№ 402
гр. Търговище , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20203530101548 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за
съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България твърди в исковата
си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 598/30.09.2020г. по
Ч.гр.д. №1204/2020 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: Д. Г. Р. от гр.
Търговище да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж“ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, задължение за сумата от 10527.93 лв. – главница
по Договор за потребителски кредит № PLUS-13779363 от 01.09.2016г. , обявено за
предсрочно изискуемо, считано от 20.11.2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г.,
до изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 2807.25 лв. за периода от
20.10.2019г. до 20.08.2024г., и обезщетение за забава в размер на 742.84 лв. за периода от
20.11.2019г. до 16.09.2020г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. В
законния двуседмичен срок длъжникът е подал писмено възражение, че не дължи
изпълнение на вземането.
Ищецът основа вземането си на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Париж“ като кредитор и ответницата като кредитополучател Договор за
потребителски кредит № PLUS-13779363 от 01.09.2016г. за сумата в размер на 15000 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата на 96 бр. равни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 226.02 лв. Кредитополучателят се съгласил да плати на
кредитора и „Такса ангажимент“ в размер на 375 лв. срещу която такса кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора . Таксата се заплаща от кредитополучателя
при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
1
ангажимент“ от общия размер на кредита. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.08.2024г. На осн. чл.5 от условията към договора за кредит, при
просрочие на 2 или повече месечни погасителни вноски, вземането става предсрочно
изискуемо в целия размер. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита от
20.10.2019г. Не е изплатил изцяло дължимия паричен заем, поради което е настъпила
предсрочна изискуемост от 20.11.2019г.
С исковата молба уведомява ответницата за настъпила предсрочна изискуемост.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК
и в условие на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен,
предявява осъдителен иск за същите суми, поради настъпила предсрочна изискуемост.
Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален
представител. Постъпила е писмена молба преди първото по делото заседание с Вх.рег.№
4047/14.05.2021г., с която поддържа положителните установителни искове така, както са
предявени и осъдителните искове, предявени в условие на евентуалност.
Ответницата- редовно уведомен за исковата молба. В едномесечния срок и по реда
на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от упълномощения процесуален представител
на ответника – адв.В.Ф. С. от АК-София. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен. Възраженията са следните:
Шрифтът на текста в договора е по-малък от 12. В чл. 10, ал. 1 ЗПК е разписано, че
договорите за потребителски кредити трябва да са написани с размер на шрифта не по-малък
от 12. което изискване не е спазено в процесния договор. Това изискване е във връзка и със
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Не е посочен срок на договора за кредит, което е задължително изискване по чл.11
ал.1 т.6 ЗПК.
В договора липса методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. В чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за
потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент.
Липсва погасителен план и не може да се извлече информацията за размера на
включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и
колко такса се погасява с всяка вноска. Не е спазено изискването на чл. 11. ал. 1. т. 11 ЗПК.;
Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11. ал. 1. т. 20. 23 и 24 ЗПК. Същият
не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
2
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във
връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т.
24/.
Осъдителният иск, предявен на същото основание като установителния
иск-„настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане“, е недопустим, тъй като към
момента на предявяване на осъдителния иск е налице заповед за изпълнение на парично
задължение, която не е обезсилена. Производството по делото по осъдителния иск следва да
бъде прекратено. Освен това ДПК е нищожен на посочените по-горе основания.
Възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми.
Редовно призована в открито заседание ответницата не се яви лично; не се яви
упълномощен процесуален представител и няма подадено писмено становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1204/2020г. по описа на РС-Търговище ищецът –
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е подал на 29.09.2020г. заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – Д. Г. Р. от гр. Търговище. Съдът
е издал заповед № 598/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
, с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 10527.93 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № PLUS-13779363 от 01.09.2016г. , обявено за предсрочно
изискуемо, считано от 20.11.2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г., до изплащане
на задължението; договорна лихва в размер на 2807.25 лв. за периода от 20.10.2019г. до
20.08.2024г., и обезщетение за забава в размер на 742.84 лв. за периода от 20.11.2019г. до
16.09.2020г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в
заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за кредит № PLUS-13779363 от 01.09.2016г., по който има просрочено задължение
и е обявен за предсрочно изискуем на 20.11.2019г. Заповедта е връчена на длъжника лично
и в законния едномесечен срок за отговор е постъпило писмено възражение, поради което
и съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Безспорно се установи, че кредиторът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А и
3
кредитополучателят- Д. Г. Р. са сключили договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363
от 01.09.2016г. Параметрите и условията по този договора са: обща размер на кредита
15000 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ 0.00 лв.;
такса ангажимент 375 лв.; брой погасителни вноски 96 бр.; размер на месечната погасителна
вноска 226.02 лв.; обща стойност на плащанията 21697.92 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ 11.15%; лихвен процент 9.88 %. Във формата на договора е
инкорпориран в табличен вид погасителния план, в който са посочени: № на вноска – от 1
до 94; падежна дата; размер на вноска и оставаща главница в лева. Падежът на месечната
вноска е 20-о число на месеца за периода от 20.09.2016г. до 20.08.2024г. В чл.2 от договора е
записано, че размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в
поле „Общ размер на кредита“ , а в чл.3 е посочено, че месечните вноски включват
изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, а
по силата на чл.5 при забава на една или повече месечни погасителни вноски се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, ведно с направените разноски по
събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Също така съгласно чл. 5 от
ОУ, при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски цялото задължение
става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо уведомяване на
длъжника. Нито в параметрите по договора, нито в условията по договора не е посочено
как е формиран този ГПР от 11.15% и какво включва тай, както и за лихвен процент от
9.88%.
В посочения договор има раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта“, обхващащ текста от чл.12 до чл.21. Съгласно
чл.12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. /Десет хиляди лева/, като
кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя картата след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит и не по-късно от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита и още - всички задължения, произтичащи от този документ и
свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадена кредитна карта. Всяка трансакция с кредитната карта от
кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит /чл.14/. Договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен /чл.15/
Съгласно чл.16. за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна
лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит;
Всички такси дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с
извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия
кредитен лимит; Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от този
договор. В чл.21 е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя и с кредитната карта ще бъде доставен документ - приложение
4
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. В чл.24 е уговорено, че с подписването на
този документ кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условия
на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ. Няма спор, а и е
очевидно, че въпросният договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е подписан от
кредитополучателя като клиент. Приложението по чл.21, представляващо неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит, не е представяно
от ищеца като писмено доказателство по делото.
В извлечение по кредит PLUS-13779363, представено от ищеца, е видно, че към
02.12.2020г. дължимата главница е 10527.93лв., лихва 2807.25 лв. или общ размер на
задълженията 13335.18 лв.
Представена е писмена т.нар. последна покана от 21.05.2020г., с която кредиторът
приканва кредитополучателя за доброволно изпълнение на задължението за погасяване на
главница 10527.93 лв., договорна лихва 2807.25 лв. и обезщетение за забава 396.38 лв., в 7-
дневен срок от получаването и. От представената обратна разписка се установи, че
ответницата като кредитополучател по договора е получила покана-предсрочна
изискуемост лично на 02.06.2020г.
От писменото заключение по съдебна компютърно-техническа експертиза /л.86-92/,
потвърдено в открито заседание от вещото лице доц.д-р по информатика Хр. Ив. П., се
установи категорично, че за текста на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363
от 01.09.2016г. и Условия по договора е използван шрифт Garamond, размер 12 pt /point/.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза /л.97-101/, потвърдено в
открито заседание от вещото лице Ел. Б. В., се установи безспорно следното: 1. С платежно
нареждане с дата 01.09.2016г. е извършен превод от ищеца към ответницата за сумата от
14625 лв. с основание „Съгл.договор PLUS-13779363.“ Кредитът е усвоен в размер на 15000
лв., като от сумата е удържаната „Такса ангажимент“ /375 лв./ и остатъкът от 14625 лв. е
преведен по банковата сметка на ответницата. На база приложени по делото справки
относно движението по кредита ССЕ установява, че ответницата е извършвала плащания в
размер на общо 8362.74 лв., като от тях е погасена главница по договора в размер на
4472.07 лв. и договорна лихва в размер на 3890.67 лв. ; 2. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-29.09.2020г., размерът на задълженията на ответницата по
договора са: а/. Непогасена дължима главница за периода от 20.10.2019г. до 20.08.2024г. е
10527.93 лв.; б/. Непогасена дължима лихва по кредита за периода от 20.10.2019г. до
20.08.2024г. е 2807.25 лв. ; в/.Обезщетение за забава по договора за кредите за периода от
20.11.2019г. до 16.09.2020г. върху главницата е 701.86 лв. Обезщетението за забава е в по-
нисък размер от претендирания, защото е изключен периода от 13.03.2020г. до
5
13.05.вкл.2020г. на осн. чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /ЗМДВИП/.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът обосновава исковете си с неизпълнено от ответника задължение по
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
карта PLUS-13779363 от 01.09.2016г. , Общите условия към него, озаглавени „Условия по
договора“ , като неразделна част от договора за кредит е и регламентираното в чл.21 от
същия - Приложение, съдържащо всички конкретни условия за револвиращия кредит,
което ищецът не представи. Задължението е обявено за предсрочно изискуемо на
02.06.2020г., когато кредитополучателят е получил с обратна разписка Покана-предсрочна
изискуемост, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
подадено след това – на 29.09.2020г.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата
на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Неоснователни са възраженията на ответницата за нарушения по чл.10 ал.1; чл.11
ал.1 т.6 , т.9а, т.11, т.20 от ЗПК: При сключване на въпросния договор е спазено
изискването по чл.10 ал.1 ЗПК, като е съставен в писмена форма, на хартиен носител, с
еднакъв вид и размер шрифт-не по-малък от 12. Срокът на договора е част от
съдържанието на договора, регламентиран в чл.11 ал.1 т.6 от ЗПК, но той не е включен в
