Р Е Ш Е Н И Е №31
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 12.02.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 29 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 256/ 04.12.2019 год., постановено по гр.
дело № 564/ 2019 год. Районен съд – Велики Преслав е признал за незаконно
уволнението на И.И.М., извършено със заповед № 100/15.04.2019г. на Директора на
ОУ „Х.Б.“, с. Я., обл. Ш.и го е отменил на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Със
същото решение съдът е възстановил ищеца на предишната, заемана от него работа като
Учител по *, и * в ОУ „Х.Б.“, с. Я., обл. Ш.и училището е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 5861,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което последният е останал без
работа, поради това уволнение за периода от 15.04.2019 год. до 15.10.2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 16.05.2019 год. до окончателното й изплащане. Със същото
решение е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,18
лева, представляваща законна лихва върху дължимото по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за периода от 15.04.2019 год. до 16.05.2019
год. Ответникът е осъден да заплати сторените съдебно деловодни разноски и
следващата се държавна такса.
Недоволен от така постановеното съдебно решение в
частта, в която уволнението, извършено
със Заповед № 100/15.04.2019г., е признато за незаконно, ищецът е възстановен
на предишната му работа и му е присъдено обезщетение на осн. чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 5861,33 лева, останал ответникът в
първоинстанционното производство, който го обжалва. Изтъква, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, а обжалваното
решение е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че са налице и
двата кумулативно предвидени елемента на соченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. В представеното
решение на ТЕЛК било налице предписание, че ищецът поради заболяването си,
довело до трайна неработоспособност, не може да изпълнява заеманата от него
длъжност "учител по *". Твърди се, че при работодателя няма подходяща
за здравословното състояние на ищеца длъжност - свободна щатна длъжност, която
да съответства на промененото здравословно състояние на работника и която той
да може да заеме, съобразно изискванията за образование, стаж и квалификация.
Освен това релевира, че обжалването на експертните решения за трайно намалена
работоспособност на органите на медицинската експертиза, не спира изпълнението
им. Напротив, те подлежат на незабавно изпълнение, поради което е налице
задължителен за работодателя административен акт. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло
исковите претенции.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован
не изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна И.И.М., действаща чрез процесуалния си
представител адв. Е.Х.,***, в който излага, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно
призована се явява лично заедно с процесуалния си представител.
Въззивната жалба е подадена в срока по по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в
частта, с която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2,18 лева, представляваща законна лихва върху дължимото по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за периода от 15.04.2019 год. до
16.05.2019 год., по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е
влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и от Трудов договор № 12/25.09.2007 г. е видно, че
между ОУ „Х.Б.” с. Я., обл. Ш.и И.И.М. е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което последният изпълнявал длъжността „преподавател по *”. Трудовото
правоотношение е договорено като безсрочно със сключения между страните трудов
договор № 65/02.12.2009 г. По делото е приложено допълнително трудово
споразумение № 43/19.10.2015 г., по силата на което на ищеца било възложено да
изпълнява длъжността „учител по * и *“, считано от 01.10.2015 г. Доколкото
същото не е било подписано от ищеца, е било изготвено и представено
допълнително споразумение № 63/ 03.12.2015 год., със същото съдържание,
подписано от страните по делото. Поради изложеното, неоснователно е твърдението
на ищеца, че официално не му била възложена длъжността „учител по *“.
Представени са и други допълнителни трудови споразумения (№ 56/ 27.11.2007
год., № 15/ 15.09.2008 год., № 12/ 16.04.2010 год., № 48/ 30.09.2011 год., №
117/ 18.02.2013 год., № 116/ 16.02.2017 год., № 11/ 20.09.2017 год., № 9/
25.09.2018 год., № 67/ 22.01.2019 год. и № 99/ 10.04.2019 год.), касаещи размера
на основното трудово възнаграждение или други елементи на правоотношението (без
промяна на трудовата функция).
С експертно
решение на ТЕЛК № 1685 от 112/09.07.2018 г. на И.И.М. е определена 95% неработоспособност без чужда помощ, тъй като може да се
самообслужва, като му е поставена диагноза терминален стадий на бъбречна болест.
В решението е отразено, че ищецът може да работи като учител І-VІІ клас, при
спазване на описаните в решението противопоказани условия на труд, а именно:
тежък физически труд, нощен труд, нервно-психическо пренапрежение и
неблагоприятни климатични фактори. Срокът
на определения процент трайно намалена работоспособност е до 01.07.2021 г., за
3 години.
По делото е представено и допълнително
експертно решение № 0803 от 060/01.04.2019 год., изготвено във връзка с писмо
изх. № 49/ 14.03.2019 год. от Директора на ОУ „Х.Б.”, с Я. относно
трудонасочването на ищеца. Съгласно заключението лицето може да работи като
учител по *, но не може да работи като учител по *.
Експертно решение №
0803 от 160/
01.04.2019 год. е
обжалвано от ищеца в законоустановения срок пред НЕЛК.
Със заповед на работодателя №
100/15.04.2019 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение
е прекратено, считано от 15.04.2019 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ - невъзможност на служителя
да изпълнява възложената работа „като учител по *“, поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност (инвалидност) и по здравни противопоказания
въз основа на заключение на ТЕЛК № 0803 от 060/01.04.2019 год.
С експертно решение № 0386 от
017/03.07.2019 г. на НЕЛК, горепосоченото решение на ТЕЛК № 0803 от
060/01.04.2019 год. е отменено и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване, в
резултат на което е постановено ново решение № 2183 от 160/01.10.2019 год.,
съдържащо същата констатация относно трудонасочването на ищеца, а именно:
ищецът може да работи като учител по *, но не може да работи като учител по *.
По делото е изготвена съдебно
– счетоводна експертиза, заключението по която сочи, че размерът на брутното трудово възнаграждение,
получено от ищеца М. за месец март – месецът, предхождащ уволнението на
15.04.2019 г., възлиза на 980,44 лв. Размерът на следващото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 - месечен период (от 15.04.2019 г. до 15.10.2019 г.), се равнява на
5861,33 лева, а размерът на законната лихва за периода от 15.04.2019 год. до
16.05.2019 год., изчислена върху брутното възнаграждение за месец април е 2,18
лева
Представено е и копие от лично
трудово досие на ищеца, трудовата му книжка, типова длъжностна характеристика
за длъжността „учител“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с пр. осн.
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в
тежест на работодателя - ответник е в условията на пълно и главно доказване да
докаже законността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, на
соченото основание.
По делото не се спори, а и от приложения Трудов
договор № 12/25.09.2007 г. и допълнителни
споразумения № 65/02.12.2009 г., се установява, че страните са се намирали в
трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността "старши учител по *" в ОУ „Х.Б.“, с. Я., обл.
Ш.. Установи се от приложените допълнителни споразумения № 43/19.10.2015 г. и №
63/ 03.12.2015 г., че на ищеца е било възложено да изпълнява длъжността „учител
по * и *“, считано от 01.10.2015 г., като трудовото правоотношение е прекратено
със Заповед №
100/15.04.2019 г. на Директора на училището на основание чл. 325, т. 9 от КТ - поради невъзможност на служителя да изпълнява
възложената му работа, поради болест, довела до трайна неработоспособност, въз
основа на експертно решение № 0803 от 060/01.04.2019 год. на
ТЕЛК, I-ви състав към „МБАЛ Ш.“ АД-гр. Ш..
Съгласно трайно установената съдебна практика
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои
от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и
липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата
хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/,
което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50
на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения
за това ред. Това е медицински въпрос, произнасянето по който е в
професионалната компетентност на ТЕЛК, който със заключението по експертното решение
следва да посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните
здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд,
характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е
необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа,
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. /в този
смисъл решение № 952 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4756/2008 г. на ВКС, I г. о.;
решение № 332 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. на ВКС, III г. о./.
В настоящия случай от приетите по делото експертно
решение на ТЕЛК № 1685 от 112/09.07.2018 г. и допълнително експертно решение № 0803 от 060/01.04.2019 год. се установява, че ищецът е освидетелстван с
определена оценка на работоспособността 95%, без чужда помощ. Като
противопоказани условия на труд е посочено – тежък физически труд, нощен труд,
нервно-психическо пренапрежение и неблагоприятни климатични фактори. Срокът на определения процент трайно намалена
работоспособност е до 01.07.2021 г., за 3 години. Като причина за намалената
работоспособност е посочено заболяване с водеща диагноза "Терминален
стадий на бъбречна болест". Посочено е, че лицето не може да работи като учител
по *, но може да работи като учител по *, І-VІІ клас при спазване на описаните
противопоказани условия на труд.
С Решение № 195/17.09.2014 г. по гр.д. № 1997 по
описа за 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване по въпроса
при преценка законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ
следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Приета е за правилна
практиката, намерила израз в решение № 666 от 9.04.2006 г. по гр.д. № 2473/2003
г. на ВКС, ІІІ г.о., а именно че решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила,
за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ.
В случая уволнението е извършено на 15.04.2019 год.,
преди решение № 0803 от
060/01.04.2019 год. на ТЕЛК, на основание на което е
извършено уволнението, да е влязло в сила, предвид обстоятелството, че същото е
било обжалвано от ищеца. От това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Ирелевантни са последвалите във времето решения на НЕЛК и ТЕЛК, тъй като са
постановени след датата на издаване на оспорената заповед.
Неоснователно
е възражението на ответника, че решението на ТЕЛК подлежало на незабавно
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ
решенията на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички
лица, органи и организации в страната, когато не са обжалвани или редът за
обжалването им е изчерпан.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед се
явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Предвид
извода за незаконосъобразност на уволнението, следва да бъде уважен и
предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, а именно – ищецът следва
да бъде възстановен на предишната му работа.
За да бъде
уважен осъдителният акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен
наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже
оставането си без работа, поради уволнението и размера на претърпените от това
вреди през процесния период. От направената от първоинстанционния съд
констатация на трудовата книжка на ищеца в съдебно заседание, проведено на
22.11.2019 год. се установява, че след уволнението до момента на приключване на
устните състезания по делото ищецът е останал без работа, поради уволнението,
поради което искът се явява основателен и доказан за периода от шест месеца
след прекратяване на трудовото правоотношение (15.04.2019 г. - 15.10.2019 г.) -
в размер на сумата от 5861,33 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, решението в атакуваната част се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемият И.И.М. има
право на разноски, но те не следва да бъдат присъждани, тъй като нито в
отговора на въззивната жалба, нито до края на устните състезания пред Шуменски
окръжен съд е релевирал съответно искане в тази насока.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 256/ 04.12.2019 год.,
постановено по гр. дело № 564/ 2019 год. на Районен съд – Велики Преслав, В
ЧАСТТА, с която е признато за незаконно уволнението на И.И.М., ЕГН:, извършено със
заповед № 100/15.04.2019г. на Директора на ОУ „Х.Б.“, с. Я., обл. Ш., същото е
отменено на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът е възстановен на предишната,
заемана от него работа като Учител по *, и * в ОУ „Х.Б.“, с. Я., обл. Ш., както
и в частта, в която ОУ „Х.Б.“, с. Я., обл. Ш., представлявано от М.М.К.–
Директор, е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5861,33 лева, представляваща
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през
което последният е останал без работа, поради това уволнение за периода от
15.04.2019 год. до 15.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.05.2019 год. до
окончателното й изплащане, и са присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В останалата необжалвана част решението е влязло в
законна сила.
Разноски не се присъждат.
Решението
може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок, считано
от 13.02.2020 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.