ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 275
гр. Бургас , 08.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 32/08.06.2021 год. по гр.д.№ 656/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр.
Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г. Д. да заплати на П. Д. Ж. ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен
адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. сумата 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане -
причинена смърт на Ж. С. С. починал на **.**.**** г., в резултат на
претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва за
забава, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 3 600 лв. разноски, като са отхвърлени предявените искове за
главница и мораторна лихва до пълните им размери. Осъдена е П. Д. Ж. ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № ** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
1
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
80 лв.
1.Срещу решението в осъдителната за застрахователя част е постъпила
въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *,
офис **, чрез процесуален представител адв. Г. Д. Твърди се, че в
обжалваната част решението е неправилно като необосновано и
незаконосъобразно. Оспорени са изводите на окръжния съд за
изключителност на отношенията на ищцата с починалия при ПТП неин внук
и за претърпени душевни болки и страдания извън обичайните. Твърди се, че
по делото ищцата не е провела главно и пълно доказване на изискуемите за
уважаване на иска обстоятелства, тъй като в случая се установяват нормални
отношения приживе, както и обичайни страдания за ищцата след смъртта на
близкия й родственик. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е
завишен и не отговаря на критериите за справедливост, както и на
обществено-икономическата конюнктура в страната. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на
предявения иск с присъждане на пълния размер на разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът-ответник твърди, че решението е
неправилно и в частта за разноските, като се сочи, че при постановения от
окръжния съд резултат, разноските които следва да бъдат присъдени в негова
полза са 584 лв., а не 80 лв. – колкото е присъдил окръжният съд. Иска се
допълнително присъждане на разноски за горепосочената разлика.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна П. Д. Ж., чрез
процесуален представител адв. Г.М. След анализ на събраните по делото
доказателства е оспорено твърдението на въззивника-ответник за липсата на
изключителност на отношенията и на претърпените от ищцата болки и
страдания, като се твърди обоснованост на изводите на съда за наличието на
изискуемите по закон предпоставки за присъждане на обезщетение в нейна
полза. Сочи се, че релевантните обстоятелства са установени от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Твърди се, че
при съблюдаване на всички относими критерии, размерът на присъденото
2
обезщетение се явява дори занижен. Направено е искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за присъждане на съдебните разноски за
въззивното производство.
2. Срещу решението в отхвърлителната му част – с която е отхвърлен
иска за обезщетение за сумата над 40 000 лв. до претендирания размер от
50 000 лв., ведно с претендираната законна лихва и с която е отхвърлена
претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдения размер на
обезщетение от 40 000 лв. за периода от 27.06.2019 год. до 09.09.2019 год. е
постъпила насрещна въззивна жалба от П. Д. Ж. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул.
„Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез процесуален представител адв. Г. М. Твърди се,
че като е отхвърли иска за размера над 40 000 лв. до 50 000 лв. окръжният съд
е постановил решение в нарушение на принципа на справедливост по чл.52 от
ЗЗД, тъй като не е преценена тежестта на конкретно установените по делото
доказателства които сочат, че ищцата е загубила единствения си внук, че
степента на привързаност между тях е била изключително голяма, като
изключителни са били и понесените от ищцата след смъртта на внука й
душевни мъки. Твърди се, че не са отчетени съществувалите към датата на
застрахователното събитие лимити на отговорност, а при съвкупна преценка
на критериите за определяне на размера на обезщетение става ясно, че
претендираната сума от 50 000 лв. се явява справедливо обезщетение. Твърди
се, че в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна
лихва върху присъдения размер на обезщетение от 40 000 лв. за периода от
27.06.2019 год. до 09.09.2019 год. решението е постановено в нарушение на
чл. 497, ал. 1 от КЗ, тъй като по-ранната дата по смисъла на тази норма в
случая е 27.06.2019 год., поради което законната лихва е дължима от
27.06.2019 год., а не от 10.09.2019 год. както е приел окръжния съд.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
цялостно уважаване на предявения иск, с присъждане на всички съдебни
разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-София, чрез процесуален представител адв. М. Г. Изложени са
съображения за нейната неоснователност. Твърди се липсата на предпоставки
за присъждане на обезщетение в полза на ищцата, евентуално-липсата на
3
предпоставки за присъждане на обезщетение в размер над 40 000 лв. Сочи се,
че в искова молба подадена срещу същия ответник, депозирана от майката на
починалото лице - Е. С. са изложени обстоятелства в противоречие с
твърдените по настоящото дело, а именно – че връзката между майката и сина
никога не е прекъсвана. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваната от ищцата част и за присъждане на разноските за двете
инстанции в пълен размер.
Към отговора е представено копие от искова молба и коригирана
искова молба подадени от майката на починалото лице – Е. С., за осъждане
на настоящия застраховател да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди поради настъпилата при ПТП смърт на сина й Ж. С., по
която е образувано гр.д. № 263/2021 год. по описа на СлОС, но не е направено
искане за приемането им като доказателства по делото. Предвид
обстоятелството, че волята на въззивника-ответник по отношение на
приложените към отговора доказателства не е ясно изразена, следва да му
бъдат дадени указания да заяви дали желае приемането им по делото, като в
този случай следва да представи доказателства и за момента на връчването на
исковата молба и коригираната искова молба, с оглед преценка на
допустимостта на събирането на доказателства от въззивния съд по реда на
чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани лица чрез
надлежно упълномощени процесуални представители, срещу акт на съда,
който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Сливенския окръжен съд се е произнесъл по
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и по претенция за присъждане на
законна лихва.
Настоящият съд констатира, че в частта, с която при резултата
постановен от окръжния съд е поискано допълнително присъждане на
разноски в полза на ответника, въззивната жалба депозирана от него има
характера на искане по чл. 248 от ГПК, по която компетентен да се
произнесе е съдът постановил обжалваното решение.
Горното е пречка за развитие на въззивното производство, поради което
4
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото
следва да бъде върнато на Сливенския окръжен съд за произнасяне по
искането по чл. 248 от ГПК съдържащо се във въззивната жалба на
въззивика-ответник, след което делото следва да бъде върнато в Бургаския
апелативен съд за по-нататъшен ход по въззивните жалби.
Настоящото определение не препятства произнасянето по същество на
спора, няма характера на същинско прекратително определение, поради което
съгласно трайно установената съдебна практика не подлежи на последващо
обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 381/2021 год. по описа
на Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за произнасяне по
искането по чл. 248 от ГПК, съдържащо се във въззивната жалба на въззивика
ответник, след което делото следва да бъде върнато в Бургаския
апелативен съд за по-нататъшен ход по въззивните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5