№ 65
гр. Варна , 06.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503554 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
определение № 10959 от 06.11.2020 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 9766/2020 год. на
49 състав, с което е оставена без уважение молбата на частният жалбоподател за изменение
на постановеното протоколно определение в частта му за разноските. Излагат се доводи за
неправилност на обжалваното определение и се настоява за отмяната му.
Насрещната страна по частната жалба депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното определение, ведно с
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, поради следните съображения:
Видно от данните по първоинстанционното дело, предпоставка за образуване на гр.д.
№ 9766/2020 год. на ВОС е незаплащане на ВиК услуги за периода от 26.11.2001-28.07.2020
год. за абонатен номер 1348249, чийто титуляр е ответника, като търсената с иска защита
ищецът обосновава с неправомерното поведение на ответницата, изразяваща се в
незаплащане на потребената вода в общ размер на 2 149.84 лева, като е начислена и лихва в
размер на 1 779.70 лева.
В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, с което е възразил по
1
депозираното заявление като се е позовал на изтекла давност по отношение на част от
вземанията, което възражение е признато за основателно от кредитора.
Поради горното, с определение № 10453/09.09.2020 год., заповедният съд е обезсилил
издадената заповед за парично задължение по отношение на главница в размер на 1 585.84
лева, обезщетение за забава в размер на 1 705.99 лева, като е редуцирал дължимите на
кредитора за производството разноски и е обезсилил заповедта по отношение на разноски в
размер на 65.84 лева. Със същото определение, съобразно искането на длъжника, е осъдил
кредитора да му заплати разноски в размер на 345.15 лева.
По депозирани и от двете страни молби по чл.248, ал.1 ГПК, съдът е допълнил свое
определение № 10453/09.09.2020 год., постановено по делото, като е осъдил „ВиК“ ООД да
заплати на представлявалия длъжника по реда на чл.38 ЗАдв. Адвокат сума в размер на 300
лева.
С молба от 22.10.2020 год. кредиторът е сезирал съда с искане за произнасяне по
обективираното в молба от 23.09.2020 год. искане за съразмерно присъждане на разноски в
полза на представлявалия длъжника адвокат чрез неговото намаление. С определение №
10959/06.11.2020 год., съдът е оставил без отхвърлил молбата на кредитора, което
определение и предмет на настоящата въззивна проверка.
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране
направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в
тежест на ответника съобразно с уважената част от иска.
От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са разноските, направени
от ответника съобразно отхвърлената част от иска, както и в хипотезата, ако последният с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.
Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на спора по
същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или
неоснователността на предизвикания от ответника спор, като дължимите на страните
разноски се определят съобразно уважената част /за ищеца/ и отхвърлената част /за
ответника/ от иска, без оглед на техния размер.
Поради горното, при общ размер на претенцията /главница и лихви/ от 3 929.54 лева
и отхвърлено вземане в размер на 3 291.83 лева /респективно присъдено в полза на
кредитора в размер на 637.71 лева/, дължимите на длъжника разноски, изчислени
съразмерно на общо претендираните в размер на 300 лева, възлизат на 251 лева.
Налага се извод за неправилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Частният жалбоподател е сезирал съда с искане за присъждане на разноски, но такива
2
не се следват в настоящото производство. Производството по чл.248 ГПК не е
самостоятелно производство, а способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски
без да се обжалва по същество съдебния акт, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК е
неприложима.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10959/06.11.2020 год., постановено по гр.д. № 9766/2020 год.
на 49 състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД за изменение на определение № 10453/09.09.2020 год., с
което е изменено определение № 10453/09.09.2020 год., с които определени дължимите в
полза на адвокат И. Т. И. от ВАК, личен № **********, съдебен адрес гр.Варна,
ул.“Самарско знаме“ № 1А като представител на длъжника Г. М. Х., ЕГН: ********** от
гр.Варта, ул.Огражден 4, община Варна, област Варна разноски в заповедното производство
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на определение № 10959/06.11.2020 год., постановено по
гр.д. № 9766/2020 год. на 49 състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД за изменение на определение №
10453/09.09.2020 год., с което е изменено определение № 10453/09.09.2020 год. КАТО
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.Прилеп № 33 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Т. И. от ВАК, личен №
**********, съдебен адрес гр.Варна, ул.“Самарско знаме“ № 1А като представител на
длъжника Г. М. Х., ЕГН: ********** от гр.Варта, ул.Огражден 4, община Варна, област
Варна сума в размер на 251 лева, съставляваща разноски в заповедното производство
съразмерно на приетата за основателна част от възражението на Г. М. Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3