Решение по дело №2008/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Т. Д. против Решение № 954/17.07.24г. по НАХД № 1863/2024г. на ВРС, VІ състав, с което е изменено наказателно постановление № 23-8703-001233/06.11.24г. на началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“- Варна, в частта, с която за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 30лв., като му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 ЗДвП, а е оставено в сила НП № 23-8703-001233/06.11.24г. в частта, с която му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП за нарушение на чл.104а ЗДвП.

Касаторът твърди, че фактите установени от свидетелите и актосъставители са неверни и предварително нагласени. Твърди, че съдът е кредитирал показанията на двамата полицаи като безпристрастни, обективни, последователни, логични и непротиворечиви, въпреки че и двамата не са си спомнили за нарушението, което написали в акта, но са си спомнили как е ползвал телефона си. Твърди, че е демонстрирал на полицаите как телефонът му е автоматично свързан с автомобила и се включва без да се налага да го вдига. Твърди, че автомобилът му е със затъмнени стъкла, за което двамата полицаи не са си спомнили, както и дали синът му е бил в автомобила. Твърди, че е глобен за несъобразяване с маркировката, но полицаите са били паркирали мотоциклетите си върху същата маркировка. Твърди, че наказващият орган е този, който следва да докаже фактите, въз основа на които е преценил, че е налице нарушение на закона, а в случая цялата доказателствена тежест е била предоставена на него. Твърди, че нито едно от неговите доказателства не са били приети от съда и че е бил глобен тенденциозно, и неправомерно. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло решението на ВРС и да отмени изцяло издаденото НП.

Ответникът по жалбата - началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Ю. Т. Д. против НП № 23-8703-001233/6.11.2024 год., издадено от началник група в Областна дирекция на МВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на Д. са наложени на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДП административно наказание глоба в размер на 30лв. за нарушаване нормата на чл.6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 104а от ЗДП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 24.10.2023год. около 18:05ч. касаторът, управлявайки л.а. „**“ с рег. № [рег. номер], се движел по [улица]в [населено място], като на кръстовището с [улица]извършил десен завой в посока А. мост и пресякъл пътна маркировка М15. Докато извършвал маневрата касаторът боравил и с мобилният си телефон. Действията му били възприети от свидетелите К. И. и С. З.- служители на ОД МВР Варна, сектор „СПС“, които се били позиционирали със служебни мотори на пиацата пред Катедралата и извършвали проверки на водачите на МПС. Свидетелят И. спрял касатора, който към момента на спиране на МПС-то продължавал да борави с телефона си. На място му бил съставен АУАН бл. № 449082/24.10.2023год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 от ЗДвП и чл. 104а от същия закон, тъй като на посочените дата и място управлявал собственият си лек автомобил, като пресякъл пътна маркировка М-15 изпреварвайки друг лек автомобил и използвал мобилен телефон по време движение, без да използва устройство позволяващо използване на телефона без участието на ръцете. Актът бил надлежно предявен на Д., който го подписал, като вписал, че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН касаторът подал писмено възражение срещу акта със съдържание идентично с въззивната жалба. Същото не било прието от АНО и въз основа на съставния АУАН било издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не е установил допуснати съществени нарушения на процесуалните прави в хода на административно наказателното производство, поради което и не е приел наведените в жалбата възражения в тази насока. Приел е, че непосочването в АУАН на ЕГН на свидетеля не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на касатора, а и изискването за посочване на ЕГН е отменено с изменението на ЗАНН от 2020год., когато е предвидено вписване в АУАН на датата на раждане на свидетеля, каквато не е спорно, че не е посочена в случая, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. ВРС не е счел, че е съществено нарушение на процесуалните правила и вписването на служебен адрес на актосъставителя, а не личен такъв, доколкото ЗАНН предвижда единствено вписване в АУАН на точен адрес на свидетеля, който е предвиден с оглед възможност за изслушване на свидетеля във връзка с проверка на фактите отразени в АУАН.

По първото нарушение от НП ВРС е приел, че разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП вменява в задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като в случая не е спорно по делото, че касаторът е пресякъл пътна маркировка М-15, която съобразно чл. 65, т.6 от ППЗДП обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, но неправилно АНО за това нарушение е наложил наказание съобразно нормата на чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, тъй като в случая относима санкционна норма се явява общата норма на чл.185 от ЗДвП, доколкото за нарушаване на предписание на пътната маркировка в случаите, когато не е създадена опасност за движението, изрична санкционна норма не е налице. ВРС, като е взел предвид, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, е приел, че в частта на т.1 НП следва да бъде изменено съобразно нормата на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като на касатора се наложи наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП.

По отношение на второто нарушение по НП, ВРС е приел, че безспорно е установено по делото, че касаторът е извършил вмененото нарушение, като по време на движение и управление на МПС, и към момента на спирането за проверка от страна на полицейските служители, е ползвал мобилен телефон в нарушение на забраната по чл.104а ЗДвП. По отношение на представеното от Д. удостоверение за наличие в автомобила му блутуд система, съдът е счел, че то по никакъв начин не опровергава твърденията на свидетелите за ползване на телефона по време на управление, тъй като забраната е за ползване на телефон /боравене с него по време на управление на МПС – писане на съобщения, търсене на контакти, ползване на приложения пр./, а не само за провеждане на разговор. ВРС е приел и че представената разпечатка за проведени разговори също не опровергава показанията на свидетелите за ползване от въззивника на телефона. Въззивният съд е приел, че касаторът е осъществил състава на вмененото нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а наложеното административно наказание е във фиксирания в нормата размер.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че на 24.10.2023год. около 18:05ч. касаторът, като е управлявал л.а. „***“ с рег. № [рег. номер], по [улица]в [населено място] и на кръстовището с [улица]е извършил десен завой в посока А. мост, като е пресякъл пътна маркировка М15 и докато е извършвал маневрата е боравил и с мобилният си телефон, е осъществил съставите на вменените му с НП нарушения- по чл.6, т.1 ЗДвП и по чл.104а ЗДвП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказани извършените нарушения, както и че са извършени именно от касатора- управлявал автомобила при извършената проверка.

Безспорно установено е нарушението на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, а именно, че касаторът е управлявал автомобила, използвайки мобилен телефон без да използва устройство, позволяващо употреба без участие на ръце. Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без учстие на ръцете му.

Безспорно е, а и се установява от доказателствата- писмени и гласни, че касаторът при извършване десен завой в посока А. мост е пресякъл пътна маркировка М15 в нарушение на правилата на чл.6, ал.1 ЗДвП.

Видно от АУАН и НП вменените нарушения са описани със съставомерните им признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които са осъществени. Нарушенията безспорно са установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на ВРС относно размера на наложените наказания. Размера на наложената глоба за нарушаване на чл.104а от ЗДвП е императивно определена и е съобразена със степента на обществена опасност на дееца, и на деянията. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ВРС относно приложимата санкционна разпоредба за нарушението по чл.6, ал.1 ЗДвП.

Наложените наказания са съобразени с предвидените от закона размери и тежестта на нарушенията. Определени са в рамките на закона и съответстват на целите на чл.12 от ЗАНН. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДвП. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената опасност на извършените деяния е ангажирана от АНО. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДвП.

Неоснователни са твърденията, че не са обсъдени от ВРС доказателствата, представени от касатора. Доказателствата относно това, че автомобилът разполага със система блутуд и разпечатката за проведени разговори са обсъдени от въззивният съд, но е прието, че не установяват фактическа обстановка различна от приетата в АУАН и НП. Вмененото изпълнително деяние по чл.104а ЗДвП не е за това, че разговаря по телефона, а че използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му. Разпоредбата въвежда забрана освен да се води разговор по телефон, без да се използва устройство, което да позволява ползването му без ръце, така и същия да се използва по друг начин без такова устройство. Телефонните разпечатки за проведени разговори също са без отношение в случая, тъй като не се и твърди, че касаторът е водил разговори при осъществяване на вмененото нарушение.

Варненският районен съд е изложил подробни мотиви за обосноваността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдени са всички събрани доказателства – писмени и гласни, като са анализирани показанията на свидетелите и е формиран крайния извод на съда за извършени административни нарушения.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдените в жалбата пороци, не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 954/17.07.24г. по НАХД № 1863/2024г. на ВРС, VІ състав

Решението е окончателно.