Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6248 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ю.П.П. срещу Н.8 ЕООД, с която е предявен иск с
правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно
увреждане, получено на
12.04.2016 г. в резултат на действия на служител на ответника. Претендира
законната лихва от датата на исковата молба и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 12.04.2016 г. около 05:00 ч.
служител на ответника, осъществяващ охрана в клуб „П.“, намиращ се в гр.*********,
го е ударил в областта на тила, в резултат на което ищецът е изгубил
равновесие, паднал е по стълбите пред заведението и е получил увреждане на
десния крак – фрактура в областта на проксималния край на пета метатарзална
кост.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
няма служител – охранител, с когото да е в трудово правоотношение и който да е
извършил твърдяното противоправно деяние, поради което счита, че не е
материалноправно легитимиран по предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:
Безспорно между страните е, че на
12.04.2016 г. ищецът е посетил нощен клуб „П.“, който се стопанисва от
ответника и около 5 часа през нощта при напускане на заведението – извън клуба,
на стъпалата пред входа му, при падане ищецът е наранил крака си. Спорни между
страните са обстоятелствата, при които е настъпило нараняването и по-специално
– причинено ли е падането от удар на охранител, полагащ труд в нощния клуб или
се дължи на залитане на пострадалия, което е настъпило без никакво
съприкосновение от страна на лице, работещо в нощния клуб.
Установява се от показанията на
свидетеля И.С., очевидец на инцидента, че с ищеца и друг техен приятел са били
в клуба на 12.04.2016 г. При напускане на заведението е възникнало
неразбирателство със сервитьор относно сметката им, което е довело до намеса на
охранител от заведението, който е носел тениска с надпис „Секюрити“ и слушалки.
Охранителят е хванал е ищеца, извивайки ръцете му зад гърба, и го е извел
насилствено от заведението. Преди вратата е пуснал ръцете му и го е ударил зад
врата, неочаквано за него, по начин, който свидетелят определя с думите „с
всичка сила“. Според свидетеля в следствие на удара ищецът е направил
крачка-две и е паднал по стълбите. Свидетелят сочи още, че ищецът не е имал
съприкосновение с друго лице, което евентуално да доведе до падането. Заявява,
че са консумирали по 200 мл алкохол и ищецът не е бил в пияно състояние, ходел
е спокойно. Свидетелят помни как точно е изглеждал охранителят, но го е виждал
и друг път в заведението, което посещават редовно. След падането ищецът се е
оплакал от силна болка в крака и не е могъл да стъпва на него или да се движи
сам. За случая ищецът и свидетеля са подали сигнал, като на място са дошли
полицаи. След това е извършен медицински преглед на ищеца и са дали показания в
полицията.
За същите обстоятелства по почин на
ответника е разпитан и свидетеля Д.К., служител на В.Т.А.С., което дружество
извършва охраната в заведението на ответника. Този свидетел пресъздава
събитията по различен начин: заявява, че на 12.04.2016 г. не е имало пострадали
лица в заведението, нито си спомня да е имало посещение от полицията. Ищецът е
бил видимо много пиян, не е можел да ходи и да говори, тръгнал си е на собствен
ход с негов приятел, бил е пред заведението, след което се е опитал да се върне
в него, но охраната му е казала, че не може да влезе, защото е много пиян.
Депозира показания, като охранител на входа на заведението не е имал физическо
съприкосновение с ищеца, че приятелят му го е дърпал. Не му е известно негови
колеги от заведението да са викани в полицията да дават показания по случая.
Съдът, като съобрази противоречията в
показанията на свидетелите С.и К., намира, че следва да даде вяра на
показанията на К., който е непосредствен очевидец на всички събития и
сведенията, които дава, са логически последователни и житейски достоверни. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля С.като основаващи на непосредствено
възприети от него обстоятелства – последният е бил заедно с ищеца в заведението
и е наблюдавал в непосредствен близост развилата се ситуация. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К. по няколко съображения. На първо място не
може да не се отчита обстоятелството, че като служител на дружество,
осъществяващо охраната в заведението, той е заинтересован да не урони
репутацията му, съответно – на клиент на работодателя му. На второ място
показанията са учудващо детайлни относно конкретните спомени на свидетеля за
случай отпреди година и половина, изразяващ се в опит на клиент да влезе в
заведението и недопускането му заради пияното му състояние, а в същото време
свидетелят не си спомня посещение на полицията по повод случая, нито
обстоятелството, че негови колеги от заведението са викани да дават показания.
По делото служебно е изискано постановлението на прокуратурата, с което
досъдебното производство е прекратено – Постановление от 11.17.2016 г. по ДП
№935/2016 г., пр.пр. №9341/2016 г. (л.54 и сл.). Постановлението не обвързва
съда относно конкретно възприетата от прокурора фактическа обстановка по случая
и направените от него правни изводи за липсата на престъпление. В същото време документът
представлява вторично (производно) доказателство – възпроизвежда
наличието/съдържанието на други документи, които са годни писмени
доказателства, от които се установява с категоричност, че във връзка със случая
е било образувано досъдебно производство, мястото е било посетено от полиция
след подаден сигнал, по делото са събирани доказателства, включително – разпит
на свидетели, сред които работещи в заведението и т.н. Обстоятелството, че
свидетелят К. си спомня детайлно как пиян клиент, след напускане на заведението,
се е опитал да се върне и не е допуснат, а не си спомня клиентът да се е
наранил, да е идвала полиция и негови колеги да са разпитвани по случая, внася
съществено съмнение в достоверността на показанията му. Всичко това дава
основание на съда да кредитира показанията на С.и да не дава вяра на
показанията на К..
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че е налице счупване е
на горния край на пета метатарзална (предходилна) кост вдясно, което е от втори
тип – напречно и само на туберозитаса (възел – разширение в проксимална част на
костта) с възможна вътреставна компонента. Вещото лице потвърждава причинната
връзка на увредата с падането на ищеца по стълбите. От полученото увреждане
пострадалият е изпитвал изразена болка, която се е усилвала при движение и това
е водело до затруднение на движенията на десния долен крайник и невъзможност да
стои изправен с разпределяне на тежестта на тялото върху ходилото. Лечението на
счупването изисква имобилизация за срок от 45 дни, като след свалянето й се
препоръчва 1,5 - 2 месеца постепенно натоварване. След този период при
благоприятно протичане на оздравителния процес прогнозата е за пълно
възстановяване.
По изложените съображения съдът
приема, че е налице деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от охранител на клуб „П.“,
който е нанесъл удар в тила на Ю.П.П., в резултат на което последният е паднал
и е получил увреждане – фрактура в областта на проксималния край на пета
метатарзална кост. Не е спорно между страните, че към 12.04.2016 г. заведението
е стопанисвано от ответното дружество, както и че по негово възлагане охраната
в заведението се е осъществявала от външна фирма – В.Т.А.С. (в този смисъл обясненията
на законния представител на ответника по реда на чл.176 ГПК). От показанията на
свидетеля С.се установява, че лицето, нанесло удар на пострадалия, в резултат
на който той е паднал и е получил процесното увреждане, е служител на фирмата,
осъществяваща дейност по охрана на заведението – обозначен със съответната
униформа, знаци и атрибути. Не е необходимо да се установява конкретното лице,
осъществило деянието, достатъчно е да е доказано, че е от кръга лица, охранявали
заведението по служба - служители на дружеството, което по възлагане от
ответника е изпълнявало длъжността по охрана. Ето защо съдът приема, че се е осъществил
фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД – ищецът е получил увреждане в
резултат на нанесения му удар от лице, служител на дружество, на което
ответникът е възложил физическата охрана на заведението и който удар е бил при
изпълнение на възложената работа по охрана (при принудителното извеждане на
ищеца от заведението).
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти: вида на увреждането – счупване на горния край на пета
метатарзална (предходилна) кост вдясно; интензитет и продължителност на
болката, период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на
пострадалия и как увреждането му се е отразило с оглед неговата възраст, начин
на живот и среда. Ищецът се е възстановил за период до 2 месеца, като за срок
от 45 дни се е наложила имобилизация, затрудняваща придвижването му. Към
момента няма данни за последици от увреждането, поради което следва да се
приеме, че ищецът е напълно възстановен.
При така установените факти и преценявайки
вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го към възрастта и
начина на живот на пострадалия и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 15000 лв.
Искът следва да се уважи до
посочения размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 30000 лв.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
разноските за държавна такса и депозит за експертиза, съразмерно с уважената
част от иска – за сумата от 700 лв. Не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства такова да е било заплатено.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2150 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.8
ЕООД, ***.к.Студентски град, ул.*****, да заплати на Ю.П.П., ЕГН **********, адрес:
гр.София, ж.к.*****, както следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно
увреждане, получено на
12.04.2016 г. в резултат на действия на служител, който е извършвал охраната на
клуб „П.“, заедно със законната лихва от
19.05.2016 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 700 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Ю.П.П., ЕГН **********,
адрес: гр.София, ж.к.*****, да заплати на Н.8
ЕООД, ***.к.Студентски град, ул.*****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 2150 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: