Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………25.01.2021
година………………....Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми
граждански състав
На…дванадесети
януари….……….………………………………...…..Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова..…………………………………………………….
Прокурор……….………………………………………….….………………………..
като
разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 2093……………по описа за 2020……….………...година,
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103
- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът Г.С.С., твърди че от 19.06.2019 г. се е намирал
в трудово правоотношение с ответника „А1 България“ ЕАД като е заемал длъжността
„акаунт мениджър Корпоративни клиенти“, с месторабота гр. Стара Загора. Сочи,
че на 27.03.2020 г. бил задължен от регионалния мениджър С.К.да предаде
ползваните от него служебни таблети, лаптоп и МПС. Изпратени му били декларация
и запис на заповед, във връзка с Констативен протокол от 26.03.2020 г. /с
последния документ не бил запознат/, които не подписал. На 29.03.2020 г.
директорът на отдела И.И. обявил във Workpleac, че ищецът бил уволнен
дисциплинарно. На 31.03.2020 г. ищецът получил искане за обяснения във връзка с
констативен протокол от 26.03.2020 г., като на 01.04.2020 г. депозирал такива.
Работодателят издал заповед № 200/16.04.2020 г. /връчена на 22.04.2020 г./ с
която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за описано подробно
в заповедта дисциплинарни нарушения. Ищецът поддържа, че не отговаряли на
действителността изнесените в заповедта за уволнение факти на сключване от
негова страна на договори с юридически лица. Действително основното му трудово
задължение било да сключва договори с юридически лица, но фактите за клиентите
не били известни на ищеца. Целият
документооборот на ответника бил в електронен вид, като същият попълвал заявки
в електронната система. Едва друг служител одобрил дадена заявка изготвял и
подписвал договорите, който впоследствие се изпращали на клиентите за подпис.
Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
атакуваната заповед и претендира дружеството ответник да му заплати обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ за времето, в което служителят не е на работа поради
уволнението в размер на 1400,00 лв. за всеки един от шестте месеца след
уволнението и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
636,00 лв. за девет дни за 2020 г. /след допуснато изменение на иска изразяващо
се в увеличаване на неговия размер/. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подал
отговор на исковата молба досежно исковете за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа. Фактически отговор на исковата молба е постъпил в съда на 26.08.2020 г.
след изтичане на едномесечния срок, като към него са приложени две
взаимноизключващи се товарителници. Обяснението на процесуалния представител на
ответника в о.с.з., че отговорът е бил донесен от куриер в срок /първата
товарителница/, но в регистратурата на съда му било отказано да бъде взета
пратката, което наложило нейното връщане и повторното й изпращане в съда
/втората товарителница/ не бе удостоверено по никакъв начин от ответника. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил единствено отговор от
ответника по иска за заплащане на неизползван платен годишен отпуск от ищеца,
като в него е направено възражение за прихващане с вземане на ответника по чл.
221, ал. 2 КТ. В съдебно заседание моли съда да отхвърли обективно съединените
искове, като неоснователни, претендира разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
отмяна на незаконно уволнение, за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради уволнението и за неизползван платен годишен
отпуск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и
чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Не е спорно обстоятелството, че между ищеца и
ответника е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор № 303/19.06.2019 г., по силата на който Г.С. е поел задължение да
полага труд на длъжността „Акаунт мениджър” в „А1 България“ ЕАД при уговорено
месечно основно трудово възнаграждение в размер на сумата от 1400,00 лв. и
допълнително възнаграждение по 0,6% за всяка година трудов стаж с изброени в
длъжностната характеристика конкретни задължения /така трудов договор и
длъжностна характеристика, л. 10 – 14 от делото/. Не е спорно, че със заповед № 200/16.04.2020
г. /л. 43-48 от делото/ на основание чл. 330, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и
т. 4 и чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8 КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено,
считано от датата на връчване на заповедта, поради налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Установява се, че заповедта за дисциплинарно уволнение е
връчена на ищеца на 22.04.2020 г.
Не се спори между страните, а и се установява от
приложените доказателства, че от ищеца са искани обяснения с искане изх. №
2122/30.03.2020 г., по чл. 193 КТ /л. 15-20 от делото/, като ищецът е депозирал
писмени обяснения /л. 21-22 от делото/.
Ищецът е уволнен дисциплинарно, тъй като бил извършил
следните твърдяни от работодателя нарушения на трудовата дисциплина: 1/ в
периода 01.07.2019 г. – 23.03.2020 г. е сключил договори за продажба на
изплащане с 21 ЮЛ, за 21 устройства на обща стойност 31 669,92 лв., като
всяка продажба е описана в Приложение 1, 2/ в периода 01.08.2019 г. –
23.03.2020 г. е сключил договори за услуги с предоставени 25 промоционални
безплатни устройства на обща стойност 34 589,49 лв. на 9 ЮЛ, като всеки
договор е бил описан в Приложение № 1на 09.05.2018 г. и 3/ към момента на
съставяне на констативен протокол били налице още 11 броя активни ЮЛ свързани с
посочени в предходните точки договори, като не били изписани устройства.
Релевираните нарушения на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя
по чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, във връзка с чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 8 КТ,
а именно – неспазване на техническите и
технологичните правила и злоупотреба с доверието на работодател.
По делото са представени всички писмени доказателства
под опис за сключените от ищеца „фиктивни“ договори за продажба, договори за
услуги и съставените приемо-предавателни протоколи /л. 51-149 от делото/, вкл.
електронни писма – заявки, също под опис, с които ищецът е изисквал
устройствата за определени клиенти /л. 150-172/. Също констативен протокол от
26.03.2020 г. / л.193-195 от делото/ и процедури за предотвратяване на измами /
л. 198 – 202/, за които няма данни, а и не се твърди от ответника да са връчени
на ищеца. Ищецът е представил неподписани декларация и запис на заповед /л. 23
и 26 от делото/ и разпечатка от социална мрежа / л. 24-25 от делото/.
Писмените доказателства намиращи се на л. 173 – 192 от
делото, а именно обяснение от С.К.и експертни справки на подпис и имена няма да
бъдат ценени от съда, тъй като писмените обяснение представляват св. показания
в писмена форма, а експертните справки представляват частна експертиза каквито Българското гражданско процесуално право не
допуска. Представеното от ответника писмо за образувано ДП № 103/2020 г. по
описа на ОД на МВР - Хасково по негов сигнал /л. 196-197 от делото/ не помагат
за правилното решаване на делото, тъй като в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено на
основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради злоупотреба с доверието на
работодателя, а не за наличието на досъдебно производство. В този смисъл е без
значение, че към момента на налагане на наказанието ищецът не е бил привлечен
като обвиняем, нито има влязла в сила присъда, установяваща извършване на
престъпление /така определение № 244/21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 544/2020
г., IV г.о./, нито има доводи или възражения на ищеца в тази връзка
обективирани в исковата молба.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата по
„фиктивното“ сключване на договорите за продажба, договорите за услуги и
съставянето на приемо-предавателните протоколи бе изслушано заключение на съдебно
почеркова експертиза /неоспорено от страните/ като нейното „категорично
заключение, обективирано на л. 33-40 от
експертизата, е че всички подписи в договорите и приемопредавателните
протоколи /л. 55-149 от делото/ в реквизитите купувач, потребител, абонат /за
лицата Борис Асенов Кирилов, Ради Ганчев Димитров, Софка Катеринова Борисова, Г.
Ангелов Велков и Виктория Николаева Накова/ са положени от ищеца Г.С.“. При
разпита си в о.с.з. от 12.01.2021 г. вещото лице също заяви, че е категоричен,
че подписите на процесните документи са на ищеца Г.С., като допълнително
изясни, че паралелно с изследваните подписи и имената на „Борис“, „Ради“,
„Софка“ и всички останали са били изпълнени от ищеца Г.С., което се
установявало от фотоснимките. Отделно от това в.л. бе категорично, че му е бил
напълно достатъчен предоставеният сравнителен материал. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени /фактически/ изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в.л. е изследвало
пълно и задълбочено предоставената му документация и е отговорило на
поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-почеркова експертиза.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза /неоспорено от страните/ се установи, че сумата за неизползван
платен годишен отпуск от ищеца за 9 дни за 2020 г. е в размер на общо 636,00
лв., а неговото бруто трудово възнаграждение е в размер на 1484,00 лв. месечно
или общо 8904,00 лв. за шест месеца.
При така установените факти съдът достига до следните
правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1,
т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване
законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело – „А1 България“
ЕАД. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с
чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ, както и в чл. 333 КТ. След
установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето
и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно
субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
В исковата молба ищецът е направил следните възражения
– 1/ решението за уволнение било взето преди провеждане на законоустановената
процедура, 2/ искани са му били обяснения по неизвестни за работника факти и 3/
не е извършил процесните нарушения на трудовата дисциплина, като 4/ с
допълнителна искова молба /л. 215 от делото/ е въвел и доводи за формални
нарушения при изготвяне на заповедта за уволнение досежно описанието на
дисциплинарните нарушения и времето на тяхното извършване. Още тук следва да
се посочи, че в по-голямата си част съдържанието на исковата молба дословно
възпроизвежда съдържанието на дадените от ищеца писмени обяснения в хода на
дисциплинарното производство.
На първо място ще бъдат обсъдени направените от ищеца
няколко формални възражения по самото съдържание на заповедта, относно нейните
реквизити – описание на нарушенията и непосочване на времето на извършване.
Тези формални възражения са свързани и с направения от него довод в исковата
молба, че не бил запознат с констативния протокол въз основа на който била
извършена проверка от страна на работодателя на неговата дейност /вж. искова
молба, л. 215 от делото/.
Съгласно чл. 195 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите
и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се
осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на
трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се
очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението. Действително,
както сочи ищеца, заповедта с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от
обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и,
въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно /така решение
№ 78/11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1835/2017 г., IV г.о. решение №
162/13.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 67/2016 г., IV г.о., решение №
377/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г., IV г.о., решение №
322/7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г.о., решение №
464/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2009 г., IV г.о., част от които посочени в писмената защита на
ищеца/. Също задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност
на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността
на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ /така решение № 270/03.10.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1328/2012 г., IV г.о., решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
236/2010 г., IV г.о./.
От приобщената по делото
заповед № 200/16.04.2020 г. се установява, че на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочената
заповед е издадена от компетентен орган /вж.
заповед № 506/14.10.2019 г., л. 49-50 от делото, която удовлетворява
изискванията на чл. 192, ал. 1 КТ/ и е редовно връчена на служителя. От предметното съдържание на уволнителната
заповед, вкл. приложението към нея се установява, че
дисциплинарното наказание е наложено на 1/ Г.С.С. за това, че
2/ в периода 01.07.2019 г. –
23.03.2020 г. и в периода 01.08.2019 г. – 23.03.2020 г. чрез съставяне на неистински договори с
различни юридически лица /договори за продажби и договори за услуги/ е
взел съответно 21 броя устройства /по договорите за продажби, вкл.
приемо-предавателни протоколи/ и съответно 25 броя устройства /по договорите за
услуги, вкл. приемо-предавателни протоколи/, на обща стойност 62 063,82
лв., като му е наложено 3/ дисциплинарно наказание - уволнение 4/ на основание
чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. 187, ал. 1
т. 3 и т. 8 КТ, т.е. в заповед за
уволнение № 200/16.04.2020 г. са посочени името на нарушителя, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който е наложено.
Работодателят е оценил описаното в уволнителния акт нарушение на трудовата
дисциплина като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, поради осъществени тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Основание за преценката на работодателя е била възложената функция на служителя
да сключва договори с клиентите, да им
доставя стоките и да отчита извършените плащания.
Заповедта покрива нормативните
изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и е с предвиденото в закона съдържание, поради
което неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази насока. В
издадената заповед работодателят по ясен и разбираем начин е описал допуснатите
от ищеца нарушения на трудовите задължения. В действителност в самата заповед
за налагане на дисциплинарно наказание не е посочена изрично конкретна дата на
извършване на всяко нарушение, а период на неговото извършване, каквото възражение
въвежда ищеца. От една страна обаче в Приложението към същата обаче са подробно
посочени и описани всички съществени елементи от сключените от ищеца договори
за продажби и договори за услуги - кои
ЮЛ са клиенти, вкл. представляващите ЮЛ лица, описани са устройствата, посочен е номер и дата на всяка една
фактура, като следва да се подчертае, че датите на сключване на всеки договор
съвпадат с датите на посочените в приложението към уволнителната заповед
фактури /освен това съвпадат и описанията на конкретните устройства предмет на
договорите и фактурите преценени отново според тяхната дата – на фактурите и
договорите/. От друга страна, настоящият съд намира за напълно
приложима практиката на ВКС обективирана в решение № 857/25.01.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 1068/2009 г., IV г.о. и решение № 676/12.10.2010 г. на ВКС по гр.д.
