Р Е Ш Е Н И Е №127
гр.Силистра, 15.12.2021
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина
Рамова, с участието на прокурор.................., като разгледа докладваното
от съдия М.Славова адм.дело №135 по описа на съда за 2021 година,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба
на Г.Д.Ю. ***, срещу Заповед
№ЗСПД/Д-СС/1255/18.05.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра,с която е отказано отпускане на месечна помощ за
детето ѝ Д.О.Е.(ученичка в трети клас през учебната 2020/2021г.), на
основание чл.7 ал.12 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).В съдебното
производство участва чрез представител по пълномощие адв.Е.П. ***,която
поддържа оплакванията от жалбата.
По допустимостта
и предмета на съдебния контрол: Посоченото
основание за издаване на отказния акт - чл.7 ал.12
ЗСПД, препраща към обуславящата предпоставка от чл.7 ал.11 т.2 от с.з.,
неизбежно свързана с издаване на предходен административен акт за прекратяване (преди
изтичане на срока) на отпусната месечна помощ за дете до завършване на средно
образование, какъвто оспорващата твърди, че не е виждала, а още по-малко
ѝ е бил връчван. С уточняваща молба от 12.08.2021г. (л.37) по делото,
допълнително заявява, че няма как на 17.05.2021г. да е получила Заповед за
прекратяване на помощта, а на 18.05.2021г., преди изобщо да е влязла в сила
обуславящата я заповед, да е издадена оспорената пред съда, за която не се
спори, че ѝ е връчена на 11.06.2021г. По делото е приложена Молба-жалба
от Г.Ю. (л.10-л.11), написана на 10.06.2021г. до „ДСП с.Ситово“, но правилно постъпила
при Директора на ДСП-Силистра, с вх.№1903-94Г-00-2165/11.06.21г., видно от
неговия отговор (л.3-л.4), представен от жалбоподателката. Защо се е произнесъл
по жалба срещу постановен от същия орган акт и не в хипотезата на чл.91 ал.1 АПК,не е ясно. Вместо да препрати жалбата до по-горестоящия
административен орган - ди- ректор на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Силистра (арг.чл.92 и чл.93 АПК), ответният
орган се е произнесъл по жалба срещу издаден от него самия административен акт,но
така или иначе оспорващата е разбрала за прекратената помощ, считано от
01.03.2021г. за детето ѝ и затова, че имало издадена Заповед №ЗС ПД/Д-СС/1771
от 12.05.2021г. на директора на ДСП-Силистра, прекратяваща помощта по чл.7 ЗСПД,
именно от това произнасяне. Разбрала е и причината за разпореденото с
процесните административни актове - детето било допуснало отсъствия по повече
от 5 учебни часа, за които нямало уважителна причина, в рамките на един месец, с
визиране на датите:11.03.2021г. и 12.03.2021г. За опровергаване на последното
упорито е представяла доказателства, че детето, считано от 12.03.2021г. е било
преместено в основното училище в с.Ситово, от ОУ в с.Добротица и през целия ден
(12.03.21г.) е участвало в учебните занятия,а на 11.03.2021г. се е наложило по
спешност лечение при дентален лекар, за което също е
представила медицински документ. Ответният орган,без изрично произнасяне по
жалбата,е изложил съображения относно основанията и за двете заповеди: 1.За
прекратяването на помощта преди срока - че ДСП работи по информация, подавана
ежемесечно по служебен път от МОН (съответните училища и детски градини),с
което изцяло е ирелевирал представените с жалбата доказателства;
и 2.Относно отказната заповед - че същата е базирана
изцяло на предходната, като в хипотезата на чл.7 ал.12 ЗСПД, след като е била
веднъж прекратена помощта по чл.7, такава може да бъде отпусната отново не
по-рано от една година от датата на прекратяването.
Няма данни как е връчен на
жалбоподателката обсъдения по-горе писмен отговор на ответния орган с
изх.№1903-94Г-00-2165#1/21.06.2021г.(л.3-л.4),но
жалбата в съда е постъпила на 30.06.2021г., т.е. в 14-дневния срок след
произнасянето по административната ѝ жалба. Предвид изложеното настоящият
състав приема, че е редовно сезиран,в срока от чл.149 ал.3 АПК против заповед
№ЗСПД/Д-СС/1255/18.05. 2021г., по чиято законосъобразност дължи произнасяне.
Освен това,доколкото през целия процес,неизменно,жалбоподателката
твърди, че не е виждала заповед от 12.05.2021г. на същия орган за предсрочно
прекратяване на отпуснатата ѝ помощ по предходно заявление, а положеният
подпис на същата (л.47),която ведно с преписката е представена по изрично
указание на съда,е видимо различен от полаганите от нея на други документи
подписи, съдът приема, че следва да уважи оплакването ѝ,че такава заповед
не ѝ е връчвана.Това следва и от процесуалното бездействие на ответния
орган да установи обратното, че положеният подпис за „уведомен“ е неин (той
носи доказателствената тежест съгласно чл.170 ал.1 АПК, а и защото оспорващата
твърди отрицателен факт).Следователно, срок за обжалване на Заповед
№ЗСПД/Д-СС/1371 от 12.05.2021г. за оспорващата не е започнал да тече предвид
регламентацията и от чл.6 ал.3 ППЗСПД,тъй като заповедта не ѝ е съобщена
писмено. Узнала е за нейното съществуване с получаване на въпросния писмен
отговор от ответния орган, в който същата е посочена изрично и обсъждана. Налице
са предпоставките за приложение и на правилото от чл.140 ал.1 АПК.Ето защо
следва да се приеме,че оспорването и на двете заповеди е процесуално допустимо,
като формулираното искане пред съда е за отмяна на втората (отказваща
отпускането на помощта по чл.7 ЗСПД по заявление от 05.05.2021г.,т.е.
за следващ процесния период), но по същество оплаквания и в основната жалба и в
уточняващата молба, са срещу прекратяването на помощта поради допуснати
неизвинени отсъствия от детето в училище, което е предопределило издаването на
заповедта от 18.05.2021г.
Изложеното до тук е от значение за прецизиране
предмета на съдебния контрол за законосъобразност и рамките на съдебното
производство.В обобщение,съобразявайки доводите от оспорването на Г.Д.Ю.,съдът приема,че е сезиран в условията на обективно
съединяване, с жалба и срещу двете заповеди, из-дадени от Директора на
ДСП-Силистра, по чиято законосъобразност дължи произнасяне.
С жалбата се поддържа материална
незаконосъобразност на атакуваните заповеди,защото фактическите
обстоятелства,на които са базирани, били неверни.Съставомерните
отсъствия от учебни занятия през м.март.2021г. в обем на 12 неизвинени такива,
не били допуснати,защото детето било преместено в друго училище,считано от
12.03.2021г., а на 11.03.2021г.- по
здравословни причини е отсъствало от учебни занятия, за което бил представен
медицински документ.Всичко това, обаче като не било установено от ответния
орган, било довело до неправилно прекратяване на от-пуснатата помощ по чл.7
ал.1 ЗСПД, в хипотезата на чл.7 ал.11 т.2 ЗСПД, а същата може да бъде отпусната
отново не по-рано от една година от датата на прекратяването, по аргумент от
чл.7 ал.12 ЗСПД.
Жалбоподателката
твърди, че предходна заповед, за прекратяване на отпуснатата ѝ помощ по
чл.7 ЗСПД от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., не ѝ е била връчвана, за чието
съществуване разбрала едва на 11.06.2021г. при посещение на ДСП с.Ситово и
веднага подала молба-жалба, адресирана до същия административен орган.С
настоящата жалба е приложила Писмо изх.№1903-94г-00-216#1/21.06.2021г.,представляващо мотивиран отговор на
нейната молба-жалба, подписан от директора на ДСП Силистра.По какъв ред е
постановен този акт, не става ясно (арг.
глава Шеста, респ. глава Седма от АПК). От
него обаче, се установява, че предходна Заповед № ЗСПД/Д-СС/1771 от
12.05.2021г., била връчена на оспорващата на 17.05.2021г. и със същата, прекратена
отпуснатата помощ по чл.7 ал.1 ЗСПД.Релевираните с
настоящата жалба доводи и аргументи засягат прекратяването на помощта, а не
оспорения отказ,постановен на основание чл.7 ал.12 ЗСПД, за което са дадени
подробни указания на жалбоподателката,в отговор на които е постъпилата Молба с
вх.№980/02.08.21г. по делото (л.37). Спорът е съсредоточен върху
обстоятелството - налице ли са били предпоставките от чл.7 ал.11 т.2 пр.2 ЗСПД
за прекратяване на отпуснатата месечна помощ за детето на оспорващата, което е
станало с нарочен индивидуален административен акт (невръчен съгласно
изискването от чл.6 ал.3 ЗСПД) и следователно, невлязъл в законна сила,вкл. към
датата на издаване на втората процесна по делото
Заповед №ЗСПД/Д-СС/1255/ 18.05.2021г. Ето защо моли за отмяна на атакуваните
заповеди, като претендира и присъждане на разноски, в хипотезата на чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът- Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”гр.Силистра, чрез
упълномощен представител юрисконсулт И.З.,лично в съдебно заседание, поддържа
аргументи за неоснователност на оспорването.След депозиране на писмена
информация от приемащото (детето Д.) основно училище в с.Ситово, моли за
произнасяне съгласно установените факти в процеса и закона.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.10 ал.4-ал.6 от Закона за семейните помощи за
деца.Съдът,съобразявайки становищата на страните, твърденията в жалбата и
доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в производството
доказателства и прие за установено следното:
Административното
производство е започнало с подаване на заявление-декларация (л.52-л.53) с вх.№ЗСПД/Д-СС/1371/21.05.2020г.
от Г.Д.Ю., за отпускане на месечна помощ за едно дете - Д.О.Е., родена на ***г.,
на основание чл.7 ал.1ЗСПД, съгласно регламентацията от чл.7 и чл.10 ал.1-ал.7 ЗСПД,
както и чл.2-чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСПД,издаден по законовата
делегация от §8 ПЗР ЗСПД и, защото са били налице нормативните изисквания от
чл.7 ал.1 т.1-т.5 ЗСПД.Със Заповед №ЗСПД/Д-СС/1371/01.06.2020г. (л.49) помощта
е отпусната в размер от 40 лева ежемесечно (чл.63 ал.4 ЗДБРБ/21г.), считано от
01.05.2020г. до 30.04.2020г.Съгласно чл.10 ал.3 ЗСПД, след изтичане на 12
месеца от отпускането на месечната помощ, се подава ново заявление-декларация,
каквото с вх.№ЗСПД/Д-СС/1255 от 05.05.2021г.(л.31-л.33),жалбоподателката
е подала за следващ едногодишен период.По същото е постановена Заповед
№ЗСПД/Д-СС/1255 от 18.05.2021г. от Директора на ДСП-Силистра,с която е отказана
помощта,защото семейната помощ за детето е прекратена за срок от 01.03.2021г.
до 28.02.2022г. Фактическото основание за това прекратяване, според писмения
отговор на органа до ос-порващата е, че на 05.05.2021г.
е постъпила информация от МОН по служебен ред, за допуснати 12 неизвинени
отсъствия от детето Д.Е.през м.март.2021г. Въпреки изричното правило от чл.6
ал.2 ППЗСПД, че месечните помощи по чл.7 се прекратяват от първо число на
месеца, следващ месеца на настъпване на промяна на обстоятелствата (в случая е
прието, че не е налице условието от чл.7 ал.1 т.3 ЗСПД - редовно да посещава
училище),е постановил прекратяване на помощта от 01.03.21г., а не от
01.04.21г.,както повелява правната норма. Издадена е била Заповед №ЗСПД/ Д-СС/1371/12.05.2021г.
от ответния орган (л.47),в която са изписани само разпоредби от закона, без
каквито и да е фактически основания, в нарушение на изискването от чл.59 ал.2
т.4 АПК.
Преди влизането в сила на тази
заповед,ответният орган е издал нова, базирана, предопределена изцяло от
първата, а именно Заповед №ЗСПД/Д-СС/1255/18.05.21г. за отказ за отпускане на
месечна помощ за детето Д. на основание
чл.7 ал.12 ЗСПД:„В случаите по ал.11 т.2
(допуснати повече от 5 неизвинени отсъствия в ме-сеца) месечната помощ може да бъде отпусната отново не по-рано от една годи-на
от датата на прекратяването.“ На 10.06.2021г. жалбоподателката е посетила Отдела
за социално подпомагане в с.Ситово за да разбере има ли произнасяне по новоподаденото от нея заявление, като възприела от
социалните работници и данни, че била прекратена помощта за детето, защото на
11 и 12 март.2021г. било отсъствало от училище без уважителни причини,което я
мотивирало още в същия ден да подаде приложената на л.10-л.11 Молба-жалба до „ДСП
с.Ситово“, по която, както беше обсъдено по-горе, се е произнесъл Директорът на
ДСП-Силистра. На следващия ден 11.06.2021г. при ново посещение на отдела в
с.Ситово ѝ е била връчена втората заповед, от 18.05.2021г. съдържаща
отказ за отпускане на семейни помощи за детето Д. до 28.02.2022г.,което я
мотивирало да обжалва актовете на администрацията по социалното подпомагане
пред съда,но била посъветвана да изчака все пак произнасянето по молбата
ѝ жалба от 10.06.2021г.Такова писмено произнасяне, адресира-но до
оспорващата,е приложено по делото от нея на л.3-л.4 и от органа, с преписката -
на л.34-л.35, което е внесло яснота относно фактите в процеса.
С жалбата до съда са представени документи,
свидетелстващи, че детето не е отсъствало от учебни занятия на 12.03.2021г.
(л.59-л.61), а е било прието вече в Основно училище „Г.С.Р.“ с.Ситово
(преместено след заявление на майката от 10.03.2021г. до директора на ОУ“О.П.“
с.Добротица), както и, че на 11.03. 2021г. е било на лечение при дентален лекар в гр.Силистра (л.58),като преди тръгва- нето
за града, са били предадени учебниците и помагалата на класната ръководителка
на Д. в училището в с.Добротица.По настояване на ответния орган (постановил
оспорените заповеди на базата на официална информация от МОН за м.март. 2021г.)
съдът служебно изиска информация за правнозначимите
факти,видно от предоставената такава на л.72 от директора на ОУ с.Ситово и
съпътстващите я документи (л.73-л.80) е, че Д. е била записана в трети клас и
на 12.03.2021г. е присъствала на всички учебни занятия.Представено е и
Удостоверение за преместване, от директора на ОУ с.Добротица,съгласно което до
12.03.2021г. Д. е била ученичка в същото училище в 3-ти клас и се е преместила
в ОУ с.Ситово. Следователно, на една от релевираните дати в актовете на
ответния орган, детето не е отсъствало от училище, а напротив, участвало е във
всички учебни часове,вкл. извънкласни форми (след обяд-л.59).Освен това,видно
от извлечението за успеха на ученичката е, че той е отличен 5.78 (л.75), което
по-скоро свидетелства, че Д. е отговорна към учебния процес, а не обратното. Отделно
от това, съгласно чл.62 ал.1 т.1 от Наредба
за приобщаващото образование (Обн.ДВ,бр.86/17г.,посл.изм.ДВ,бр.92/20г.), както и
§1
т.11 ДР ЗСПД, ученикът може да отсъства по уважителни причини в случай на
медицински такива,за което следва да представи медицински документ до 3 учебни
дни след връщането си в училище.Такъв неоспорен медицински документ
жалбоподателката е представила пред социалните служби, а поради преместването
на детето, в рамките на нормираните 3 учебни дни, не го е представила в
приемащото училище ОУ с.Ситово,защото още не е била записана там в трети клас на
11.03.2021г. В обобщение следва да се приеме, че не е осъществена
предпоставката от чл.7 ал.11 т.2 ЗСПД за предсрочно прекратяване на отпуснатата
семейна помощ за детето Д., което сочи на липса на правно основание за
постановения акт на 12.05.2021г. от ответния орган.Като не е проверил и изяснил
безспорно главните факти по случая, ди-ректорът на ДСП-Силистра е постановил
административен акт лишен от основание, поради което същият следва да бъде
отменен. Последният обаче, изцяло обуславя и връчената на 11.06.2021г. Заповед
за отказ за отпускане на месечната помощ по чл.7 ЗСПД, което сочи и на нейната
незаконосъобразност, поради липса на основанието от чл.7 ал.12 ЗСПД.
При така установените факти,в хода на проверката по
чл.168 ал.1 АПК, следва да се приеме без колебания,че оспорените Заповеди
съответно №ЗСПД/Д-СС/1371/ 12.05.2021г. и №ЗСПД/Д-СС/1255/18.05.2021г., са
издадени от компетентен орган по смисъла на чл.10 ал.4 ЗСПД, до когото са
подавани и заявленията по чл.10 ал.1 с.з. В Община с.Ситово, видно от
общодостъпния сайт на АСП https://asp.government.bg/ en/kontakti/teritorialni-strukturi,
не е структурирана дирекция „Социално подпомага- не“,а същата е отдел към
Дирекцията в гр.Силистра, което сочи на компетентност, вкл. териториална, на
ответния орган за издаване на актове от процесния вид. Формално е спазена и
предвидената в закона писмена форма, като в конкретния случай, прекратяването
на помощта по чл.7 ал.11 т.2 ЗСПД е постановено без посочени фактически
основания за това, което е абсолютно отменително
основание по разума на чл.146 т.2 АПК. Отказът за отпускане на същата по вид
помощ по заявлението от 05. 05.2021г. на жалбоподателката,може да се приеме за
мотивиран, съгласно изисква-нето на чл.10 ал.5 ЗСПД, но с оглед на горните
установявания, фактическото основание за него не е осъществено.Освен
това,същият е издаден преди влизане в сила на административния акт,обуславящ
изцяло неговото битие,тъй като прекратяването на помощта по чл.7 ал.11 ЗСПД не
става по силата на закона (ex lege), а съгласно чл. 6 ал.1 ППЗСПД,с нарочна заповед на
директора на дирекция „Социално подпомага-не“.Същата дори и да е била връчена
на 17.05.2021г., няма как да е влязла в сила на 18.05.2021г., когато е издадена
заповедта с отказно съдържание.
В обобщение настоящият състав намира,че са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като
ответният орган не е изяснил релевантните факти и обстоятелства,в нарушение на
чл.35 АПК. Постановил е обусловената от акта по чл.7 ал.11 т.2 ЗСПД заповед, преди
последни- ят изобщо да е бил връчен на неговия адресат, а още по-малко да е
произвел правно действие (отделен е въпросът,че неправилно е определена и
началната дата на прекратяването на помощта,както стана въпрос по-горе). При
преценка на установените в съдебното производство факти и обстоятелства се
налага извод за неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата
цел и при двата процесни административни акта, тъй като нито е било налице
основанието за предсрочно прекратяване на помощта по чл.7 ЗСПД,нито основанието
за отказ на същата помощ за следващ период,в хипотезата на чл.7 ал.12 ЗСПД. В
съвкупност горните изводи сочат на наличие на отменителните основания по чл.146
т.3, т.4 и т.5 АПК по отношение и на двете релевирани заповеди, а за
прекратяващата помощта от 12.05.2021г. - и основанието от чл.146 т.2 АПК -
нарушена форма, поради липса на каквито и да е фактически основания за нейното
издаване.
Своевременно е заявено искане за присъждане на разноски на основание
чл.143 ал.1 АПК от оспорващата, чиито размер се претендира по реда на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА),съгласно представен Договор за правна помощ
и съдействие (л.39),серия Б №12356789 от 29.09.21г.,в който изрично е
записано,че адвокатската услуга се предоставя „по чл.38 ал.2,вр.с чл.38 ал.1 т.2 (на материално затруднени лица) от
ЗА“.Искането за разноски е основателно,а представеният договор за правна защита
има обвързваща сила за съда и представлява валидно основание за прилагане на
чл.38 ЗА. В съответствие с принципа за независимост на упражняваната адвокатска
професия,установен с чл.2 ал.1 ЗА,в хипотезата
на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, адвокатът сам определя кои лица са материално
затруднени,както и на кои от тях да окаже безплатна правна помощ,поради което
основанието за сключване на приложения договор, не подлежи на установяване пред
съда.Съгласно ал.2 на чл.38 ЗА,в случаите по ал.1,ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение.Съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
За да бъде определен размерът на
дължимото възнаграждение на упълномощения от оспорващата адвокат,следва да се
съобрази Наредба №1/09.07.04г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ, бр.68/20г.), в частта й по чл.8 ал.1 т.1, защото предметът на
делото, макар и да е от кръга на социалното подпомагане, е с определен
материален интерес (до 1000 лева), което означава,че минималното възнаграждение за един
адвокат следва да е 300 лв. Така определените разноски, се възлагат в тежест на
бюджета на органа, в чиято структура е издателят на оспорения по делото акт.
Последното, поставено в ракурса на чл.143 ал.1 пр.“посл.“АПК,във
връзка с §1 т.6 ДР АПК, означава, че определената сума за съдебни разноски
следва да бъде възложена върху бюджета на администрацията,която е способна да
се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции, т.е. разпоредител с
бюджет.Съгласно чл.2 ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално
подпомагане (Обн.ДВ,бр.15/2003г.,посл.изм.ДВ,бр.20/21г.),АСП е юридическо лице на бюджетна издръжка,със
седалище в гр.София и адрес: ул.“Триадица“ №2, а дирекциите „Социално
подпомагане“,съгласно чл.16 от УПАСП, са териториални поделения на АСП с
изрично регламентиран кръг от правомощия, измежду които не се среща такова за
разпореждане с бюджетни средства, поради което и не могат самостоятелно да
отговарят по имуществени претенции.Ето защо,определените по делото разноски,следва
да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа,в чиято структура е издателят
на процесните актове, по аргумент от чл.143 ал.1 пр.”посл.”
от АПК.
В
обобщение настоящият състав приема,че жалбата е основателна. Оспорените Заповед
№ЗСП/Д-СС/1371/12.05.21г. и Заповед №ЗСПД/Д-СС/1255/18.05.2021г. на директора
на ДСП гр.Силистра, като издадени в противоречие с фактите по делото и
закона,накърнявайки и неговата цел, следва да бъдат отменени,а преписката,
върната на административния орган (арг.чл.173 ал.2 АПК) за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт,
в ускорен порядък, предвид значимостта на накърненото право, воден от което и
на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Г. Д.Ю. ***,Заповед №ЗСП/Д-СС/1371 от 12.05.2021г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, с която е прекратена
месечна помощ за едно дете на основание чл.7 ал.11 т.2 от Закона за семейни
помощи за деца, считано от 01.03.2021 година.
ОТМЕНЯ
по жалба на Г. Д.Ю. ***55 от 18.05.2021г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Силистра, с която е отказано отпускане на месечна
помощ за едно дете по Заявление с вх.№ЗСПД/Д-СС/1255 от 05.05.2021г.,
на основание чл.7 ал.12 от Закона за семейни помощи за деца.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне по Заявление вх.№ЗСП-Д-СС/12 55/05.05.2021г.
от административния орган, съгласно с дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото
решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане,с административен
адрес: гр.София,ул.“Триадица“ №2; БУЛСТАТ:*********, да заплати на адвокат Е.Р.П.,***
- Бизнес център, сумата от 300.00 (Триста) лева - адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението в частта, с която е отменена
Заповед №ЗСПД/Д-СС/1255 от 18.05. 2021г. е окончателно, на основание чл.10 ал.6
изр.2 от Закона за семейни помощи за деца.
Решението в частта, с която е отменена
Заповед №ЗПСД/Д-СС/1371 от 12.05. 2021г.,подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщава нето му, съгласно чл.9,вр.с
чл.6 ал.1 т.2 и ал.3 от Правилника за прилагане на ЗСПД.
СЪДИЯ: