
ще продължи и за в бъдеще. Изводите на вещото лице относно състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента и във
възстановителния период се подкрепят от гласните доказателства. В резултат на
инцидента на 17.01.2020г. В.Д.М. е претърпяла силен стрес, много силни болки и
последвала операция.
Съдът
като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, периодът
на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, както и че
не са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищеца да са причинени
трайни увреждания намира, че справедливото обезщетение за претърпените от В.Д.М.
негативни изживявания възлиза на 8 000
лева.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е
делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно
поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на
вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за
забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима –
длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение
/чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната
лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД до окончателно изплащане на вземането. Предвид
изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава върху
главницата от 17.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
Предвид
основателността на претенцията за заплащате на обезщетение за претърпени от В.Д.М.
имуществени и неимуществени вреди вследствие на осъществен фактически състав на
непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е
налице процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.
По
разноските
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по
главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Видно от приложените доказателства ищеца е сторил разноски, както следва 320,00
лв. – държавна такса за образуване и водене на делото, 800,00 лв. –
възнаграждение за един адвокат и 200,00 лв. – депозит за съдебно-медицинска
експертиза, или в размер общо на 1320,00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Перник с
ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати на В.Д.М.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 8000,00 лева /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на счупване на горния
край на дясна ръка на лъчева кост, предизвикано от подхлъзване и падане върху
непочистен от снежна покривка и заледен участък, находящ се в гр. Перник, ул. „****“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2020 г. до
окончателното й изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Перник с
ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати на В.Д.М.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 1320,00 лева /хиляда триста и двадесет лева/, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО по иска с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при участието на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник – трето лице-помагач на страната
на ответника - Община Перник .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.