Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70
гр.Шумен 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
при
секретаря Силвия Методиева като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№508 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №894/3.10.2019г. по гр.д.№2300 по
описа за 2018г. на ШРС ,съдът е осъдил “Шумен” АД, ЕИК : ..., със седалище и
адрес на управление – гр. Ш..., да заплати на К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес
***, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с ал. 4 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 38659,87 лева, представляваща неимуществени вреди, в едно със
законната лихва върху нея от 05.12.2015г., до окончателното плащане, отхвърлил
е предявения от К.Н.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу “Шумен” АД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление –
гр. Ш..., иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част,
до пълния предявен размер, за сумата от 38773,27 лева, като неоснователен,
осъдил е “Шумен” АД, ЕИК : ..., със
седалище и адрес на управление – гр. Ш..., да заплати по сметка на ШРС, сумата
от 2116,39 лева държавни такси и разноски, осъдил е “Шумен” АД, ЕИК : ..., със седалище и адрес
на управление – гр. Ш..., да заплати на адвокат Д.С. ***, с адрес – гр. С...,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 1364,69 лева адвокатско
възнаграждение, осъдил е К.Н.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “Шумен” АД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на
управление – гр. Ш..., сумата от 2165,31 лева разноски в производството, като
решението е постановено с участието на трето лице помагач - ЗД„ЕИГ
Ре“ ЕАД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление – гр. С.. .
Решението е обжалвано от “Шумен” АД гр.Ш.
,действащо ,чрез пълномощника си адв.С.Д. от ШАК в частта му с която съдът е
осъдил жалбоподателя да заплати на К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, на
основание чл. 200, ал. 1, във вр. с ал. 4 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 38659,87 лева, представляваща неимуществени вреди, в едно със законната
лихва върху нея от 05.12.2015г., до окончателното плащане, като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено в тези му части и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли исковете.
Решението
е обжалвано от К.Н.Д. ,действащ ,чрез
пълномощника си адв.Д.С.С. от САК в частта му с която съдът е отхвърлил иска
му по чл.200 ал.1 КТ в останалата му част, до пълния предявен
размер, за сумата от 38773,27 лева, в едно със законната лихва върху нея от
05.12.2015г., до окончателното плащане като неоснователен, като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено в тези му части и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи
исковете му изцяло.
Насрещните страни не са депозирали отговори на
въззивните жалби в срока по чл.263 ал.1
ГПК. В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалните им
представители оспорва жалбата на другата
страна като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и са допустими. Разгледана по същество жалбата на К.Н.Д. е
основателна
, а жалбата на “Шумен” АД гр.Ш.
е неоснователна.
Трето лице помагач – ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД гр.С.
не е депозирало отговори на въззивните жалби и не е взело становище по тях.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : Не се спори между страните , че ищецът е
работил при ответника на длъжност
“шофьор тежкотоварен автомобил над 12 тона”. Съгласно представеният
протокол за ПТП №1262193/7.12.2015г. при управлението на т.а. „Скания“
от ищеца се пука предната лява гума на товарния автомобил и МПС-то
се преобръща в лявата канавка на пътното платно. С разпореждане
№95/10.12.2015г. на ТП НОИ – Ш.,
