Определение по дело №9/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 59
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20231800500009
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. С., 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска
като разгледа докладваното от Л. М. Руневска Въззивно частно гражданско
дело № 20231800500009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
П. Т. Б. – ищец в първоинстанционното производство, обжалва определение № 252 от
27.10.2022 г. по гр. д № 214/2022 г. по описа на РС – П., с което му е върната исковата
молба, по която е образувано първоинстанционното производство, и производството по
същото е прекратено. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на РС – П. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Р. Н. Д. и Л. Н. Д. - ответници в първоинстанционното производство, са депозирали отговор,
в който оспорват частната жалба и излагат подробни съображения за правилност на
обжалвания съдебен акт.
Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Пред РС – П. е предявена искова молба от П. Т. Б. срещу Р. Н. Д. и Л. Н. Д., с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за
плащане на сумите от по 13500 лв. от всяка от ищците, представляващи припадащата се на
всяка от тях част от дължимото на ищеца обезщетение в общ размер от 27000 лв. за
извършени от ищеца подобрения в съсобствения на ответниците недвижим имот.
С разпореждания от 03.05.2022 г. и от 25.07.2022 г. съдията-докладчик е оставил исковата
молба без движение с ясни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите ѝ,
като впоследствие исковата молба е върната поради неизпълнение на указанията, дадени с
1
разпореждането от 25.07.2022 г.
Изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за връщане на исковата
молба са правилни, тъй като с депозираната от ищеца уточняваща молба /на 19.09.2022 г./ не
са изпълнени указанията на съда, съответно не са отстранени нередовностите на исковата
молба. Настоящият съдебен състав не споделя част от съображенията на
първоинстанционния съд, а именно, че ищецът не е конкретизирал претенцията си срещу
всяка от ищците. В случая се претендира обезщетение за подобрения в чужд имот,
съсобствен на двете ответници, при което е достатъчно индивидуализиране на подобренията
като вид, количество, време на извършване и стойност и посочване на общия размер на
сумата, претендирана от всяка от ищците /тъй като при липса на твърдения за различни по
обем собственически права на ответниците очевидно се претендира плащане на
обезщетението поравно от двете ответници според равните им права на съсобственост в
подобрения имот/.
Независимо от горното са били налице основания за връщане на исковата молба, тъй като
подобренията не са индивидуализирани в достатъчна степен, че да позволяват надлежно
осъществяване на защитата на ответниците и произнасяне на съда /по т. 1 – подобрения в
помещението за парно отделение - не са индивидуализирани моделите на отделните
подобрения, не е посочен брой на част от тях и не е посочена отделната стойност на всяко от
посочените подобрения; по т. 2 – ограда на дворно място - не са посочени размери; по т. 3 –
пътеки в дворно място - не е ясно посочената дължина общо за двете пътеки ли е или е
отделно за всяка пътека; по т. 4 – баня - не са посочени квадратура на плочките и модел,
както и моделите на обзавеждането за баня, не са посочени и отделни цени на всяко от
описаните подобрения; по т. 5 – мокро помещение - не е посочена квадратура на плочките и
на боядисаните повърхности, модели, отделни цени на всяко подобрение; по т. 6 – коридор -
не са посочени квадратура на плочки, на гипсокартон, на боядисани повърхности, модели,
отделни цени на всяко описано подобрение; по т. 7 – спални - не са посочени квадратура на
плочки, на гипсокартон, на боядисани и на шпакловани повърхности, на поставен ламинат,
модели, отделни цени на всяко описано подобрение, не са индивидуализирани отделните
елементи от обзавеждането и не е посочена отделната им цена; по т. 8 – кухня - не са
посочени квадратура на плочки, на гипсокартон, на боядисани повърхности, не е
индивидуализирана по никакъв начин електроинсталацията, не са посочени брой и модели
на кухненски шкафове, не е посочена отделната цена на всяко описано подобрение; по т. 9 –
хол - не са посочени квадратура на плочки, на гипсокартон, на боядисани повърхности, не е
посочена отделната цена на всяко описано подобрение/.
В случая не е налице отказ от правосъдие и доводите на жалбоподателя в обратна насока са
неоснователни, тъй като страната в предоставения ѝ от съда срок не е изпълнила точно
дадените указания. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, той е длъжен -
ясно и точно - да посочи в какво тя се изразява и да даде подходящ срок за отстраняване на
нередовността. Когато това е направено /както е в случая/, страната е тази, която дължи
изпълнение на дадените указания. Съдът няма задължение да дава неограничено във
2
времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК следва да прекрати
производството. Производството се прекратява, защото задължението за индивидуализиране
на спорния предмет е на ищеца и когато той, въпреки дадената му възможност, не го е
изпълнил, нито за другата страна е възможно да организира защитата си, нито за съда е
възможно да разгледа и да се произнесе по спора /вж. в този см. определение № 4432 от
22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4791/2022 г., III ГО/. Неоснователен е и доводът, че
поисканата експертиза ще отстрани евентуалните неясноти на претенцията. Заключението
на вещото лице е доказателствено средство и искането за допускането му не може да
замести първоначалното задължение на ищеца да формулира ясно и конкретно исковата си
претенция. Още с подаването на исковата молба ищецът е длъжен да формулира ясно и
конкретно исковата си претенция, а в случай, че това не е сторено, съдът му указва
съдействие, като му дава указания в каква насока следва да се уточни претенцията /както е
сторено в случая/ и само в случай на отстраняване на нередовностите на исковата молба ще
се пристъпи /след размяната на книжата и насрочване на делото/ към произнасяне по
доказателствените искания. Защото целта на събирането на доказателства е да се установи
дали исковата претенция е основателна според изложените конкретни и ясни фактически
твърдения, а не да конкретизира исковата претенция. Да се приеме обратното означава да
се нарушат принципите на равенство на страните в процеса и на състезателното начало.
Ирелевантно е твърдяното обстоятелство, че всички документи за извършените подобрения
се намирали в подобрения имот – както с оглед твърдените причини за това /очевидно
противоправно поведение на ищеца/, така и поради факта, че процесуалният закон
предвижда процедура и способи за предварителна /преди завеждане на делото/ подготовка и
обезпечаване на неговото бъдещо развитие при надлежно упражнено право на иск, към
която ищецът е можел да пристъпи.
Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото искането на ответниците за присъждане на разноски е
основателно. Представени са доказателства за реално сторени разноски за възнаграждение
на адвокат за изготвяне на отговор по депозираната от П. Т. Б. частна жалба в размер на по
800 лв. от всяка от ответниците, съответно тези разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 252 от 27.10.2022 г. по гр. д № 214/2022 г. по описа на РС
– П., с което е върната на П. Т. Б. исковата молба, по която е образувано делото, и
производството по същото е прекратено.
ОСЪЖДА П. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Х.Б.“ № 21, ет. 2,
ст. 216 да плати на Р. Н. Д. с ЕГН ********** и на Л. Н. Д. с ЕГН **********, двете с адрес:
3
гр. П., ул. „С. С.“ № 16 сумата от по 800 лв. /осемстотин/ лева на всяка от тях,
представляваща направени от всяка от тях разноски за адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор по частната жалба, предмет на настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в
едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4