Р Е Ш Е Н И Е
№ IІ-74 10.04.2019
г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, второ гражданско отделение, втори въззивен състав
На втори октомври две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА- МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: Валентина Чакърова
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1193 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №496 от 26.03.2018г. по
гр.д.№202/2018г. състав на Бургаския районен съд е уважил частично- за 1500 лв.
иск на М.Д.С. от с.К. против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.4 във вр. с чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие
повдигане и поддържане на незаконно обвинение, впоследствие прекратено, ведно
със законната лихва върху уважения размер на иска от 23.09.2017г. до
окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска в останалата му
част- до предявения размер от 17000 лв., ведно с претенцията за лихва за забава
върху тази разлика, както и претенцията за лихва върху главницата от 1500 лв.
за периода от 12.09.2017г. до 22.09.2017г.
Уважил е и иска на С. против ПРБ
с правно основание чл.4 във вр. с чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за
претърпяна имуществена вреда- заплатено адвокатско възнаграждение по договор,
сключен на 27.04.2015г., ведно със законната лихва върху уважения размер на
иска от 23.09.2017г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил
иска за заплащане на лихва за периода от 12.09.2017г. до 22.09.2017г.
Отхвърлил е исковете на С. против
ПРБ за сумата от 6900 лв., представляваща обезщетение за неимуществена вреда-
пропусната полза за ищеца да получи възнаграждение за възложена работа през
периода на задържането под стража /1.03.-7.08.2015г./ по ДП №24/2015г. на
ОСлС-Бургас, прекратено с постановление от 12.09.2017г., както и иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 12.09.2017г. до окончателното изплащане.
Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 10 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Против решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца М.Д.С., чрез пълномощника адв.Радослав Николов, по
която първоначално е образувано в.гр.д.№687/18г. на БОС.
С нея се иска както отмяна на решението на БРС
в частите, с които исковете против ПРБ са отхвърлени /с изключение тези за
законна лихва за периода от 12.09.2017г. до 22.09.2017г./, така и отмяна в
частта му, с която е определен хонорар на процесуалния представител на ищеца в
размер на 600 лв., като се иска същия да бъде определен според приложения пред
първата инстанция договор за правна защита и съдействие. Последното искане е
счетено от въззивната инстанция за такова по чл.248 ГПК и делото е изпратено на
БРС за произнасяне по него.
С определение №5064 от
9.07.2018г. БРС е оставил без уважение искането за определяне на по-висок
размер адвокатско възнаграждение от присъдените 600 лв. Определението не е
обжалвано.
При повторното му постъпване в
Бургаския окръжен съд делото е образувано като в.гр.д.№1193/2018г. на Бургаския
окръжен съд.
Във въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение са изложени оплаквания, че съдът е определил
прекалено нисък размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди
вследствие воденото срещу въззивника наказателно производство и неговото
продължително задържане в ареста. Намира, че този размер не отговаря на
критерия за справедливост и не е съобразен нито със съдебната практика, нито с
реалните измерения на причинените вреди. Сочи, че посредством свидетелите било
установено силното по интензитет отрицателно въздействие върху душевното
състояние на въззивника на образуваното и водено срещу него наказателно
производство и продължителното му задържане под стража. Анализирани са
свидетелските показания, развити са принципни теоретични постановки по въпроса
какво отражение дава МНО „задържане под стража“ върху психиката на всяко едно
лице, като изтъква, че според практиката нерядко се приема, че са касае за
общоизвестни факти по смисъла на чл.155 ГПК, които не подлежат на доказване.
Същевременно намира, че от събраните гласни доказателства категорично се
установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди. Направен е извод, че от
доказателствата по делото може да се направи извод за наличието на основанията
за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1 ЗОДОВ- повдигнато
обвинение, дълготрайно задържане под стража и прекратяване на наказателното
производство против въззивника. Причинените му вследствие на това доказани
вреди се изразявали в непрекъснат страх, стрес, напрежение, срам, притеснение,
безсъние, засегнати пред обществото добро име, чест и достойнство, нарушени
конституционно регламентирани права и др. посочени в исковата молба, които
вреди били в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Намира за
неправилни изводите на съда, че следва да се установят трайни психологически
увреждания, за да е налице основание за реално възмездяване на вредите; както и
че тежестта и характера на обвинението не обосновавали извод за високи по
интензитет и продължителност на проява душевни страдания. В тази връзка счита,
че съдът пропуснал да отчете , че обвинението е било по чл.142, ал.3 НК с
предвидено наказание „ЛС от 10 до 20 години или доживотен затвор, както и
конфискация на част или цялото имущество на виновния“. Размерът на санкцията и
6- месечния престой в ареста били достатъчни, за да възбудят и поддържат у С.
убеждението, че го очаква дългогодишна ефективна присъда, въпреки невиновността
му. Това насадило у него чувство на безсилие, онеправданост и изгубване на
доверие в националните институции. На следващо място е изразено несъгласие със
становището на съда, че доброто име на въззивника не било накърнено, понеже
съдебното му минало било обременено. И двамата свидетели сочели, че вследствие
наказателното производство ищецът бил избягван от околните и загубил работата
си. Затова намира, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди е 17000 лв., а не символичния размер от 1500 лв., които е присъдил БРС.
Развити са подробни съображения.
Неправилно бил отхвърлен иска за
претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи, които вреди били доказани от
свидетелите. Въвеждат се оплаквания, че свидетелските показания били погрешно
разтълкувани от БРС, като им било предадено друго значение. Изтъква, че и този
иск бил доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следвало да
заплати и дължимата лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
Претендира решението да бъде
отменено в атакуваните части и вместо него да се постанови ново, с което
исковете да бъдат уважени изцяло. Моли също въззиваемата прокуратура да бъде
осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 ГПК във връзка с
чл.38 от ЗА, определено по реда на Наредба №1 за минималните размери на
адв.възнаграждения и за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, макар същата да е била
уведомена за тази възможност на 19.04.2018г.
По допустимостта на
производството:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /решението е връчено на въззивника на 27.03.2018г., а
жалбата е подадена на 10.04.2018г./ от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалването в обжалваните части. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
В проведеното
пред въззивната инстанция съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си
адв.М.Николова поддържа въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
осн.чл.38 ЗА.
Процесуалният
представител на Прокуратурата на Република България оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се остави
без уважение. Не изразява конкретно становище.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията
на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Бургаския районен съд е образувано по искова молба /уточнена със заявление от 16.03.2018г.- л.31 от делото на БРС/ от въззивника М.Д.С., против Прокуратурата на Република България, с която са предявени следните обективно съединени искове с правно основание чл.4 във връзка с чл.2, ал.3, предл.2 от ЗОДОВ:
1/ за сумата от 17000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – непрекъснати
стрес, страх, напрежение, срам, притеснение, безсъние, засегнати пред
обществото добро име, чест и достойнство, причинени от повдигнато
обвинение и водено срещу него наказателно производство по ДП №24/2015г. по
описа на ОСлС-Бургас за престъпление по чл.142, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК вр.
чл. 20, ал.2 и ал. 4 от НК, по което бил задържан под
стража за периода от
01.03.2015г. до 07.08.2015 год., а впоследствие наказателното
производство било прекратено с влязло в сила постановление от
12.09.2017 год.;
2/ за сумата от 300 лева
– обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, състоящи се в заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с правната му защита по образуваното досъдебно
наказателно производство;
3/ за сумата от 6900 лева
- обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи –
представляващи нереализиран доход поради невъзможност да получи възнаграждение за
възложена работа през периода на задържането под стража от 01.03.2015г. до
07.08.2015г.,
4/ искове
с правно основание чл.86 ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху обезщетенията
за инуществени и за неимуществени вреди, считано от датата на влизане
в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство до
окончателното заплащане. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Прокуратурата на Република България е представила своевременно отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита ги за
неоснователни и недоказани и моли да бъдат оставени без уважение. Намира за прековерен размера на претендираните обезщетения. Сочи се, че производството е приключило в разумен срок- 2 години и 6 месеца, като се
изтъква, че следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото,
както и обстоятелството, че е било
повдигнато обвинение на повече от едно лице. Счита, че при отчитане на размера на търпените вреди следва
да бъде съобразено и съдебното минало на ищеца, който многократно е осъждан за престъпления против личността и собствеността и ако се докажат
вреди, то същите биха били с по-нисък интензитет.
Сочи за липса на доказателства за претърпени неимуществени вреди. Алтернативно
моли, ако претенцията бъде счетена за основателна, да бъде намален нейния размер, тъй като същият е
силно завишен, неадекватен на твърдените вреди и социално-икономическите
реалности в България и не съответства на
принципа на справедливост. Оспорен е и иска за
претърпени вреди в размер на 300 лева, тъй като липсват доказателства за реално осъществена
адвокатска защита, както и за заплащане на
адвокатското възнаграждение. Изцяло се оспорва претенцията за
обезщетение за пропуснати ползи като неоснователна
и недоказана, понеже твърдените вреди нямат
сигурен характер. Ищецът не е
представил писмено доказателство, от което да е видно, че преди задържането му
е получавал подобни суми, както и че именно в резултат на задържането му не е
могъл да реализира претендираните доходи. Акцентира се и на това, че тези суми
нямат произход от трудов или друг договор. Възразява се и срещу претенцията за законна лихва с аргумент, че такава евентуално се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, а в случая тя не е ясна. Представя доказателства.
С обжалваното съдебно решение Бургаският районен съд е уважил частично- до размер от 1500 лв. иска за обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за периода от 23.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като го е отхвърлил за горницата до претендираните 17000 лв. и за периода от 12.09.2017 до 22.09.2017г., изцяло е уважил иска за претърпените имуществени вреди в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение и изцяло е отхвърлил иска за пропуснати ползи да се получи доход за периода на задържането.
В мотивите си съдът е приел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, тъй като е установено, че са налице предпоставките на чл.4 вр чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ- повдигнато от органите на прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, прекратено с влязъл в сила акт- постановление от 12.09.2017г., настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. Наказателното преследване срещу ищеца продължило малко повече от 2 години и 5 месеца, като през част от него 1.03.2015г.-7.08.2015г. ищецът бил задържан под стража. За този период ищецът изживял отрицателни емоции, свързани с образуваното срещу него наказателно досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, както и с ограничаване на свободата му. С това в резултат на незаконните действия на прокуратурата на ищеца били причинени неимуществени вреди, състоящи се в психически и емоционален дискомфорт- променило се поведението на ищеца, бил притеснен и в напрегнато психическо състояние за ежедневието и издръжката на семейството. Като е констатирал причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение в извършване на престъпление и претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е приел, че искът му за тях е основателен в размер на 1500 лв., тъй като не са налице трайни психологически увреждания за ищеца, душевният му баланс не бил засегнат съществено, нито в степен, изискваща продължителен период за отшумяване на неблагоприятния ефект на нервно безпокойство. Счел е, че тежестта и характерът на обвинението също не обосновават извод за високи по интензитет и продължителност на проява душевни страдания. Съдът е взел предвид, че по делото няма данни в роднинската или приятелската среда на ищеца да се е формирало трайно отрицателно отношение към него, а и доброто му име в обществото не било увредено заради неоснователно повдигнатото обвинение. В тази връзка е отчел, че съдебното минало на ищеца е обременено- осъждан е 4 пъти за престъпления от общ характер, поради което не може да се приеме, че досъдебното производство е засегнало доброто име на ищеца в обществото.
За да отхвърли иска за имуществени вреди за пропуснато възнаграждение за възложена работа съдът е взел предвид, че по делото не се съдържат данни, че единствено задържането под стража на С. е преградило възможността му да получи възнаграждение за извършена работа през този период. Според свидетелските показания С. получавал доход дори да не работи, поради което съдът е счел, че не е установена причинно-следствената връзка между неговото задържане под стража и неполучения доход. Отговорността за разноските е разпределена съобразно изхода на делото.
След извършената на основание чл.269 от ГПК служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
Страните не спорят по фактите относно развитието на наказателното производство, изложени в исковата молба, а именно- привличането на ищеца като обвиняем по ДП 24/15 по описа на ОССл- Бургас, пор.№82/15, вх.№1710/15г. по описа на ОП-Бургас, задържането му за срок до 72 часа с постановление от 1.03.2015г. Не се спори също, че във връзка с цитираното досъдебно производство на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража” , постановено по ЧНД №168/15г. по описа на БОС, като същата била изменена в „парична гаранция” в размер на 1500 лв. с определение от 7.08.2015г. по ЧНД №750/15г. на БОС. Няма спор и за характера и тежестта на повдигнатите обвинения срещу ищеца за тежко умишлено престъпление от общ характер /отвличане, извършено в съучастие с други лица, извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин/, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода от 10г. до 20г. или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество“. Безспорно е и това, че досъдебното наказателно производство спрямо ищеца е прекратено с постановление от 12.09.2017г., издадено от Прокурор от ОП-Бургас. Или, наказателното производството против ищеца е продължило две години и половина, като срока на задържането му под стража с най-тежката мярка на процесуална принуда е бил приблизително шест месеца. Предвид липсата на жалба от страна на ПРБ не е спорен и въпроса относно принципната основателност на иска за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие водено срещу него наказателно производство, което впоследствие е прекратено.
Спорните пред въззивната инстанция въпроси са относно оценката на обстоятелствата, обуславящи твърдения от ищеца висок интензитет на отрицателното въздействие върху душевното му състояние вследствие образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство, включително задържането му под стража, както и относно оценката на свидетелските показания досежно претърпените от ищеца имуществени вреди- пропуснати ползи.
По делото са
разпитани двама свидетели- В. И., от която ищецът има две деца- З., която към
момента на задържането му е била на *и М.- тогава *-годишен, както и св.Б. С.- б. на ищеца. Техните показания не следва да
се кредитират безкритично, както предвид
близката им връзка с ищеца по делото, а от друга страна предвид
заинтересоваността на първата свидетелка от изхода на делото в случай, че
исковете бъдат уважени.
От показанията
на св.И. се изяснява, че след задържането на ищеца семейството останало без
доходи, единствено с 80 лв. детски надбавки, в резултат на което било
материално затруднено- спрели им електричеството, отстранили ги от квартирата, а
децата били лишени от всичко. Тя започнала да издържа децата само със заеми, с
чието връщане се заел ищецът след освобождаването му от ареста. Свидетелката се
почувствала много зле, уплашила се, страхувала се, че няма да има кой да гледа
децата, а тя остава само с тях. След задържането свидетелката посещавала ищеца
1-2 пъти в месеца, при което видяла промяна- тревожел се за нея и децата, дали
живеят добре. След освобождаването му не говорел с хората, бил притеснен, а те
го избягвали, защото го мислели за престъпник. Твърди, че на нея не ѝ е
известно откакто съжителстват той да е бил осъждан или да е извършвал
престъпления, включително кражби. Децата и по-конкретно по-голямото също се
чувствали зле. От „хорските клюки“ дъщеря им разбрала, че баща ѝ е в ареста
/понеже майката залъгвала децата по отношение на местопребиваването на баща им/,
поради което плачела, не искала да посещава училище, децата я отбягвали. Като
научил за това на ищеца му призляло, в резултат на което свиждането било
прекратено. Според св.И. до ареста си ищецът работел като строител, печелел по
300-350 лв. и повече на седмица, трудел се без договор при един и същи човек-
св.Б. С. /негов б./, а дори в случаите
когато се разболявал е не работел отново получавал средства.
Свидетелят Б. С. също сочи, че е посещавал б. в ареста и видял, че там той се променил- бил съкрушен, притеснявал се за децата си. Електричеството в дома им било прекъснато. Също твърди, че не му е известно ищецът да е извършвал престъпления и да е бил осъждан, за проблеми с полицията или други висящи наказателни дела. Заявява, че самият той извършва транспортни услуги, макар да не е регистриран като търговец. Работел по устна договорка с възложители. Ищецът се занимавал със строителни дейности в бригадата му, без трудов договор, възлагал му устно работата, плащал му в брой, седмично. Минималното седмично възнаграждение било 300-400 лв. Понякога му давал и по-висок размер.
Видно от приложената справка за съдимост- л.22-23 от делото на БРС, първото осъждане на лишаване от свобода на ищеца за извършено престъпление срещу собствеността- чл.198, ал.1 НК и 195, ал.1 НК, както и за престъпление по чл.129, ал.1 НК е наложено по споразумение, влязло в сила на 30.12.2004г. Второто наказание на ищеца е наложено с присъда от 6.04.2004г., в сила от 24.06.2005г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1 , т.4 и т.5 НК, както и за престъпление по чл.216 НК. При следващото осъждане на ищеца по споразумение от 15.11.2007г. за престъпление по чл.215, ал.1 НК му е е наложена глоба, а за четвъртото престъпление- по чл.216, ал.1 НК му е наложено наказание пробация.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи.
Съгласно задължителната практика на ВКС – т. 11 и раздел
ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по
реда на чл. 290 от ГПК, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС
изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да
е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на
незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да
обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно
съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята
преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия
размер на обезщетението. В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.
на IV гр. отд. на ВКС, възприето и с решение №28 по гр.д.№1639/2017г. на IV гр.отд. на ВКС също така е прието, че като база за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до
голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка
на засегнатите нематериални вреди.
Това са и
обстоятелствата, които са от значение за делото.
С оглед събраните гласни доказателства въззивната инстанция намира, че вследствие проведеното срещу него наказателно производство за срок от около две години и половина, включая задържането му под под стража за период от около 6 месеца, което е било прекратено, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се намират в пряка причинно- следствена връзка с поддържаното, а впоследствие прекратено обвинение, които следва да бъдат репарирани от прокуратурата чрез заплащане на парично обезщетение.
При преценката относно конкретния размер въззивният съд съобрази, че наказателното производство е приключило в разумен срок /съпоставен с фактическата и правна сложност на казуса, тъй като делото е водено срещу множество лица, за тежко пръстъпление/, какъвто е и срокът на задържането на ищеца под стража.
Основателно е оплакването в жалбата, че свидетелските показания не са преценени правилно от районния съд. Действително, от тях не се установяват трайни негативни последици върху психиката на ищеца, които да налагат обезвреда в претендирания размер. При отделната и съвкупна преценка на свидетелските показания се налага извод, че притесненията на ищеца са били свързани най- вече с крайното влошаване на имущественото и битовото положение на неговото семейство, както и от неблагоприятния ефект от ареста му върху емоционалното състояние на жената, с която живее и върху по-голямото му дете, след като е узнало за ареста на баща си. Несъмнено е, че по този начин е бил сериозно засегнат авторитетът му като глава на семейство и родител. След освобождаването му от ареста бил избягван от хората, бил притеснен, не говорел. Това са обаче обичайни и неизбежни последици във случаите, когато едно лице е било обект на наказателна принуда, още повече, че по отношение на ищеца това не е изключение, видно от съдебното му минало. Ето защо неоснователно е оплакването в жалбата, че обремененото съдебно минало на ищеца е ирелевантно при определяне размера на вредите. Макар разпитаните по делото свидетели да отричат това, от справката за съдимост е видно, че ищецът вече е бил осъждан за множество престъпни прояви, представляващи престъпления срещу собствеността и личността, първите от които са извършени в периода след началото на съжителството му със св.И.. Така, при липсата на доказателства в об.ната посока- че преди процесното наказателно производство и ареста му, ищецът е имал утвърден авторитет на честен, почтен и уважаван гражданин, не може да се приеме, че с прекратеното срещу него наказателно производство, този негов авторите е пострадал.
Основателно е обаче оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение, поради което спрямо него е била реална опасността от продължително ефективно лишаване от свобода, което обстоятелство само по себе си предполага по-висок интензитет на негативните психически преживявания /макар свидетелските показания да не съдържат каквито и да било данни в тази насока/.
Като съобрази изложеното, съдът приема, че справедливото обезщетение за всички причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие незаконно образуваното и поддържано против него наказателно производство, както и задържането му под стража, е в размер на 2500 лв., като в този размер следва да бъде уважен и предявения от него иск. За разликата над този размер до претендирания от 17000 лв., искът е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен. Ето защо решението на БРС следва да бъде отменено частично, като на ищеца се присъди допълнително обезщетение от 1000 лв. към вече присъденото от БРС. Основателна е и следва да се уважи и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане, като върху допълнително уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди в тежест на ответника се начисли обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до изплащането на сумата.
Неоснователна е жалбата в частта, касаеща иска за обезщетение за пропуснати ползи- лишаване от доходи в размер на 6900 лв., ведно със законната лихва върху сумата.
Основателно е оплакването в жалбата, че свидетелските показания са ценени превратно от БРС, в резултат на което е формулиран решаващия извод, че няма доказателства единствено задържането под стража е довело до невъзможност ищеца да получи доходи. Напротив, според въззивната инстанция и двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че освен детските надбавки от 80 лв. семейството е разполагало с доходи единствено от работата на ищеца, свързана със строителството, като след ареста му близките му са били в изключително затруднено имуществено състояние.
Въпреки това искът е неоснователен. Показанията на свидетелите са лаконични и общи, не съдържат никаква конкретика за действителните възложители на дейностите в областта на строителството, за които се твърди, че са били изпълнявани от ищеца /б.ът на ищеца е бил само посредник/, поради което не могат да бъдат проверени. Строителството е регламентирана професия, със съответни нормативни изисквания към упражняващите я- възложители и строители, поради което при липсата на каквито и да било други доказателства, извън показанията на свидетелите /които са заинтересовани от изхода на делото предвид родството и отношенията им/, не може да се направи обоснован извод, че ищецът действително е бил трудово ангажиран в областта на строителството и е получавал твърдения седмичен доход от 300-350 лв., от който да е бил лишен вследствие на ареста си. Ето защо искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 6900 лв. е неоснователен /не се установява наличието на законен доход за ищеца, от който да е бил лишен/ и следва да бъде отхвърлен.
В тази му част решението на БРС следва да бъде потвърдено като краен резултат.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответната прокуратура следва да заплати на процесуалният представител на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, предвид уважаването /макар и частично/ на жалбата досежно иска за обезщетение за неимуществени вреди, в минималния размер по Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№496 от 26.03.2018г. по гр.д.№202/2018г.
на Районен съд- гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на М.Д.С. от с.К.
против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение,
впоследствие прекратено, за сумата от
1000 лв. /представляващи разликата между присъденото от БРС обезщетение от
1500 лв. и определеното от БОС обезщетение от 2500 лв./, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2017г. до окончателното
изплащане на главницата като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.С. ЕГН:**********
от с.К., и сумата от 1000 лв. (хиляда
лева) от общо 2500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие повдигнато
обвинение и водено срещу него наказателно производство по ДП №24/2015г. по
описа на ОСлС-Бургас за престъпление по чл.142, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК вр.
чл. 20, ал.2 и ал. 4 от НК, по което бил задържан под стража за периода от 01.03.2015г. до 07.08.2015 год.,
което впоследствие е било прекратено, ведно
със законната лихва, считано от 23.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адв.Радослав Димитров Николов, л.н.***380, адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1040 лв./хиляда и четиридесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.