Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4120 29.10.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4314 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си ю. А., е предявил против „Терариум БГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Доктор Владо” № 27 иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1384/2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и предоставени мрежови услуги, доставени в обект на потребление, находящ се в гр. П.*** както следва: 401.18 лв. (четиристотин и един лева и осемнадесет ст.) главница, - стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. ***, м., за периода от 17.03.2016-14.12.2017 г., сумата от 58.30 лв. (петдесет и осем лева и тридесет ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.05.2016-24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че в
качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за
енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, одобрени с решение на КЕВР № ОУ – 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
ОУ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на ищцовото дружеството.
Ищецът твърди, че според разпоредбата
на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител използвали
разпределителните мрежи, които са присъединени обектите. Обектът на Лазур-
Свети Влас ЕООД били присъединен към електроразпределителната мрежа на
Електроразпределение Юг ЕАД. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Правилата за търговия с
ел. енергия, одобрени с Решение от КЕВР на 23.07.2013 г., потребителите,
присъединени към ел. мрежата, следвало да заплащат и всички мрежови услуги,
каквато представлявала и цената на достъп, като в този смисъл бил и чл. 42 от
ОУ на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрен от КЕВР с Решение №
ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 29, ал.
1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР на
23.07.2013 г., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху
използваната ел. енергия и доставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член
заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и
други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащат от всички потребители,
чиито обекти са присъдените към мрежата на съответния оператор, като в
правилата нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните
съоръжения – собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето
лице. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния
период, като ответникът имал качеството на небитов клиент съгласно определение
в § 1, т. ЗЗа от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за
обекта енергия е била за небитови нужди.
Ищецът твърди, че цените в
енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определяли и заплащали
на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което
изключвало свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение
относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя услугите. Предвид тези законоустановени положения е ясно, че цените
на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждават от КЕВР на
основание предоставяните от мрежовите
оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като
решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия
– чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ на
ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от ОУ на оператора на
разпределителната мрежа двете дружества са се задължили съответно да снабдяват
с ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги на обекта на ответника с ИТН ***,
находящ се в гр. ул. ***.
Ответникът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество и чл. 8, т. 2 от ОУ на оператора на
мрежата, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в срок и
начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на крайния
снабдител, като съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ищецът твърди, че в изпълнение на
задълженията си по ОУ за периода 17. 03.2016 г. -14,12,2017 г. ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на ответника,
който бил наемател на същия. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница, ответникът дължал и законна лихва в размер на 58,30 лева за периода
26.05.2016 г. – 24.01.2019 г.
За горепосочените вземания, ищецът е
подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод което била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1384/2019 г. по описа на ПРС, но в законоустановения
срок длъжникът подал възражение срещу нея, поради което възникнал правен
интерес заявителят да предяви настоящият иск, като се моли да бъде признато за
установено сумите, присъдени по заповедното производство. Претендират се и
разноските по настоящото дело, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ответникът е бил
наемател на процесния обект.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII – ти гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1384/ 2019 г. на ПдРС се установява, че в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми за консумирана електрическа енергия, както следва: 401.18 лв.- главница, - стойност на електрическа енергия, доставена в обект
на потребление, находящ се в гр. П. ул. Д.В.” № *, м., за периода от
17.03.2016-14.12.2017 г., сумата от 58.30
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
26.05.2016-24.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. окончателното ѝ
изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 75 лв. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на
чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът чрез законния си представител е депозирал
възражение срещу вземането по заповедта. В законоустановения срок ищцовото
дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми – главница и
обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.
Между страните по делото не се спори, а
и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е бил
наемател на процесния обект, по силата на писмен договор за наем от 27.08.2015
г., сключен с наемодателя С.
Д. Р. С декларация от 27.08.2015 г. наемодателят – съсобственик на имота, е
дал съгласието си ползвателят – ответник в настоящото производство, до придобие
качеството клиент на електрическа енергия. Ответното дружество е подало на
27.08.2015 г. и заявление – декларация за започване на продажба на електрическа
енергия, както и декларация за достъп до мрежата с постоянно захранване.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която в.л. е дало заключение, че през
процесния период до обекта на Терариум БГ ЕООД на ул. *** в гр. П. са
предоставяни мрежови услуги и има доставяна ел. енергия. Предоставяната мощност на обекта като
количество не съвпада с фактурираната такава и е по-малка. Поставеният
електромер на обекта е преминал през изискуемите метролигични проверки съгласно
Закона за измерванията.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на дължимата дена за
консумирана ел. енергия и достъп до мрежата, съгласно решенията на КЕВР за
всеки отделен ценови период е изчислена правилно, а лихвата за забава за
периода от 26,05,2016 г. до 24,01,2019 г. е 92,32 лева.
Като писмени доказателства за приети фактури.
С влязло в законна сила
решение, постановено по гр.д . № 2352/2017 г. по описа на ПдРС е признато за
установено, на основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в
отношенията между “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
и ответника „Терариум БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” № ***, че ответникът „Терариум БГ“
ЕООД, ЕИК *********, дължи на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД – гр.
Пловдив, сумата от 504,90лв., представляваща стойността на
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени по партида на длъжника с клиентски номер **********, в
обект на потребление, находящ се в гр.П., ул.“***“ № ***, за
периода 17.03.2016 г.- 15.08.2016 г., както и сумата
от 14,67лв. , представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 26.05.2016 г.
до 06.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г., до пълното
й изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9849/ 09.12.2016 г., постановена по ч.гр.д. № 16842/ 2016 г. по описа на
ПРС, ХV гр.с.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Обществените отношения,
свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос,
разпределение на ел. енергия и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1
ЗЕ/, според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са:
обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа
енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа;
оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група. Легалната
дефиниция на понятието „краен клиент” е дадена в § 1, т. 27г ДР на ЗЕ и това е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. Съгласно Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г.,
приложими също в отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
неговите клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се
разбира както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на
„потребител на електрическа енергия”, като според вида потребление
потребителите се разделят на две групи : потребители на електрическа енергия за
битови нужди - физически лица, собственици или ползватели на имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, които ползват
електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа енергия
за стопански нужди – физически или юридически лица, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
съгласно действащото законодателство. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение
на енергийните предприятия, каквото е и ищцовото
дружество по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността си в
интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на
ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването,
включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в
енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната
енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията,
опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите,
като срещу задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки клиент,
присъединен към електроразпределителната мрежа, с ел.
енергия стои задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в
обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени
в ОУ /чл. 11, т. 2 ОУ/.
В разглеждания казус ответникът е
небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ, къде е дадено легално
определение на това понятие, а именно клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Няма спор,
че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС
ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ
на ЕВН ЕС при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Отношенията във връзка със заплащането
на цена за достъп до мрежата са се уреждат от Правилата за търговия с
електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г. /Правилата/, обн. в ДВ, бр.
66 от
26.07.2013 г.
Според
нормата на чл. 29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените
от КЕВР цени.
Видно от приетите по законовата
делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила от 2013 г., мрежовите услуги
се заплащат освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и
върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че се
дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално
доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена
само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от Правилата /2013 г./
предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които
могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност
– използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност. В
разглеждания казус е налице първата
предпоставка.
В заключението на СТЕ изрично се
отбелязва, че за процесния период до обекта на ответника са била предоставяни
мрежови услуги и има доставяна ел. енергия. Заключението му не е оспорено, няма
основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно
и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от в. л. по ССчЕ, което изчислява размера на дължимата
сума за ел. енергия и достъп до мрежата. Това заключение също не е оспорено и
то следва да се кредитира като обективно изготвено.
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно
възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече
е била издадена заповед за изпълнение.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- заплатена държавна такса в
размер на 75 лева, 280 лева – депозити за експертизи и ю.ско възнаграждение в
размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Следва да бъдат присъдени
и направените по ч. гр. дело № 1384/19 г. по описа на ПдРС разноски- 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. – ю.ско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1399/12.02.2019 г., издадена по частно гр. дело № 1384/ 2019 г. на ПдРС, „Терариум БГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Доктор Владо” № 27, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 401.18 лв. (четиристотин и един лева и осемнадесет ст.) -главница, представляваща стойност за електрическа енергия и предоставени мрежови услуги, доставени в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. *** № ***, ИТН ***, за периода от 17.03.2016-14.12.2017 г., сумата от 58.30 лв. (петдесет и осем лева и тридесет ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.05.2016-24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Терариум БГ” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Доктор
Владо” № 27, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на 455 лева, както и
направените по частно гр. дело № 1384/ 2019 г. на ПдРС, разноски в размер
на 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