Р Е Ш Е Н И Е № 1496
Град
Бургас, 12.08.2019г.
Административен съд – Бургас,
пети състав, на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С.А., с участието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1170
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С.М.Т. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат К. Ч. от САК, с посочен съдебен адрес за получаване на книжа и призовки: гр.София, ******, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 900 лева в резултат на отмяна по съдебен ред на наказателно постановление № 16-0237-000816/15.02.2017г., издадено от началника на РУ - Айтос към ОДМВР - Бургас, представляващи направените в хода на съдебното обжалване по н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на Районен съд - Айтос и к.н.а.х.д. № 3196/2017г. по описа на Административен съд - Бургас разноски за заплатени адвокатски хонорари за изготвяне на жалба, процесуално представителство и защита пред Районен съд - Айтос и Административен съд - Бургас, ведно със законна лихва върху сумата от 22.05.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Представени са писмени доказателства. Претендират се и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В представено по делото становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба с изложените аргументи и искането от съда.
Ответникът – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас (ОДМВР-Бургас), чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер, и моли за отхвърлянето му от съда. Счита, че не са налице основания за присъждане на претендираното обезщетение. Сочи също, че съгласно приложения в н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на Районен съд - Айтос договор за правна защита и съдействие договореното и заплатено възнаграждение е 400 лв., а не както се твърди в исковата молба адвокатски хонорари в размер на 900 лв., поради което счита, че и за разликата над 400 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за частична основателност на предявения иск, който счита за доказан само за сумата от 400 лв.
Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление № 16-0237-000816/15.02.2017г., издадено от началника на РУ - Айтос към ОДМВР - Бургас, на основание чл.185 от ЗДвП на ищеца С.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд - Айтос и по жалбата му е образувано н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на АРС. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд - Айтос ищецът е представляван от адвокат А.Т.от САК, която е представила договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Съобразно сключения между С.Т. и адвокат А.Т.договор за правна защита и съдействие от 30.03.2017г., договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева.
С решение № 141/17.10.2017г., постановено по н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на АРС, районният съд е отменил като незаконосъобразно издаденото на ищеца наказателно постановление № 16-0237-000816/15.02.2017г. в частта, с която е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и е изменил наказателното постановление в останалата му част, с която на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като намалил размера на глобата на 100 лв. и лишаването от правоуправление на МПС за срок от два месеца.
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд - Бургас и е образувано к.н.а.х.д. № 3196/2017г. по описа на Административен съд - Бургас. В производството пред касационната инстанция С.Т. е представляван от адвокат Г. Г. от БАК, преупълномощена от адвокат А.Т.от САК, която е пълномощник на касатора пред Районен съд -Айтос. В това производство е представено само пълномощно за преупълномощаване. С решение № 333/23.02.2018г., постановено по к.н.а.х.д. № 3196/2017г. по описа на Административен съд - Бургас е оставено в сила решение № 141/17.10.2017г., постановено по н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на Районен съд -Айтос.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:
Искът е подаден от надлежна страна с правен интерес срещу ОДМВР - Бургас, който е пасивно легитимиран ответник съгласно чл.205 от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Съгласно тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и за присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища. В случая е налице процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от ЗОДОВ за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено в една част като незаконосъобразно и изменено в друга част наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК от Административен съд - Бургас, съобразно чл.7 от ЗОДОВ, във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално претърпяна вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Съобразно даденото с т.1 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. разрешение, налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая наказателно постановление № 16-0237-000816/15.02.2017г., издадено от началника на РУ - Айтос към ОДМВР - Бургас, е отменено като незаконосъобразно с решение № 141/17.10.2017г. по н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на АРС в частта, с която е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и е изменено в останалата му част, като е намален размера на наложено административно наказание глоба от 200 лв. на 1100 лв. и лишаването от правоуправление на МПС за срок от шест месеца на два месеца.
Предвид отмяната на наказателното постановление с влязлото в сила съдебно решение в посочената част съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОДМВР-Бургас по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от орган на изпълнителната власт в ОДМВР при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на областната дирекция на МВР е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, т.е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност по силата на причинно-следствената връзка, която съществува между тях.
Съдът приема, че от незаконосъобразния акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ в производството по обжалването на наказателното постановление. Направените разходи за адвокатско възнаграждение по сключения с адвоката договор за правна защита и съдействие е в намаление на имуществения патримониум на ищеца, поради което представляват имуществена вреда за него. Следователно, налице е и втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника.
По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление, т.е. налице е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и частично отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатена сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, което административно-наказаният е считал за незаконосъобразно наложено. В този смисъл е приетото тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по т. дело № 2/2016г. на Общото събрание на съдиите, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Ищецът е доказал реално настъпили за него имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ в производството по н.а.х.д. № 182/2017г. по описа на АРС в размер на 400 лева.
С оглед изложеното, искът за обезщетението е доказан по основание и размер до 400 лева и следва да бъде уважен в тази част. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ú изплащане съобразно петитума на исковата молба.
Съдът намира, че искът е неоснователен в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение за размера над 400 лв. до 900 лв.
В производството пред Административен съд - Бургас по образуваното к.н.а.х.д. № 3196/2017г. С.Т. е представляван от адвокат Гарова, преупълномощена от адвокат Тодорова - пълномощник на касатора пред Районен съд - Айтос. В това производство е представено само пълномощно за преупълномощаване. Не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Поради това, искът в тази част следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати съдебно-деловодни разноски за настоящото производство – внесена държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019г., но съразмерно на уважената част от иска в размер на 138 лева.
Воден
от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, пети
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Бургас да заплати на С.М.Т., ЕГН **********, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие от частично отменено с влязло в сила решение наказателно постановление № 16-0237-000816/15.02.2017г., издадено от началника на РУ - Айтос към ОДМВР - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното ú изплащане, като отхвърля иска в останалата част за размера над 400 лв. (четиристотин лева) до пълния предявен размер от 900 лв. (деветстотин лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Бургас да заплати на С.М.Т., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 138 лв. (сто тридесет и осем лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: