Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 05.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на четвърти
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 292 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление
№292414-0055793/13.10.2017 год. на Ивайло С. Здравков – Директор на ТД на НАП –
гр.Велико Търново, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015г., на „****” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от С.П. със сл.номер на НАП **********, Е.С.Г. с ЕГН ********** на
основание чл.182 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5 239.08
/пет хиляди двеста тридесет и девет лева и 08 ст./ лева за извършено нарушение по
чл.124 ал.5 от ЗДДС – неотразяване на издадения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят „****” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Е.С.Г., който го обжалва в срок като неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква, че привидно в действията на държавния орган
присъстват всички стъпки и белези на административно производство, но при
внимателен преглед се забелязвали нарушения на материалния и процесуалния
закон. Счита, че в изпълнение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН в НП следва да са
упоменати законовите разпоредби, които са нарушени виновно, а в момента на
проверката дружеството не нарушавало виновно посочената в НП разпоредба, тъй
като не е извършено нито пряко, нито като акт на бездействие. Твърди, че е нарушена
процедурата на чл.40 от ЗАНН.Счита, че е налице грешна правна квалификация и
съществено е нарушено правото му на защита, като е възпрепятствана възможността
да разбере в какво точно нарушение е обвинено дружеството.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява
адвокат Г.П. ***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата. Моли атакуваното
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение
на материалните и процесуални правила, тъй като има порок в проведеното административно
производство.
За ответника - Териториална
дирекция на НАП – гр.Ловеч, се явява
юрисконсулт С., който счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Изтъква,
че от свидетелските показания и от писмените доказателства безспорно се
установява извършеното нарушение. Дружеството се е възползвало дълго време
неоснователно от данъчен кредит, т.е. от парични средства, които не му се
полагат по закон. В представената писмена защита излага установената фактическа
обстановка, като счита, че административнонаказателното
производство е протекло правилно, спазвайки разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.3
от ЗАНН. Твърди, че при провеждането му са ангажирани повече свидетели, тъй
като те са били такива при установяване и извършване на нарушението. Изтъква,
че санкцията е съобразена с разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС, поради което
моли НП да бъде потвърдено.
От събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на свидетелите П.И.П., Х.Т.Д., К.В.П., Ф.Г.Н.
и Р.К.В., както и от становищата на страните, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.10.2017
година свидетелката П.И.П., в присъствието на свидетелите Х.Т.Д., К.В.П., Ф.Г.Н.
и Р.К.В. съставила акт за установяване на административно нарушение №1310631880291 и бланков номер серия АА
№0055793 срещу „****” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Е.С.Г. с ЕГН **********
затова, че при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
документирана н Протокол Кд-73 №П-04001117080300-073-001/06.10.2017г. в ТД на
НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч се установило, че на 27.04.2016г. „****” ЕООД с
ЕИКБ ********/справка към посочената дата ООД/ е извършило авансово плащане към
„********“ ЕООД с ЕИКБ ********в размер на 31 434.48 лв. за доставка на
див чесън, за което от доставчика е издадена фактура №**********/27.04.2016г. с
данъчна основа 26 195.40 лв. и ДДС
в размер на 5 239.08 лв. По фактурата е ползван пълен данъчен
кредит през данъчен период 01.04. – 30.04.2016г. Доставката на стоките е
фактурирана от „********“ ЕООД с ЕИКБ ********с фактура №**********/05.05.2016г. с данъчна основа 26 195.40 лв. и ДДС в размер на 5 239.08 лв. без да е
отразен приспаднатия аванс. По фактурата е ползван пълен данъчен кредит през
данъчен период 01.05. – 31.01.2016г. За установената грешка от доставчика е
подадено кредитно известие №**********/26.05.2016г.
към фактура №**********/27.04.2016г. с данъчна основа /-26 195.40 лв./ и
ДДС в размер на /-5 239.08 лв./.
Същото е отразено в дневника за покупки и счетоводството на дружеството през
данъчен период 01.01.2017г. – 31.01.2017г., а не в
съответния данъчен период. Прието е, че нарушението е извършено на 13.06.2016г.
/датата на подаване на СД/ в гр.Летница, ул. Никола Петков №61, с което е
допуснато нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС.
В съставения акт представителят
на дружеството не е вписал възражения. Въз основа на акта за нарушение на
13.10.2017 година е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че констатациите в акта за установяване на административно
нарушение съответстват на действителното
положение и от събраните доказателства се установява, че действително
жалбоподателят е ползвал в два последователни данъчни периода един и същ данъчен
кредит в пълен размер, поради неотразяване на подаденото кредитно известие №**********/26.05.2016г. към
фактура №**********/27.04.2016г. с данъчна основа /-26 195.40 лв./ и
ДДС в размер на /-5 239.08 лв./ в
подадената Справка-декларация за ДДС на 13.06.2016 година, а същото е било
отразено едва в СД за данъчен период 01.01.2017г. –
31.01.2017г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелките
Ф.Н. и Р.В., работещи в счетоводната кантора, обслужвала дружеството, които
заявиха, че при годишното приключване са установили неотразяването на
кредитното известие в съответния данъчен период, поради което са го изискали от
дружеството и са го включили в данъчен период 01.01.2017г.
– 31.01.2017г.
Въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново, видно от приложената Заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, настоящият състав
констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административното
наказание.
Нарушена е разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, която дава възможност на уличеното като нарушител лице да направи
възражения по акта в тридневен срок от подписването му. Нормата е императивна и
въвежда една допълнителна възможност за защита на нарушителя, освен правото да
възрази при съставянето на акта. Видно от приложената преписка, АУАН е съставен
и подписан от нарушителя на 10.10.2017г., а НП е
издадено на 13.10.2017г., т. е. преди изтичане на законоустановения срок по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, който съгласно субсидиарното
приложение на чл.183 ал.2 от НПК по силата на чл.84 от ЗАНН е изтичал в края на
деня, в който е издадено НП, т.е. същото е следвало да бъде издадено най-рано
на следващия ден. След като този
тридневен срок не е изтекъл към датата на издаване на НП, следва да се приеме,
че правото на възражение на уличеното като нарушител лице е нарушено, което е
ограничило правото му на защита в административнонаказателното
производство и съставлява абсолютно основание за отмяна на издаденото НП.
Следва да се има пред вид, че ако разпоредбата на
чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление. Нарушаването на
императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание.
Освен това елемент от фактическия състав на нарушението по
чл.182 ал.1 от ЗДДС е наличието на предвиден вредоносен резултат от определяне
на данък в по-малък размер като последица от неотразяването на кредитното
известие в СД за съответния данъчен период, в който този документ е следвало да
бъде отразен. В конкретният
случай в АУАН и в издаденото въз основа на него НП в нарушение на чл.42 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, не са отразени важни обстоятелства, свързани с
нарушението, а именно какъв е размера на определения данък за процесния данъчен период, как се променя размера на
дължимия данък в резултат на несвоевременно отразяване на това кредитно
известие в дневника за покупки и точната величина на определения по-малък
размер на данъка, като е посочено единствено, че полученото от санкционираното
дружество кредитно известие №**********/26.05.2016г. към фактура №**********/27.04.2016г. е с
данъчна основа /-26 195.40 лв./ и ДДС
в размер на /-5 239.08 лв./. Наличието на констатация в АУАН и в НП, за това, каква е
разликата между определения размер на данъка за периода и дължимия данък при
своевременно отразяване на кредитното известие в дневниците за покупки за
съответния период, е и задължително условие за обосноваване на размера на
следващата се имуществена санкция, още повече, че в приложената към АНП СД за
ДДС от 13.06.2016 година е посочен само обобщен размер на ДДС с право на пълен
данъчен кредит, без да е уточнено какъв би бил този размер ако кредитното
известие беше своевременно отразено. Липсата на фактически и правни изводи
относно предпоставките за формиране на размера на имуществената санкция,
наложена на дружеството, води до единствено правилното заключение, че
атакуваното наказателно постановление се явява и необосновано, поради което следва
да бъде отменено.
Предвид на изложеното съдът
приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
необосновано, поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №292414-0055793/13.10.2017 год. на Ивайло С.
Здравков – Директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново, съгласно Заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1582 от
23.12.2015г., с което на „****” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С.П.
със сл.номер на НАП **********, Е.С.Г. с ЕГН ********** на основание чл.182
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5 239.08 /пет
хиляди двеста тридесет и девет лева и 08 ст./ лева за извършено нарушение по
чл.124 ал.5 от ЗДДС – неотразяване на издадения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :