Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 20.11.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня И.
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 403 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 196 от 14.01.2019г., постановено по гражданско дело №
64/2017г. по описа на РС- гр. П., упражняването на родителските права по
отношение на децата Ц.Е.Х. и Е.Е. Хинов е било
предоставено на майка им Е.Г.Ч., като е постановено, същите да живеят при нея.
Със същото решение бащата на децата – Е.Ц.Х. – е осъден да заплаща месечна издръжка за първото от тях в размер на 200лв., а за второто – 150 лв., като и двете издръжки се
присъждат считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва върху главното задължение за всяка забавена вноска, до настъпване на
обстоятелства погасяващи това задължение, и е допуснато
предварително изпълнение на решението в тези
му части. Също така, с решението е определен режим на
лични отношения на бащата с
децата, детайлно описан и конкретизиран в
дванадесет подточки, и са отхвърлени насрещните му искове с идентичен предмет
срещу Е.Ч..
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по подадена от Е.Ц.Х. въззивна жалба срещу горното решение, който го намира за
неправилно и необосновано, както и за постановено в нарушение на материалния
закон и при непълнота на доказателствата. Оспорва извода на районния съд,
основан на заключението по ТСПЕ, че упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на майката. Счита, че вещите лица не са се запознали
задълбочено с теорията и практиката по въпроса за синдрома на родителско
отчуждение, както и че не са изследвали комплексно причините за констатираните
от тях обстоятелства. Изразява становището си относно причините за раздялата на
родителите. Излага твърдения относно поведението на въззиваемата
и въз основа на тях намира за естествено, че децата предпочитат да живеят при
него. Позовава се на заключението по единичната СПЕ и на резултатите от
изслушването на децата от страна на съда. Апелира към съобразяване с техния интерес.
Оспорва решението и в частта за издръжката, като счита, че размерът от 200 лв.
е прекомерно завишен. При условията на евентуалност – ако не бъде отменено
решението в частта за упражняването на родителските права – претендира за
промяна на режима на лични отношения, като счита определения такъв от ПРС за
необосновано рестриктивен и подчинен на странни
ограничения. Сочи, че районният съд е фаворизирал интересите на бабата и дядото
по майчина линия пред интересите на бащата. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли исковете на Е.Ч., като уважи неговите насрещни искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден
отговор от Е.Ч., с който жалбата се оспорва. Въззиваемата
изтъква, че е напуснала дома, в който е съжителствала с молителя поради лошото
му отношение към нея. Позовава се на
показанията на св. Ч. и св. Д. и счита, че поведението й не свидетелства за
недостатъчен родителски капацитет. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че
била изоставила децата. Прави изводи от текста на отправената до нея нотариална
покана от страна на жалбоподателя. Счита, че установената от нея връзка с друг
мъж след раздялата с жалбоподателя, е ирелевантна за
настоящия правен спор. Сочи, че не е била зачитана като майка и равнопоставен родител. Намира, че действията на служителите
от ДСП-П. облагодетелствали жалбоподателя и не способствали за упражняване на
нейните родителски права. Излага твърдения за отношенията си с последния. Счита,
че е доказала лошия му родителски капацитет и неполагането на грижи от негова
страна, както и неглижирането на потребностите на
децата му. Позовава се на доклади от психолози. Счита, че отчуждаването на
децата от нея представлява заплаха за развитието им. Акцентира върху отделни
аспекти на тяхното поведение. Сочи, че, въз основа на предоставена от нея
информация, Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона за закрила“ е
депозирал два сигнала за деца в риск пред ДСП-П. и ДАЗД. Окачествява действията
на тези институции във връзка с двата сигнала като напълно формални, като
изразява недоволство от факта, че те не са информирали съда за така подадените
сигнали. Изтъква причини, поради които да не се цени извършеното изслушване на
децата пред съда, а вместо това – да се зачете заключението на тройната СПЕ.
Резюмира изводите на вещите лица. Оспорва основното и допълнителното заключение
на единичната СПЕ. Изтъква, че стриктно изпълнява задължението си за заплащане
на издръжка на децата, и счита за неоснователни претенциите на жалбоподателя за
намаляване на издръжката, която е осъден да заплаща по силата на обжалваното
решение. Изтъква аргументи в подкрепа на определения от ПРС режим на лични
отношения на бащата с децата. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се явява лично и се представлява
от адв. Д., която поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, като отмени решението на районния съд и предостави
упражняването на родителските права на доверителя й. Възпроизвежда вече
изразената теза относно поведението на въззиваемата и
счита, че именно то е причина за отрицателното отношение на децата към нея. При
условията на евентуалност, моли съда да измени режима на лични отношения.
Настоява за пълна реципрочност на постановените
мерки, вкл. и по отношение на родителите на страните. Изразява съмнение за
злоупотреби с така определения режим. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна
разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемата се явява лично и се представлява от адв. Т. и адв. Ч., които поддържат
отговора, оспорват въззивната жалба и молят съда да я остави без уважение.
Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда в настоящия съдебен акт. Тези доказателства следва да бъдат обсъдени
по- долу във връзка с произтичащите от тях правни изводи на въззивния
съд.
В производството пред въззивната
инстанция са били оставени без уважение доказателствените
искания на жалбоподателя. Като писмени доказателства по делото са били приети единствено
представените от въззиваемата документи с отговора на
въззивната жалба. От тях се установява, че на
24.01.2018г. Е.Ч. е заплатила издръжка и лихви за периода от м. декември 2016г.
до м. декември 2017г. по гр.д. № 64/2017г. на ПРС, както и че брутното й
месечно трудово възнаграждение за м. януари 2019г. е в размер на 649,35лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваните му части, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
ІІІ. По същество
1. Относно родителските
права
Задължителната съдебна практика по
въпроса за критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на
упражняването на родителски права, е обективирана в
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е
прието при действието на Семейния кодекс от
1. Най-голямо значение за правилното отглеждане и
възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане
техните навици и любовта им към труда, се придава на родителските качества (т.е. на личността на родителите, тяхното
образование, култура, мироглед и способността им да възпитават деца), като от
значение във всеки отделен случай е тяхното конкретно проявление – вкл.
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. По настоящото дело отделно
и изрично не са обсъждани образованието, културата и възпитателските
способности на родителите. Доколкото тези въпроси все пак са били засягани,
това е ставало в контекста на моралните качества на родителите и полаганите от
тях грижи за децата, респ. резултатите от тях, които ще бъдат обсъдени по- долу
като самостоятелни критерии за преценка. Тук единствено следва да се изтъкне,
че заключенията на единичната и тройната СПЕ, както и изслушването на децата пред
ПРС, установяват накърнен авторитет на майката пред децата и тяхно критично
отношение към нея. Причините за това ще бъдат обсъдени по- долу, но от гледна
точка на този критерий е важен по- скоро самият факт, тъй като децата биха
възприели по- трудно и с по- голяма съпротива възпитание и напътствия от лице,
което не се ползва от доверие и авторитет в техните очи и което не уважават.
(Липсата на „елементарно уважение към майката“ е констатирана в заключението на
ТСПЕ). От тази гледна точка, в случая следва да се приеме, че не е удачно,
упражняването на родителските права да се предостави на майката. Този извод не
се разколебава от заключението на ТСПЕ, че отчуждението към майката се дължи на
програмиращото поведение на бащата, което е белег за негов нисък родителски
капацитет. На първо място, по този въпрос не може да бъде игнорирано
заключението на единичната СПЕ, което не съдържа такива категорични
констатации. Нещо повече: независимо от начина, по който процесуалните
представители на ищцата са формулирали въпросите си към вещото лице в открито
заседание пред ПРС на 18.03.2018г., то изрично е заявило, че синдромът има по-
сложна структура, отколкото да се види причината само в родителя, както и че не
е достатъчно коректно да се каже, че причината за синдрома на родителско
отчуждение е само родителят, при когото живеят децата (л. 299 от първоинстанционното дело). На второ място, в Решение № 243
от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по
сходен казус, е прието, че „поведението
на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у
детето да живее с единия родител, имат важно,
но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и
на лични контакти“. Съставът на ВКС е приел, че макар бащата да е предприел
отчуждаващи действия на детето спрямо майката, този факт сам по себе си не е
определящ за предоставяне на родителските права, а по- висок приоритет имат
интересите на детето, преценявани с оглед конкретното му психоемоционално
състояние. Настоящият съдебен състав възприема тези принципни съображения и
намира, че в конкретния случай доказаното наличие на родителско отчуждение на
децата Ц. и Е. спрямо майка им, само по себе си, не е решаващо при преценката,
на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на
родителските права, а тази преценка следва да се извърши след комплексен анализ
на всички обстоятелства по делото и при отчитане на най- добрия интерес на
децата. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по прилагането на
този критерий е формирана съдебна практика (Решение № 64 от 20.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК), според която създаването на пречки
за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на
контактите на детето с последния е основание за негативна оценка на
родителските качества и следва да бъде „критично
оценено ... при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето
за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес”. В случая, обаче,
такива обстоятелства не се твърдят и не се установяват, а от доказателствата по
делото става ясно, че привременните мерки се изплъняват
коректно.
2. Съгласно цитираната по- горе задължителна съдебна
практика, моралните качества на
родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права се
преценяват въз основа на прояви на трайно морално падение, алкохолизъм,
асоциално поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се
преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение
върху моралното възпитание на децата. В случая всяка от страните е изтъкнала по
една такава проява в поведението на другата страна, годна да компрометира
нейния морал: ответницата е твърдяла прояви на насилие към нея от страна на
ищеца по време на съвместното им съжителство, а ответникът е поддържал, че
ответницата му изневерявала и принуждавала децата да пазят това в тайна. Независимо
от процесуалните усилия на страните, нито за едното, нито за другото
обстоятелство са събрани достатъчно данни, които биха довели до пълното им
доказване. По- конкретно, за доказване на твърденията на въззиваемата
за упражнявано спрямо нея насилие не следва да се кредитират показанията на св.
Д. (л. 392 от т. І на първоинстанционното дело) и
сигналът за дете в риск (л. 53-57 от т. ІІ на първоинстанционното
дело), тъй като те се основават на споделеното от самата молителка, т.е. на
подлежащите на доказване нейни твърдения, и поради това не са годни да докажат
последните. (В същия смисъл – Решение от
13.05.2009 г. на СГС по гр. д. № 815/2007 г., БО, 1-ви възз.
с-в). От друга страна, показанията на св. Ц.Х. и св. М. Х. (л. 400, 401 и 404
от първоинстанционното дело) за аморално поведение на
въззиваемата представляват преразказ на впечатления
на трети лица, което съществено компрометира тяхната достоверност. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че твърденията на всяка от страните за нездрав
морален облик на съответната насрещна страна са останали недоказани, а прилагането
на този критерий не дава основание за предпочитане на някого от двамата
родители. Следователно, от негова гледна точка не съществуват пречки,
упражняването на родителските права да се повери на когото и да било от тях.
3. Напълно аналогични съображения следва да се изложат и
във връзка с вината (причината) за
раздялата на родителите, доколкото именно посочените по- горе обстоятелства
са били посочени от всяка от страните като предизвикали този резултат. Поради това
съдът не обсъжда повторно съответните твърдения на страните. В допълнение
следва да се отбележи единствено, че, независимо от вида и от степента на
установяване на горните обстоятелства (т.е. дори същите да съответстват на
твърденията на страните), по делото не се установява тяхно негативно отражение
върху децата. Въпреки че такива въпроси са били поставени към вещите лица от
състава на единичната и тройната СПЕ, в.л. К. изрично е отказало да ги
изследва, за да не травмира децата, а вещите лица Х., С. и И. са обяснили
състоянието на децата единствено с констатирания от тях синдром на родителско
отчуждение. Следователно, и по този показател двамата родители имат еднакво
основание да претендират за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на децата Ц.Х. и Е.Х., доколкото предполагаемите компрометиращи ги
обстоятелства са останали недоказани, респ. няма данни да са травмирали
психиката на децата.
4. Съгласно т. ІІ, буква „и“ от ППВС № 1/1974г., допълнителен
критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на
семейството, близки, приятели, познати). От тази гледна точка също не се
открояват различия между страните по делото, тъй като не се твърди и не се
доказва наличие на някакви отклонения от социално приемливото поведение на
кръга лица, с които те общуват.
5. Съгласно цитираното по- горе постановление, реално полаганите грижи, както и
отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на всеки от родителите
във връзка с тяхното отглеждане, упражняваният надзор и използваните
възпитателски похвати. Събраните по делото доказателства за полагани грижи от
родителите преди тяхната раздяла са диаметрално противоположни. Така например,
според свидетелите на ищцата, единствено тя се е грижила за децата и
семейството, а според свидетелите на ответника – до такава степен е
пренебрегвала родителските си задължения, че се е налагало за децата да се
грижи баба им по бащина линия. Поради това и доколкото нито една от
противоречивите групи показания не се подкрепя от други доказателства по
делото, съдът не ги цени във връзка с този въпрос. За периода след раздялата на родителите е
безспорно, че грижи за децата се полагат предимно от страна на бащата, при
когото те са останали да живеят, а майка им се грижи за тях само през
регламентираното време на лични отношения. По този въпрос съдът намира за
неоснователни релевираните от въззиваемата
доводи в отговора на въззивната жалба, че жалбоподателят
не полага адекватни битови грижи за децата, както и че проявява изключително
лошо отношение към тях в психологически и емоционален план. В подкрепа на твърденията
на въззиваемата, че децата идват при нея мръсни, с
неизрязани нокти и със скъсани дрехи и обувки, са ангажирани показанията на св.
Ч. (л. 384 от т. І на първоинстанционното дело), но
същите се опровергават напр. от т. 8 от писмото на СУ „Св. П. Х.“ до Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. П. и от справката от лекуващия лекар на децата -
л. 75 и л. 76 от т. ІІ на първоинстанционното дело. Твърденията
й, че бащата не зачитал емоционалните потребности на децата се опровергават от
изявленията на самите деца. Що се отнася до твърденията, че Е.Х. не обръщал
внимание на притеснителните прояви в поведението на децата, единствените
доказателства за такива прояви касаят агресивно и автоагресивно
поведение на детето Ц. (по данни на майката, възпроизведени в сигнала от детски
център за застъпничество и подкрепа „Зано ЗаКрила“), но от цитираното по- горе писмо, както и от
писмо изх. № 130/07.11.2018г. (л. 94 от т. ІІ на първоинстанционното
дело) се установява, че за целия курс на обучение в училището Ц. е бил
санкциониран само веднъж с най- лекото наказание „забележка“ за незначително
нарушение, както и че наблюдаваните прояви на несъобразяване с правилата в
училището са преодолени. Посочено е също така, че децата са в уравновесено
емоционално състояние, както и че по време на консултациите с училищния
психолог Ц. никога не е споделял за намерения със суициден характер. В сходен
смисъл е и социалният доклад от 13.03.2018г. (л. 292 – 293 от т. І на първоинстанционното дело). От предоставените данни от лекуващия
лекар на децата (л. 28-43 от т. ІІ то първоинстаницонното
дело) се установява, че и двете деца се ползват от адекватно медицинско
обслужване – както преди, така и след раздялата на родителите им. На последно
място следва да се отбележи, че не е регистрирано изоставане на детето Е. при
усвояване на учебния материал (л. 29-30 от т. ІІ на първоинстанционното
дело), а Ц. е завършил трети клас с отличен успех (виж. грамота и страници от
ученически бележник на л. 28 и 31 от т. ІІ на първоинстанционното
дело). Поради това съдът не намира основание да сподели твърденията на майката
на децата, че баща им пренебрегва своите родителски задължения към тях. От
друга страна, не може да се приемат за доказани в ущърб на въззиваемата
твърденията на жалбоподателя, че, по време на едно от пребиваването на децата
при нея, тя не им обръщала внимание и не ги била защитила от посегателства на
трети лица, тъй като – независимо от показанията на св. Ц.Х. и св. М. Х., както
и от писмото на ДСП-П. до ДАЗД (л. 46-50 от т. ІІ на първоинстанционното
дело), по делото няма данни за предисторията на тези събития, нито за хронология
и начин на тяхното протичане. При тези данни съдът намира, че децата се
развиват по нормален за възрастта им начин, което сочи, че се обгрижват адекватно и не се неглижират
техни битови, емоционални и други потребности. След като тези рамки са спазени,
различните субективни представи на някоя от страните по делото за това, как
другата страна по делото би трябвало да се отнася към общите им деца, не биха
могли да се вменят във вина на последната и са ирелевантни
за изхода на настоящия спор. Поради това няма основания за изводи в полза или във
вреда на някого от родителите, които, съобразно конкретната ситуация и своите
възгледи и възможности, полагат грижи за децата си.
6. Желанието на
родителите и изявената от тях
готовност за отглеждане и възпитаване на децата в случая не дават основание за
предпочитане на някого от тях, тъй като и бащата и майката претендират
поотделно да им бъде възложено упражняването на родителските права и отстояват еднакво
ожесточено тези свои претенции.
7. Привързаността
на децата към някого от спорещите родители,
разглеждана като фактор за съдебна преценка по въпроса за предоставяне
упражняването на родителските права, е на страната на бащата. Видно от социалните
доклади, заключенията по психологическите експертизи и изслушването на децата
пред ПРС, налице е тяхна привързаност към баща им, както и предпочитание да
останат да живеят при него. Във връзка с приложението на този критерий и
оценката на значението му за формиране на изводи по съществото на спора, т. І, in fine, от Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, сочи, че желанието на детето
не е задължително за съда, а се обсъжда наред с останалите доказателства. От
друга страна, обаче, в Решение № 67 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4648/2014 г., IV г. о., ГК, е отдадено решаващо значение на обстоятелството, че
„детето, което е вече на тринадесет
години изразява последователно и несъмнено желание да продължи да живее при
майка си“. Показателно е, че съставът не ВКС е зачел желанието на детето
въпреки категоричното заключение на присъствалия на изслушването му социален
работник, че то е „притеснено” и че „има елемент на подработване”, а също и че
„отстъпва, за да се спаси от притесненията”, което налага извод, че детето не е
изложило собствено мнение, а е било манипулирано - нещо, което решително
компрометира изразеното от него желание. Щом въпреки това ВКС е изтъкнал това
негово желание като един от факторите за крайния си извод, на още по- голямо
основание в настоящия казус следва да се съобразят желанията на децата Ц. и Е.,
тъй като социалният работник П. П. е заявила, че при изслушването им те са били
„спокойни и откровени“ (л. 142 от т. ІІ на първоинстанционното
дело), т.е. не може да се постави под съмнение тяхната искреност. По този
въпрос не следва да се сподели изразеното от въззиваемата
съмнение, че желанията на децата може да се дължат на конфликта на лоялност, в
който са въвлечени. Дори това да е вярно, то не заличава факта на по- силната
привързаност на децата към баща им, отколкото към майка им, а причините за нея
и значението им за изхода на настоящия правен спор следва да се преценяват по
начин, аналогичен на обсъдения по- горе в т. 1.
8. Полът на
децата е един от малкото изцяло обективни
и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права.
Съгласно цитираното по- горе ППВС, майката е по- пригодна от бащата да отглежда
и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета. Поради
това и с оглед обстоятелството, че децата Ц. и Е. са от мъжки пол, пригодността
на двамата родители за отглеждането им може да се оцени като еднаква.
9. Възрастта на
децата също е фактор за преценка в
тази насока, като тези на ниска възраст имат по- голяма нужда от непосредствена
майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното
отглеждане и възпитание в тази възраст. Съгласно поясненията към т. ІІ, буква „ж“
от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС,
„ниска“ е възрастта на пеленачетата и на децата в първите години от живота им,
а децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят
от непосредствен надзор от бащата. В случая, от удостоверенията за раждане на
децата Ц. и Е. се установява, че понастоящем те са съответно на дванадесет
години и на десет години, което означава, че е изминала по- голямата част от времето
между тяхното раждане и пълнолетието им (чл. 2 от ЗЛС). Поради това не може да
се приеме, че възрастта им е „ниска“ по смисъла на горното ППВС. Нещо повече: през
последните три години децата се отглеждат именно от баща им, а, с напредване на
тяхната възраст и с оглед непосредствено предстоящото навлизане в пубертета, те
ще имат все по- голяма нужда от бащина подкрепа и от съответстващ на пола им
модел на поведение. Поради това съдът намира, че по този показател е налице
превес към предоставяне на родителските права на бащата.
10. Следващ критерий за преценка съгласно ППВС № 1 от
12.XI.1974 г. е помощта на трети лица,
на която родителите могат да разчитат при отглеждането на децата. В случая,
свидетелските показания, социалните доклади и писмото на ДСП-П. до ДАЗД сочат,
че бащата се ползва с подкрепата на свои близки роднини (майка и баща), които
са реално ангажирани с отглеждането на децата в негово отсъствие, докато
връзките на майката с нейните родители са били дълго време прекъснати, а „емоционалната връзка на децата между децата
и бабата и дядото по майчина линия …. към момента е в процес на изграждане, тъй
като децата не са контактували с тях до месец март 2017г.“ (респ. няма данни за
осъществявана от тях подкрепа в отглеждането на децата докато те са при нея). Отделно
от това, от показанията на св. Ч. – майка на ищцата – се установява, че същата
е трудово ангажирана като строителен техник към община в друго населено място
(л. 383 от първоинстанционното дело), което поставя
под сериозно съмнение евентуална нейна възможност да подпомага ищцата в грижите
й за децата. Същевременно, не се твърди и не се доказва, майката да може да
разчита на помощ от други лица при отглеждане на децата. Поради това и този
критерий обуславя извод за предоставяне на упражняването на родителските права
на бащата.
11. От значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот, като, съгласно
цитираното по- горе ППВС, те „...не са
решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят,
който дава по-добри възможности за живот на децата”. Поради това съдът ги
обсъжда единствено в качеството им на допълнителен (спомагателен) критерий. В
случая, видно от социалните доклади, понастоящем двете деца се отглеждат в
жилище, което е собственост на баща им. Състои се от хол, кухня, спалня и
детска стая, която се ползва от децата и е обзаведена с мебели, задоволяващи
техните потребности. От друга страна, майката на децата понастоящем живее в
жилище, което е собственост на бащата на лицето А. Т., с което тя съжителства
на съпружески начала. Състои се от хол, кухня и три спални, една от които е
обособена и обзаведена с нови мебели за тях. Посочено е, че за сина на А. Т.
има обособена друга самостоятелна стая, както и че в същото жилище, но в
отделно домакинство, живее бащата на Т.. Фактът, майката не разполага със
собствено или наето от нея жилище, налага извод за обективно по- малка нейна
възможност да осигурява подходящи жилищни условия на децата. От тази гледна
точка, не би било удачно да й се предостави упражняването на родителските
права.
С оглед гореизложеното, резултатите от анализа на доказателствата
по първия, седмия, деветия, десетия и единадесетия критерий сочат, че в интерес
на децата е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на
бащата. По останалите критерии би могло в равна степен да се обоснове
предоставяне на правата на двамата родители, но няма критерий, който да обуславя
предоставяне на родителските права на майката. По тези съображения и
преценявайки горните критерии в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът
намира, че в интерес на децата е предоставяне упражняването на родителските
права на баща им.
До същия извод води и преценката най- добрия интерес
на децата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ЗЗДет. Разпоредбата
изтъква като основен фактор в тази насока желанията и
чувствата на децата, които, в случая, са на страната на техния баща. От
значение са също физическите, психическите и емоционалните потребности на децата,
за които по делото има данни, че се задоволяват както при отглеждането от баща
им, така и по време на пребиваването при майка им. В този смисъл, и
способността на родителите да се грижат за децата може да се окачестви като
еднаква.
Що се отнася до възрастта, пола, миналото
и други характеристики на децата, по- горе се обоснова, че от тази гледна точка
е по- обосновано предоставяне на родителските права на бащата.
Последните два фактора съгласно цитираната
по- горе разпоредба са опасността (вредата), която е причинена на децата или
има вероятност да им бъде причинена, както и последиците, които ще настъпят за
децата при промяна на обстоятелствата. Според настоящия съдебен състав, опасностите,
както и потенциалните вреди при промяна на обстоятелствата, са многоаспектна
категория, която не може да бъде оценена еднозначно. Така, от една страна, най-
очевидната опасност е тази от задълбочаване на отчуждението на децата към
майката, ако те продължат да живеят при бащата, а от друга страна – би било
застрашено емоционалното им равновесие и възпитанието им, ако насилствено,
противно на тяхното желание, упражняването на родителските права се предостави
на майка им, чийто авторитет пред тях е сериозно накърнен (независимо дали
основателно или не). Отделно от това, както се посочи по- горе (т. 10 и 11),
материалната и персонална подкрепа за отглеждането им е в по- голяма степен
налице при бащата, т.е. евентуална промяна по този показател също би била във
вреда на децата. Следователно, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ЗЗДет, най- добрият интерес на децата също налага извод за
предоставяне упражняването на родителските права на бащата Е.Ц.Х..
Този извод не се опровергава от
констатираното отчуждение на децата от майка им, нито от заключението на ТСПЕ, че
предоставянето на родителските права на бащата би задълбочило синдрома на
родителско отчуждение, поради следните съображения:
Съгласно Решение № 91 от 19.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6859/2013 г., IV г. о., ГК, предизвикано родителско
отчуждение или извършено домашно насилие от страна на един родител обуславя
предоставяне на родителските права на другия родител само „при равни други условия“. В
случая, както неколкократно се изтъкна по- горе,
условията са равни само частично, а в останалата си част еднозначно сочат, че в
интерес на децата е, родителските права да се упражняват от баща им. Поради
това не са налице предпоставки за третиране на претендираното
от майката отчуждаващо поведение на бащата (ако такова се приеме за доказано)
като релевантен фактор за преценка в правния спор по чл. 127, ал. 2 от СК.
В подкрепа на този извод е и
изразеното от децата предпочитание да продължат да живеят с баща си,
преценявано в светлината на Решение № 67 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4648/2014 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че „промяната в обичайния начин на живот на детето без да е налице за това
основателна причина и въпреки желанието му … не е в негов интерес и би се
отразило негативно на психоемоционалното му състояние“.
Въпреки че желанието на децата не е задължително, а и е възможно да се дължи на
недобросъвестно поведение от страна на отглеждащия родител (както твърди въззиваемата), то показва, че евентуална принудителна
промяна по съдебен ред на съществуващото към момента фактическо положение би
била стресираща и емоционално обременяваща за тях, тъй като се предприема
против волята им. Поради това тя би им причинила вреда, вместо постигне целения
с нея положителен ефект - да възстанови и укрепи връзката с майка им (каквито
са препоръките на социалните доклади и експертните заключения). Независимо от
причината за привързаността на децата към баща им и за изразеното от тях желание
да продължат да живеят с него, тези обстоятелства следва да бъдат ценени като значими
допълнителни фактори, обуславящи предоставяне упражняването на родителските
права именно на този родител.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че важността на чувствата и желанията на децата, както и значението
на запазването на обичайната им среда са изтъкнати също така в Решение № 127 от
4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5828/2007 г., IV г. о., ГК, и в Решение № 243
от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о., ГК.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което
следва да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което
упражняването на родителските права по отношение на децата Ц.Е.Х. и Е.Е.Х. се предостави на бащата Е.Ц.Х..
2. Относно
режима на лични отношения
Извън всякакво
съмнение е необходимостта на децата да контактуват и с двамата си родители и да
изграждат здравословни и емоционално стабилни отношения с тях, както и да се
ползват от тяхната подкрепа. Параметрите на режима на лични отношения следва да
се определят именно с оглед постигането на тези цели, като при това, съгласно
съдебната практика (напр Решение № 525 от 29.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 217 от 27.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК) съдът не е обвързан от
конкретно претендирания (или оспорван) от страните
режим на лични отношения, нито от желанията на родителите и/или на децата. Поради
това и въз основа на констатациите и препоръките от социалните доклади и
заключенията по единичната и тройната СПЕ, съдът намира, че в случая е
необходим максимално разширен режим на лични отношения между майката и децата,
който да способства за възстановяване и укрепване на отношенията между тях, а
именно:
-
От 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден от всяка първа и
трета календарна седмица от всеки календарен месец с преспиване, с изключение
на период, съвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и на празниците и
периодите, регламентирани с настоящия съдебен акт;
-
Един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата;
-
Всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници от 10:00
часа на 31 декември до 18:00 часа на 1 януари;
-
Всяка четна календарна година по време на коледните празници от 10:00 часа на
25 декември до 18:00 часа на 26 декември;
-
Всяка нечетна календарна година по време на великденските празници от 10:00
часа на Велика събота до 18:00 часа на Светли понеделник;
-
Пролетната ваканция на децата всяка четна календарна година;
-
Всяка четна календарна година на 9 февруари от 18:00 часа с преспиване до 10:00
часа на 10 февруари, който ден представлява личен празник (рожден ден) на
детето Ц.Е.Х.;
-
Всяка четна календарна година на 23 ноември от 18:00 часа с преспиване до 10:00
часа на 24 ноември, който ден представлява личен празник (рожден ден) на детето
Е.Е.Х.;
-
Всяка календарна година на 26 февруари, който ден представлява личен празник
(рожден ден) на майката - от 18:00 часа на същия ден (26 февруари) с преспиване
до 10:00 часа на следващия ден (27 февруари);
-
Всяка календарна година на 24 декември, който ден представлява личен празник
(имен ден) на майката - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа
на следващия ден;
-
Всяка календарна година на 31 март и 21 септември, които дни представляват
лични празници на родителите на майката (рождени дни) – от 17:00ч. до 21:00ч.
на съответния ден.
3. Относно издръжката
С оглед установената родствена връзка между страните по
делото и децата Ц.Х. и Е.Х., във връзка с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
те са задължени да им осигуряват издръжка. При това, родителят, комуто са
предоставени за упражняване родителските права, осигурява издръжката
непосредствено в грижи, в натура и в пари, доколкото децата следва да живеят
заедно с този родител (арг. от чл. 126, ал. 1 от СК, вр. чл. 59, ал. 2 от СК). Другият родител дължи парична
издръжка на основание чл. 143, ал. 3 от СК, като размерът й се определя по
критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, при спазване на
минимума по чл. 142, ал. 2 от СК - ¼ от минималната работна заплата. С Постановление
№ 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне размера на минималната
работна заплата
за страната, месечният размер на последната е определен на 610 лв. и,
съответно, минималният размер на издръжката е 152,50лв.
При съобразяване с този нормативно установен
минимум, следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди на
детето и възможности на задължения родител, при отчитане на характерните за
всеки конкретен случай релевантни обстоятелства, като насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
При прилагането им към настоящия казус по отношение
на нуждите на правоимащите лица, съдът намира, че
обстоятелството, което обуславя относително по- високи техни потребности, е
възрастта им, предполагаща навлизане в период на физическо и психическо
съзряване. Други техни нужди, вкл. и изключителни такива по смисъла на чл. 143,
ал. 4 от СК, не се доказват.