станалата с ищеца на 05.12.2015г. злополука, е приета за трудова. От
представените по делото епикризи издадени от съответните
медицински заведения се установява ,че след произшествието ищецът бил откаран
по спешност в МБАЛ „Силистра“ АД ,където е констатирана черепно-мозъчна травма
с комоционен синдром , фрактура на носа и двете зигоматични кости
,разкъсно-контузни данни по лицето и същият ден му е извършена опарция . При
извършена на ищеца компютърна томография в „Ситик
клиник“ – Медицински
център Б. гр.В. при прегледа на 17.12.2015г. били констатирани
редица травматични увреждания на ищеца : мултифрагментарни фрактури на носната
кост и зигоматичните кости в дясно и в ляво, значително по - изразено в дясно,
комплексна фрактура на десния максиларен синус с разместване на костните
фрагменти и хемосинус; прилежащите латерално меки тъкани са с нехомогенна
структзфа и вид на хематом; субкутанен хематом фронтално с подлежаща фрактура
на костта; фрактура на латералната и медиална стена на дясната орбита, с
дискретно разместване на костните фрагменти и каудалната стена на орбитите с
умерено разместване на костните фрагменти; в горно - латералния полюс на
дясната орбита мастната тъкан на нивото на слюзната жлеза е задебелена и
лекостепенно инфилтрирана, в резултат на посттравматичните промени; девиация на
носната преграда с изразена деформация на последната; киста на левия максиларен
синус и суспектна кръвна колекция на сфеноидалния синус в дясно; фрактура на
птеригоидния процесус на сфеноидната кост в дясно, с лекостепенна деформация -
множество фрактури на лицевия череп. На 22.02.2016г. ищецът постъпил по
спешност в „МБАЛ С.“
АД със силно главоболие, световъртеж, придружен от чувства за залитане и
потъване в неопределена посока, след многократно повръщане и с високо кръвно
налягане. При диагностиката били констатирани
отклонения от нормалното функциониране на мозъка и било предписано
медикаментозно лечение на К.Д.. При прегледа било констатирано и увредено
зрение в следствие на претърпяното ПТП, в резултат на което ищецът виждал
образите двойно. На 08.03.2016г. ищецът
постъпил отново в „МБАЛ С.“
АД с оплаквания от слабост и тръпнене и ограничени движения в горните крайници,
повече в левия и в ляв долен крайник, болезнени и ограничени движения в лява
раменна става, болки и скованост в шийната област, затруднена походка,
паретична за левия крак. На 14.10.2016г.
ищецът постъпил в МБАЛ „ Света М.“
ЕАД – В., по повод на продължаващите изтръпвания и
слабост в крайниците и затруднение в походката на левия крак. Установена е
дискова херния в шийния отдел на гръбначния стълб, която е оперирана на 18.10.2016г.
След операцията се наложило да носи
шийна яка в период на 6 седмици. На 27.02.2017г. ищецът отново постъпил за лечение в „МБАЛ .
АД с оплаквания от главоболие, виене на свят, чувство за тръпнене и слабост в крайниците. Отново са констатирани
проблеми с нормалното функциониране на мозъка и зрението. На 26.10.2018г. ищецът отново е приет в „МБАЛ
С.“ АД заради пристъпен световъртеж ,с внезапно
причерняване пред очите ,гадене и коориданционни нарушения до степен да залита във всички посоки . От представените по делото 13 болнични листа е видно ,че ищецът е бил в
отпуск ,поради временна неработоспособност общо 408 дни от 5.12.2015г. до
20.01.2017г. със следните диагнози : Мозъчно сътресение. Счупване на костите на
скулите и горната челюст ,закрито /от трудова злополука/ – Световъртеж от
централен произход. Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия. От представените експертни решения на ТЕЛК към „МБАЛ С.“
ЕАД на ищеца е определена 56 % трайно
намалена работоспособност за претърпените от него травми , като с последното решение от 14.02.2019г. му е
определена 50% трайно намалена работоспособност до 1.02.2021г.
От заключението на вещото лице по СМЕ пред
ШРС се установява ,че при прегледа се констатират стари
травматични цикатрикси /белези/ в лицевата и носната област, оперативен белег в
лява шийна половина. Изразена лицева асиметрия с
хлътване на дясната лицева половина навътре и затруднено носно дишане и
раздвояване на образа. Видимо подтиснат , безинициативен
, със страдалчески израз на лицето. Пациентът
от претърпяното ПТП е получил черепна травма с
мозъчно сътресение и счупване на двете зигоматични кости, носната кост и десен
максиларен синус. Освен
силните болки при черепната травма е получил квадрипаретичен синдром с умерено
засягане на четирите крайника, който
впоследствие отзвучал
след оперативното лечение. Затруднено носно дишане, ограничение в отварянето на
устата и двойно виждане при поглед нагоре и надолу. Нарушенията в координацията
и пристъпно появаващия се световъртеж са в резултат на мозъчното сътресение и
оформяне на след травматична енцефалопатия. Периодът
на възстановяване от подобен род увреждания е индивидуален и зависи от тежестта
на травмите, като понякога може да отнеме много години. От получените травми
пациентът не е напълно възстановен. 3а
получените травми, болки и страдания пациентът е получил адекватно лечение в
изброените по-горе клиники. Стресът
и депресията са обичайна последица от подобен род преживявания, като катастрофи,
инциденти и т.н. Периодът от време за който отшумяват подобни нарушения е
строго индивидуален и може да продължи с години. В
резултат на получените травми е налице трайно намаление на работоспособността
на пациента с 50%. Констатираната
дискова херния в шийния отдел с миелопатия и радикулопатия има причинно
следствена връзка с катастрофата по типа на „камшичния удар” и може да се
приеме, че е вследствие от нея, тъй като до инцидента пациентът не е имал
оплаквания от слабост и изтръпване в мускулите на крайниците, а така също и
квадрипаретичния синдром описан в епикризата от Неврохирургична клиника-град В.. В съдебно заседание вещото лице
сочи ,че всички увреждания на ищеца ,които били описани в експертизата били в
причинно-следствена връзка с претърпяното от него ПТП през месец декември
2015г., лицевата деформация в областта на дясна лицева половина ще остане за
цял живот ,следтравматичната ецефалопатия също можела да продължи дълго време и
се изразявала с притъмняване пред очите ,виене на свят за което той бил лекуван
двукратно в МБАЛ С.“ , обичаен резултат от такива травми бил стресът и
депресията , ищецът бил със страдалчески
вид , като пациентът страдал и продължавал да страда, като като оперативната
интервенция на шийни прешлени, също е в причинно-следствена връзка с
увреждането.
От показанията на разпитаният пред ШРС свидетел К.. К.Н., син на ищеца се
установява ,че ищецът след катастрофата бил много зле ,лицето му било
деформирано , очите му били надути , а носът му счупен. Първоначално не можел
да се обслужва сам, имал слабост в мускулите на ръцете , не можел да хваща с
тях. Започнал да забравя и преживявал и по настоящем травмите. След
злополуката, не можел да работи физическа работа, за разлика от преди и имал
сериозна загуба на тегло. В средата на 2017г. започнал работа във ВиК,
но не можел да работи тежка работа, заради болки и изтръпване в ръцете. От
показанията на свидетеля Д.П. , служител
при ответника се установява ,че ищецът изпитвал страх и не искал да управлява
автомобил.
За установяване на
конкретният механизъм на настъпване на процесното ПТП и на претърпяните
травматични увреждания и дали ищецът по време на ПТП –то е имал поставен
предпазен колан е изслушана СТЕ и ДСТЕ пред ШРС и комплексна САТЕ и СМЕ пред
ШОС . От заключението на вещите лица по КСАТСМЕ се установява ,че от скенерните
изследвания се констатира наличието на многофрагментарни фрактури на носната кост и
двете скулни кости в дясно и в ляво, значително по-изразено в дясно, пълна фрактура
на десния максиларен синус с разместване на костните фрагменти и хематом на
меките тъкани външно. Подкожен хематом челно с подлежаща фрактура на костта,
фрактура на външната и вътрешната стена на дясната орбита, с дискретно
разместване на костните фрагменти и долната стена на орбитите с умерено
разместване на костните фрагменти. Кръвопропиване на мастната тъкан в
горно-външния полюс на дясната орбита, на нивото на елъзпата жлеза. Изкривяване
на носната преграда. С изразена деформация на последната. Съмнителна за кръв колекция на
сфеноидалния синус в дясно. Фрактура на птеригоидния израстък на ефеноидалната
кост в дясно, с лекостепенна деформация. В резултат на претърпените травми е
установина видима лицева асиметрия, изразена в хлътване на увредените кости в
дясната лицева половина, което добре съответства на установените раздробена
фрактура на дясна скулна кост, на предна стена на десния горночелюстен синус и
пода на дясната орбита, с причиняване ва двойно виждане с дясно око. Като цяло, анализът на медицинската документация показва,
че в конкретния случай, у пострадалия Д. са установени данни единствено за
тежка лицево-челюстна травма, протекла със сътресение на мозъка без загуба на
съзнание. Данни за гръдна и коремна травма не се налице регистрирани. Лисват
също травматични увреждания на скелета на гръдния кош, на гръдните и коремни
органи.
Вещите лица са отговорили на
въпроса относно механизма на настъпване на процесното ПТП , който е следният :
При движение на управлявания от ищеца товарен автомобил се пука предната лява
гума на автомобила ,влекачът се отклонява на ляво ,водачът задейства спирачната
система на автомобила и по пътната
настилка остават спирачни следи. Композицията напуска пътното платно в ляво. Загубвайки устойчивост
,полуремаркето се обръща на дясно ,като повлича и влекача ,който също се обръща
на дясно. Към момента на преобръщане на кабината на влекача надясно водачът
полита на дясно и пада на дясната врата на кабината . Предпазния колан,
предназначен за водача е захванат ляво горе, дясно и ляво отстрани на
седалката. При този механизъм на възникване на ПТП, предпазния колан дори да е
поставен, е неефективен поради това, че липсват условия за рязко увеличаване на
спирачното закъснение и е напълно възможно поставения предпазен колан да не се
задейства. Вътрешното разстояние на кабината измерено между двете врати е 2,067
метра, т.е. при преобръщането на кабината водача е паднал от около 2 метра
височина, при което е напълно възможно да получи констатираните травматични
увреждания.
По вторият въпрос – „С
оглед характера и степента на уврежданията, налице ли са данни за свободно
инерционно движение в купето на автомобила на тялото на К.Н.Д.“ вещите
лица са отговорили следното :
Съгласно „Протокол за ПТП“ № 1262193 от 07.12.2015г.
от РУ Т. в таблицата за условията на ПТП в графа „Обезопасяване“ е записано,
срещу „Участник 1“ цифрата „2“, което означава, че водачът е бил с колан. По
механизъм на настъпване на ПТП, автомобила се е обърнал. При това положение
всяко незакрепено тяло е подложено на движение под действието на инерционния
импулс и земното притегляне. По механизъм на възникване ПТП-то е настъпило без
удар в препятствие и няма условие за задействане на предпазният колан. Поради
това, дори и с поставен предпазен колан, водачът е имал възможност на движение
под действието на инерционния импулс и земното притегляне. Констатираните
травматични увреждания са получени вътре в кабината на автомобила и може да се
приеме, че имаме свободно движение в кабината.
По третият въпрос „ Има ли К.Н.Д. установени травматични увреждания от ПТП, които категорично сочат да са получени в резултат на употребата на обезопасителен колан“ , вещите лица са отговорили следното : Съществуват различни системи предпазни колани, но най-широко разпространени са триточковите (У-образни), колани, които преминават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално - през предната коремна стена, с какъвто е бил оборудван камиона. При висока скорост кинетичната енергия, която получават телата по време на сблъсъка (с поставен колан), се поема предимно от гръдния кош и корема, при притискането им от колана. Ето защо, почти едновременно с въвеждането в употреба на предпазните колани се появяват и първите съобщения за наблюдавани наранявания, причинени директно от коланите. Поради еднообразноетта на тия увреждания в практиката е въведен терминът „синдром на предпазните колани”. В конкретния случай, при приемането в болницата на пострадалия Д. са установени данни единствено за тежка лицево-челюстна травма, протекла със сътресение на мозъка, без загуба на съзнание.Не се налице регистрирани данни за гръдна и коремна травма. В шийната област е документирана единствено болка при пасивни движения и десет месеца по късно - на 14.10.2016 г. са установени дискова херния на ниво пети- шести шиен прешлен и парамедиална дискова херния в дясно на ниво трети - четвърти шиен прешлен, която е била оперирана. Видно от гореизложеното, К.Н.Д. няма установени травматични увреждания от ПТП, които категорично сочат да са получени в резултат на употребата на обезопасителен колан.
По четвъртият въпрос – „В процесният случай поставен предпазен колан можеше ли да предотврати или намали настъпилите у ищеца К.Н.Д. травматични увреждания“ ,вещите лица са отговорили следното :
Предпазните колани са предназначени за предпазване на водача и
пътниците от настъпване на травматични увреждания в МПС при ПТП. При рязко
увеличаване на спирачното закъснение, те се задействат било то чрез пиропатрон
или по механичен начин. Конкретното ПТП е настъпило след спукване на предна лява гума, при
което товарния автомобил се отклонява наляво, напуска пътното платно и се
преобръща. При този механизъм на настъпване няма условия за рязко увеличаване
на спирачното закъснение и е напълно възможно поставения предпазен колан да не
се задейства. Така по тялото на водача няма да има травматични увреждания,
които да са следствие на поставен предпазен колан. Такива не са и намерени. Следователно,
поставен предпазен колан, който не се задейства е неефективен и е напълно
възможно при странично обръщане на дясно водача да се „изхлузи“ странично в дясно, при което да
настъпят констатираните травматични увреждания. Съдът не кредитира заключенията по СТЕ и ДСТЕ дадени пред ШРС , тъй
като същите са изготвени само от едно вещо лице ,-
автоексперт и без участието на съдебен лекар , който единствено може да
преценява вида и характера на получените травматични увреждания и начина по
който те са били получени при процесното ПТП . В настоящото заключение по
КСАТСМЕ участва съдебен лекар и съдът
счита ,че същото е по компетентно изготвено предвид неговото участие , като
същото е отговорило на по-големият брой въпроси и от съвкупната преценка на
отговорите на тези въпроси обстоятелствата
по делото се изясняват по обективно , комплексно и по задълбочено.
Ищецът признава ,че застрахователят му изплатил застрахователно обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 22 566.86лв. и с
тази сума е намален размера на иска от 100 000лв. на 77 433.14лв., но
оценявал отговорността на работодателя и ответник по делото на 100 000лв.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :
Ищeцът е предявил срещу ответника
иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от сумата 77 433.14лв.,
представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от получените в следствие на
процесното ПТП травматични увреждания и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
законната лихва върху обезщетението от датата на деликта на 5.12.2015г. до
окончателното му заплащане. Съдът счита ,че в случая са налице
всички изискуеми законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
по чл.200 ал.1 от КТ. Безспорно ищецът е
бил в трудово правоотношение към момента на настъпване на
процесното ПТП , налице е призната по законният ред трудова
злополука , пряка
последица от която са претърпените от ищеца трувматични
увреждания , като на същият е призната трайно намалена работоспособност в
размер първоначално на 56% , а в последствие на 50%.
Отговорността по чл.200 ал.1 от КТ на
работодателя по трудово правоотношение е обективна и той отговаря за претърпени
вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им
. Тази отговорност възниква само, ако между страните е съществувало трудово
правоотношение, както е и в настоящият случай. Трудовата злополука по своя характер е
травматично увреждане –внезапно еднократно външно въздействие върху човешкият
организъм ,което уврежда неговите нормални функции. Предвид на това и претърпените от ищеца травматични увреждания
са основание за реализиране отговорността на ответника за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът в отговора си е направил възражение
, че е налице съпричиняване от страна на ищеца , който допринесъл с поведението си за настъпването на
деликта, тъй като не бил с поставен колан по време на ПТП-то. В тежест на ответника е
да докаже в настоящото
производство , че пострадалият е проявил груба небрежност и е налице основание за намаляване
отговорността на работодателя. На осн.чл.201 ал.2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали , ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука , като е допуснал груба небрежност. Според
практиката на ВКС, вкл. и тази постановено по реда на чл.290 от ГПК/ реш. №719
от 10.11.2009г. на ВКС по гр.д.№2829/2008г. І г.о. ,решение №977 от
14.01.2010г. на ВКС по гр.д.№298/2009г. на ІV г.о. ,решение №79 от 27.02.2012г.
