Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, I касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 1366 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.221 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Трансевропа“ ООД ЕИК *********, подадена
срещу Решение № 508/09.04.2020 г. на Районен съд Варна, постановено по АНД № 322/2020 г. по описа
на Районен съд Варна, ХХХVІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000690 от 04.12.2019г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” Варна, с което за нарушение на чл.37, §1, изр.1 от Регламент
165/2014 на „Трансевропа” ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 3
000 лв. на основание чл.104, ал.12 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение
на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Релевират се твърдения, че АУАН и НП не съдържат необходимото съдържание по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН – не е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочва,
че липсват факти при какви обстоятелства е извършено нарушението. Навеждат се
доводи, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Твърди
се че ако водачът не уведоми превозвача за настъпилата повреда, каквато
всъщност се е случило, то същият може да установи повредата най-рано след
връщане на тахографския лист, който я е регистрирал, т.е. най-рано след 28 дни.
Твърди се, че липсата на регламентираните реквизити в АУАН и НП са лишили
страната от правото на защита, като не е разбрал в извършването на какво
нарушение е обвинен, респективно е лишен
от възможност да организира защитата си. Навеждат се доводи, че неправилно
въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28
от ЗАНН. В този смисъл се посочва, че нарушението е извършено за първи път. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът - редовно призован, не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата в депозиран писмен отговор.
Твърди, че нарушението е установено по безспорен начин, видно от тахографския
лист от 20-21.02.2019 г. Посочва, че нарушението е констатирано в гр.Варна,
където е експлоатационният център и гаража на превозвача и първият възможен
момент, в който е следвало да се предприемат действия по поправяне на
тахографа. Навеждат се доводи, че след като тахографския лист е изваден около
15.12 ч. на 20.02.2019 г. от който момент е известна неизправността, то това е
и момента, в който е следвало да се представи тахографът за ремонт, което не е
сторено до 29.03.2019 г. Релевира доводи, че не са налице предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН, като посочва отегчаващо обстоятелство-
изключително дългия период на бездействие на дружеството. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на процесуалния
представител на касатора, в случай, че съдът отмени решението и отмени
наказателното постановление.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим
по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на „Трансевропа“ ООД срещу НП № 23-0000690 от 04.12.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.37, §1, изр.1 от
Регламент /ЕПС/ №165/2014 г., на основание чл.104, ал.12, от ЗАвПр, е наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
С обжалваното пред настоящия съд решение, Районен
съд Варна е потвърдил НП. От фактическа страна, съдът е възприел
следното:
През м.септември 2019 г., служители на ОО „Автомобилна
администрация” Варна, извършили комплексна проверка на транспортната
документация на дружеството. В хода на проверката било констатирано, че на
20.02.2019 г. дружеството-жалбоподател при установена повреда (нефункциониращ
тахограф – нерегистриращ изминато разстояние аналогов, марка
"Kienzle", тип 1318-27, № 1388819) след приключване на извършван
превоз и прибирането в гараж на товарен автомобил марка "Ман 14.192"
от кат. N. 3, с ДК № В **** НХ същият автомобил с повреден тахограф е извършил
нов превоз – на 21.02.2019г., като му е поставен нов тахографски лист. Това
продължило до 29.03.2019г., видно от представените в хода на проверката
тахографски листи.
Поради установеното, на 13.09.2019 г. е съставен на
дружеството АУАН, за нарушение на чл.37, §1 от Регламент на ЕПС №165/2014 г.
При предявяване на АУАН е посочено от представляващия дружеството, че има
възражения, като в законоустановения срок възражения не са постъпили.
На 04.12.2019 г. Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл.104, ал.12 от ЗАвПр, наложил на дружеството
"имуществена санкция" в размер на 3 000 лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.37, §1, изр.1 от Регламент на ЕПС №165/2014 г.
При така установените факти, съдът приел, че АУАН и НП
са издадени в законоустановения срок от компетентни органи, съдържат
реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а нарушението е индивидуализирано в
степен, позволяваща на дружеството да разбере какво е обвинението и срещу какво
да се защитава. Прието е, че изрично в наказателното постановление е посочено,
че датата на нарушението е 20.02.2019 г., на която е извършен превоз с
нефункциониращ тахограф, като именно това е момента на установяване на
повредата. Тогава именно е следвало превозвачът да предприеме необходимите
мерки за отстраняването й. Неизправността на тахографа е констатирана при
завръщането на автомобила в гаража в гр.Варна, поради което според въззивния
съд е следвало да бъдат предприети незабавни действия по отстраняване
неизправността, а това не е сторено.
Фактът дали водачът на автомобила е уведомил за повредата не рефлектира върху
задълженията на превозвача свързани с проверката и контрола върху състоянието
на използваните в дейността му тахографи. Изложени са доводи, че не са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, мотивирани с издадените други
наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП и ЗАвПр.
При извършената проверка, касационният състав при
Административен съд Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на
материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Касационната
инстанция възприема изцяло установените факти и правните изводи на районния
съд.
Районен съд Варна е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и в съответствие
с материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Правилно ВРС приема, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да опорочават производството и правят
незаконосъобразно ангажирането на отговорността на дружеството с процесното НП.
Правилно въззивният съд приема, че безспорно се установява извършването на
процесното нарушение, както и че законосъобразно е определено наказанието като
вид и размер и не са налице основания да се приеме за приложима нормата на чл.
28 от ЗАНН. ВРС не е допуснал неправилно приложение на материалния закон.
В АУАН и НП ясно е посочена датата на
извършване на процесното нарушение, а именно 20.02.2019 г., на която дата
наказаното дружество като транспортно предприятие не е изпълнило задължението
си да даде на ремонт при установената на същата дата повреда/неизправност на
въпросния тахограф (нефункциониращ тахограф).
Правилно ВРС приема, че АУАН и НП са в
съответствие с изискванията за съдържание, регламентирани с нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. При описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението недвусмислено е посочено въз основа на кои факти контролният орган
приема, че дружеството е извършило процесното нарушение на 20.02.2019 г., а
именно при приключване на извършван превоз, прибиране в гаражната площ, която е
и експлоатационен център, когато е изваден тахографския лист и е констатирана
повреда на тахографа (нефункциониране). Вместо дължимата проверка превозвачът –
транспортно предприятие не е дал за ремонт процесния тахограф, а е извършен
последващ превоз отново с нефункциониращ тахограф. Точно, ясно и конкретно в
обстоятелствената част на АУАН и на НП е посочено какво нарушение е извършено и
обстоятелствата, свързани с него, както и доказателствата в подкрепа на
посоченото – съответните тахографски листи и пътни листи.
С административнонаказателната разпоредба на чл. 104, ал.
12 от ЗАвП е предвидено налагането на имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
на превозвач, който не е осигурил поправката на тахографа от одобрен сервиз или
тя не е извършена на пътя, когато в рамките на 7 дни от откриване на
неизправността на тахографа превозното средство не може да се върне в
предприятието. Посочената разпоредба въвежда състав на нарушение при
неизпълнение на задължението, произтичащо пряко от нормата на чл.37, §1, изр.1
от Регламент (ЕС) № 165/2014, видно от която задължението за осигуряване на
правилното функциониране и използване на тахографите, европейското законодателство възлага на съответното транспортно
предприятие, което е ангажирано да обезпечава правилното използване на
тахографите при осъществяване на транспортната дейност, доколкото именно от тях
и от записите върху тахографските листи се установява в какъв период от време е
извършван превоза, какви са почивките и т. н.
В случая, както и ВРС приема, безспорно се
установява извършването на процесното нарушение от „Трансевропа“ ООД – въпреки,
че е констатирано, че тахографът е неизправен и се нуждае от поправка,
доколкото не функционира, превозвачът не е осигурил поправката му, както е
разписано в регламента, а е продължил да осъществява обществени превози, видно
от представените пътни листи. Установяването от контролните органи на факта на
наличие на неизправен тахограф и извършен нов превоз с този тахограф се явява
достатъчно за ангажиране на отговорността на превозвача. Наказаното лице не
представя доказателства, които да сочат на извод, различен от направения от ВРС
по отношение на безспорната установеност на извършването на вмененото
нарушение. С оглед изложеното напълно необосновано и неоснователно е
твърдението на касатора, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
Санкцията за нарушения от вида на
описаното в процесното НП е определена в абсолютен размер – 3000 лв., предвид
което нито АНО, нито съдът са разполагали с възможност да изменят размера на
имуществената санкция, при безспорно доказан осъществен състав на визираното в
приложимата правна норма административно нарушение.
Касаторът неправилно се позовава на
разпоредбата на чл.36, §1, т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014, която е
неотносима в случая. Цитираната разпоредба предвижда, че изисканите документи
следва да бъдат представени на контролен орган във връзка с извършвана
проверка, докато фактите в конкретния случай правилно са подведени според чл.37,
§1, изр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014, цитиран по-горе.
Продължаващото повече от месец
осъществяване на превози с автомобила без да бъде отстранена повредата сочат на
завишена степен на обществена опасност на деянието, която изключва приложението
на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
По изложените съображения обжалваното решение
се явява постановено при правилно приложение на материалния закон и като
валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от което и на основание чл.221
ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 508/09.04.2020 г. на Районен съд Варна, постановено по АНД № 322/2020 г., ХХХVІ
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000690 от 04.12.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” Варна, с което за нарушение на чл.37, §1, изр.1 от Регламент
/ЕС/ №165/2014 на „Трансевропа“ ООД, ЕИК *********, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл.104, ал.12 от
ЗАвПр.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.