№ 225
гр. София , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от А.Д. „Т.И П.“, длъжник по изпълнението по
изпълнително дело № 20219240400403, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на
действие СГС частна жалба срещу разпореждане на ЧСИ от 09.03.2021 г., с което е оставена
без уважение молбата на длъжника по чл. 248 ГПК. В жалбата се твърди, че размерът на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерен и се иска същият да
бъде намален до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното производство.
Взискателят В.Б.К., оспорва жалбата. Твърди, че в изпълнителното производство не е
налице плащане, като от страна на длъжника са депозирани няколко молби и становища,
изискващи съответни действия на представителя на длъжника.
В мотиви си ЧСИ Г.К. сочи, че вземането предмет на изпълнителното производство не
е погасено от длъжника в срок, като същевременно от него са депозирани жалби и
възражения от него, което изисквало представителство на взискателя по изпълнителното
производство, както и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията.
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
1
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу разноските по
изпълнението, подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
От представените материали по изп.д. 20219240400403, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при
КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 17.05.2021 г. на взискателя В.Б.К., чрез адв.
Д.С.Д. срещу длъжника А.Д. „Т.И П.“ за събиране на вземания по изпълнителен лист от
18.03.2021 г., издаден по гр.д.№ 1183/2018 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, ХХІІ състав в
размер на 6210,00 лева и разноските в изпълнителното производство, като в молбата е
направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Към молбата е
представен Договор за правни услуги с предмет за образуване и процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното и възнаграждение в
размер на 200,00 лева за образуване и 325,00 лева – за водене, платено в брой при
подписване на договора.
С постановление от 20.05.2021 г. на ЧСИ са приети разноски в изпълнителното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 525,00 лева. Видно от извършената
справка в регистъра на БНБ, длъжникът в изпълнителното производство има само една
сметка в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, като в отговор на изпратеното до банката
запорно съобщение е отговорено, че поддържаната единствена банкова сметка на А.Д. „Т.И
П.“ е открита като специална и не подлежи на запориране. Поканата за доброволно
изпълнение до длъжника е връчена на 27.05.2021 г.
На 03.06.2021 г. длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу
постановлението в частта на разноските, като в същото е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от взискателя.
С разпореждане от 09.06.2021 г. на ЧСИ Г.К. е отказано да се намали адвокатския
хонорар на взискателя, поради наличие на фактическа сложност на делото.
На 18.06.2021 г. длъжникът в изпълнителното производство А.Д. „Т.И П.“ е депозирал
молба – изявление за прихващане с негово активно, ликвидно вземане, за събиране на което
е образуване изпълнително дело № 20168190400224 на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при ОС гр.
Пловдив. В срока за становище по молбата, взискателят В.К. е представил пред ЧСИ Г.К.
копие от обезпечителна заповед, издадена на 20.11.2019 г. по гр.д. № 2564/2019 г. по описа
на ОС гр. Пловдив, с която е допуснато обезпечение на предявения от Я.Я.Т. срещу А.Д.
„Т.И П.“ и В.Б.К. на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 вр. с чл. 464
ГПК с цена на иска 59 104,13 лева, като е допусната обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп.дело № 224/2016 г. на ЧСИ Л. М., рег. № 819 на КЧСИ. На същата дата
– 18.06.2021 г. е подадена и настоящата частна жалба.
При така установените действия по изпълнителното дело съдът намира частната жалба
за неоснователна.
Намаляването на адвокатското възнаграждение се извършва при фактическа и правна
сложност на делото. В настоящия случай е уговорено адвокатско възнаграждение както за
образуване, така и за водене на изпълнителното дело. Според чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на делото е в размер на 200 лв., а
минималният размер на адвокатския хонорар за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
2
удовлетворяване на вземането с оглед разпоредбата на чл. чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 3 от
Наредбата възлиза в размер на 320,25 лева.
Процесуалният представител на взискателя е извършил, както действия по образуване,
така и по защита и съдействие по изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение
от страна на длъжника не е налице плащане на дълга, както и не е получено плащане в
следствие на посочения от взискателя първи изпълнителен способ, поради липса вземания
от банкови сметки на длъжника. Ето защо в изпълнителното производство ще следва да
бъдат предприети и други действия с цел удовлетворяване на вземането. Същевременно
след произнасяне на ЧСИ по молбата на длъжника по чл. 248 ГПК и едновременно с
настоящата частна жалба длъжникът А.Д. „Т.И П.“ е подал молба, съдържаща изявление за
прихващане, която в срок взискателят я оспорва, като представя доказателства в тази връзка.
Настоящият съдебен състав намира, че изявлението за прихващане, дори и с ликвидно
вземане е основание за погасяване на вземането, предмет на принудително събиране и от
там за прекратяване на изпълнителното производство по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК само
тогава, когато взискателят не е оспорил настъпването на ефекта на прихващането. В
настоящия случай такова оспорване е налице, доколкото взискателят представя
доказателства за оспорване на вземането на А.Д. „Т.И П.“ към него от трето лице.
Предвид изложеното съдът намира, че на взискателя в изпълнителното производство
са дължими и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ за защита и
съдействие в изпълнителното производство, като фактическата и правна сложност на
последното по изложените по-горе съображения не води до извод за прекомерна завишеност
на уговореното възнаграждение.
Предвид изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Д. „Т.И П.“, длъжник по изпълнението по
изпълнително дело № 20219240400403, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на
действие СГС срещу разпореждане на ЧСИ от 09.03.2021 г., с което е оставена без уважение
молбата на длъжника по чл. 248 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3