разпоредбата на чл.20 от ЗПК, така че непосочването му в договор за потребителски кредит
не е нарушение на императивни изисквания. Още повече в конкретния случай в чл.15 от ОУ
към договора е отбелязано, че е безсрочен. Лихвеният процент по кредита е фиксиран / §1
т.5 от ДР на ЗПК/ за целия срок на договора -9.88% , а разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9а ЗПК
касае методика за изчисляване на референтен лихвен процент /§1 т.6 във вр. т.5а от ДР на
ЗПК/. Условията за издължаване на кредита са посочени в погасителен план, съдържащ
информация за размера на погасителните вноски /226.02лв./ ; броя -96; периодичност-
месечна; дати на плащане-падежни дати. Право на отказ на потребителя от договора е
третирано в чл.10 и чл.11 от Условията по договора.
Неоснователни са възраженията на ответницата за недействителност на процесния
договор, поради нарушение на изискванията по чл.11 ал.1 т.23 и 24 от ЗПК, тъй като тези
хипотези не се включват в разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Съдът, като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011
г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г.,
6
I-во ГО, съобразно която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните
черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество,
когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение
за нищожност, счита следното:
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗПК: Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения
към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на
случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от страна на кредитора. Такова допълнение към процесния договор за кредит
е и регламентираното в чл.21 по договора - Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-13779363 от 01.09.2016г. Затова и в него е посочено, че то е неразделна част
от договора за кредит. Но както се установи по делото, това приложение, което се явява
допълнение към договора за кредит, не е представено като писмено доказателство. Няма
нито твърдения от ищеца, нито писмени доказателства, че ответникът като
кредитополучател е изразил съгласие и е подписал визираното приложение и е получил
екземпляр от него. В чл.21 изр.2-ро от ДПК е записано, че с кредитната карта „ще бъде
доставен документ-приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия потребителски кредит“. След като кредитополучателят
не е запознат с текста на приложението, не е изразил съгласие и не го е подписал, то
договорът в неговата цялост е нищожен, поради липса на съгласие, на осн. чл.26 ал.2
предлож.2-ро от ЗЗД. Не се дължи изпълнение по нищожен договор.
Освен това, съдът счита, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради следното: Съгласно посочената разпоредба, договорът за кредит
включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност-11.15%. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно как е формиран ГПР от 11.15% и какво
друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 9.88 %, поради което
не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали в действителност
7
не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19 ал.4 от
ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна
процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено
императивното изискване по чл. 11 ал.1 т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо
недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Предвид направените изводи и съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
следва да се приеме, че ответницата дължи само и единствено неизплатената част от
главницата. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице, приема, че ответницата е
изплатила обща сума в размер на 8362.74лв., която следва да се приспадне от размера на
главницата от 15000 лв., при което остава сума в размер на 6637.26 лв. От тази последно
посочена сума следва да се приспадне и т.нар. „Такса ангажимент“, която съобразно
уговореното в договора е удържана при предоставяне на заемната сума в размер на 375 лв.,
при което неизплатената дължима част от главницата остава в размер от 6262.26 лв. , за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 598/30.09.2020г. по Ч.гр.д. №
1204/2020г. по описа на РСТ, до който размер предявеният установителен иск за главница е
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2020год., до окончателното изплащане на задължението, като за разликата
над 6262.26лв. до пълния претендиран размер от 10527.93 лв. , следва да се отхвърли, като
неоснователен, на осн. чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 10 и сл. и чл.22 от
ЗПК. С оглед изложеното по-горе относно недействителността на договора за кредит и при
приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявените установителни
искове за съществуване на вземания за следните суми: договорна лихва в размер на 2807.25
лв. за периода от 20.10.2019г. до 20.08.2024г., и обезщетение за забава в размер на 742.84
лв. за периода от 20.11.2019г. до 16.09.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 598/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1204/2020г. по описа на
РСТ, са неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.10 и сл. и чл. 22 ЗПК от ЗПК.
