№ 311
гр. Варна, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900670 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „Н.И 2020“ ЕООД, гр. Девня, чрез
пълномощника адв. М. К., с която се иска изменение на постановеното по
делото Решение № 13 от 12.01.2023 г. в частта за разноските, с което
дружеството – молител е осъдено да заплати на ответника Д. З. П. сумата от
4000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В молбата се излага, че неправилно съдът е присъдил разноски в
посочения размер на ответника, с оглед обема извършена работа от
процесуалния му представител адв. П. Н. - участие единствено в последното
по делото открито съдебно заседание и депозиране на писмени бележки,
както и фактическата и правната сложност на делото. Искането е за
произнасяне по релевираното възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна и изменение на постановеното по делото решение в тази
част чрез тяхното намаляване.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Д. З. П., чрез адв. П.
Н., подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
молбата и моли за оставянето й без уважение.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
1
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
легитимирана страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба на Н.И 2020“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Девня, действащо чрез процесуален представител
адв. М. К., за осъждане на ответника Д. З. П., ЕГН **********, гр. В., ул. „Б.“
№ *, да заплати сумите от: 1/ 16 061 лева без ДДС, дължима по устен договор
за извършени СМР, необхванати от първоначалните уговорки между страните
(в договор за строителство на заведение за бързо обслужване, без места за
сядане от 28.07.2020 г.), в първи конструктивен етап, от които 8 933 лева за
положен труд и 7 128 лева за вложени материали, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; 2/ както и 12 350 лева без ДДС,
дължима по Договор за строителство на заведение за бързо обслужване, без
места за сядане от 28.07.2020 г. за втори етап на част архитектурна, от които 3
460 лева за труд и 8 890 лева за материали, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът по исковете е претендирал и представил доказателства за
уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 4000 лева за процесуално
представителство и защита в производството по т.д. № 670/ 2021 г. на ВОС.
Видно от представения по делото договор за правна помощ хонорарът е
заплатен в брой на адв. П. Н. на 09.12.2022 г.
С постановеното по делото решение № 13 от 12.01.2023 г. съдът е
отхвърлил изцяло предявените искове, поради което е присъдил на ответника
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, но без да се произнесе в
мотивите на акта по релевираното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по
конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец
срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, който в
2
случая възлиза на 28 411 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
посоченият материален интерес по делото, минималният размер на
възнаграждението възлиза на 2 922.88 лева.
Настоящият състав не споделя доводите, изложени в сезиращата го
молба, досежно начина на определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение във връзка с обема извършена работа от
процесуалния представител на страната – адв. П. Н.. Действително същият е
взел участие едва в последното по делото съдебно заседание, след
представителство на страната от друг адвокат, но съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът, т.е. страната има право на заплащане на
сторените от нея разноски, като вътрешните й отношения с конкретните,
участвали в производството по делото адвокати, са ирелевантни. В случая
възнаграждението се дължи на страната, а не на процесуалния й представител,
като следва да се отчете процесуалното й представителство в хода на цялото
производство, броя проведени по делото заседания, както и фактическата и
правната сложност на делото.
В тази връзка съдът съобразява проведената двойна размяна на книжа по
делото, четирите открити съдебни заседания, както и средното ниво на
фактическа и правна сложност на делото. Поради изложеното и в
съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 9 (ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от
Наредбата, съгласно която когато процесуалното представителство,
защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна
сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен
размер, настоящият състав намира, че определеното възнаграждение от 4 000
лева за процесуално представителство на ответната страна не е прекомерно.
Същото надвишава едва с 1/3 минималният размер, определен съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата, без да се съобразява фактическата и правната
сложност на делото.
Като се има предвид изложеното, настоящата молба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Н.И 2020“ ЕООД, гр. Девня,
чрез пълномощника адв. М. К., с която се иска изменение на постановеното
по делото Решение № 13 от 12.01.2023 г. в частта за разноските, с което
дружеството – молител е осъдено да заплати на ответника Д. З. П. сумата от
4000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4