Определение по дело №307/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 468
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Татяна Йорданова Александрова
Дело: 20191400500307
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд  гражданско         отделение

в   закрито    заседание на  03.06.2019г      в състав:

 

   Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

        ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова

   в.ч.гр.        дело N`  307     по описа за  2019   г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.130 вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц.М.К. ***К.,САК, против разпореждане № 1635/28.02.2019г.постановено по гр.д.№ 92/2019г. по опис на ВрРС, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на заявената искова претенция,а исковата молба върната на ищеца.Поддържа се,че обжалвания съдебен акт е непра-вилен,незаконосъобразен,постановен в противоречие с процесуал-ния закон и без да са съобразени представените към исковата мол-ба доказателства.Иска се отмяната и връщане на делото за продъл-жаване на действията по разглеждането й.

Окръжният съд,като съобрази оплакванията в частната жалба , след като сам,от своя страна, прецени и обсъди събраните по делото доказателства,взе предвид мотивите в прекратителното раз-пореждане на районния съд,от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, произхожда от страна с необходимата легитимация и правен инте-рес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалвае-мите,което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд-Враца е бил сезиран с искова молба от Ц.М.К., ЕГН **********, против Г.П.Г. за допускане съдебна делба между страните на недвижим имот,за който се поддържа,че е в хипотеза на установена съсобственост.         Ищецът  основава правата си на представения с исковата молба н.а. № 108,т.VІ,рег.№6604,д.№453/26.08.2005г.,от която се установява,че е признат в условията съсобственост при равни права заедно с Н.Г.И. за собственик на краварник с площ от 1 120 кв. м, построен в имот № 085013 в землището на с. Чирен, ЕКАТТЕ 81400.Твърди,че съсобственичката Н.Г.И. ,към настоящия момент починала се била сдобила с нотариален акт за собственост за 560 кв.м. от сградата и изкупила земята. Същевременно,сочи,че на 18.10.2007 г.той и ответника сключили предварителен договор, по силата на който ищецът се задължил да продаде на ответника неговата ид. част от посочения имот за сумата от 40 000 лева. Ответникът му заплатил само сумата от 19 000 лева, поради което ищецът желае да бъде допусната делба на ½ ид. част от този имот при квоти 500 кв. м за ищеца и 160 кв. м за ответника.

При така заявената искова претенция,районният съд в съот-ветствие с вменените по чл.129 и чл.130 ГПК задължения за слу-жебна проверка на редовността и допустимостта на предявения иск,е извършил такава и с Разпореждане № 643/23.01.2019 г. ис-ковата молба е оставена без движение с конкретни указания до ищеца, а именно: 1. да посочи налице ли е извършена делба /доб-роволна или съдебна/ на процесната постройка /краварник/ между него и Н.Г.И., респ. нейните наследници, съгласно която правото на собственост върху процесната сграда е поделено между тях;2.какво е фактическото основание за възник-ване на съсобственост между него и ответника Г. – ищецът прехвърлял ли е на ответника по надлежния законов ред правото на собственост върху ид. части от сградата,тъй като представеното заверено копие от предварителния договор сключен между тях по-ражда единствено облигационни отношение,без да прехвърля правото на соблственост.

Изпълнявайки указанията на районния съд, е постъпила молба вх. № 2213/11.02.2019 г., депозирана чрез адв. М.К., с която,районният съд,обсъждайки я приема,че пороците не са отст-ранени,като са въведени нови твърдения, обуславящи недопусти-мост на исковата претенция за делба на ид. части от недвижим имот,тъй като според съдебната практика формирана от ВКС,съдебна делба на идеални части от вещ е процесуално недопустима.Приема се,че ищецът не представя доказателства за извършване на делба-съдебна или извънсъдебна между него и другата съсобственица, респ.нейните наследници на сградата,чиято делба иска,при което към момента на предявяване на иска той се легитимира като съсобственик с 1/2 ид.част,а същевременно иска делба на тази идеална част,според него явяваща западната половина от имота равна на 560 кв.м. между него и трето лице,извън установените съсобственици на имота,за което трето лице не представя дока-зателства,че влиза в категорията на страна в качеството му съсобственик.Не заявява искова претенция за съдебна делба между него и горепосочените съсобственици на останалата 1/2 ид.част от сградата.

При установената по делото фактическа обстановка и така ан-гажирани писмени доказателства,правилно,районният съд е приел,че така заявен и формулиран искът за делба на идеална част от съ-собствена сграда,без да има заявена претенция делба между ищеца и останалите правоимащи съсобственици е процесуално недопустим. Няма служебно задължение за съда за конституираните страни, сп-рямо които няма заявена искова претенция.Съгласно диспозитив-ното начало по националното законодателство, уредено в чл.6 ГПК, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Въведеното в Гражданско-процесуалния кодекс служебно начало е ограничено до извършването на необходимите процесуални дейст-вия по движението и приключването на делото,като съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.Вменено му е и задължението за съдействие за изясня-ване на делото от фактическа и правна страна./ чл.7 ГПК/

В случая,районният съд, с разпореждането си от 23.01.2019г. е дал конкретни и пространствени указания относими към уточ-няване на исковата претенция,производимо от правото на съсоб-ственост възникнало в полза на ищеца и изразената от него воля за ликвидирането й.С уточняващата си от 11.02.2019г.молба обаче, ищецът не е отстранил недостатъците на исковата си молба,като дори да се приеме,че не ангажира доказателства за възникнала съсобственост между и посоченият от него ответник,това в най-лошия случай би довело до отхвърляне на иска делба.Това ,обаче би било допустимо,ако ищецът бе установил,че притежава реална част от установената с н.а. № 108/2005г. съсобственост по отно-шение на сградата,на която се иска делба.Ищецът не само,че не представя доказателства за ликвидиране на признатата съсобстве-ност на сградата,за която се иска делба,но и не предявява искова претенция против останалите съсобственици,а след като това е така,за съда няма задължение за служебно конституиране на стра-ни.Така предявен,искът при наличните доказателства и така кон-ститутирани страни представлява правен абсурд,тъй като на прак-тика ищецът го е предявил сам срещу себе си.

При изложените съображения,обжалвания съдебен акт,който е с характер на определение,ще следва да бъде потвърден.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1635/28.05.2019г./ с характер на определение/постановено по гр.д.№ 92/2019г. по опис на РС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........