Досежно допустимост на осъдителните искове: С оглед служебното задължение на
съда да следи за съществуването и надлежното упражняване правото на иск в хода на цялото
производство, съдът приема, че предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
против ответника за същите суми и на същото основание като предявените установителни
такива, са процесуално недопустими. Съображенията за това са следните: Съгласно
разясненията в т.11 б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК /за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска/ - поради
което и въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
8
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се предяви чрез осъдителен
иск при условията на евентуалност, т.е. допустимо е предявяване на осъдителни искове в
условията на евентуалност, които, обаче, следва да почиват на различно основание. В
случая ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителни искове със същата
искова молба, но не е изложил други обстоятелства и не е посочил друго правно основание,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, което води до
тяхната недопустимост, доколкото при идентичност на основанията осъдителните искове са
лишени от правен интерес от предявяване в установителното производство по чл. 422 от
ГПК, тъй като кредиторът-ищец разполага с изпълнително основание и това е издадената в
негова полза заповед за изпълнение, която не е обезсилена и това е обстоятелство,
обуславящо оставянето без разглеждане на осъдителните искове и прекратяване на
производството по тях, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.
Съдът следва да се произнесе по направените от страните разноски в заповедното и в
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер
на общо 331.56 лв. , а в исковото производство в размер на общо 855.35 лв. /301.85 лв. –
държавна такса; 253.50 лв. възнаграждение по СКТЕ; 200 лв.-възнаграждение по ССЕ и 100
лв. юрк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК/. С оглед изхода на спора ответницата следва да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 147.49 лв., а в
исковото производство в размер на 380.48 лв., съразмерно уважената част от иска, на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника адв. В.Ф. С. от САК е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза на осн. чл. 38 от ЗАдв. в размер
на 953 лв., определено по реда на НМРАВ. Приложени са пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските. Възнаграждението следва да се присъди с
оглед разглеждането и произнасянето по установителните искове, но не и по осъдителните,
които са недопустими и производството в тази част е прекратено. Следва да се има предвид,
че отговорността за разноски трябва да се съобразява с произнасянето на съда по
евентуално съединените осъдителни искове, или когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове адвокатското възнаграждение е едно
(Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г., ІV ГО). По същия начин в
заповедното производство презумираният длъжник /ответницата в исковото производство/ е
защитавана от адв. К.И.Б. от РАК, на която се следва възнаграждение в размер на 682 лв.,
определено по НМРАВ. Към писменото възражение са приложени пълномощно, договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските в заповедното производство. По
силата на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва
да се присъди на конкретния адвокат. Съгласно чл.38 ал.2 от в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
9
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н. АНГ. М.,
против Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Здравец“ № 1,
вх.В, ет.2, ап.5, чрез упълномощения и процесуален представител адв. В.Ф. С. от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, за сумата от 6262.26 лв. ,
предсрочно изискуема от 20.11.2019г. главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-13779363 от 01.09.2016г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 598/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1204/2020г. по описа
на РС-Търговище, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуване на вземане за главницата в
останалата част за сумата над 6262.26 лв. до пълния претендиран размер от 10527.93 лв.,
както и за договорна лихва в размер на 2807.25 лв. за периода от 20.10.2019г. до
20.08.2024г., и за обезщетение за забава в размер на 742.84 лв. за периода от 20.11.2019г. до
16.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
598/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1204/2020г. по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Здравец“
№ 1, вх.В, ет.2, ап.5, чрез упълномощения и процесуален представител адв. В.Ф. С. от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н. АНГ.
М., направените разноски в заповедното производство в размер на 147.49 лв. и
направените разноски в исковото производство в размер на 380.48 лв., съразмерно
уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Ф. С., ЕГН **********, от САК,
10
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, адвокатско възнаграждение в
исковото производство, размер на 953 лв. , на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.И.Б., ЕГН **********, от РАК, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, размер на 682 лв. , на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2
от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условие на евентуалност от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н. АНГ.
М., против Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Здравец“ № 1,
вх.В, ет.2, ап.5, чрез упълномощения и процесуален представител адв. В.Ф. С. от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 10527.93 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS-13779363 от 01.09.2016г. , обявено за предсрочно изискуемо,
считано от 20.11.2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г., до изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 2807.25 лв. за периода от 20.10.2019г. до
20.08.2024г., и обезщетение за забава в размер на 742.84 лв. за периода от 20.11.2019г. до
16.09.2020г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по тези искове, като недопустимо, на
осн. чл. 130 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в прекратителната част – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11