При преценка на възможностите на Е.Ч., съдът съобрази разясненията,
дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на
задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи,
имущество и квалификация. В конкретния случай, от данните по делото се
установява, че за последните години Ч. често е сменяла работодателя си, като
понастоящем получава брутно трудово възнаграждение в размер близък до
минималния. Не са ангажирани доказателства за притежавани от нея недвижими
имоти и МПС, нито дялове или акции в търговски дружества. Няма данни за допълнителни
източници на доходи, нито за квалификацията й.
Същевременно, събраните по делото доказателства за
доходите на другия родител, при когото децата ще живеят, сочат, че той получава
месечно брутно трудово възнаграждение, което е 2 – 2,5 пъти по- високо от това
на Ч..
По така изложените съображения, преценявайки
съотношението между получаваните от двамата родители доходи, настоящият съдебен
състав намира, че Е.Ч. следва да заплаща на всяко от децата Ц.Е.Х. и Е.Е.Х. месечна издръжка в минимален размер от по 152,50 лв.
Тъй като към настоящия момент действат привременни мерки,
съгласно които майката вече заплаща издръжка на децата си, определената с
настоящия съдебен акт издръжка следва да се присъди от влизането му в сила,
т.е. от момента, в който отпадне действието на привременните мерки.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на
500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Отмяната на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, а
именно: Е.Ч. да бъде осъдена да заплати на Е.Х. направените от него разноски
пред ПРС в размер на 1275 лв.
Съдът констатира, че по делото не е заплатена държавна такса за въззивно обжалване. С оглед изхода на делото, същата следва
да бъде възложена в тежест на въззиваемата. Размерът
й е 252 лв. – по иска за издръжка, и 30 лв. – по иска за упражняването на
родителските права, т.е. общо 282 лв.
Отделно от това, въззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на Софийския окръжен съд и държавна такса върху
уважения размер на насрещни иск за издръжка, а именно - 219,60 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 196 от
14.01.2019г., постановено по гражданско дело № 64/2017г. по описа на РС- гр. П.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на децата Ц.Е.Х. с ЕГН ********** и Е.Е.Х. с ЕГН ********** на техния баща Е.Ц.Х. с ЕГН **********,
като постановява, децата да живеят при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майката Е.Г.Ч. с ЕГН ********** с децата Ц.Е.Х. с ЕГН ********** и
Е.Е.Х. с ЕГН **********, като майката има право да
взема децата при себе си:
-
От 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден от всяка първа и
трета календарна седмица от всеки календарен месец с преспиване, с изключение
на период, съвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и на празниците и
периодите, регламентирани с настоящия съдебен акт;
-
Един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата;
-
Всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници от 10:00
часа на 31 декември до 18:00 часа на 1 януари;
-
Всяка четна календарна година по време на коледните празници от 10:00 часа на
25 декември до 18:00 часа на 26 декември;
-
Всяка нечетна календарна година по време на великденските празници от 10:00
часа на Велика събота до 18:00 часа на Светли понеделник;
-
Пролетната ваканция на децата всяка четна календарна година;
-
Всяка четна календарна година на 9 февруари от 18:00 часа с преспиване до 10:00
часа на 10 февруари, който ден представлява личен празник (рожден ден) на
детето Ц.Е.Х.;
-
Всяка четна календарна година на 23 ноември от 18:00 часа с преспиване до 10:00
часа на 24 ноември, който ден представлява личен празник (рожден ден) на детето
Е.Е.Х.;
-
Всяка календарна година на 26 февруари, който ден представлява личен празник
(рожден ден) на майката - от 18:00 часа на същия ден (26 февруари) с преспиване
до 10:00 часа на следващия ден (27 февруари);
-
Всяка календарна година на 24 декември, който ден представлява личен празник
(имен ден) на майката - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа
на следващия ден;
- Всяка календарна година на 31 март
и 21 септември, които дни представляват лични празници на родителите на майката
(рождени дни) – от 17:00ч. до 21:00ч. на съответния ден.
ОСЪЖДА Е.Г.Ч. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплаща на Ц.Е.Х. и Е.Е.Х. месечни
издръжки в размери от по 152,50лв. за всяко от децата, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на законоустановени обстоятелства за
тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за период от датата на падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.Ч. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на Е.Ц.Х. с ЕГН **********, разноски във въззивното производство в размер на 500лв.
ОСЪЖДА Е.Г.Ч. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на Е.Ц.Х. с ЕГН **********, разноски в първоинстанционното производство в размер на 1275лв.
ОСЪЖДА Е.Г.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати
на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ********* и адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, държавна такса за въззивно обжалване в размер на
282 лв.
ОСЪЖДА Е.Г.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати
на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ********* и адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, държавна такса по иска за издръжка в размер на 219,60лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.