Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, април 2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І – 26 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Милена Кюркчиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. Дело № 14086 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Софийският градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди предявен от
Б.С.Ц. против П.НА Р.Б.за
осъждането й да му
заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и
чл.63, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 14119/2012
г. на СРС, НО, 12 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски.
В исковата молба
се твърди, че срещу ищеца
е било образувано ДП
ЗМ№ 1831/2012 г. по описа на 06 РУ СДВР
и е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1 от НК. По внесен от СРП обвинителен акт било
образувано съдебно производство пред СРС, който постановил оправдателна
присъда. След протест на прокуратурата било образувано и въззивно производство. С решение от 22.03.2017 г. оправдателната присъда била потвърдена
от СГС и влязла в законна сила.
В резултат на
незаконното обвинение, за периода от повдигане на обвинението до влизане в сила
на оправдателната присъда – 11.04.2017 г.,
ищецът претърпял вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес, отчаяние. Той се
дистанцирал от съучениците си в 127 СУ, където бил ученик към момента на
привличането му като обвиняем и избягвал да контактува с тях, поради това че
бил подложен на подмятания, че е престъпник и всеки трябва да се пази от него. Уронени
били честта и доброто му име в обществото, получил и здравословни проблеми. На
29.03.2016 г. ищецът постъпил в болница по повод оплаквания от силно сърцебиене
и стягане в гръдната област, което състояние се развило скоро след проведеното
съдебно заседание по делото пред СРС и поради съпътстващите го притеснения. Делото
било водено повече от пет години.
В срока по
чл.131 от ГПК, с отговора на исковата молба Прокуратурата на РБ, чрез СРП оспорва
иска, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че искът е неоснователно
завишен по размер с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на
страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените
с исковата молба и приложени с НОХД № 14119 по
описа за 2012 г. на СРС, НО, 12
състав писмени доказателства е видно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.198, ал.1 вр.
с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1 от НК с постановление от 21.06.2012 г. и срещу него е водено
досъдебно производство № ЗМ № 1831/2012 г. на 06 РУП – СДВР и пр.пр.№
17201/2012 г. на СРП. По внесения на 26.07.2012 г. от СРС в съда обвинителен
акт било образувано НОХД№ 14119/2012 г. по описа на СРС, НО, 12 състав. С
присъда, влязла в сила на 11.04.2017 г. ищецът е бил признат за невиновен и
оправдан за повдигнатото му обвинение. По протест на СРП било образувано ВНОХД № 593/2017 г. и с постановеното по
делото решение оправдателната присъда била
потвърдена от СГС . Със заповед по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е бил задържан за срок от 24 часа. В
хода на досъдебното производство спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„надзор на инспектор от ДПС“. Видно от представените по
наказателното производство справка за съдимост ищецът не е бил осъждан за престъпления
от общ характер.
От
събраните по делото свидетелски показания на свид.Ц.-майка на ищеца, и
свид.Ц., по делото се установи, че след задържането му в полицията и образуването
на наказателното производство против
него, ищецът се изолирал от своите съученици, станал
затворен, неконтактен. Тогава бил ученик в 127-мо СУ и съученик със свид.Ц.. Излизал
с приятели, играел басектебол и имал добър успех. От показанията на свид.Ц. се
установява, че след това поведението му в училище силно се променило- от ведър
и общителен, ищецът станал затворен и влошил успеха си. Повечето им съученици
го избягвали и той изпитвал неудобство пред тях и пред учителите си, тъй като
всички знаели за обвинението. Освен това рязката промяна в поведението на ищеца
и понижения успех породили въпроси за причините и те се разисквали в училище и
на родителски срещи и със съучениците му.
От показанията на
свид.Ц., които съдът оцени съобразно чл.172 от ГПК, се установи, че ищецът
станал асоциален, изпаднал в депресивно състояние е отказвал да излиза и
общува. От показанията й и от показанията на свид.Ц. е видно, че имало случаи
ищецът да бъде търсен от полицията и във връзка с други извършвани от тях
проверки. При мисълта, че може да бъде обвинен отново, без да е извършил
престъпление, ищецът вече дори не искал да излиза от вкъщи. Въпреки добрия си
успех ищецът не могъл да продължи образованието си. След втория семестър в
университета по специалност „История“ той се отказал да продължи. Към този
момент наказателното дело все още не било приключило, той бил подсъдим и се
налагало да се явява в съдебни заседания. Това го препятствало да се яви на
изпити, както и пълноценно да участва в учебния процес, което го потискало и
загубил увереност, че ще успее да завърши образованието си и да се реализира
професионално.
От заключението на вещото
лице – кардиолог се установи, че оплакванията по повод които ищъцът е постъпил
в клиника на 29.03.2016 . с данни за перикарден
излив са свързани с развилата се остра вирусна инфекция и че не са налице други
етиологичини (в т.ч. и психоемоционален
стрес) компоненти. Перикардният излив не може да бъде породен от стресов
фактор. Вещото лице изяснява, че предвид
и медицинската документация не са налице патологични отклонения характерни за остър
или подостър сърдечно съдов проблем. В случая не е била установена и учестена
сърдечна дейност, което би свидетелствало за психоемоционален проблем.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова
претенция за присъждане на
неимуществени вреди за частично
основателна. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за
вреди, причинени на гражданите от органите на прокуратурата в случая е
фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В
случая е образувано и проведено
наказателно производство и ищецът е бил обвинен в престъпления,
по които е бил опрадван с вл. в сила присъда, което е основание да бъде
ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция,
протестирана е и след
потвърждаването й от въззивна инстанция е влязла в сила.
С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е бил оправдан, на
същият са причинени и е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест
Тук следва да се има предвид, че
личността на всеки човек с формирани нормални човешки ценности и личностни
представи, биха били накърнени в следствие на едно незаконно обвинение и
водения срещу него наказателен процес, поради което дори и при липсата на
конкретни доказателства за това не следва да се отрича настъпването на
описаните в исковата молба вреди от ищеца, изразяващи се в негативно отражение
на психологическото му състояние, стрес и притеснения от наказателна репресия
срещу него. От събраните гласни доказателства по делото несъмнено се
установи още, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени,
както вреди от негативни психически изживявания и притеснения за
изхода от делото, така и вреди от негативно отражение върху социалната му
адаптация в училищната среда, а и след това изобщо в обществото. В тази насока
съдът съобрази, че периодът на повдигане и поддържане на обвинението съвпада с
такъв период от живота на младия човек, на
формиране на неговите ценности, личностната му оценка, самочувствие и цели в живота.Не се установи
твърдяното в исковата молба, че е било влошено здравословното състояние –
психическото или физическото здраве на ищеца. Съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди
следва да установи основанието на иска си. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК, настъпването на всички вреди трябва да бъде доказано от ищеца, извън
случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива.
Относно размерът
на претърпените вреди,
същият следва да бъде определен от съда по
справедливост. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на подлежащите на
обезщетяване неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, съобразно конкретните факти по делото.
Критерият за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на
обезщетението в случая на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от
който произтича отговорността на държавата включва преценка на обстоятелства
относно продължителността на периода, през който е провеждано наказателното
преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за
неотклонение, публичното разгласяване на обвинението, обстоятелства във връзка
с конкретното лице и др. Както се посочи, в случая се касае за обвинение в
умишлено престъпление, с квалифициращи признаци и извършено в съучастие.
Наказателното производство е водено в
разумен срок, като тук следва да се съобразят и обективните причини
за отлагане на делото в съдебна фаза (смяна на докладчик, отлагане на делото по
обективни причини и графика на разглеждане на дела в натоварения СРС). Ход на
съдебното следствие е даден в съдебно заседание на 02.12.2015 г. Спрямо ищеца е
постановена оправдателна присъда от 26.10.2016 г. на първа инстанция, но същата е била протестирана от СРП. Тези обстоятелства
обосновават настъпили за ищеца вреди от засягане на неговото добро име, влошаване
на емоционалното и психическото му състояние, чувство за изолираност и
формиране на негативно отношение спрямо него сред приятели и съученици, както и неговите познатите му, загуба на вяра, че ще се реализира пълноценно в обществото. По делото не се събраха доказателства за увреждания, имащи трайни последици
за психичното и физическото му състояние, тъй като експертното
заключение установи, че проведеното лечение в МБАЛ „Александровска“ не е
свързано със стресов фактор. Поради това съдът намира че не се установиха вреди
извън горепосочените и доказаните по делото.
Възражението
на ответника за съпричиняване, на основание чл.5 от ЗОДОВ е недоказано и
неоснователно, тъй като процесуалното поведение на подсъдимия не може да
допринесе за съпричиняване на вредите от незаконното обвинение. В случая процесуалните действия са били насокчени към събиране на
доказателства в полза на защитната теза и оневиняването му – тоест на основно
негово право в наказателния процес.
С
оглед на горното, съдът намира, че
следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 8 600
лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
търпените болки и страдания. В останалата й част тази претенция е неоснователно
завишена и следва да се о т х в ъ р л и, тъй като не се доказаха
други извън приетите от съда вреди (влошаване на
здравето) и като неоснователно завишена, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД.
Следва да се присъди и законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от
предявяване на иска до окончателното й погасяване.
На основание
чл.78 от ГПК във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за внесената
държавна такса –10 лв. Поради това, че ищецът е бил защитаван безплатно от
адвокат, следва на основание чл.38 от ЗАдв да се осъди ответника
да му заплати и адвокатско възнаграждение в размер на 163, 40 лв.
Водим от
изложеното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София 1000, бул.”********,
представлявана от Главния прокурор да з а п л а т и на Б.С.Ц. с ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, сумата от 8 600 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 14119/2012 по
описа на СРС, НО 12 състав, ведно със законната
лихва, считано от 11.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди в останалата му част-над уважения размер, до размера от 50 000
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.гр.София 1000, бул.”********, представлявана от Главния прокурор да з а п л
а т и на Б.С.Ц. с ЕГН
**********
сумата
от 10 лв. разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.гр.София 1000, бул.”********, представлявана от Главния прокурор да з а п л
а т и на адвокат Я.
В.С. сумата от 163, 40 лв. адовкатско възнаграждение, на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: