№ 3595
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100504291 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 508 от 11.01.2025 г., гр.д. 45666/2022 г., СРС, 87 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ АД срещу М. Р. А. установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване
за установено в отношенията между страните, че М. Р. А. дължи на „Банка
ДСК“ АД сумата от 4 090,29 лв., представляваща главница по сключен на
27.10.2010 г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 08.12.2017 г.
до окончателното изплащане, като погасени чрез плащане в хода на процеса,
както и предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 304,83 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2016 г. до 07.12.2017 г. и
сумата от 10,38 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от
14.11.2016 г. до 07.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
1
86199/2017 г., като неоснователни и ОСЪЖДА ответницата да заплати на
ищеца 638,88 лв. – разноски в исковото производство, а ищеца да заплати на
ответницата 114,48 лв. – разноски в исковото производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК“ АД.
Счита, че са договорени всички задължителни условия и реквизити по
специалните правила на чл. 7, чл. 16 – чл. 17 и чл. 24 ЗКСД във връзка със
студентско финансиране, като в случая не наМ.т приложение общите правила
на ЗПК. Условията на кредита са уговорени в съответствие с чл. 24 ЗПК.
Неприложими са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за погасителен план и
на чл. 22 ЗПК за недействителност на договора поради неяснота на
погасителния план. Отделно, необходимостта от такъв план настъпва след
изтичане на гратисния период, до когато задължението не е изискуемо. Наред
с всичко, при полагане на дължимата грижа, кредитополучателят е могъл да
поиска предоставяне на погасителен план. Уговорката за изплащане на
кредита в 5-годишен срок след изтичане на гратисния период, не е нищожна
поради противоречие с предвидения по-дълъг срок в чл. 24, ал. 3 ЗКСД,
защото нормата е диспозитивна. Не е допуснат и анатоцизъм, т.к. лихвата се
начислява върху усвоената част от кредита и по време на гратисния период,
през който възнаградителната лихва върху непогасената главница се
капитализира годишно съгласно чл. 10, ал. 2 ОУ и чл. 7 ЗКСД. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете М. Р. А. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
2
съдебен състав наМ., че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По силата на договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, сключен на 27.10.2010 г., ищецът „Банка ДСК“ АД предоставя на
ответницата по исковете М. Р. А. кредит от 5 560 лв. Същият подлежи на
връщане на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се
изготвя и предоставя след изтичане на гратисния период, но в случая
погасителен план не е съставен.
Клаузата на чл. 5 от договора предвижда погасителният план да се
изготви и предостави на кредитополучателя след изтичане на гратисния
период.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗКСД освобождава кредитополучателят
от задължението за погасяването на главницата и лихвите по кредита по време
на гратисния период.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗКСД гратисният период е периодът от
сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определения
срок на докторантурата.
Сключеният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Не са спазени изискванията на общия чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 1
ЗПК, както и специалните чл. 17, ал. 1 – ал. 3 ЗКСД и чл. 24, ал. 1 – ал. 3, а
именно: издължаване на кредита от потребителя едва след уговаряне на
условията за неговото погасяване, включително с погасителен план,
съдържащ ясна и разбираема информация за размера, броя, периодичността и
3
датите за плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските, техния вид, размер и какви компоненти включват.
Според императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, определяща
задължителното съдържание на специфичния договор за финансово
кредитиране на студенти и докторанти, общият размер на задължението на
кредитополучателя се форМ. след изтичане на гратисния период и включва: т.
1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за
такси и/или издръжка и т. 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока
на договора за кредит. Следващата ал. 2 изрично регламентира изплащането
на кредита да започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно
погасителния план, уговорен между страните, каквито законови изисквания в
случая не са спазени. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда погасителният
план да се изготви и предостави на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период. Съществените елементи от съдържанието на процесния
договор, които подлежат на писмена конкретизация с погасителен план, не са
достатъчно уговорени на ясен и разбираем език – чл. 17, ал. 3 ЗПК и чл. 10, ал.
1 ЗПК. Липсват данни погасителен план изобщо да е изготвян на след
изтичане на уговорения гратисен период, да е двустранно подписван, доведен
до знанието на ответницата и на същата да е предоставена възможност за
запознаване и изразяване на становище по него. С оглед неспазено изискуемо
писмено уговорено съдържание, на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД вр. чл. 17, ал.
1 и чл. 24, ал. 2 ЗКСД, договорът е недействителен и е налице е
неравноправност – чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 17, ал. 5 ЗКСД. В
подобен смисъл е определение № 1611 от 28.05.2025 г., т.д. № 2099/2024 г.,
ВКС, І ТО. Съгласно чл. 17, ал. 4 ЗКСД, кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор.
В отклонение от императивното изискване на чл. 24, ал. 3 ЗКСД,
кредитополучателят да погасява общия размер на кредита на равни месечни
погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период,
в чл. 2 от договора е предвидено изплащане на кредита в значително по-кратък
5-годишен срок след изтичане на гратисния период. Допуснатото
противоречие води до нищожност на клаузата като неравноправна при
условията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 17, ал. 5 ЗКСД вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД – поради противоречие със закона и чл. 20, ал. 1 и ЗПК - изключване и
ограничаване правата на потребителя, като икономически по-слаба страна в
4
правоотношението.
Според чл. 10.2 от Общите условия към договора, лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като в последния случай се капитализира. Тази уговорка е в противоречие с
нормативната регламентация на чл. 23, ал. 1 от ЗКСД за недължимост на
главница и лихви през гратисния период, както и на чл. 24, ал. 1 ЗКСД за
тяхната изискуемост след гратисния период. Добавянето към главницата на
начислявани в гратисния период, но неизискуеми до изтичането му лихви,
води до анатоцизъм, който е приложим само между търговци, като в случая
едната страна е потребител. В Наредба № 9/03.08.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм., но действаща към момента на
одобряване на типовия договор) не се съдържа правило за начисляване на
лихви върху лихви и посочената наредба не е такава по смисъла на чл. 10, ал.
3 ЗЗД. Същевременно, не може да се приеме кредитополучателят да се е
съгласил с неизгодните за него икономически последици от капитализацията,
при положение, че липсва погасителен план към момента на сключване на
договора, а дългът му нараства със сума, която съществено превишава размера
на усвоената. Една от целите на ЗКСД е да гарантира равен достъп до висше
образование, независимо от социалния статус на лицата, поради което
получаването от банката на допълнително и забранено от закона
възнаграждение не е допустимо. На основание чл. 143, ал. 1 и ал. 10 ЗПК вр. и
чл. 20, ал. 1 и ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД клаузата на чл.
10.2 от ОУ е нищожна, като неравноправна. В този смисъл са определение №
1391 от 08.05.2025 г., т.д. № 2618/2024 г., ВКС, І ТО и определение № 1606 от
28.05.2025 г., т.д. № 647/2025 г., ВКС, І ТО.
При недействителност на договора за кредит кредитополучателят е
длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси
или други разходи – чл. 17, ал. 7 ЗКСД.
В съдебно-счетоводната експертиза е прието, че непогасената част от
усвоената главница от 4 090,29 лв., бива изцяло погасена на 02.12.2022 г. в
хода на исковия процес. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
признаване дължимост на главното вземане следва да се отхвърли поради
извършеното плащане, а исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
5
мораторна и санкционираща лихви да се отхвърли като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК следва
потвърди.
Въззиваемата пред настоящата инстанция установява разноски от
1 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност. С оглед известната
фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК
възнаграждението, уговорено малко над минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г., МРАВ от 740,55 лв., не следва да се намалява.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 508 от 11.01.2025 г., гр.д. 45666/2022 г.,
СРС, 87 с-в.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на М. Р. А., ЕГН
********** сумата 1 000 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6