на ВКС по гр.д.№673/2011г. на ІV г.о. решение №1026/18.12.2009г. на ВКС по
гр.д.№4001/2008г. на І г.о. и др./ груба небрежност при трудова злополука е
налице ,когато пострадалият е предвиждал, съзнавал настъпването на неблагоприятните последици ,
но се е надявал , че те няма да настъпят или че ще ги предотврати . Пострадалият
следва да не е положил дължимата грижа ,която и най –небрежният човек би
положил в подобна ситуация. Изводът за наличието на груба небрежност не
може да се основава на предположение и е
необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото ,като
доказателствената тежест е на работодателя , който следва да докаже извършването на такива действия от страна на
пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяно отношение към
съществуващата опасност от тяхното настъпване .
От заключението по
назначената от ШОС КСАТСМЕ , която съдът напълно кредитира се установи ,че
ищецът по време на процесното ПТП е бил с поставен обезопасителен колан ,като
даже и да не е имал поставен колан , предвид механизма на настъпване на
процесното ПТП и начина на получаване на травматичните увреждания на ищеца този
колан не би спомогнал за тяхното предотвратяване.
Предвид
гореизложеното , съдът приема , че по делото не е доказано по категоричен
начин поведение на пострадалия , което може да се квалифицира като груба
небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ , поради което не е налице основание
за намаляване на имуществената отговорност на работодателя .
На осн.чл.52 от ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди цели да репарира болките , страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалият физически и психични страдания, обусловени от вида на причинените му травматични увреждания, начина и продължителността на лечението му, и съпътстващите ги болки, дискомфорт, ограничения в нормалния му ритъм на живот, безпомощност и притеснения, наличните белези и трайното лицево обезобразяване на ищеца, съдът намира , че дължимото му се обезщетение за причинените му болки и страдания следва да бъде определено в размер на 100 000лв. Безспорно се установи по делото, че вследствие на процесното ПТП и причинените от него сериозни травматични увреждания ищецът е бил принуден да търпи, като пряка и непосредствена последица, физически болки и дискомфорт с висока степен на интензитет , претърпял е три тежки операции , които неминуемо са били съпроповеди с болки и дискомфорт и редица негативни емоции и нуждата от чужда помощ след това. Периодът на лечението и възстановяването на ищеца е бил дълъг от 5.12.2015г. до последното му приемане в болница на 26.10.2018г., като ищецът е бил приеман в болница шест пъти и е бил 408 дни в отпуск поради временна неработоспособност от 5.12.2015г. до 20.01.2017г. Ищецът има белези в лицевата и носната област, оперативен белег в лява шийна половина, има изразена лицева асиметрия - хлътване на дясната лицева половина навътре и затруднено носно дишане и раздвояване на образа. Тъй е подтиснат ,безинициативен ,със страдалчески израз на лицето. От претърпяното ПТП е получил черепна травма с мозъчно сътресение и счупване на двете зигоматични кости, носната кост и десен максиларен синус и редица друти травми подробно описани в документа за извършеното му изследване- компютърна томография на главния мозък/ стр.16 от делото на ШРС/. Освен силните болки при черепната травма е получил квадрипаретичен синдром с умерено засягане на четирите крайника,който впоследствие отзвучал след оперативното лечение. Има затруднено носно дишане, ограничение в отварянето на устата и двойно виждане при поглед нагоре и надолу. Нарушенията в координацията и пристъпно появаващия се световъртеж са в резултат на мозъчното сътресение и оформяне на след травматична енцефалопатия. Горната му челюст е тотално обеззъбена , а долната частично обеззъбена . Според вещото лице по СМЕ лицевата деформация в областта на дясна лицева половина ще остане за цял живот ,следтравматичната ецефалопатия също можела да продължи дълго време и се изразявала с притъмняване пред очите ,виене на свят за което той бил лекуван двукратно в „МБАЛ Силистра“ , обичаен резултат от такива травми бил стресът и депресията , като пациентът страдал и продължавал да страда, като оперативната интервенция на шийни прешлени, също била в причинно-следствена връзка с увреждането. Последиците от травмите не са преодоляни и страданията на ищеца придължават и по настоящем .
От така определеното обезщетение в размер на 100 000лв. следва да се
приспадне сумата от 22 566.86лв. получено застрахователно обезщетение и на ищеца да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в
размер на 77 433.14лв.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът е в забава и без покана считано
от датата на деликта , поради което ответникът следва
да бъде
осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва , считано от 5.12.2015г. до окончателното й
заплащане.
Предвид
гореизложеното , следва решението на ШРС да се отмени като неправилно в частта
му с която съдът е отхвърлил искът за разликата над 38 659.87лв. до 77 433.14лв. за
сумата от 38 773.27лв. и на ищеца да
се присъди обезщетение в размер на още 38 773.27лв.
В
останалата му обжалвана част решението на ШРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди в частта му с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от
38 659.87лв. обезщетение, адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца и
държавни такса и разноски в полза на ШРС.
Съобразно изхода от спора на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
следва ответникът да се осъди да заплати на адвокат Д.С. *** сумата от още 1368.70лв.
за адвокатско възнаграждение. Ищецът не
дължи разноски на ответника ,поради което и решението на ШРС следва да се
отмени в частта му с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 2165.31лв.
Жалбоподателят „Шумен“ АД гр.Ш.
следва да се осъди да заплати на адвоката на жалбоподателя К.Н.Д. –адв. Д.С. ***
на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за
оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 2733.39лв.
за въззивната инстанция .
На
осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса върху уважената част от
иска за първата инстанция в размер на още 1550.93лв. ,
за въззивната инстанция в размер на 775.46лв. и сумата от 300лв. разноски за
експертиза за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното
и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №894/3.10.2019г. по гр.д.№2300 по описа за
2018г. на ШРС ,в частта му с която ,съдът е отхвърлил предявеният от К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу
“Шумен” АД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление – гр. Ш..., иск, с
правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен
размер, за сумата от 38 773,27 лева, като неоснователен и в частта му с която е осъдил К.Н.Д., ЕГН : ********** да заплати на “Шумен” АД, ЕИК : ... сумата от 2165,31 лева разноски в
производството , като вместо това постановява:
ОСЪЖДА “Шумен” АД,
ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление – гр. Ш..., да заплати на К.Н.Д.,
ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с ал. 4 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от още 38 773.27лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова
злополука настъпила на 5.12.2015г. , в едно със законната лихва върху нея
от 05.12.2015г., до окончателното плащане сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №894/3.10.2019г. по гр.д.№2300 по описа за
2018г. на ШРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА “Шумен” АД,
ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление – гр. Ш..., да заплати на адвокат
Д.С. ***, с адрес – гр. С..., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от още 1368.70лв.
лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция и
в размер на 2733.39лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
“Шумен” АД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление – гр. Ш... да заплати
държавна такса по делото върху уважената част
от иска за първата инстанция в размер на още 1550.93лв. по сметка
на ШРС и за въззивната
инстанция държавна такса в размер на 775.46лв.
и разноски в размер на 300лв.
по сметка на ШОС .
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач ЗД „ЕИГ
Ре“ ЕАД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление – гр. С.. на страната на ответника “Шумен” АД, ЕИК : ....
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните , пред ВКС на Р.България .
Председател:
Членове: 1. 2.