№ 48192
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110118334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Ю. Е. М., представлявана от адв. С.
С.срещу „Вива Кредит“ АД, с която са предявени при условията на евентуалност: главен
установителн иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях Договор за паричен заем № 5557605 от 17.10.2019 г. е недействителен
по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и евентуален
установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
отделните клаузи в сключеният между тях Договор за паричен заем № 5557605 от 17.10.2019
г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2019 г. между Ю. Е. М. в качеството й на
кредитополучател и „Вива Кредит“ АД в качеството му на кредитодател бил сключен
договор за паричен заем № 5557605 за срок от 5 месеца, по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 800 лв. Посочено е, че бил договорен годишен лихвен процент /ГЛП/
в размер на 40, 32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49, 48 %. Ищцата
дължала на кредитодателя още 287, 80 лв. – такса експресно разглеждане и 191, 90 лв. –
неустойка за неосигурено обезпечение, с оглед на което общото задължение на
кредитополучтелката възлизао на 1 362, 10 лв. Ищцата оспорва размера на договорената
възнградителна лихва по сключения договор за заем, като я намира за противоречаща на
добрите нрави тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. Сочи, че със
сключения договор е нерушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр, тъй
като към договора не е представен погасителен план, като твърди, че от текста на договора
не ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, съответно лихва,
такса и неустойка. Сочи, че не бил посочен и срок на договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
6 ЗПКр. Поддържа, че сключеният договор противоречи и на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12, т. 20 и чл. 12, ал., 1, т. 7-9 ЗПКр. Твърди, че уговорката за заплащане на такса експресно
разглеждане е неравноправна, както и усвояването й представлява допълнително
1
възнаграждение за кредитора, чрез което се постига заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПКр. Моли
за уважаване на предявените при условията на евентуалност установителни искове
Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Към исковата молба е представен договорът за потребителски кредит, чието
приемане като доказателство се иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Вива
Кредит“ АД, чрез адв. А. Н., в който исковете се оспорват като нередовни, недопустими и
неоснователни. Навежда доводи, че исковата молба е недопустима, тъй като по силата на
сключен договор за цесия прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на
трето лице, неучастващо по делото. Възразява, че исковата молба не е редовна, тъй като не е
формулиран надлежен петитум, исковата молба била подписана от лице без представителна
власт, а ответникът имал друг законен представител, посочен в Търговския регистър,
различен от посочения в исковата молба. По същество намира исковете за неоснователни. Не
оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем. Поддържа, че
възнаградителната лихва по сключения договор за кредит не противоречи на закона, а
твърдението на ищеца, че лихвата противоречи на добрите нрави почива на неактуална
съдебна практика. Сочи, че ищцата е била информирана за размера на възнаградителната
лихва, като е получила СЕФ и е направила информиран избор да сключи процесния договор,
а размерът на лихвата бил израз на договорната свобода. Поддържа още, че със сключения
договор не се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПКр. Сочи, че в самия договор за
кредит е инкорпориран погасителен план и е посочен ГЛП. Заявява, че договорът отговаря
на всички законови изисквания за действителност, като се позовава на съдържанието на
договора. Твърди, че услугата за експресно разглеждане се извършва преди сключването на
договора, поради което и не представлява такса по управление или усвояване на кредита.
Тази услуга се ползва по волята на кредитополучателя, респективно таксата не е наложената
от кредитодателя. Освен това клаузата, предвиждаща посочената такса не е неравноправна,
подържа и че договорът е сключен при индивидуални условия и всички негови клаузи за
уговорени между страните. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски. Оспорва
претенцията за разноски на ищцата.
Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца.
Прави доказателствени искания за задължаване на ищцата на основание чл. 190 ГПК
да представи предоставения й стандартен европейски формуляр, прилага писмени
документи, които иска да бъдат приети като доказателства по делото. Моли да се задължи
ищеца да представи банкова сметка, по която да се уредят евентуални бъдещи финансови
взаимоотношения между страните. Моли да бъде извършена справка за заведени дела от
ищцата срещу ответника и други кредитни институции във връзка с искането за присъждане
на разноски, както и справка в ТР относно законния представител на ответника.
Исковата молба не е нередовна, посочено е в какво съотношение се предявяват
отделените искове. Предявени са установителни искове, поради което посочването на
банкова сметка не е реквизит. Исковата молба е подписана от адвокат с надлежно учредена
2
представителна власт. Несъстоятелен е доводът по отношение на законния представител на
ответника, понеже Търговския регистър е общодостъпен.
Исковата молба е допустима, въпросът за материалноправната легитимация на
ответника е въпрос по същество на спора.
Правна квалификация:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че
съдът е сезиран с евентуално съединени искове за прогласяване на нищожност на Договор
потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по установителния иск е да установи възражението си в исковата
молба за нищожност на договора, а именно - твърдяното противоречие на закона.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да докаже възраженяита
си.
Обстоятелства, които се признават:
Страните не спорят, че между тях е сключен договорът за паричен заем № 5557605 от
17.10.2019 г.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи следва да бъдат допуснати за събиране като
писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна.
По доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване на становището на насрещната страна.
Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.12.2025 г. от 15.45 часа, за когато да се
призоват страните.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства представените с исковата
молба и отговора документи
3
УКАЗВА на ищеца в срок до първото съдебно заседание да вземе отношение по
доказателствените искания на ответника, включително и с оглед процесуална икономия да
представи предоставения му Стандартен европейски формуляр по слючения договор за
кредит.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http: //www. justice. government. bg/MPPublicWeb/default. aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма "Спогодби", която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С., бул. "Цар Борис ІІІ" № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за
медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък
от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел. 02/8955423; За повече информация: Мариана
Николова, Мария Г. - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg. eu; www. srs. justice. bg.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На
ищеца да се връчи и препис от отговора на ИМ.
Съдебният акт да се изпрати на електронен адрес
4
****************@*****.*** и чрез СЕСВ в случай, че е възможно, а на
ответника по чл. 50, ал. 5 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5