№ 2
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.04.2021 година по НОХД № 2309/2020 година, СРС,
НО, 94 състав, е признал подсъдимия ХР. С. Д. за виновен в това, че на
30.11.2017 година, в 17.20 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред ** СУ
„****“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - пари в брой, а именно сумата от 2,00 /два/ лева, от
владението на Н.Д.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване - заплашил Б., като насочил срещу него джобно
ножче и казал, че ще си вземе парите сам, като опитът останал недовършен
поради независещи от дееца причини - Б. отказал да даде паричната сума и
потърсил съдействие от охраната на училището - престъпление по чл.198, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, б.”б” вр. чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложил наказание „пробация” при следните
пробационни мерки:
1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
1
шест месеца.
3.
Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3
от НПК да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 537,60 /петстотин тридесет и седем лева и
шейсет стотинки/ лева, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 220
/двеста и двадесет/ лева, представляваща направените в съдебната фаза
разноски.
Определено е и едно общо най-тежко наказание и измежду тези,
наложени по НОХД № 2309/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и по
НОХД № 20080/2019 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, а именно наказание
„пробация“ при следните пробационни мерки:
1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
шест месеца.
3.
С присъдата си СРС е присъединил на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 2
от НК към така определеното общо най-тежко наказание наказанието
„обществено порицание”, наложено на подсъдимия по НОХД № 20080/2019 г.
по описа на СРС, НО, 94 състав.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на подсъдимия – адв. П.Д., с която се иска отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяването на нов, с който
подсъдимият да бъде оправдан. Сочи се, че извършеното от подсъдимия
деяние е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, че същото е
останало недовършено вследствие на самоволен отказ от страна на
подсъдимия, както и че с деянието не е осъществен елемента заплаха от
състава на престъплението „грабеж”, тъй като подсъдимият е прибрал ножа и
е казал, че се шегува. Твърди се още, че подсъдимият е действал при
лекомислие, без да осъзнава какво извършва и без користни цели, а също и че
деянието не е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото
подсъдимият не е осъзнавал характера на своите действия и не е целял да
заплаши или да отнеме противозаконно движимите вещи на св. Б..
Въззивният съд по реда на чл. 3** от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
2
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия се позовава на съображенията, изложени в жалбата и моли съда
да отмени присъдата на СРС.
Представителят на СГП оспорва жалбата. Счита, че обвинението е
безспорно доказано от събрания по делото доказателствен материал, а
наложеното наказание е справедливо и съобразено със законовите
разпоредби. Намира за правилно и извършеното групиране от страна на
първоинстанционния съд, както и присъединяването на наказанието
„обществено порицание”. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият в последната си дума заявява, че е извършил деянието на
шега, без да осъзнава, че ще има такива сериозни последствия. Изразява
съжаление за стореното.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна,
поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена,
като съображенията за това са следните:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се извежда от събраната
по делото доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ събраните доказателства, въззивният съд
не намира основания за промяна на фактическите констатации, които
първоинстанционният съд обосновано е приел и са следните:
Подсъдимият ХР. С. Д. е роден на **** година в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан към датата на деянието, с негативни
характеристични данни, начално образование, ученик в ** СОУ, живущ в
гр.Банкя, ул. „****, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е неосъждан към датата на инкриминираното деяние,
но към настоящия момент спрямо него има влязъл в сила съдебен акт, с който
3
е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Това осъждане не се отразява на
съдебния статус на лицето, но неминуемо следва да се вземе впредвид при
извода за характеристичните данни за лицето. Отделно от това е установено,
че подс. Д. се води на отчет в ДПС при 09 РУ - СДВР за извършени от него
две противоправни деяния по чл.194 ал.1 НК и чл.131 ал.1 НК, вследствие на
което са му наложени две възпитателни мерки по чл. 13 ал. 1 т. 1 и т. 3
ЗБППМН.
Свидетелят Н.Д.Б. е роден на 04.05.2004 година и към месец ноември
2017 година бил ученик в седми клас в ** СОУ "****" в ж.к. "Люлин"
гр.София. В същото училище учел и свидетелят Б.Ч., като двамата със
свидетеля Н. Б. се познавали и били приятели. Свидетелят Б.Я. учел в 72-ро
СОУ "Христо Б." отново в ж.к. "Люлин" гр.София. Свидетелите Б.Я. и Б.Ч.
познавали подсъдимия Х.Д.. Подсъдимият Д. към 2017 година не учел в **
СОУ "****", но се случвало често да посещава двора на училището заедно с
други момчета.
На 30.11.2017 година свидетелят Н. Б. бил втора смяна в училище и
учебните му занятия приключили около 17.00 часа. След последния час
свидетелят Б. не си тръгнал веднага, а заедно със свидетеля Б.Ч. излезли в
училищния двор. По това време при тях дошли подсъдимият Х.Д. и
свидетелят Б.Я.. Подсъдимият Д. започнал да иска от свидетелите Б. и Ч.
сумата от 0, 50 лева във връзка с бас между него и свидетеля Ч.. Тъй като
подсъдимият бил настоятелен, свидетелят Н. Б. му дал исканата сума. Когато
свидетелят Б. извадил портмонето си, за да даде на Д. петдесетте стотинки,
подсъдимият видял, че в портмонето си свидетелят Б. има банкнота от 2, 00
лева. Тогава подсъдимият Д. извадил от джоба на панталоните си джобно
ножче, разгънал го, насочил го срещу корема на свидетеля Б., като в този
момент двамата се намирали на около метър разстояние един от друг и
поискал от свидетеля Б. да му даде сумата от 2, 00 лева, като му казал, че в
противен случай, ще си я вземе сам. Свидетелят Б. отказал да му даде
исканата сума. Тогава подсъдимият Д. казал на свидетеля Б., че се е
пошегувал и прибрал ножа. Малко след това подсъдимият Д. повторно
4
извадил ножа, насочил го отново срещу свидетеля Б. и пак поискал от него да
му даде парите, като му казал, че този път не се шегува и че може да набие и
него, и свидетеля Б.Ч.. Свидетелят Б. отново отказал да даде парите на
подсъдимия Д. и се насочил към помещението, където се намирал
охранителят в училището. Подсъдимият Д. се опитал да попречи на свидетеля
Б. да отиде при охраната, но свидетелят Б.Ч. задържал подсъдимия.
Свидетелят Б. отишъл при портиера на училището, като по това време на
смяна бил свидетелят К.К., влязъл в помещението притеснен и разплакан и се
оплакал на св. К., че две момчета му искат парите и го заплашват. Свидетелят
К. отишъл при момчетата и казал на подсъдимия и на свидетеля Б.Я., които не
били ученици в ** СОУ "****", да напуснат двора на училището, което те
направили. Тъй като свидетелят Н. Б. бил притеснен, друг родител, който
чакал да вземе детето си, го изпратил до дома му след случката.
Съгласно заключението на назначената по отношение на подсъдимия
Д. КСППЕ, макар да е бил непълнолетен към датата на деянието, той е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
като при извършване на деянието подсъдимият не е действал импулсивно,
поради лекомислие или увлечение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - обясненията на подсъдимия Х.Д., показанията на свидетеля Н. Б.,
К.К. /вкл. и частично приобщени от досъдебното производство на основание
чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, Б.Я., Б.Ч. /вкл. и приобщени в цялост от
досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/,
писмени - справка за съдимост, справка - характеристика за подсъдимия X.
Д. /л. 35 ДП/, и способи за доказване - заключенията на СППЕ /л. 45 - 53 ДП,
л. 55 - 63 ДП/.
Проверяваният съд е установил гореописаната фактическа обстановка
след правилен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност, изложен подробно в мотивите на присъда, който настоящата
съдебна инстанция възприема изцяло.
Описаната фактическа обстановка се извежда основно от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., Ч.,
Я. и К., като първите трима се явяват очевидци на извършеното деяние, а
5
депозираните от свидетеля К. показания представляват доказателствени
средства, съдържащи доказателства за датата, часа и мястото на извършеното
деяние, както и за поведението на пострадалото лице непосредствено след
него.
СРС правилно е констатирал, че в хода на досъдебното производство
са допуснати нарушения на процесуалния закон, които водят до опорочаване
на депозираните в тази фаза на наказателния процес показания от свидетелите
Б. и Я.. При проверка на протоколите от разпитите на свидетелите Б. и Я.,
проведени пред орган на досъдебното производство, въззивният състав
установи, че двамата действително са били малолетни по време на тези
разпити, което обуславя прилагането на императивната разпоредба на чл. 140,
ал. 1 от НПК, съгласно която при разпит на малолетен свидетел
задължително следва да присъства психолог или педагог, а на преценката на
разследващия орган е оставено решението дали е необходимо и присъствието
на родител. Видно от протоколите за разпит на тези свидетелите, разпитът им
е бил извършен в присъствието на родител, но не и на педагог или психолог,
поради което депозираните от тях показания не следва да се ценят като годно
доказателствено средство.
Правилна е преценката на СРС да се довери на показанията на св. Н.
Б., депозирани в хода на съдебното следствие, за когото е логично, бивайки
пострадал от инкриминираното деяние, същото да е оставило ярък отпечатък
в паметта му и свидетелят да е съхранил ясен спомен за обстоятелствата
около него. Свидетелят подробно разказва за частта от денонощието, когато
са се случили процесните събития, за мястото на извършване на деянието, за
първоначално поисканата от подс. Д. сума, за поисканата след това по-голяма
сума и насочения срещу него нож, а също и че след това, когато се е опитал
да отиде при охраната на училището, подсъдимият се е опитал да го спре, но
свидетелят Ч. му е попречил. Изложеното от него кореспондира с показанията
на останалите свидетели, а освен това е логично и последователно, с оглед на
което настоящата съдебна инстанция се солидализира с преценката на СРС да
кредитира показанията, дадени от този свидетел.
Свидетелят Ч. е разпитван пред първоинстанционния съд и в хода на
досъдебното производство, като поради отчетено противоречие в показанията
на свидетеля, депозирани в различните фази на процеса,
първоинстанционният съдебен състав е прочел и приобщил в цялост
показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното
производство и се е доверил именно на тях при постановяване на присъдата
си, тъй като същите са логични и подкрепени от другите доказателства по
делото Настоящият съдебен състав намира и това решение на
първоинстанционния такъв за правилно, доколкото изложеното от св. Ч. пред
6
СРС противоречи не само с дадените на по-ранен етап от него показания, но и
с изложеното от пострадалия Б., който твърди, че св. Ч. е бил заедно с него
при появата на подсъдимия и е присъствал на протеклите след това събития,
както и с разказа на св. К., който категорично посочва, че веднага след като
пострадалият е влязъл при него се е появил и св. Ч., който го е уведомил, че
отвън има момчета, които искат да набият постр. Б.. От друга страна
показанията на св. Ч., депозирани първоначално пред орган на досъдебното
производство, са последователни логични и обстойни, в тях не са налице
противоречия, които да разколебават доверието на съда в тях, като
същевременно отразяват факти, кореспондиращи с описаното от останалите
свидетели по делото, поради което и доколкото при разпита на този свидетел
в хода на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения,
настоящата съдебна инстанция кредитира именно тези негови показания.
На следващо място следва да бъдат разгледани показанията на св. Я.,
депозирани пред СРС. Свидетелят заявява, че не познава постр. Б., но познава
подс. Д., както и че няма ясен спомен от процесните събития, но е
категоричен относно обстоятелството, че става дума за случай, при които
подсъдимият е извадил нож на непознато за него момче и го е насочил към
него. Изложеното от него в този аспект намира подкрепа в показанията на св.
Б. и св. Ч., които също са единодушни относно изваждането на нож от страна
на подсъдимия, разгъването му и насочването му към пострадалия, поради
което настоящата съдебна инстанция се доверява на показанията на св. Я. в
тази им част.
Първоинстанционният съд се е доверил и на показанията на свидетеля
К.К., който не е бил очевидец на инкриминираното деяние, но е възприел
пряко и непосредствено поведението и емоционалното състояние на св. Б.
непосредствено след него, както и присъствието на подсъдимия на мястото на
инцидента. Свидетелят изнася данни относно появата на св. Б., повода за нея
и думите на св. Б., последвалата поява на още две момчета, между които и св.
Ч., както и за действията си след оплакването на момчетата. В мотивите си
СРС е посочил, че изложеното от св. К. изцяло кореспондира с разказите на
св. Б., Я. и Ч., като настоящата съдебна инстанция, извършвайки
самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства, достигна до
същия извод, поради което и се довери на показанията на св. К. в цялост.
Правилна е и преценката на СРС относно депозираните от подсъдимия
Д. обяснения. Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки двойствения им
7
характер на доказателствено средство и средство за защита, намира, че в
настоящия случай те не представляват годно доказателствено средство в
тяхната цялост, тъй като част от тях се намират в открито противоречие с
изложенията на свидетелите Б., Я. и Ч., които не само че твърдят, че
подсъдимият е извадил нож и го е насочил към св. Б., но и са категорични, че
това действие е било съпроводено с настояване към последния да му даде
пари. По тези съображения въззивният състав не дава доверие на обясненията
на подсъдимия в тази им част и не ги взема предвид при изграждането на
фактическата обстановка по делото.
Въззивният съд се присъедини и към преценката на СРС да кредитира
писмените доказателства по делото – справка за съдимост и справка-
характеристика за подсъдимия Д., тъй като от тях се извежда информация
досежно съдебното минало на подсъдимия и характеристинчите му данни,
както и с преценката му да кредитира заключенията на изготвените в
досъдебната фаза КСППЕ по отношение на пострадалия Б. и подсъдимия Д.,
доколкото същите са обективни, аргументирани, отговарят на поставените
въпроси и са изготвени от експерти в сферата на тяхната специализация.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА:
Що се отнася до възраженията, наведени във въззивната жалба от адв.
Д., въззивният състав намира същите за неоснователни, като съображенията
за това са следните:
На първо място в жалбата се твърди, че деянието, извършено от
подсъдимия, е малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК,
поради което и не представлява престъпление. Действително предметът на
престъплението е с изключително ниска стойност – сумата от 2 лева, като
фактическата власт на пострадалия върху сумата не е прекъсната, тъй като
престъплението е останало недовършено. Но в същото време следва да се има
предвид, че грабежът е съставно престъпление, като в изпълнителното деяние
на същото са включени два функционално свързани акта, всеки от които
осъществява самостоятелно състав на отделно престъпление от НК – принуда
и кражба. Ето защо при оценката на обществената опасност на конкретното
престъпление следва да се вземе предвид както стойността на предмета на
кражбата, характера и естеството на осъществената принуда и нейния
интензитет, така също и всички останали обстоятелства, които имат значение.
8
В настоящия случай става дума за действия с висока степен на
обществена опасност, тъй като при заплахата е използвано хладно оръжие,
годно да нанесе сериозни травми на човек, острието е било насочено към
тялото на пострадалия, действията са извършени в тъмната част на
денонощието и без присъствието на възрастни, а потърпевшият е малолетно
дете. От значение е и обстоятелството, че изваждането на ножа е било
съпътствано със словесна заплаха, а също така и че ножът е изваден повторно,
след като веднъж вече е бил прибран. Не без стойност е и самото психично и
емоционално състояние на пострадалото дете, което е било изключително
разстроено и уплашено, поради и което е потърсило помощ при охранителя
на училището.
В тази връзка ниската стойност на предмета на престъплението
правилно е било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието, но не и като обстоятелство от такова
естество, че да характеризира случая като малозначителен.
От значение в случая е и самата личност на дееца, който очевидно е
лице със завишена степен на обществена опасност, доколкото, въпреки
крехката си възраст, не еднократно е бил автор на противоправни и
противообществени прояви, които го характеризират като лице, склонно да
върши престъпления. Това от своя страна налага упражняването на по-строга
форма на държавна принуда спрямо него, за да може престъпната му
активност да бъде прекъсната в зародиш.
Предвид изложеното въззивният съд не може да се съгласи със
становището на адв. Д., че деянието, извършено от подзащитния ,
осъществява признаците на малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК, доколкото макар и предметът на престъплението действително да е с
изключително ниска стойност, начинът, по който е извършено
престъплението, упражнената принуда, личността на пострадалия и всички
останали предпоставки обуславят висока степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние.
Следващото възражение на защитата се отнася до недовършеността на
извършеното деяние, като се твърди, че това се дължи на самоволен отказ от
страна на подсъдимия по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК. Настоящият съдебен
състав не намира, че това твърдение е вярно. Самоволен отказ от опит е
налице, когато деецът по собствено усмотрение, без влиянието на външни
фактори, е преосмислил дали да извърши престъплението и е взел
самостоятелно решение да не го довършва. Няма самоволен отказ от опит,
когато са се появили обективни пречки за довършване на престъплението или
когато деецът е приел, че последното е невъзможно, както и когато промяната
9
в намерението му се дължи на конкретни външни въздействия като например
страх от разкриване или намеса на трети лица.
В настоящия случай, видно от показанията на свид. Ч., които съдът
кредитира в цялост по изложените по-горе съображения, подсъдимият, малко
след като е прибрал ножа и е казал, че се шегува, отново го е извадил и го е
насочил срещу свидетеля Б., придружавайки действието си със заплашителни
думи, казвайки че не се шегува и настоявайки отново св. Б. да му даде парите,
твърдейки, че може да набие и него и св. Ч.. Следва да се отбележи, че в
изложеното от св. Ч. и св. Б. досежно повторното изваждане на ножа е налице
противоречие, като св. Б., разпитан пред съда, макар и да сочи, че подс. Д.
многократно му е искал парите, разказва за еднократно изваждане и
насочване на ножа от страна на подсъдимия. Св. Б. не отрича повторното
изваждане на ножа, но и не пази спомен за него. Тук въззивният съд избра да
се довери на показанията на св. Ч., дадени пред орган на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
тъй като тези показания са депозирани в значително по-близък до
инкриминираното деяние момент – около три месеца след процесната дата, с
оглед на което съдът счита, че към този момент свидетелят е съхранил по-
ясен спомен за конкретните детайли, докато от друга страна разпитът на св. Б.
пред първата съдебна инстанция е проведен около три години след
протеклите събития.
Във връзка с това съдът прие за установено, че подсъдимият, след като е
прибрал ножа и е казал, че се шегува, повторно го е извадил, насочил го
отново срещу свидетеля Б. и пак поискал от него да му даде парите, казвайки
му, че този път не се шегува и че може да набие и него, и свидетеля Б.Ч..
Същевременно св. Б. и Ч. са единодушни относно обстоятелството, че когато
св. Б. е тръгнал към охраната на училището, подсъдимият се е опитал да го
спре, но св. Ч. му е попречил.
Предвид изложеното е изключено в случая недовършеността на
престъплението да се дължи на самоволен отказ от опит. На първо място
подсъдимият с поведението си е демонстрирал целеустременост, като е
заплашил св. Б. с изваден нож двукратно, съпътствайки действията си с
вербални заплахи и многократно настояване да му бъдат предадени парите.
Още повече, при опита на св. Б. да се оттегли от ситуацията, подсъдимият е
искал да го спре, като не успял само поради намесата на трето лице - св. Ч.. В
случая причината деянието да остане недовършено не е оформило се в
съзнанието на подсъдимия решение да не довършва започнатото
престъпление, а действията на трети лица – отказа на пострадалия Б. да даде
на подсъдимия исканата сумата, както и намесата на св. Ч., позволила на св.
Б. да се оттегли от създалата се ситуация и да потърси помощ от охраната на
училището. Дори и да се приеме твърдението на защитата, че подсъдимият е
извадил само веднъж ножа, безспорно установения опит на подсъдимия да
10
спре св. Б., както и оставането му в училищния двор след това, означават, че
подсъдимият не се е отказал доброволно от започнатото деяние. Въз основа
на тези съображения съдът не намира за основателно твърдението на
защитата, че подсъдимият по собствени подбуди и без външно въздействие се
е отказал да довърши престъплението, като приема, че престъплението е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Неоснователно се явява и възражението на защитата, че деецът не е
осъществил принуда като част от изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като сам е прибрал ножа и е казал, че се шегува.
Както бе споменато по-горе, грабежът представлява съставно престъпление,
изпълнителното деяние на което съдържа два акта – принуда и отнемане на
фактическата власт върху чужда движима вещ, намиращи се във
функционална връзка помежду си, като тази връзка се изразява в това, че
принудата се извършва с цел да улесни другото деяние. В настоящия случай
се установи безспорно, че подсъдимият е заплашил с хладно оръжие св. Б.,
настоявайки последния да му предаде сумата от два лева, която е видял в
портмонето му, след което е прибрал ножа и е казал, че се шегува, но скоро
след това отново е извадил и насочил острието на ножа към пострадалия,
искайки от него да му предаде сумата и заплашвайки го словесно. Тези
действия по никакъв начин не сочат твърдяната от защитата шега, тъй като са
от такова естество, че са годни да възбудят в пострадалия основателен страх
от осъществяване на заканата – касае се за малолетно лице, в тъмната част на
денонощието и в отсъствието на възрастни, като към тялото му двукратно е
било насочено острието на нож и към него са отправени словесни заплахи и
настоявания за предаване на сумата, а видно от тези настоявания заплахите са
били пряко свързани с желанието на подсъдимия да отнеме от владението на
пострадалия сумата от два лева. По тези съображения съдът намира за
неоснователно и твърдението на защитата, че подсъдимият е действал
лекомислено, без пряк умисъл и без користни цели, като не е целял да
заплаши или да отнеме от владението на Н. Б. движими вещи. Видно от
изложеното, а и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият е демонстрирал
трайно и целенасочено поведение, проявил е желанието си да получи пари от
пострадалия и многократно го е заплашвал с думи и действия с цел да получи
желаното, като дори се е опитал да възпре св. Б., когато последният е искал да
се отдалечи от мястото и да потърси помощ.
Относно аргументът, че в случая става дума за спор между
непълнолетни лица, съдът констатира, че съгласно заключението на съдебно
психиатричната и психологична експертиза, подсъдимият Д., макар да е бил
непълнолетен към датата на деянието, е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, като при извършване на
деянието подсъдимият не е действал импулсивно и не е проявил
недооценъчност. Експертизата е обективна, подробно аргументирана и
11
изготвена от компетентни лица, поради което съдът я кредитира в цялост. Във
въззивната жалба се твърди, че в експертизата е сгрешена възрастта на
подсъдимия, който към момента на извършване е бил по-млад. В тази връзка
съдът отбелязва, че в експертизата коректно е посочена датата на раждане на
подсъдимия – **** година, като констатацията, че същият е на 17 години се
намира в частта „съдебно психиатрично обсъждане“ и се касае за момента, в
който е извършено освидетелстването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, която намира своята
доказателствена обезпеченост в материалите по делото, правилно районният
съд е достигнал до извод, че деянието, извършено от подсъдимия Д. съдържа
обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.198 ал. 1
вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 18 ал. 1 НК.
Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил
прецизен правен анализ за наличието на всички съставомерни признаци от
обективната и субективната страна на състава по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1
т. 3 вр. чл. 18 ал. 1 НК, като този анализ изцяло се споделя от настоящия
съдебен състав, поради което и не се налага неговото преповтаряне или
допълване.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Въззивният съд изразява съгласие с направената от първостепенният
съд индивидуализация на наказанието. СРС правилно е преценил, че след
като подсъдимият е бил непълнолетен към датата на деянието, то след
редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, наказанието следва да се
индивидуализира в пределите до три години „лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като коректно е съобразил, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – младата
възраст на подсъдимия, необремененото му съдебно минало към датата на
деянието, недовършеността на извършеното престъпление и изключително
ниската стойност на предмета му, при наличието които налагането на
наказание „лишаване от свобода“ дори и в минималния законов размер би се
явило несъразмерно тежко и би представлявало ненужна наказателна
репресия, несъответстваща на целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от
НК. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че правилно
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия на основание чл. 198, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 ,б „б“, вр. чл.42а,
12
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК наказание „пробация” при следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два
пъти седмично за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че деянието по
настоящото наказателно производство и това по НОХД № 20080/2019г. по
описа на СРС, НО, 94 състав са извършени в условията на реална съвкупност,
поради което е стигнал до коректен правен извод, че на подсъдимия следва да
бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 20080/2019г. по опис на СРС, НО, 94 състав, и по НОХД №
2309/2020г. по описа на същия състав и съд, като е наложил наказанието,
наложено му по НОХД № 2309/2020г. по описа на СРС, НО, 94 състав, а
именно „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от
шест месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК, като към
определеното най-тежко наказание на подсъдимия е присъединено и
наложеното му по НОХД № 20080/2019г. по описа на СРС, НО, 94 състав,
наказание, а именно „обществено порицание“.
Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 537,60 /петстотин тридесет и
седем лева и шейсет стотинки/ лева, както и да заплати по сметка на СРС
сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща направените в
съдебната фаза разноски.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл.
338 от НПК ‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.04.2021 година, постановена по
НОХД № 2309/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14