№ 1212
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508701 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 5106/20.05.2022 г., постановено по гр. д. № 33854/21 г. по
описа на СРС, 144 състав, ЗАД „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на Н. В. В.
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 499, ал. 1 и 2 КЗ и чл. 496 и чл.
493а, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 769,83 лв., представляваща
стойността на имуществените вреди в резултат от ПТП, настъпило на
01.09.2020 г., около 16,30 ч. в гр. София, по ул. „Петър Б. Величков“, с посока
на движение от ул. „София“ към ул. „Ком“, при маневра на заден ход на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ******* управляван от К.Б.Б.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
BG23/120000519608, изразяващи се в направени от ищеца разходи за лечение
и разходи за медикаменти – 640 лв. - за ЯМР, 31,95 лв. – за лечение на травми
от ПТП, 70,96 лв. – за Витаслим и Тамаира капсули на стойност – 26,92 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 11.02.2021 г. до окончателното
плащане на вземането, като е отхвърлен иска за главницата до горницата от
1
966,22 лв. С решението ЗАД „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на Н. В. В. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 517
лв., а Н. В. В. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 67 лв.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – З.“ АД срещу решение №
5106/20.05.2022 г., постановено по гр. д. № 33854/21 г. по описа на СРС, 144
състав, в частта, в която е уважен иска за имуществени вреди за разликата над
сумата от 695,40 лв. до присъдената сума от 769,83 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.02.2021 г. до окончателното плащане.
Твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е необосновано.
Поддържа, че на обезщетяване подлежат само имуществените вреди, които са
в пряка причинно – следствена връзка с процесното събитие. Твърди, че не е
доказано по делото при условията на пълно и главно доказване, че
лекарствата Витаслим Каланол и Упсарин с витамин С са били необходими за
възстановяването на ищеца от травмите, поради което не подлежат на
обезщетяване от виновния водач, респ. от застрахователя му по застраховка
„Гражданска отговорност“. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго
решение, с което да отхвърли иска в тази част. Претендира разноски.
Въззиваемият - Н. В. В. е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, с който заявява, че оттегля иска за главница в частта за
сумата от 74,43 лв., включваща разход за лечение по касов бон на стойност -
70,96 лв. и по фискален бон от 09.12.2020 г. на стойност – 3,47 лв., покрит от
НЗОК. Моли производството по делото да бъде прекратено в тази част.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Н. В. В. твърди, че на 01.09.2020 г. около 16,30 ч. в гр. София на
ул. „Петър Б. Величков“ /с посока на движение от ул. „София“ към ул. „Ком“/
при маневра на заден ход на товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. №
******* управляван от К.Б.Б., е бил ударен управлявания от него лек
2
автомобил „Тойота Корола“, с рег. № *******. Посочва, че в резултат на ПТП
са му били причинени описаните в исковата молба телесни увреждания.
Поддържа, че във връзка с причинените му травми е провел лечение, за което
е заплатил сумата в общ размер от 966,22 лв. Твърди, че водачът на
увреждащия автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество ЗАД „ОЗК – З.“ АД. Поддържа, че с
молба с вх. № 99 – 6629/15.09.2020 г. е поискал от ответното дружество
изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, но то не е
било платено. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 966,22 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение, във връзка с процесното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 11.02.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът - ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва и че в резултат на процесното ПТП са причинени
на ищеца описаните в исковата молба вреди, както и вината на водача на
увреждащия автомобил. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
С молба от 27.07.2022 г. процесуалният представител на Н. В. В. е
заявил, че оттегля иска за главница в частта за сумата от 74,43 лв., включваща
разход за лечение по касов бон от 10.11.2020 г. на стойност - 70,96 лв. и по
фискален бон от 09.12.2020 г. на стойност – 3,47 лв., покрит от НЗОК, на
основание чл. 232 ГПК.
На 09.01.2023 г. е депозирано по делото становище от ЗАД „ОЗК – З.“, с
което е дадено съгласие за оттегляне на иска в посочената част.
Предвид оттеглянето на иска за главница в посочената по – горе част и
даденото съгласие за това от ответната страна първоинстанционното решение
3
следва да бъде обезсилено в обжалваната част, а производството по делото –
прекратено в тази част.
С оглед обезсилването на решението в посочената по - горе част, същото
следва да бъде обезсилено и в частта, в която ответното дружество е осъдено
да заплати на ищеца разликата над сумата от 468 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК Н. В. В.
следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ още 25,40 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата от 125 лв., представляваща разноски във въззивното производство /за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5106/20.05.2022 г., постановено по гр. д. №
33854/21 г. по описа на СРС, 144 състав, в частта, в която ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
*******, ул. „*******, е осъдено да заплати на Н. В. В., ЕГН: **********, с
адрес: с. Чепинци, ул. „*******, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 499, ал. 1 и 2 КЗ и чл. 496 и чл. 493а, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
74,43 лв., включваща разход за лечение по касов бон от 10.11.2020 г. на
стойност - 70,96 лв. за Витаслим и по фискален бон от 09.12.2020 г. на
стойност – 3,47 лв., покрит от НЗОК, за Тамаира капсули, ведно със законната
лихва върху сумата от 74,43 лв., считано от 11.02.2021 г. до окончателното
плащане, както и в частта, в която ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *******, ул. „*******, е
осъдено да заплати на Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци, ул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 468 лв.,
представляваща разноски по делото, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци, ул. „*******,
да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. *******, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 4
4
и 8 ГПК още 25,40 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5