№ 999/2009 г., IV г.о., в които е прието, че когато нарушенията са
осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на
изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването
им предвид невъзможността за отчитане на отделните
действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат,
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на
извършване на поредицата от нарушения. Такъв е и настоящият случай, тъй като
дейността на ищеца по сключване на договори с корпоративни клиенти е била
контролирана от работодателя като краен резултат в рамките на определен период
от време – в длъжностната характеристика на служителя не е предвидено
задължение за уведомяване на работодателя за всеки един сключен договор с
клиент. Следва да се отчете и спецификата на случая, а именно наличие на
съставени редица неистински документи служещи за основание на сключените
договори за продажби и услуги.
В
искането на писмени обяснения, получено от ищеца на 31.03.2020 г. подробно са
описани нарушенията, във връзка с които се искат обяснения, включително и
датата на извършването им. Още в този момент е било предоставено на ищеца и
процесното Приложение, в което подробно са описани всички данни за договори,
устройства, фактури. Законът не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е
дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено.
Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника обстоятелства и документи /така определение №
132/27.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4218/2019 г., IV г.о. и цитираните в него
решение № 177/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
193/2011 г., IV г.о., решение № 66/25.03.2016
г. на ВКС по гр.д. № 3298/2015 г., IV г.о., решение № 722/03.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 518/2009 г., IV г. о., решение
№ 676/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., IV г.о., решение №
379/24.06.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 410/2009 г. IV г.о., също определение № 356/30.04.2020 г. на ВКС по гр.д. №
332/2020 г., III г.о., решение № 124/
23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3709/2019 г., IV г.о., определение № 17/ 09.01.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2257/2019 г., III г. о., решение № 78/
11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1835/2017 г., IV г. о., решение № 309/14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
5464/2016 г., ІV г.о./. В определение
№ 237/16.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 892/2020 г., IV г. о., се сочи, че
няма никакво съмнение, че посочване на
законов текст, на основание на който се извършва уволнението, както и посочване
кое трудово задължение се нарушава с всяко конкретно деяние, за което се налага
дисциплинарното наказание, не са условие за мотивиране на заповедта, нито за
нейната законосъобразност.
Затова са неоснователни доводите, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана в достатъчна степен. В процесната
заповед е посочен нарушителят, нарушението, кога е извършено /период на
извършване/, наказанието, както и законния текст, на основание който се налага
наказанието. Действително по делото не се установи /а и процесуалния
представител на ответника потвърди това/, че констативния протокол от
26.03.2020 г., който е цитиран в заповедта за изискване на обяснения и за
налагане на дисциплинарно наказание да е бил нарочно връчен на служителя. Съдържанието
на самия констативен протокол от 26.03.2020 г. обаче е било двукратно буквално
възпроизведено както в искането, с което на служителя са изискани обяснения от
30.03.2020 г., така и в заповед №
200/16.04.2020 г. /с която е наложено дисциплинарното наказание/ и препращане не
е било необходимо.
Неоснователно е възражението, че в социалните мрежи ползвани от ответника лицето И.И. обявил още на 29.03.2020 г., че ищецът бил уволнен дисциплинарно, т.е. работодателят взел своето решение още преди провеждане на цялата дисциплинарна процедура. От една страна не е установено, че именно посочения И.И. /вероятно служител на ответника/ е направил въпросното изявление и от друга страна дори да се приеме, че това е така И.И. не е представител на работодателя, вкл. по отношение на трудовите правоотношения с неговите служители и негови изявления не могат да ангажират ответника като направени от негово име.
Възражението
относно процедурни нарушения относно исканите от служителя обяснения е
неоснователно. Искането, с което са изисквани обяснения от служителя е повече
от мотивирано, тъй като в обикновения случай когато на работодателя станат
известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да
получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или
правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. За
да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение
/или да наложи друго дисциплинарно наказание/ не е необходимо работодателят да
бъде „сезиран“ с нарочен акт /жалба, оплакване, сигнал или друг документ/, той
не е длъжен да уведоми работника за „висящото производство“ и да му връчи копие
от акта, с който е „сезиран“, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание
може да му бъда наложено. Събирането и преценката на доказателствата също не е
подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Нито в
искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин /така решение № 722/03.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 518/2009
г., IV г.о., решение № 220/26.04.2011 г.
на ВКС по гр.д.№ 1917/ 2010 г., ІV г.о., решение
№ 270/ 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о., решение № 68/
28.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3145/2013 г., IV г.о./. В случая ответникът е посочил
подробно за какви дисциплинарни нарушения изисква обяснения описвайки всеки
клиент, мобилно устройство, фактура и др. На практика както вече се посочи
констативният протокол от 26.03.2020 г.
е бил буквално възпроизведен в искането за обяснения. От приложените по
делото доказателства, както и от поддържаната както пред работодателя, така и в
хода на производството от ищеца защитна позиция се установява по несъмнен
начин, че основанието за уволнение му е било известно, било му е известно кои
точно договори е сключил, заради което му е наложено дисциплинарното наказание.
Това се установява както от искането, с което на служителя са искани обяснения,
така и от самите обяснения дадени от ищеца. Ищецът ясно е посочил в края на
своите обяснения, че „всички документи за корпоративните клиенти от
предоставеното му Приложение са били подписвани от МОЛ или упълномощено лице на
конкретната фирма“. За служителя не е имало съмнение относно съдържанието на констативния
протокол, както и за кои конкретни действия е наказан /така и решение №
78/11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о./.
Поради това доводите на ищеца във връзка с процедурата
за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са неоснователни,
тъй като от самото поведение на служителя и от дадените от него обяснения, той
е бил напълно наясно, за кое негово поведение иска обяснения работодателя и
съответно за кое негово действие е наложил дисциплинарното наказание /така и
решение № 60/26.02.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 78/2019 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 789/20.11.2019 г. на ВКС по
гр.д. № 2230/2019 г., III г.о./. Неоснователни са доводите в исковата молба, че
деянията не били индивидуализирани от обективна страна - нито текстът на
заповедта буди съмнение, нито за работника е имало неяснота, за кои фактури,
устройства и юридически лица е наказан; че не било посочено времето на извършване
на нарушението – посочен е ясно периода на извършване на нарушението. Отделно от това в случая е приложимо и разрешението
дадено в решение № 124/23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3709/2019 г., IV г. о.,
в което се сочи, че Изискванията на чл. 193 КТ са изпълнени, когато според
обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият
работник/служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се
искат обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се
възпроизвеждат факти от констатираните нарушения свидетелства, че работникът е
разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание. От депозираните
обяснения на ищеца С. се установява именно това – той е посочил, че всички
договори за продажби и услуги са били подписани от представляващи съответните
търговски дружества лица, което води до извод, че е разбрал предмета на
дисциплинарното производство.
Поради това обстоятелство настоящата съдебна инстанция
приема, че процесната уволнителна заповед е мотивирана, отговаря на
императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и ищецът е бил наясно с
фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение, като не са налице формални нарушения по нейното
издаване. Заповедта е издадена от субекта на дисциплинарната власт, в срока по
чл. 194 КТ и има определеното в чл. 195 КТ съдържание.
По делото се установи и извършването на посоченото в заповедта
дисциплинарно нарушение и доводите в тази
връзка в исковата молба са неоснователни. Още тук следва да се посочи, че в устните
състезания и писмената защита по делото – „заключенията в приетите по делото
експертизи сочат към извършени от С. нарушения“ /цит. писмена защита/ вече не
се отрича извършването на дисциплинарни нарушения /вероятно с оглед
заключението на съдебно-графологичната експертиза/. По същество в обясненията си ищецът първоначално е отрекъл извършването на
дисциплинарните нарушения - „всички документи за корпоративните клиенти от
предоставеното му Приложение са били подписвани от МОЛ или упълномощено лице на
конкретната фирма“ /цит. писмени обяснения/. Тези негови твърдения са обективно неверни и бяха категорично
опровергани от заключението на съдебно-графологическата експертиза, което
установи, че в реквизитите на клиенти на всички договори и приемо-предавателни
протоколи представени по делото за съответните лица е положил подписи и изписал
техните имена именно ищеца по делото. Това означава, че действително както е
посочено в заповедта за уволнение ищецът е съставил редица неистински документи
и впоследствие въз основа на тях е получил процесните мобилни устройства /вж.
електронна кореспонденция, л. 151-171 от делото/. Доводите на ищеца, че друг
служител подписва конкретните договори, а той само обработва заявки в
електронен вид не намират опора в приложената по делото длъжностна
характеристика и по-точно неговите задължения за подписване на договори с
корпоративни клиенти и други ключови клиенти, вкл. изготвяне на документация
свързана с продажбата на корпоративни клиенти и извършване на всички дейности по продажби по промоции на
корпоративни клиенти. Отделно от това от дължностната
характеристика се установява, че на ищеца се поверяват мобилни устройства като
материално отговорно лице и именно в това си качество е изисквал с процесните
електронни писма предоставянето на мобилни устройства за изпълнение на
сключените от него „договори“. Прави впечатление и обстоятелството, че всички
договори са сключени от ищеца именно с юридически лица, както е предвидено в длъжностната
му характеристика.
Работодателят е подвел така установените нарушения на
трудовата дисциплина под нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 189,
ал. 1, т. 3 и т. 8 КТ – злоупотреба с неговото доверие и неспазване на
техническите и технологични правила. Въпросът обаче определил ли е
работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без
отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в
съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно
фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение /решение № 205/04.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г., IV г.о. решение
№ 318/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г.о., решение № 161/14.05.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6117/2013 г., IV г.о/. Следва да се посочи, че дори
правната квалификация да е неправилна това не опорочава законността на
уволнението – така решение №
372/17.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3731/2013 г., IV г.о., решение № 464/26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г.о. В решение № 395/01.06.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 1629/2009 г., III г. о., също е прието, че при противоречие между тази квалификация като цифрово
изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства меродавно е
нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства /така и
решение № 105/11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г.о./.
По отношение на съответствието на дисциплинарното
нарушение с наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на
мотиви на съда за наличието/отсъствието на такова съответствие необходимо е да
се посочи, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в
писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали
работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил
преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната
правилност, респ. неправилност /така определение № 790/15.12.2020 г. на ВКС по
гр.д. № 2986/2020 г., IV г.о., решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
626/2009 г., III г.о.
В тази връзка настоящият съд приема, че неизпълнението
на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение
по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател /така решение № 56/12.03.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 4607/2013 г., IV г.о./. По своето правно естество злоупотреба с
доверието на работодателя представлява използването на оказаното такова от него
спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния
или за другиго, или за увреждане на работодателя. Преднамерените действия с
цел извличане на имотна облага несъмнено съставляват такава злоупотреба,
т.е. несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага, но злоупотреба е налице и когато,
без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава
оказаното от работодателя доверие. То е съставомерно не само тогава, когато е
извършено умишлено, когато предпоставя намерение за извличането на облагата или
в увреждането на работодателя, но и когато обективно са настъпили
неблагоприятни последици за работодателя вследствие на виновното злепоставяне
на неговото доверие от работника /така определение
№ 324/07.05.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4670/2019 г., IV г.о., решение № 379/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д. №
100/2011 г., IV г.о., решение №
86/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1734/2009 г., IV г.о./. Освен това в решение
№ 3/12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., се приема, че „по
принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото
гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа.
Отделни видове отговорност в гражданското право може да бъдат обусловени от
наличието на умисъл, но само в изрично уредените случаи. Злоупотребата с
доверието и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на
поверителни за него сведения и увреждането на имуществото на работодателя,
както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като
дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и 9 КТ не са обусловени от наличието
на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя
налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на
трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа”
/в същия смисъл решение № 242/21.05.2012 г., на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., ІV
г. о.; решение № 80/26.03.2010 г., по гр.д. № 4679/2008 г., ІІ г.о.; решение №
214/08.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1822/2009 г., IV г. о. и пр./.
Уволненият служител е съзнавал, че като лице сключващо
договори за продажба или услуги, вкл. с правомощия да изисква предоставянето му
на мобилни устройства за предаване на клиентите по договорите сключвани от
името и за сметка на ответното търговско дружество, е могъл безпрепятствено да
се сдобива със стоки собственост на работодателя. Освен това служителят е
влизал в преговори директно с клиентите на работодателя си, контактувал е с
тях, за което са му били предоставени офис, служебен автомобил, служебен таблет,
лаптоп за изпълнение на задълженията му, предвиждал е, че като служител на
отчетническа позиция /“да опазва повереното имущество“ и „носи имуществена
отговорност за получените стоково-материални ценности“/ има възможността да
разполага с имущество на работодателя по повод продажби на стоки, т.е. има
правото да получава стоки от работодателя при сключване на договори с клиенти.
В този смисъл е и решение № 279/30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2013 г., IV г.о., в
което е прието, че „представлява злоупотреба с доверието на работодателя
поведение на лице свързано с посегателство върху имущество, доколкото това
посегателство е извършено благодарение на правата /както е в случая/, които
това лице упражнява по силата на трудовото правоотношение и подобно деяние е
достатъчно тежко, за да обуслови налагането на дисциплинарно уволнение“.
Възлагането на материално-отчетническа дейност предпоставя
една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, поради което
осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на
трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната
на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му
имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с
материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си положение,
допуска действия или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то
извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът
предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение /така решение №
242/21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 932/2011 г., IV г.о./. За преценката на тежестта на нарушението от значение е
характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и
доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са
свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата,
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ.
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на
работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението /така
решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г.о. решение № 75/10.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5735/2014
г., IV г.о./. Стойността на предоставените на ищеца мобилни устройства също
е много висока – общо 62 063,82 лв., но дори и тази стойност да бе ниска
то „нерегламентираното разпореждане със стоки, дори и на ниска стойност,
представлява тежко нарушение на дисциплината“ /така решение № 389/ 4.10.2012 г.
на ВКС по гр.д. № 282/2012 г., IV г.о., решение № 244/07.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
574/2017 г., IV г.о./. Освен това служителят е направил опит
посредством съставянето на процесните договори за продажби и услуги, вкл. приемо-предавателните
протоколи към тях да създаде заблуждение, че мобилните устройства са поръчани
от клиентите, което му е дало основание да получи същите от друг служител при
ответника. В своите обяснения служителят твърди, че всички договори са били
подписани от съответните представляващи клиентите търговски дружества, което е
довело до необходимостта от извършване на проверка от работодателя и в последна
сметка от узнаване от страна на клиентите за случилото се. Отделно от това
съставянето на редица договори с получател клиенти на ответника също създава
впечатление, че служителите на ответника могат произволно да създадат
привидност на договорни отношения между ответника и неговите клиенти, което със
сигурност е възможно да доведе до недоразумения по повод на това какво е
поръчано, дали е поръчано, заплатено ли е и т.н. Поради това може да се приеме,
че подобно поведение може да убеди съществуващите клиенти на работодателя, че
служителите на търговското дружество със своите действия затрудняват дейността
на същото, което обстоятелство да послужи като повод да се сключват търговски
продажби с друг търговец. По този начин служителят е злоупотребил с доверието
на работодателя, като е действал нелоялно и в негов ущърб нанасяйки му имотна
вреда, респ. извличайки имотна облага. От обясненията на служителя се
установява, че липсва критичност към извършеното, дори е направен опит то да се
прикрие със съставените договори и приемо-предавателни протоколи, като се
създаде документална обоснованост за извършените от него действия. Дори вещото
лице посочи в о.с.з., че при предоставянето на сравнителен материал ищецът е
твърдял, че може да пише само печатно, а не ръкописно, което се опровергава от
сравнителния материал предоставен от МВР, което води до извода, че ищецът дори в
хода на съдебното производство се е опитвал да прикрие извършеното от него. Без
съмнение дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, липсва критичност към извършеното. При преценка на тежестта на нарушението следва да бъде
взето предвид и че в процесния случай има конкретни вредоносни резултати за
работодателя /така и решение № 978/12.02.2015 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 20178/2014 г./. Нанесена му е значителна по размер имотна вреда – над
62 000 лв.
Следователно, процесното нарушение на трудовата
дисциплина, преценено със своите обективни
и субективни признаци, се явява тежко и обосновава прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 190, т. 3 и 4 КТ, като наложеното дисциплинарно
наказание съответства на тежестта на нарушението, съобразно нормативните изисквания,
предписани в правната норма на чл. 189 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ: След като главният, обуславящ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и
обусловения /акцесорен/ от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане в негова полза на обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ. В същата насока е и нормата на чл. 42, ал. 1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /редакция от 13.07.2018 г./.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност две материални
предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2. работникът или
служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Фактът, че е
прекратено трудовото правоотношение и че му са се полагали твърдения брой
работни дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а
задължението за установяване на обстоятелството, че той е ползвал полагащия му
се отпуск, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е
заплатено принадлежи на ответника.
Ищецът претендира /след допуснатото изменение на
размера на иска в посока увеличение/, че при прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника са му останали 9 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г., за което му се дължи обезщетение на соченото основание. С
трудовия си договор страните са уговорили за ищеца основен/ удължен платен
годишен отпуск по чл. 155 от КТ от 20 работни дни. Предвид гореизложените
съображения, съдът прие, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено правилно и законосъобразно със заповедта за дисциплинарното уволнение
на ищеца с № 200/16.04.2020 г., връчена на служителя на 22.04.2020 г.
Установи се и втората предпоставка, а именно
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск
за календарната година на прекратяването или за предходни години. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест служителят доказа, че са
му се полагали твърдения брой работни дни платен годишен отпуск при условията
на пълно и главно доказване. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и изслушването му в съдебно заседание се установява, че полагаемият се на ищеца платен годишен отпуск за 2020
г. е в размер на 9 дни, за което се дължи обезщетение в брутен размер от 636,00
лв. Предвид изложеното, настоящият съд приема,
че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото,
работникът е имал останал неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни
за 2020 г. С оглед на това и
гореизложените изводи за реално отработеното от ищеца при ответника време,
респ. за момента до който той е изпълнявал трудовите си задължения и се е
явявал на работа, правилно е изчислението на вещото лице, че платен годишен
отпуск на ищеца се е полагал пропорционално на общо уговорените 20 дни годишно
– само за първите близо четири месеца от годината, а именно в размер на 9 дни.
Размерът на дължимото обезщетение се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня
на прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 224, ал. 2 КТ, а именно – в
размер на посочените 636,00 лв. бруто.
Това означава, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 636,00
лв. /за девет дни/ съобразно фиш за
начислени обезщетения.
Възражението на ответника за съдебно прихващане на
вземането на ищеца за неизползван платен годишен отпуск обаче е основателно поради следните
съображения:
В оспорената уволнителна заповед е посочено, че на
основание чл. 221, ал. 2 КТ служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за един месец, и на основание чл. 224, ал. 1 КТ на уволнената
следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което
свое задължение „А1 България“ ЕАД прихваща към вземането си по чл. 221, ал. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи
на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ гласи, че
действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без
работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на
трудовото правоотношение. За да възникне отговорността по чл. 221, ал. 2 КТ, при която работникът дължи
на работодателя обезщетение, следва да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки, а именно: 1. наличието на трудово правоотношение, 2.
прекратено с дисциплинарно уволнение. При тези предпоставки и в случай, че
трудовото правоотношение е безспорно, за работодателя възниква правото на
обезщетение за обезвреда на вредите, които при безсрочно трудово правоотношение
са в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на
предизвестието, а при срочно трудово правоотношение – в размер на
действителните вреди. С това обезщетение се репарират вредите, които
работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по
вина на работника или служителя.
В случая с безсрочния си трудов договор /т.4.1 и 4.2./
страните са уговорили срок на предизвестие за прекратяването му от 30 дни,
което кореспондира и с нормата на чл. 326, ал. 2 КТ. В този смисъл и предвид
гореизложените съображения, че процесното уволнение на ищеца е именно
дисциплинарно, предявеният главен възражението за прихващане е доказано в
своето основание. От писмените доказателства по делото и от заключението на
експертизата се установява и вземането на ответника, а именно – в размер на
1484,00 лв., равняващо се на брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.
03.2020 г., съобразно чл. 228, ал. 1 КТ, съгласно която, дължимото обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ следва да се
определи въз основа на полученото от ответника брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението,
поради което в случая за основа следва да се вземе възнаграждението за м. март
2020 г. По делото липсват доказателства за плащане на последното от страна на
ищеца.
С оглед всичко изложено настоящият съд приема, че задължението за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е погасено чрез прихващане с дължимото от ищеца към ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. От доказателствата по делото се установи, че задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е погасено чрез прихващане с дължимото от ищеца към ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2020 г. следва да бъде отхвърлен, т.е. предявеният при иск по чл. 224, ал. 1 КТ за 636,00 лв. - обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. е неоснователен като погасен чрез прихващане.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в минимален размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
/съгласно искането на ответника в устните състезания/ по арг. чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, и общо 1732,00 лв. възнаграждение за вещи лица.
Така мотивиран
и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.С., ЕГН: ********** и адрес: ***
против „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във
вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – 1/ за признаване за незаконно дисциплинарното
уволнение, извършено със заповед №
200/16.04.2020 г., издадена от управителя на „А1 България“ ЕАД и неговата
отмяна и 2/ за заплащане на парично обезщетение за времето, през което Г.С.С. е
останал без работа след уволнението, респ. през което е получавал по-ниско
трудово възнаграждение, ведно със законната мораторна лихва от датата на
издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения Г.С.С., ЕГН: ********** и адрес: *** против
„А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 против „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 осъдителен иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за сумата от 636,00 лв.
за девет дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. като ПОГАСЕН поради ПРИХВАЩАНЕ с вземането на ответника по чл. 221, ал. 2 КТ в размер
на 1484,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.С.С.,
ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
на А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1
сумата от 1732,00 лв. /хиляда седемстотин тридесет и два лева/ – разноски за
възнаграждение за вещи лица и сумата от 100,00 лв. /сто лева/ юрисконсулстско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от 26.01.2021 г. – арг.
чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: