РЕШЕНИЕ
№ 1576
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Е. З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502388 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от В. Х. К. от гр.Пловдив, чрез адв.К. Д.Д. против
Решение № 2381/ 27.06.2022г. постановено по гр.д.№ 781/22 г. по описа на ПРС – І гр.с., с
което, са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „РЗ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК:
********* обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 1200 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м. юли 2021г.; 4000 лева
обезщетение при командировка за м. юли 2021г.; 3806 лева обезщетение при командировка
за м. октомври 2021г.; 1200 лева обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие; 480 лева обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от осем дни за 2021г.; 249,89 лева мор. лихва върху неплатените трудово
възнаграждение и командировъчни за периода 1.08.2021г.-20.01.2022г.; 85,64 лева мор.
лихва върху дължимите командировъчни за м. октомври 021г. за периода 1.11.2021г. –
20.01..2022г., ведно със законна лихва върху трудовите възнаграждения и обезщетения,
считано от 21.01.2022г. до окончателното им изплащане, като неоснователни. С въззивната
жалба обжалваното решение се сочи като неправилно поради нарушение на материалния и
процесуален закон с оплакване за неправилно приемане на следните обстоятелства: - че
жалбоподателят е получил ТВ за м.юли 2021г. с преводно нареждане от 01.10.2021г.
Че по делото е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е бил командирован в
1
чужбина през м.октомври 2021г.;
Че е налице техническа грешка в превода на 29.06.2021г. в основанието за плащане на
заплата и командировъчни;
Че ответникът е приложил писмени доказателства към ОИМ - с оплакването за
формиране на изводи въз основа на кредитиране на документи, ненадлежно
приложени по делото. Съдът неправилно е отказал да приеме за установено наличието
на уговорка между страните за плащане на командировъчни в размер на 4000 лева
месечно
Изтъква се наличието на процесуално нарушение в доклада по смисъла на чл.146, ал.2 ГПК
– неотделянето като безспорно обстоятелството жалбоподателят да е бил командирован през
м.октомври 2021г., като с ИМ е било заявено от ищеца обстоятелството за работата му като
*** изцяло и постоянно в чужбина и по-конкретно Нидерландия от м.май до м.октомври
2021г., което не било оспорено от ответника, а липсва указание от съда до ищеца , че не
сочи доказателства за командироването му в чужбина за този месец, поради което се оспорва
приетото с решението по делото, че ищецът не е доказал факта на това командироване през
м.октомври 2021г. Сочат се доводи във връзка с производството по Глава ХХV ГПК и
съдебна практика относно преклузията по чл.313 ГПК. Извежда се довод въз основа на
приетия момент на прекратяване на ТПО на датата 11.01.2022г. – когато едностранното
изявление на ищеца е достигнало до ответника, поради което следователно безспорно
обстоятелството, че ищецът е работил в периода 10.05. – 30.10.2021г., както и съобразно
разпредЕ.та доказателствена тежест с указания до ответника за доказване заплащане на
заплата за м.юли 2021г. и командировъчни за м. юли и за м.октомври 2021г. Изтъква се, че
неправилният извод за получено ТВ за м.юли 2021г. е довело до невъзможност за правилна
преценка относно основателността на иска по чл.221, ал.1 КТ. Оспорва се като неправилен
извода на съда и по отношение приложението на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, като се намира, че работодателят може да определи по –голям
размер на обезщетението, сочи се съдебна практика. Оспорва се приетото, че с банкови
преводи от 02.11.2021г. и 01.12.2021г. е било изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, тъй като с платежно нареждане от 02.11.2021г. е била изплатена заплатата
за м.октомври 2021г. с изрично посочено основание. Оспорва се приетото, че
прекратяването на ТД от страна на служителя представлява злоупотреба с право, както и
приетата теза на ответника за допусната техническа грешка при преводите. По така
изложените съображения се навежда следващото се, че доказателствената тежест на
ответника не е реализирана по отношение заплащането на претендираните от ищеца ТВ,
командировъчни и обезщетения. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло, уважаване
на исковите претенции на ищеца.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото дружество „РЗ Транс“ ЕООД- гр.София,
представлявано от управителя Р. М.Б., чрез адв.С. Г.З., САК, в който се оспорва ВЖ като
неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно по съображенията: Във връзка с
2
приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
правилно е прието от съда в обжалваното решение, че изплатените суми за командировка не
са под определения от наредбата минимум, дори са в повече; по отношение на приложените
доказателства в ОИМ е било поискано приемането на тези, приложени под опис към
частната жалба в обезпечителното производство, независимо от което не е налице
съществено нарушение на проц.правила, тъй като и при изрични указания на съда, същият е
достигнал до същите изводи; оспорват се доводите относно нарушения на доклада по
делото, доколкото в същия е налице разпределение на док.тежест в тежест на ищеца за
установяване уговорката между страните за заплащане на 4000 лева на месец за
командироване и че същият е бил в командировка в процесния период, който доклад е бил
приет без възражения; извършва се позоваване на разпоредбата на чл.154 ГПК; оспорва се
приложимостта на разпоредбите на Гл.ХХV; правят се доводи във връзка с характера на
представените от ответника заповеди за командироване като частни удостоверителни
документи и тяхната преценка от съда, независимо от оспорването им от ищеца, както се
изтъква и доводът, че неполучаването от същия на своевременно оформените документи е
по негова вина; представените от ответника фишове за заплати не са оспорени, вкл. размера
на дължимото нетно възнаграждение.
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищецът В. Х. К. от гр.П. , чрез адв.К.Д.Д. , АК-Пловдив с ответник „РЗ Транс“ ЕООД, е
предявил обективно съединени искове , съобразно указания на съда с три поредни
уточнителни молби / вх.№ 7351/ 28.01.2022г. , вх.№8250/ 01.02.2022г. и
№8977/03.02.2022г./ за сумата от 1200 лева, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение за м. юли 2021г.; 4000 лева обезщетение при командировка за м. юли
2021г.; 3806 лева обезщетение при командировка за м. октомври 2021г.; 1200 лева
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие; 480 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем дни за
2021г.; 249,89 лева мор. лихва върху неплатеното трудово възнаграждение и
командировъчни за периода 1.08.2021г.-20.01.2022г.; 85,64 лева мор. лихва върху дължимите
командировъчни за м. октомври 2021г. за периода 1.11.2021г. – 20.01.2022г., ведно със
законна лихва върху трудовите възнаграждения и обезщетения, считано от 21.01.2022г. до
окончателното им изплащане.
С ОИМ ответникът е оспорил предявените искове с възражение за липса на
договорка между страните за изплащане на командировъчни в точно
определен месечен размер, за изплащането им по банков път; оспорено е
твърдението на ищеца, че всички възнаграждения и командировъчни са
некоректни; изразени са обстоятелствата , че ищецът е назначен по трудов
договор с уговорено месечно възнаграждение в размер на 1 200 лева с нетен
3
размер от 931,18 лева; признава се обстоятелството с позоваване на Прил. №3
към чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина за дължимост на командировъчни за 27 /евро/ на ден, поради което
се оспорва претендираната сума от 5 200 лева за тази претенция; оспорва се
като дължимо претендираното ТВ за м.юли 2021г поради изплащането му от
работодателя ,съгласно фиш за заплата за м.юли 2021г., след удържани
вноски за сметка на работника, с дължимо нетно възнаграждение в размер на
931,18 лева; представено е банково извлечение , видно от което на
01.10.2021г. дружеството е превело на В. К. сумата 5085 лв , което включва
ТВ за м.юли – 931,18 лева, ТВ за м.септември – 931,18 лева и
командировъчни за м.септември 2021г., в размер на 3222, 64 лева заявява се ,
че командировъчните за м.юли 2021г., са били изплатени от работодателя
като допълнително обезщетение към БТВ; посочено е, че по Заповед за
командировка в чужбина № 009/ 01.07.2021г. командировъчните за м.юли
2021г. са в размер на 2 773 лева, която сума била изплатена на лицето, както
следва : на 01.07.2021г. – 1813 лева и на 05.07.2021г. – 960 лева, като се прави
уточнение, че посоченото в основанието плащане „ komandirovacni Juni“ са
техническа грешка, като следва да се има предвид „юли“ ; от банковите
извлечение видно, че на 29.06.2021г. на лицето е преведена сумата от 2 500
лева, която включва заплата за м.юни – 913,18 лева и командировъчни за
м.юни 1568,82 лева; на следващо място оспорва се исковата претенция за
заплащане на обезщетение при прекратяване на ТПО без предизвестие в
размер на 1 200 лева, като се счита, че ТПО е прекратено от работодателя на
основание чл.71, ал.1 КТ; счита се, че ищецът не е прекратил договора си
едностранно поради това, че соченото от него основание – неизплатено ТВ за
м.юли 2021г. не е налице, поради което се счита, че предявената претенция по
чл.221 КТ представлява злоупотреба с право; заявява се становището, че при
ТД, сключен на основание чл.68, ал.1, т. КТ дължимото обезщетение не е за
един месец, а в размер на действителните вреди, каквито не са заявени от
ищеца, тъй като същият не е оставал без работа; оспорена е претенцията по
основание размер относно претендираното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 480 лева, вкл. който възлиза на 9
дни в размер на 514,29 лв, а не на 8 в размер на 480 лв, както посочил ищеца;
посочва се, че според представен по делото фиш за заплата за м.октомври
2021г. към дължимото ТВ за същия месец е добавено и обезщетението по
4
чл.224 КТ, в размер на 514, 29 лева, което е било наредено със заповед №8/
01.11.2021г. на управителя на отв.дружество и изплатено както следва : на
02.11.2021г. е преведена сумата от 1 200 лева, а на 01.12.2021г. сумата 194,04
лева, съответно общо 1394, 04 лева - дължими по фиш за м.октомври :
заплата + обезщетение за неизползван отпуск; оспорени са по основание и
размер и претенциите за мораторните лихви.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил така предявените
обективно съединени искове при установените безспорни обстоятелства
наличие но трудов договор между страните със срок за изпитване от шест
месеца в полза на работодателя, при уговорено ОМВ в размер на 1 200 лева,
както и въз основа на представените заповеди за командировка , както следва
: №12/ 01.09.2021г. за срок от 30 дни, считано от 01.09.2021г. с право на
пътни, дневни, квартирни и паспортна такса от 3 222,64 лв; № 9/ 01.07.2021г.
за срок от 26 дни, считано от 01.07.2021г. с право на пътни, дневни,
квартирни и паспортна такса от 2 773 лева; №5 / 01.06.2021г. за срок от 15
дни, считано от 1.06.2021г. с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна
такса от 2 425,66 лв; отчетено е представеното банково извлечение за превод
на датата 01.10.2021г. на ищеца сумата от 5 085 лв, включваща ТВ за м.юли и
септември 2021г., както и командировъчни за м.септември в размер на
3 222,64 лева, прието е , че командировъчните за м.юли 2021г. в размер на
2 773 лв са изплатени по следния начин: на 1.07.2021г. сумата от 1813 лв и на
5.07.2021г. сумата 960 лева, както и приета е тезата на ответника за допусната
техническа грешка, като вместо юли е записано м.юни, като подкрепящо се от
представеното банково извлечение от ответника, с установяване, че на
29.06.2021г. е преведена сумата от 2 500 лева – заплата за м.юни от 913, 18
лева и командировъчни за м.юни 1568,28 лева. Поради непредставяне на
командировъчна заповед за м.октомври 2021г. е прието неустановяването на
това обстоятелство от ищеца, в чиято тежест е установяването на този факт.
Отчетено е приложение 3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, като е констатирано, че
изплатените суми за командировка не са под определения в цитираната
наредба минимум , а в повече, поради което исковете за заплащане на
обезщетение при командировка и за ТВ за м.юли 2021г. са неоснователни.
5
По предявения иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за
неползван платен год. Отпуск е отчетено, че ТПО между страните е
прекратено, считано от 11.01.2022г., когато едностранното изявление на
ищеца за прекратяване на връзката поради неизплатено трудово
възнаграждение за м. юли 2021г. е достигнало до работодателя, за което са
представени покана и придружително писмо за връчване по член 18, ал. 5 от
ЗЧСИ. Посочено е, че издадената от работодателя заповед за прекратяване на
ТПО № 8 от 1.11.2021г. на осн. член 71, ал. 1 не е породила действието си, тъй
като не е била връчена на ищеца. Извършено е позоваване на разпоредбата на
чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ , че при прекратяване без предизвестие трудовият
договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. Отчетени са представените банковите
извлечения на 2.11.2021г. на ищеца с данни за преведена сумата от 1200 лева
заплата за м. октомври, а на 1.12.2021г. сумата от 194,04 лева с основание
доплащане за м. октомври, както и размерът на нетната заплата на ищеца за
м. октомври възлиза на 931,18 лева при претендирано от него обезщетение за
8 дни, по 57,14 лева на ден, възлизащо на 457,15 лева, като с преведената
сума в размер на 1394,04 лева – са се явили погасени претенциите за платен
годишен отпуск в размер на дължимите 457,15 лева. По отношение на иска
по член 221, ал. 1 от КТ е отчетено, че ТПО между страните е прекратено от
11.01.2022г., като изявлението от работника е направено на 7.01.2022г., а
плащането на трудовото възнаграждение за м. юли 2021г. е извършено преди
изявлението - на 1.10.2021г., поради което е прието, че изявлението на ищеца
за прекратяване на ТПО поради неплащане на трудовото възнаграждение е
без основание и представлява злоупотреба с правото на иск, доколкото
ищецът е наясно с плащането на трудовото му възнаграждение за м. юли
2021г., но желае да се освободи от договорната си връзка с цел да получи
едно недължимо обезщетение. Като обусловени от изхода на главните искове
са отхвърлени и исковете за мор. лихва върху заплатите и
командировъчните.
Въззивният съд по изложените доводи на страните на основание чл.269, ал.1
ГПК, намира следното:
Безспорно се установява по делото, че между страните е било налице
учредено трудово правоотношение по сключен ТД №5/ 10.05.2021г. , сключен
6
при условията на чл.68, ал.1, т.1 КТ, за длъжността „ ***“ със срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Безспорно е също между
страните обстоятелството, че в процесния период ищецът с оглед характера
на трудовата функция е изпълнявал международни превози извън страната.
Двустранния характер на трудовото правоотношение като вид облигационно
правоотношение предпоставя престиране на работна сила от страна на
работника срещу получаване на насрещна престация от страна на
работодателя чрез заплащане на възнаграждение, регламентирано в
установения принцип за възмездност на труда с изричната разпоредба на
специалния Закон в разпоредбата на чл.242 Кодекса на труда. В настоящия
случай спецификата на трудовите задължения на работника като **** на
товарен автомобил, включваща и извършването на международни превози,
предпоставя приложение на специалната уредба за условията и реда за
командироване по Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, регламентацията в р. III от която урежда разходите, свързани с
предвиждане на пари за пътни, дневни, квартирни и други след изпълнение на
условията и реда за командироване по р. II от наредбата. Установява се при
безспорност между страните, че ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения по трудовото правоотношение на длъжността „****“ в
шестмесечния срок за изпитване, след което същото е било прекратено
едностранно от работника на основание по чл.335, ал.2, т.3 КТ , считано от
11.01.2022г., като с настоящата искова молба са претендирани неизплатени
трудови възнаграждения за периоди от шестмесечния изпитателен период,
както и незаплатени командировъчни пари, вкл. за м. октомври 2021г.
Действително в доказателствена тежест на работодателя е установяване
изпълнение на задължението си за възмездяване на труда чрез изплащането на
дължимото трудово възнаграждение и такова за осъществените
командировки на работника в чужбина, на основание чл.242 КТ и Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина. С изричната
разпоредба на чл.270, ал.3 КТ са предвидени и начините за удостоверяване
изпълнението на посоченото задължение за насрещната парична престация на
работодателя, а именно за изплащане на трудовото възнаграждение лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане
7
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на
влог в посочена банкова сметка.
В настоящия случай по делото представените от работодателя писмени
доказателства установяват предимно плащане по начина, указан в чл.270,
ал.3, пр. II КТ – чрез превод по банкова сметка на работника.
Пред настоящата инстанция се поддържат претенциите за изплащане на ТВ за
м. юли 2021г. в претендиран размер от 1 200 лева, за командировъчни пари за
м. юли 2021г. в претендиран размер от 4000 лева, командировъчни пари за м.
октомври 2021г. в претендиран размер от 3806 лв; обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ в претендиран размер от 1 200 лева, обезщетение за неизползван
отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ в размер на сумата 480 лв за осем дни за
2021г., обезщетения за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за претенцията за
ТВ – 57,67 лв и за командировъчните пари за м. юли в размер на 192,22лв и
за м. октомври в размер на 85,64 лв.
С представените в производството по делото писмени доказателства от
страна на работодателя се установява изпълнение на задължението за
заплащане на трудови възнаграждения за шестмесечния период на срока за
изпитване чрез извършвани преводи на трудови възнаграждения по сметка на
работника видно от представените банкови извлечения за съответните
месеци, така както е отчетено от районния съд, с изключение на процесния
спорен месец юли 2021г., в каквато насока е възприета тезата на работодателя
за допусната техническа грешка при отразяването на банковия превод за този
месец, който бил вписан за м. юни 2021г., но е следвало да се счита за м. юли
2021г., съобразно банковото извлечение от 1.10.2021г., видно от последното
което е удостоверено заплата и командировъчни за м. септември 2021г. Така
посочената от работодателя допусната техническа грешка по описания начин
не се подкрепя от останалите доказателства по делото, вкл. платежен фиш /
л.10, в. ч. гр. д.№ 971/ 2022г. на ПОС/ , който не удостоверява получаване на
процесната сума от работника, поради което няма характер на разписка, по
смисъла на чл.270, ал.3, пр.II КТ. От ищеца обаче неоснователно се
претендира възнаграждението за процесния за м. юли 2021г. в брутния му
такъв от 1200 лв съобразно сключения между страните трудов договор,
доколкото в тежест на работодателя е извършването на осигурителни
плащания, признание за което се съдържа в представения платежен фиш за
8
този процесен месец, поради което на уважаване подлежи като доказан по
основание размер иска за неизплатено ТВ за м. юли 2021г. в размера от
931,18 лева. Доказателства за размера на обезщетението за забава за тази
претенция, дължима от деня, следващ месеца на престирания труд, в случая
от 01.08.2021 г до датата на подаване на ИМ, както се претендира, от страна
на работника не е ангажирано, поради което с помощта на онлайн калкулатор
се изчислява в размер на 44,74 лв, до който размер ще се уважи тази
акцесорна претенция.
Инициираното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
ищеца е на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, видно от връчена чрез ЧСИ Покана
с вх.№ 00271/ 07.01.2022г. по описа на ЧСИ Стефан Петров, рег.№ 921, район
на действие СГС / л.34 по ч. гр. д.№ 971/ 2022г. по описа на ПОС/ , в която е
обективирано волеизявлението на работника за упражняване на
потестативното право за едностранно прекратяване на договора на
посоченото правно основание поради неизплатени трудови и други
възнаграждения по трудовото правоотношение, считано от 30.10.2021г.
Следователно за работника е възникнало правото на обезщетение по чл.221
ал.1 КТ за оставащия срок от срочното ТПО по чл.68, ал.1, т.1 КТ за
заплащане на обезщетение за периода от 01.11.2021г. до 10.11.2021г. ,
съобразно чл.221, ал.4, т.1 КТ, възлизащо в размер на 400 лева, в който
размер следва да се уважи иска.
По претенциите за командировъчни пари, каквито се поддържат за м. юли и
м. октомври 2021г.
Не се установява по делото размер на командировъчни пари да е бил
договарян между страните. Определянето му се следва съобразно
действащото към процесния момент / в ред., - ДВ, бр.98 от 2007г., в сила от
01.01.2007г., преди изм. ДВ, бр.97/ 2021г., в сила от 19.11.2021г./ Приложение
3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, при
доказани условия по р. II от цитираната наредба. По изложените по-горе
съображения не се възприема за установена тезата на работодателя за
допуснатата техническа грешка за процесния месец юли 2021г. и за
командировъчните пари, съобразно представената Заповед №9/ 01.07.2021г.
за срок от 26 дни, считано от 01.07.2021г., поради което и нереализирана се
9
явява доказателствената тежест на ответника в тази насока. Съобразно
действащата редакция към процесния период на т.1 от цитираното
Приложение 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, командировъчните пари на ден за шофьори при автомобилни
превози за единична езда е в размер на 27 евро на ден, поради което
претенцията се явява основателна и доказана до размера от 702 евро, или
1372,86 лева, в който подлежи на уважаване. Обезщетението за забава за тази
претенция за периода 01.08.2021г. – 20.01.2022г. възлиза на 65,93 лева,
изчислено по указания по-горе начин.
Не така се установяват фактите за претендираното право на командировъчни
пари за м. октомври 2021г. Съобразно изричната норма на чл.5, ал.1 от
Цитираната НСКСЧ командироването се извършва с писмена заповед, в
случая на ответния работодател. Такава заповед на работодателя за
командироване на работника за м. октомври 2021г. не е налице по делото,
като тази съответна на нормативната уредба практика на ответника очевидно
е била спазвана от работодателя за останалия период, през който е действало
трудовото правоотношение за изпитване между страните. В този смисъл
действително не се установява указание на районния съд, съобразно
изискването на чл.146, ал.3 ГПК , с което да укаже изрично на ищеца,
представляван от процесуалния си представител, че не сочи доказателства за
този юридически факт, но чрез ангажираните пред настоящата инстанция
доказателствени средства този факт не би бил установен само с
обстоятелството, че видно от представената тахокарта ищецът е пребивавал
през м. октомври 2021г. на територията в чужбина, а с гласно доказателство
– факта на командироването му в посочената държава / Нидерландия/ . С
оглед на това независимо от посоченото процесуалноправно основание от
ищцовата страна за допускане на искани доказателства, правнорелевантният
факт за реализирано надлежно командироване в съответствие с НСКСЧ не се
явява установен и пред въззивната инстанция. Поради това тази претенция,
както и акцесорната за заплащане на обезщетение за забава, се явяват
недоказани по основание.
По отношение на претенцията за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в
претендирания размер за 8 дни в размер на 480 лева, следва да се отбележи,
че не налице оспорване от страна на ответника в описаното по-горе
10
становище, обективирано в отговора по исковата молба, че такова е било
дължимо, вкл. като се признава следващо се такова за 9 дни / в размер на
514,29 лв/, но оспорването се основава на твърдението , че такова е било
изплатено с фиш за заплата за м. октомври 2021г. Видно от представения
фиш за заплата за м. октомври 2021г. / л.23, по ч. гр. д. № 971/2022г на ПОС/
не са налице данни за получаване на сумите от ищеца, поради което така
представеното доказателство няма характер на разписка по смисъла на чл.270,
ал.3, пр. II КТ. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
следва да се присъди това претендирано обезщетение в поискания размер от
480 лв.
Разноски на страните следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК съобразно общия уважен/ отхвърлен размер на обективно съединените
претенции. За първоинстанционното производство от ищеца съобразно
списък по чл.80 ГПК се претендират разноски в общ размер – 1858,20 лв, като
на същия по съразмерност от общия размер на уважената част от исковете се
следва за присъждане в размер на 555,48 лева / 3294,71 лв : 11 021, 53 лв Х
1858, 20 лв / . На същия принцип претенцията за разноски за въззивното
производство на жалбоподателя следва да се уважи в размер на 495 лева /
3294,71 лв : 11021,20 лв = коеф.0,3 , съответно 1650 лв Х 0,3 = 495 лв/.
На ответника с оглед определеното поради възражение за прекомерност адв.
възнаграждение и частично основателно искане за разноски , са определени
за присъждане разноски в размер на 860 лв, като на същия съобразно
отхвърлената част от общия размер на исковете се следва присъждане на
разноски в размер на 602 лева /
В полза на окръжен съд се следва присъждане на ДТ – 4%, дължима от
ответника , върху уважената част на исковете – 131, 79 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2381/ 27.06.2022г. постановено по гр. д. № 781/ 2022г.
по описа на Пловдивски районен съд – I гр. с. В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от В. Х. К., ЕГН: ********** против „РЗ Транс“
ЕООД, ЕИК : ********* обективно съединени искове , както следва : за
11
разликата до сумата 931,18 лева / деветстотин тридесет и един лева и 18 ст/ -
неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2021г.; за разликата до сумата
1372,86 лв / хиляда триста седемдесет и два лева и 86 ст./ , посочено като
обезщетение при командировка за м.юли 2021г.; за разликата до сумата 400
лева / четиристотин лева/ обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие; за сумата 480 лева /
четиристотин и осемдесет лева/ - обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от осем дни за 2021г.; за разликата до сумата 110,67 лв / сто и десет и
67 лв / мораторни лихви за неизплатени трудови възнаграждения и
командировъчни за периода 01.08.2021г. – 20.01.2022г., КАКТО и в частта, в
която В. Х. К., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „РЗ Транс“ ЕООД,
ЕИК : ********* сумата над размера от 602 лева / шестстотин и два лева/ до
860 лв – разноски за адв. възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА „РЗ Транс“ ЕООД, ЕИК : ********* ДА заплати на В. Х. К., ЕГН:
********** сумата 931,18 лева / деветстотин тридесет и един лева и 18 ст/ -
неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2021г.; сумата 1372,86 лв /
хиляда триста седемдесет и два лева и 86 ст./, командировъчни пари за м.
юли 2021г.; сумата 400 лева / четиристотин лева/ обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие ;
сумата 480 лева / четиристотин и осемдесет лева/ - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от осем дни за 2021г.; сумата 110,67 лв /
сто и десет и 67 лв / мораторни лихви за неизплатени трудови
възнаграждения и командировъчни за периода 01.08.2021г. – 20.01.2022г., от
които 44,74 лв за забавено трудово възнаграждение за м. юли 2021г. и 65,93
лв – за забавени командировъчни пари за м. юли 2021г., КАКТО и сумата
555,48 лева / петстотин петдесет и пет лева и 48 ст./ -направени разноски за
адв. възнаграждение за първоинстанционното производство по съразмерност
и сумата 495 лева / четиристотин деветдесет и пет лева/ - направени разноски
за въззивното производство по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2381/ 27.06.2022г. постановено по гр. д. №
781/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд – I гр. с. в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА „РЗ Транс“ ЕООД, ЕИК : ********* да заплати по сметка на
12
Пловдивски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата
131,79 лв / сто тридесет и един лева и 79 ст./
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13