Р Е Ш Е Н И Е
№ 29/18.2.2021 г.
гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен
състав, в публично заседание на
двадесет и пети януари 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от Председателя адм. д.
№ 334 по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 64, ал. 7 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба на И.С.Х. *** против Разпореждане № 3392р–13397 от 03.12.2020 г.,
издадено от К.Н.Г.– младши полицейски инспектор при РУ „Тунджа“ към ОД на МВР–Ямбол,
с което, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и чл. 165, ал. 2, т.
2 от ЗДвП, на Х. е разпоредено да предаде незабавно свидетелството си за
управление на МПС и контролния талон към него в срок до 04.12.2020 г. във
връзка с влязло в сила НП № 20-7779-000800 от 15.10.2020 г., издадено от
Началника на РУ–Камено при ОД на МВР–Бургас, връчено на 11.11.2020
г.
С доводи за незаконосъобразност
се иска отмяната на оспорения акт като произнесен в нарушение на материалноправните разпоредби и на процесуалните правила,
както и в разрез с целта на закона. Твърди се липса на фактическо и правно
основание за издаване на разпореждането, като в тази връзка се сочи, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя не на отбелязаната в същото дата - 11.11.2020 г., поради което НП не е влязло в сила и не може да
бъде основа за издаване на разпореждането.
В съдебно
заседание за оспорващия, редовно призован, се явява адвокат П.Г. от *, редовно
упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и пледира за
отмяна на разпореждането с присъждане на направените по делото разноски.
Допълнително представя писмени бележки.
Ответната
страна - полицейски инспектор при РУ „Тунджа“ към ОД на МВР -Ямбол, редовно призована, се явява лично и изразява
становище за законосъобразност на разпореждането, като моли жалбата срещу него да
бъде отхвърлена. Младши полицейски инспектор К.Н.Г.заявява, че разпореждането е
издадено на база влязло в сила НП (връчено и необжалвано в срок); ксерокопие от
санкционния акт ответникът получил в качеството си на районен инспектор,
обслужващ съответния район, за изпълнение на наложеното с постановлението
наказание по чл. 175, ал. 3, т. 2 от ЗДвП „лишаване от право на управление на
МПС“ чрез изземване на СУМПС и контролния талон към него. В тази връзка Г.
заявява, че многократно е провеждал телефонни разговори с Х., в които му
разяснил, че има влязло в сила НП, въз основа на което следва да му бъде отнета
шофьорската книжка и талона, но жалбоподателят не се явявал на устните им
уговорки, като при посещение на негови колеги по настоящия адрес на лицето в с.
Видинци същият не бил установен. След проведен пореден телефонен разговор Х. ***,
където ответникът отново дал разяснения и запознал оспорващия с наказателното
постановление; последвал отказ от страна на Х. да предаде СУМПС и контролния
талон, поради което полицейският инспектор съставил процесното разпореждане, но
жалбоподателят отказал да го подпише. Въпреки това екземпляр от административния
акт бил връчен на лицето, но разпореденото не било
изпълнено – Х. не предал документите. Впоследствие отново бил проведен
телефонен разговор, в който оспорващият заявил на ответника, че има
здравословни проблеми и по тази причина СУМПС и талонът ще бъдат предадени от роднина
в с. Кабиле. В тази връзка Г. посетил един от братята на Х. и едва тогава
документите били предадени.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по
издаване на оспорения акт. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя
в качеството на свидетел е разпитана И.К.– майка на И.С.Х., която с показанията си установява
обстоятелства относно начина на връчване на наказателното постановление. В тази
връзка свидетелката заявява, че „лятото на миналата година“ полицаи са посетили
посочения в НП адрес в с. Кабиле, за да връчат на оспорващия документи, които
тя подписала, взела и прибрала вкъщи, но впоследствие не могла да открие. При
посещението на адреса обяснила на полицаите, че синът ѝ живее в с. Видинци.
ЯАС, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 09.10.2020
г. младши автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, РУ - Камено
съставил АУАН АА775660 против И.С.Х. за извършени от последния няколко
административни нарушения, в т.ч. и за управление на МПС, което е регистрирано,
но е без регистрационни табели. На 15.10.2020 г., въз основа на съставения АУАН,
Началник на РУ - Камено към ОДМВР - Бургас, (упълномощен със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г.), издал НП № 20-7779-000800, с което за извършените
от Х. пет административни нарушения му наложил пет отделни административни
наказания, едно от които „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право на
управление на МПС“ за срок от 6 месеца, наложено на основание чл.
175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от с.з. Видно от
отбелязаното в санкционния акт, НП е
връчено срещу разписка на И.С.Х. на 11.11.2020 г. Ксерокопие
от така оформеното НП постъпило при ответника по делото – младши полицейски
инспектор Г., в качеството му на районен инспектор в района, в който наказаното
лице съобразно посочения в НП адрес (***) се води на отчет като водач и с оглед
възложените му функции по чл. 165 от ЗДвП пристъпил към изпълнение на влезлия в
сила санкционен акт по отношение на наложеното наказание по чл. 175, ал. 3, т.
2 от ЗДвП „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца. В тази
връзка предприел действия по изземване на СУМПС и контролния талон на водача,
като провел множество телефонни разговори с Х., в които разяснил причината,
поради която се пристъпва към изземване на документите, но наказаното лице не
се отзовало. При проведен пореден телефонен разговор И.Х. се съгласил да посети
РУ „Тунджа“, като на 03.12.2020 г. при посещението си отново бил информиран от
мл. полицейски инспектор Г., че във връзка с влязлото в сила НП следва да
предаде СУМПС и КТ, но оспорващият отказал. След отказа било издадено
процесното разпореждане, с което мл. полицейски инспектор К.Н.Г.наредил на
жалбоподателя И.С.Х. „да предаде
незабавно свидетелството си за управление на МПС и контролен талон към него във
връзка с влязло в сила Наказателно постановление № 20–7779-000800/15.10.2020 г.
от ОДМВР – Бургас, РУ – Камено, връчено на 11.11.2020
г., необжалвано и влязло в сила; срок: до 04.12.2020 г.“ Видно от
Протокол за доброволно предаване № 3392р-13569/07.12.2020 г., на 07.12.2020 г. М.К.И.
е предала свидетелството за управление на МПС, издадено на И.С.Х., заедно с
контролния талон към него.
Въпросното
разпореждане е издадено на 03.12.2020 г. на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и в
изпълнение на възложените на издателя на акта функции по чл. 165, ал. 2, т.
2 от ЗДвП, като видно от отбелязването върху същото, жалбоподателят Х. е
отказал да го получи. Отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. На 17.12.2020 г. по пощата е изпратена жалба против Разпореждане № 3392р–13397 от
03.12.2020 г. директно до ЯАС, която е
заведена във входящия регистър на съда под вх. № 2692 от 18.12.2020 г. и в въз
основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 64, ал. 7, вр. ал. 1 от ЗМВР.
Разгледана по
същество съдът преценя жалбата като неоснователна
по следните съображения:
С
оглед установените по делото факти, ЯАС в настоящия си състав счита, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид следното:
в чл. 37, ал. 1 от ЗМВР са посочени основните
структури на МВР, като според т. 2 от цитираната разпоредба такива са и
областните дирекции на МВР, които се създават на териториален принцип и чиито
райони на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на
министъра на вътрешните работи. Областните
дирекции осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1,
т. 1 - 3, 6 – 9, включително контролна и административнонаказателна дейност (чл. 42, ал. 2 от ЗМВР и чл. 73, ал.
1 от Правилник
за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи). В областните дирекции на МВР могат да
бъдат създавани и районни управления (РУ) със заповед на министъра на
вътрешните работи, който определя и районите им на действие според състоянието
на престъпността и на обществения ред (чл. 42, ал. 3-5 от ЗМВР). Съгласно чл.
56 от ЗМВР органи на структурите
по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейските органи, каквито според регламентацията
на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР са органите на областните дирекции на МВР. Съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се
издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му (чл. 64, ал. 2 от ЗМВР).
По делото не се спори, че ответникът заема длъжността
младши полицейски инспектор в РУ „Тунджа“ към ОД на МВР - Ямбол и като такъв с
оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП при изпълнение на функциите
си има право да изземва и задържа свидетелството за управление на водач на МПС,
както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство в
допустимите от закона случаи. Анализът на цитираната нормативна уредба и заеманата от издателя на разпореждането
длъжност обосновават извод, че с издаването на оспорения административен акт е
било упражнено правомощие на полицейски орган в рамките на неговата
териториална и материална компетентност, което е насочено към изпълнение на
възложените му функции.
Разпореждането
е издадено в предвидената в чл. 64, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа в
себе си предвидените в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР реквизити, в т.ч. фактически и
правни основания за издаването му. Като фактическо основание за издаване на
оспореното разпореждане е посочено влязло в сила (връчено и необжалвано в срок)
наказателно постановление, с което на оспорващия за няколко нарушения са
наложени съответни административни наказания, едно от които е „лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение изисква предприемане
на действия по изземване на СУМПС и контролния талон към него. Правното
основание, послужило за издаване на процесното разпореждане е това по чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. С оглед изложеното и събраните
по делото доказателства, съдът намира,
че оспореният административен акт е произнесен и при наличие на материалноправните предпоставки за неговото издаване. В
тази връзка, досежно спорния по делото въпрос, изложен и в съдебно заседание на
25.01.2021 г. относно влизане в сила на НП № 20-7779-000800 от 15.10.2020 г., издадено
от Началника на РУ – Камено при ОДМВР–Бургас, връчено на 11.11.2020 г.
съобразно отбелязаното в него, настоящият съдебен състав счита, че не дължи
произнасяне по въпроса за датата на влизане в сила на процесното НП, тъй като
това е предмет на друго производство - това по чл. 63 от ЗАНН, развиващо се пред
съответния районен съд. Редовността на процедурата по връчване на НП не попада
в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на издаденото писмено
полицейско разпореждане и административният съд не може да преценява
законосъобразността на връчването на санкционния акт, тъй като оспорването на
процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН.
Заявеният още с жалбата спор по този факт е от компетентността на районния съд.
Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг
правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство, (каквото
е това по дял трети глава десета от АПК за проверка законосъобразността на
административен акт от категорията на процесния). В случай, че се допусне
възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от
административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните
предпоставки за издаване на разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР,
хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища и
реално до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага
провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за
реализиране на административнонаказателно процесуално
правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца
за наложените му санкции и без да е упражнил надлежно процесуалното си право на
жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителят не може да се позовава на неговото
съществуване в друго съдебно производство, при това неограничено във времето.
Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на
неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП
с цел избягване изтърпяването на наложеното му административно наказание, а не
установяване незаконосъобразността на налагането му. Ето защо спорът относно
редовността на процедурата по връчване на НП е част от
административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно
административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. В този смисъл основният
наведен в жалбата довод, че НП № 20-7779-000800 от 15.10.2020 г., издадено от
Началника на РУ–Камено при ОДМВР–Бургас, не е връчено на оспорващия на отбелязаната
в него дата и не е влязло в сила, поради което не може да бъде основание за
издаване на разпореждането, е неоснователно. Данните по делото недвусмислено
сочат, че в случая административнонаказващият орган е приключил преписката,
изпратил е НП за изпълнение на полицейските органи в района, в който наказаното
лице съобразно посочения в санкционния акт адрес се води на отчет като водач на
МПС, в която връзка са и предприетите от ответника действия по изземване на
СУМПС и контролния талон на водача, като след отказ същите да бъдат доброволно
предадени, е издал процесното разпореждане съобразно възложените му функции по
чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. При издаване на оспорения административен акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила;
същият съответства и на целите на закона, а именно - опазване на обществения
ред чрез контрол върху безопасността на движението по пътищата и осъществяване
на административнонаказателна дейност.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспореното писмено полицейско разпореждане е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материално
правните разпоредби и с целта на закона, поради което същото е валиден и
законосъобразен административен акт, а жалбата против него е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен
състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Х. ***, с посочен съдебен адрес:***, адвокат П.Г.,
против Разпореждане № 3392р–13397 от 03.12.2020 г., издадено от К.Н.Г.– мл. полицейски
инспектор при РУ „Тунджа“ към ОД на МВР–Ямбол.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се
чете