РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Членове:Дафина Н. Арабаджиева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Х. К., ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника по делото адвокат Д.А., против Решение № 43
от 08.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 544 по описа за 2021 г. на Районен съд
- гр.Първомай, II съдебен състав, с което е постановено издаването на заповед
за защита като е ЗАДЪЛЖЕН М. Х. К., ЕГН: **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице З. Х. К., ЕГН:
**********; ОТСТРАНЯВА М. Х. К. от съвместно обитаваното с
пострадалото лице жилище на адрес: гр. П., ***, за срок от осемнадесет
месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита; ЗАБРАНЯВА
на М. Х. К. да приближава пострадалото лице, жилището му на адрес: гр. П.,
***, и местата му за социални контакти и отдих на разстояние, по-малко от 50
метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на
заповедта за защита; НАЛАГА на М. Х. К. глоба в размер на 200, 00 лева,
платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Първомай. ОСЪЖДА М. Х. К. да заплати, както следва: по сметка на Районен
1
съд – Първомай в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25, 00 лева
– държавна такса за разглеждане на молбата; на З. Х. К., сумата от 300, 00
лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от
адвокат.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
решението. Обосновават се доводи против изводите на районния съд и се
поддържа, че не са налице основания за уважаването на молба за защита, тъй
като не отговаряла на изискванията на чл.9, ал.4, т.1 от ЗЗД. Възразява се, че
представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не съдържа изискуемите от
закона обстоятелства.Излагат се подробности относно акта на домашно
насилие и се поддържа, че е настъпил инцидент, който е предизвикан от
определена реакция на молителката и при желание на ответника да напусне
стаята. Намира, че представеното медицинско удостоверение не отговаря на
действителността. Моли да се отмени обжалваното решение и да се остави
без уважение подадена молба за защита по ЗЗДН или да се измени решението
в частта относно наложените мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 и чл.5, ал.4 от
ЗЗДН като се определят такива в минимално предвидения в закона срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат
Ангелова, поддържа жалбата.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемата страна З. Х. К..
В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адвокат С.,
оспорва жалбата с искане да се остави без уважение. Претендира разноските
по делото. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пред Районен съд – Първомай се е развило производство по реда на чл.4 и
2
сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита от домашно насилие от З. Х. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ***, срещу съпруга й М. Х. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ***, въз основа на обстоятелства, изложени в
жалба към молбата. Искането за защита се обосновава с твърдението, че
спрямо молителката са осъществени актове на домашно насилие от съпруга й
на 05.09.2021 г. след 20:00 часа в квартира, която обитавали под наем по
време на почивката им в гр.В.. Посочва, че съпругът й е влезнал в квартирата
разярен, неузнаваем, не адекватен, започнал да я блъска, да я удря и да й
отправя обиди, хванал я за косата, завъртял я и я блъснал в земята на
теракота, при което се ударили в ябълката на крака, усетила одраскване под
врата, при опит да я хване за деколтето на блузата й и да я завърти. При
дърпането й отскубнал обицата и й потекла кръв. При излизането си от
квартирата ответникът отправил заплашителни знаци към молителката да се
стяга за кръст. На следващия ден с помощта на сина им, молителката и
съпругът й се върнали в дома си в гр. П., ул. ***. Посочва, че нееднократно в
продължение на четири години е изживяла психически и физически тормоз, а
през последната години и сексуален тормоз, тъй като агресивността на
съпруга й било в пъти завишена.
С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е извършил
описаните в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо
молителката. Предвид горното съдът е уважил подадената молба за
защита и е наложил мерки за защита на пострадалата по чл.5, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца от датата на издаване на заповедта за
защита, както и е наложил глоба на ответника в размер на 200 лв. на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не са били
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Подадената молба за защита от домашно насилие е процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирано лице в едномесечния срок
по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно легитимирано лице от
кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН.
Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашното насилие е всеки акт
3
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка,
или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото няма спор, че страните са съпрузи, които на процесната дата
05.09.2021 г. са били на почивка в гр.В.. Твърденията на молителката са за
осъществени спрямо нея актове на домашно насилие от съпруга й след 20.00
ч. в квартирата, която обитавали по време на почивката им, изразяващ се в
блъскане, удряне и отправяне на обиди, които твърдения са обективирани в
молбата за защита и приложената към нея жалба. Тук следва да се отбележи
за неоснователно възражението във въззивната жалба, че молбата за защита
не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН. В молбата за защита е
посочена датата на осъществяване на акта на домашно насилие, а относно
мястото, начина и обстоятелствата по извършването му молителката изрично
препраща към приложената жалба, която подава до съда заедно с молбата за
защита.
Към молбата за защита по ЗЗДН в първоинстанционното производство
е приложена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която е посочен
осъщественият от ответника побой и психическо насилие над молителката на
05.09.2021 г. след 20 часа. Съдът намира, че декларацията съдържа
изискуемите се от закона обстоятелства, поради което възражението за това в
жалбата се явява неоснователно. Декларираните от молителката
обстоятелства за извършено спрямо нея насилие от страна на съпруга й
кореспондират с твърденията й в молбата за защита за извършено насилие от
ответника на 05.09.2021 г.
В първоинстанционното производство е прието съдебно- медицинско
удостоверение № 1020/ 2021 г., с което са установени кръвонасядания и
охлузвания по гръден кош, както и кръвонасядания по горни и долни
крайници, като е заключено, че е възможно по начин и време да са получени
както съобщава освидетелстваната.
По делото не са събрани други доказателства, доколкото искането във
въззивната жалба за допускане на съдебно-медицинска експертиза се остави
без уважение, а жалбоподателят се отказа от разпита на допуснатия му
4
свидетел.
Настоящата инстанция, след самостоятелна преценка на доказателствата
и данните по делото, изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд, че ответникът по молбата за защита М. Х. К. е извършил
изложените актове на домашно насилие в молбата и в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН по отношение на молителката -негова съпруга. Представената
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН има обвързваща съда доказателствена
сила, като същата представлява достатъчно доказателство за основателност на
подадената молба за защита. ЗЗДН предвижда провеждането на спорно
съдебно производство с възможност за събиране на доказателства от страните
с оглед защитата интересите на ответната страна и опровергаване на
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН чрез
представянето на съответни доказателства в тази насока. При оспорване на
твърденията в декларацията от ответната страна, в нейна тежест се възлага
задължението да проведе доказване, оборващо доказателствената сила на
декларацията и да докаже твърденията си.
По делото не са събрани доказателства, опровергаващи доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, а изложените от
молителката твърдения се подкрепят от изявленията на ответника в първата
инстанция, че не оспорва и признава изложените обстоятелства.
Същевременно твърденията на молителката се подкрепят и от представеното
медицинско удостоверение, което е прието като неоспорено по делото.
В случая защитните възражения на ответника са се ограничили до
твърдението, че също е бил удрян от съпругата си. Така и поддържаната от
ответника теза във въззивната жалба, че дори и да е упражнил насилие
спрямо съпругата си, то същото не е било с цел да я нарани, а да напусне
стаята. Доказателства за тези твърдения на ответника не са събрани по делото.
Същевременно посочените твърдения не оправдават извършването на
физическо и психическо насилие, което по смисъла на ЗЗДН не следва да бъде
толерирано. Дали ответникът по молбата за защита е било удрян от
молителката, както същият твърди, е извън предмета на настоящото
производство, доколкото подлежи на установяване в отделно производство по
ЗЗДН.
В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената молба за
5
защита правилно е била приета за основателна и за защита на
молителката са били предприети мерките по чл.5, ал.1, т.1 - т.3 от
ЗЗДН, като срокът им е съобразен с характера и интензивността на
упражненото спрямо нея насилие. Въззивният съд намира, че наложените
мерки за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата са
съответни на интензитета на противоправното деяние, като тяхното прилагане
би спомогнало за предотвратяване извършването на нов акт на домашно
насилие. Периодът на действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т.2 и 3 ЗЗДН е
съобразен с тежестта на деянието и емоционалния му ефект по отношение на
молителката. Последният не е завишен, а е съответен на осъществения акт,
като гарантира в пълнота физическата и психологическа неприкосновеност на
молителката, като този срок на действие на забраната представлява
достатъчна превенция. Доколкото срокът на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3
от ЗЗДН е постановен от датата на заповедта за защита, която съответства на
датата на постановяване на решението от районния съд - 08.11.2021г.,
решението ще бъде потвърдено с така постановения начален срок на мерките
за защита. С оглед извършените от ответника актове на домашно насилие
на същия правилно е била наложена и глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При този изход на спора М. Х. К. ще следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.11 от ЗЗДН държавна такса в размер на 12, 50 лв за въззивното
обжалване по сметка на Окръжен съд Пловдив, доколкото същата не е
внесена при подаване на жалбата. Право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемата страна, която претендира разноски по делото, но не
представя доказателства за тяхната направа, поради което разноски с
решението няма да бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 17, ал. 5, предл. трето ЗЗДН,
Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43 от 08.11.2021 г. постановено по гр.д.
№ 544 по описа за 2021 г. на Районен съд - гр.Първомай, II съдебен състав, с
което:
ЗАДЪЛЖАВА М. Х. К., ЕГН: **********, да се въздържа от
6
извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице З. Х. К., ЕГН:
**********; ОТСТРАНЯВА М. Х. К., ЕГН: **********, от съвместно
обитаваното с пострадалото лице жилище на адрес: гр. П., ***, за срок от
осемнадесет месеца, считано от датата на заповедта за защита; ЗАБРАНЯВА
на М. Х. К., ЕГН: **********, да приближава пострадалото лице, жилището
му на адрес: гр. П., ***, и местата му за социални контакти и отдих на
разстояние, по-малко от 50 метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от
датата на издаване на заповедта за защита; НАЛАГА на М. Х. К., ЕГН:
**********, глоба в размер на 200, 00 лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай; ОСЪЖДА М. Х. К.,
ЕГН: **********, да заплати, както следва: по сметка на Районен съд –
Първомай в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25, 00 лева –
държавна такса за разглеждане на молбата; на З. Х. К., ЕГН: **********,
сумата от 300, 00 лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана
процесуална защита от адвокат.
ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 12,
50 лева – държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7