Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 21.02.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2543/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между */с предходно наименование */ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит * от *, по силата на който последният е получил
сумата от 1300 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да
върне на ищеца сумата от 1477,59 лв. в срок до 06.09.2017г. на 45 седмични
погасителни вноски в размер на 32,84 лв., включващи главница по заема и
договорна лихва, а при забава в плащанията на всяка вноска да заплати
обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се, че ответникът се задължил
да заплати на кредитора такса за оценка на досие в размер на 65 лв., такса за услуга *за
предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му в размер на 250,69 лв.,
такса за услуга *за събиране на погасителни вноски по местоживеенето му в размер
на 584,94 лв., които са включени в размера на погасителните вноски по кредита и
водят до увеличаване на общата сума за изплащането му на 2378,22 лв. Изтъква
се, че ответникът е върнал само сумата от 700 лв., с която са погасени 50,13
лв. за такса за услуга *за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му, 117 лв. за
такса за услуга *за събиране на погасителни вноски по местоживеенето му, 12,96
лв. за такса за оценка на досие, 177,59 лв. за договорна лихва и 342,32 лв. за
главница. Навеждат се доводи, че непогасените вземания по договора
в размер на 957,68 лв. за главница, 52,04 лв. за такса за оценка на досие за периода от 28.12.2016г. до 06.09.2017г.,
200,56 лв. за такса за услуга *за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя от 04.01.2017г. до 06.09.2017г., 467,95 лв.
за такса за услуга *за събиране на погасителни вноски по местоживеене на
кредитополучателя от 04.01.2017г. до 06.09.2017г. и 187,18 лв. за лихва за забава
за периода след 29.12.2016г., първоначално са прехвърлени от * на * с
Договор за цесия от 01.07.2017г., а впоследствие са прехвърлени на
кредитора с Приложение №1 от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., за което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №1007/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Изтъква се, че претендираните суми по договора за заем са дължими, поради което се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №411 от 03.04.2019г. по частно гражданско дело
№1007/2019г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва основателността на предявените искове.
Изтъква, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с
изискванията на чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит както и че не са
спазени изискванията за прехвърляне на вземанията в полза на ищеца, поради
което последните се явяват недължими. С оглед гореизложеното се отправя искане
за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между */с предходно наименование
*/ в качеството на
кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит *. Кредиторът предоставил на ответника сумата от 1300 лв. като
последният се задължил да я върне с начислената възнаградителна лихва в общ размер на 177,59 лв. в срок до 06.09.2017г. на 45 седмични
погасителни вноски по 32,84 лв., с падежи посочени в погасителен план.
Ответникът се задължил при забава в плащанията на всяка вноска да заплати на * обезщетение в размер на законната лихва. Страните
постигнали съгласие ответника да заплати на кредитора такса за предоставените
услуги по оценка на досие в размер на 65 лв., такса за услуга *за
предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му в размер на 250,69 лв.,
такса за услуга *за събиране на погасителни вноски по местоживеенето му в
размер на 584,94 лв., които били включени в размера на погасителните вноски по
кредита и довели до увеличаване на общата сума за изплащането му на 2378,22 лв.
Годишният процент на разходите по кредита бил определен на 49 % въз основа на
дължимите главница, договорна лихва и такса за оценка на досие, без да бъдат
включени разходите за таксите за допълнителни услуги *. На 01.07.2017г. между * в качеството на цедент и * в качеството на цесионер е сключен
договор за цесия и заместване в дълг. Цедентът прехвърлил на цесионера вземанията
си произтичащи от договори за потребителски кредит, подробно описани в
Приложение №1, включващо и непогасените вземания за главница, лихви и такси от
общо 1978,23 лв. по процесния договор за кредит, като предоставил пълномощно
относно уведомяване на длъжниците за цесията. С Приложение №1 от
01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. вземанията по договора за
кредит са прехвърлени от * в полза на
ищеца като цесионерът му
предоставил писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и
пълномощно, даващо му право да уведоми длъжниците за цесията. Последвало
изпращане от * на уведомления за цесията и на
покана за доброволно изпълнение на задължението, които са връчени на ответника
на 21.03.2018г. По делото е налице признание на ищеца, че ответникът е заплатил
по кредита сумата от 700 лв., с която са погасени 50,13 лв. за такса за услуга *за
предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му, 117 лв. за такса за услуга
*за събиране на погасителни вноски по местоживеенето му, 12,96 лв. за такса за
оценка на досие, 177,59 лв. за договорна лихва и 342,32 лв. за главница. На 02.04.2019г. е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатените
вземания от 957,68 лв. за главница, 52,04 лв. за такса за оценка на досие
за периода от 28.12.2016г. до 06.09.2017г., 200,56 лв. за такса за услуга *за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя от 04.01.2017г.
до 06.09.2017г., 467,95 лв. за такса за услуга *за събиране на погасителни
вноски по местоживеене на кредитополучателя от 04.01.2017г. до 06.09.2017г. и
187,18 лв. за лихва за забава за периода от 29.12.2016г. до 02.04.2019г., във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №1007/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 03.04.2018г. издал
заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза потвърждава,
че за периода от 07.11.2016г. до 28.05.2018г. ответникът е извършил плащания по
кредита на обща стойност 700 лв., в резултат на което са останали непогасени
задължения, които съвпадат по вид и размер с тези по заповедта за изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Сключеният
между страните договор за потребителски кредит от * противоречи на изискванията
на императивни разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Таксата за оценка на досие е в противоречие
със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК тъй като с нея кредиторът възлага на
потребителя заплащане на такси за действия свързани с усвояване на кредита,
част от които са свързани с преценката за неговата платежоспособност към
момента на сключване на договора. С таксата реално потребителят заплаща
възнаграждение на кредитора за това, че той се е съгласил да му отпусне кредит.
При изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита от 49 % не са
съобразени разходите за такса за услугите *за предоставяне на кредита в брой и за
събиране на погасителни вноски по местоживеенето на кредитополучателя. Това е
довело до нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на
ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. В резултат на
това клаузите, с които са уговорени таксите за услугите *са нищожни, на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като с тях ГПР надхърля 50 %, а договорът
за потребителски кредит се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. С
оглед гореизложеното и съгласно чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на
чистата стойност на предоставения му кредит от 1300 лв., без уговорените в
договора лихви и такси. При това положение с
извършеното от последния плащане на сумата от 700 лв. е погасено частично вземането
на кредитора за главница, от което е останал
непогасен остатък в размер на 600 лв. Вземането валидно е прехвърлено по
смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор в полза на *, а впоследствие и на ищеца с договорите
за цесия. Същите са породили действие по смисъла на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и спрямо ответника, който е уведомен за извършването им
преди образуване на настоящото дело от ищеца като пълномощник на първоначалните
кредитори. От гореизложеното се достига до извода за дължимост само
на сумата от 600 лв. за главница,
ведно със законната лихва от
02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №1007/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и следва да бъдат уважен само в горепосочената част. Поради
недействителността на договора за потребителски кредит, последиците от това съгласно чл. 23 от ЗПК и погасителният ефект на извършеното от ответника
плащане, претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени в
частта за разликата от 600 лв. до 957,68 лв. за главницата и
изцяло по отношение на вземанията от 52,04 лв. за такса за оценка на досие за периода от 28.12.2016г. до 06.09.2017г.,
от 200,56 лв. за такса за услуга *за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 06.09.2017г., от
467,95 лв. за такса за услуга *за събиране на погасителни вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 06.09.2017г. и от
187,18 лв. за лихва за забава за периода от 29.12.2016г. до 02.04.2019г.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за особен представител и за
вещо лице от 345,34 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 28,08 лв.,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1007/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на М.А.Ю. с ЕГН: ********** ***,
че дължи на *, *, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ - главница, представляваща
задължение по Договор за
потребителски кредит * от *, прехвърлено с Приложение
№1 от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена заповед за изпълнение №411 от
03.04.2019г. по частно гражданско дело №1007/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни предявените от *, *, срещу М.А.Ю. с ЕГН: ********** ***,
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване
съществуването на вземанията в частта за разликата от 600 лв. до 957,68 лв. за
главница, от 52,04
лв. за
такса за оценка на досие за периода от 28.12.2016г. до 06.09.2017г., от 200,56
лв. за такса за услуга *за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 06.09.2017г., от 467,95 лв. за
такса за услуга *за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 04.01.2017г. до 06.09.2017г. и от 187,18 лв. за лихва за забава
за периода от 29.12.2016г. до 02.04.2019г., представляващи задължения по Договор
за потребителски кредит * от *, прехвърлено с Приложение
№1 от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
за които е издадена заповед за изпълнение №411 от
03.04.2019г. по частно гражданско дело №1007/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Осъжда
М.А.Ю. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, ********,
сумата от 345,34 лв. /триста четиридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 28,08 лв. /двадесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №1007/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №1007/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: