№ 3275
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513834 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20148196 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 38124 по описа за 2019
г. на СРС, Второ ГО, 52-ри състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявени от „Т.С.“ ЕАД, искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че К. Г. С., дължи на „Т.С.“ ЕАД , сумата общо
236.20 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия и
дялово разпределение на топлоснабден имот – апартамент №100, находящ се
в гр.София, район „Люлин.“, ж.к. „Люлин“, бл.****, с абонаментен №183696
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на заявлението по чл.410 ГПК-22.11.2017г. до
окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата общо
49.56 лева, представляваща лихва за забава, върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от за периода от 16.09.2015 г. до
15.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл.100, ал.2 от ЗС за разликата над
1
уважения размер до пълния предявен размер от общо 428.70 лева за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от общо
91.87 лева и за периода от 16.09.2015г. до 15.11.2017г.
Постъпила е въззивна жалба от К. Г. С., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която е уважен предявеният
срещу ответника, въззивник, иск по чл.422, ал.1 ГПК.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява основателност на претенцията на ищеца. Въззивникът не бил
потребител на топлинна енергия /ТЕ/, тъй като нито бил собственик, нито
вещен ползвател на процесния имот. В подкрепа на тезата си бил представил
влязло в сила съдебно решение. Сочи, че обжалваното решение е постановено
при допуснати нарушения във връзка със събирането и обсъждането на
доказателствата. СРС не бил присъединил по гр.д.№ 38124 по описа за 2019 г.
гр.д.№ 36553 по описа за 2013 г. и ч.гр.д.№ 283 по описа за 2016 г. като по
тези искания въззивната инстанция се е произнесла с нарочно определение №
4438 от 23.11.2021 г.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
постанови друго с което да отхвърли така предявеният иск изцяло.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира
отговор по въззивната жалба. В течение на производството излага становище
за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„,Н.”АД не взема становище по въззивната
жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 02. 08. 2021 г.,
а въззивната жалба е подадена на 12. 08. 2021 г., следователно е в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
2
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, решението
като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 01. 12.2017 г. по ч.гр.д.№ 82314 по описа за 2017 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е прието по
реда на чл.423 ГПК с определение от 05.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 2163 по описа
за 2019 г. на СГС, че не е била редовно връчена на длъжника.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 06.06.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 03. 07. 2019 г., т.е. в срока по
чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
ответникът е наследник по закон на С.К.И., която го била придобила от своя
наследодател К.И.К.. Относно представеното от ответника съдебно решение
от 01.12.2014 г. по гр.д.№ 36553 по описа за 2013 г. на СРС, 119-ти състав,
където било прието, че С.К.И. –наследодател на ответника по настоящето
дело- К. Г. С., не е собственик или ползувател на процесния имот, СРС е
приел, че мотивите на решението не се ползват със СПН. Затова е достигнал
до извода, че ответника е потребител на топлинна енергия и е страна в
облигационното отношение с ищцовото дружество. Приел е, че стойността
на потребената ТЕ за исковия период – 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
възлиза на 236, 20 лв. като е посочил, че от ответника не е подадено
възражение за погасяване по давност на вземанията и затова не е бил
споделен, размерът определен от вещото лице. Лихвата за забава е
3
определена в размер на 49,56 лв., изчислена на база, възприетата от съда
главница. За разликата до пълния предявен размер, съответно до сумата от
428,70 лв. – главница и 91,87 лв.-лихва за забава, претенциите на ищеца като
неоснователни са били отхвърлени.
Де факто, единственият довод, който подлежи на разглеждане в
настоящето производство, е дали от данните по делото се установява
наличие на облигационно отношение между страните по спора.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Действително, по силата на нот.акт № 98 от 08.07.1995 г. К.И.К. е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот с аб.№ 183696.
К.И.К. е починал и същият е наследен от дъщеря си С.К.И.. Последната е
починала на 06.06.2015 г. и е оставила за наследник по закон –К. Г. С.
/удостоверение за наследници, л.59 по делото пред СРС/.
Действително, с решение от 01.12.2014 г., обективирано в съдебния
протокол от същата дата, постановено по гр.д.№ 36553 по описа за 2013 г. на
СРС, ГО, 119-ти състав /л.57/ е отхвърлен, предявеният осъдителен иск на
„Т.С.“ ЕАД, с правно основание чл.149 ЗЕ, срещу С.К.И., за осъждането й да
заплати стойността на потребената ТЕ за периода от м.01.2010 г. до м.04.2012
г. относно топлоснабденият имот, предмет и на настоящата искова претенция,
отхвърлена е и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД. Със същото решение е осъдена
Л.К.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, по иска по чл.149 ЗЕ, сумата в размер на
2810, 62 лв.- главница, представляваща стойността на потребената ТЕ за
периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г. относно топлоснабденият имот,
предмет и на настоящата искова претенция, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД лихва
за забавеното издължаване на главницата в размер на 410,98 лв., изтекла за
периода от 03.03.2010 г. – 01.04.2013 г.
Решението е постановено по реда на чл.237 ГПК при признание на така
предявените искове от страна на ответницата Б., която се е позовала като
собственик на процесния имот на завещание от 25.09.2000 г. в нейна полза.
Видно от отбелязването върху това съдебно решение, същото е влязло в
сила на 01.12.2014 г.
Кога е налице СПН:
Пределите на СПН са обективни и субективни. Първите визират
4
предмета, за който се отнася СПН. Този предмет е спорното материално
право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е
потвърдил или е отрекъл същото. Субективните предели на СПН определят
кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязло в сила
решение правно положение относно съществуването или несъществуването
на спорното право /чл.298 ГПК/.
В конкретния случай спорното право по иска с правно основание чл.149
ЗЕ, е било дали праводателката на ответника по настоящия спор е потребител
по смисъла на чл.150 ЗЕ на доставената от „Т.С.“ ЕАД топлинна енергия до
недвижимия имот с аб.№ 183696, който недвижим имот е процесен и по
настоящето дело. С влязлото в сила решение от 01.12.2014 г. Спорното
материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на гр.д.№
36553 по описа за 2013 г. на СРС, ГО, 119-ти състав, е отречено с влязло в
сила решение.
Съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
Доколкото предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД за установяване по реда
на чл.422 ГПК, вземания за периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г., касаят
наследството оставено от С.К.И. в полза на ответника К. Г. С., то приложимо
е правилото на чл.298, ал.2 ГПК.
След като задължението за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия не съществува в наследствената маса, то ищцовата
претенция се явява неоснователна.
Действително, въззиваемият представи заявление, подадено от името на
С.К.И. с дата 27.03.2013 г., адресирано до „Т.С.“ ЕАД за „служебно откриване
на партида“, но видно от същото, то не е подписано от посочения като
заявител. В този си вид заявлението е било представено и пред първата
съдебна инстанция /виж л.38 по делото пред СРС/. При това положение не
можем да приемем, че наследодателката на ответника С. е изразила воля за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕАД.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 22.06.2020 г.
/л.71 по делото пред СРС/, съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните като на ищеца е указано, че следва да ангажира доказателства
за наличието на действително правоотношение по договор за продажба
5
/доставка/ на топлинна енергия.
При прилагане на последиците от недоказване на обстоятелствата, на
които ищецът основава претенцията си, то обжалваното решение в частта в
която е уважен иска по чл.422 ГПК се явява неправилно и като такова ще
следва да бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго с което
искът по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане в полза на ищеца срещу
ответника относно стойността на потребената ТЕ за исковия период –
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за сумата в размер на 236, 20 лв. , както и за
лихвата за забавеното й изпълнение в размер на 49,56 лв., ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
СРС е определил като разноски в полза на ищеца сумата в размер на
494,04 лв., представляваща сбор от платената държавна такса в размер на
109,79 лв., възнаграждения за вещи лица от 329,36 лв. и
юриск.възнаграждение от 54,89 лв.
СРС е присъдил сумата в размер на 11,27 лв. като дължима в полза на
ответника С..
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските:
На ищеца разноски не се следват.
На ответника се следват разноски и такива сторени за държавна такса
за възражението по чл.423 ГПК в размер на 25 лв. СРС е присъдил сумата в
размер на 11,27 лв. или следва да бъде доприсъдена сумата в размер на
13,73 лв.
Настоящата инстанция намира, че разхода за „куриерски услуги“ не
представлява „съдебни разноски“ поради което не следва да се присъждат в
полза на ответника. Отговорът по исковата молба е можел да бъде подаден
лично или по електронен път. Още повече, че процесуалния представител е с
адрес на упражняване на адвокатската практика в гр.София.
Ответникът не е правил разноски за адв.възнаграждение и такива не
му се следват.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват с оглед изхода на спора и такива
6
ще бъдат присъдени в размер на 50 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване.
Въззивникът не е правил разноски за адв.възнаграждение и такива не му
се присъждат.
Въззиваемата страна претендира разноски, но такива не й се следват и
затова не се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20148196 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 38124 по описа за
2019 г. на СРС, Второ ГО, 52-ри състав в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявени от „Т.С.“ ЕАД, искове по чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с
чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че К.. Г. С., дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата общо 236.20 лева, представляваща продажна цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот –
апартамент №100, находящ се в гр.София, район „Люлин.“, ж.к. „Люлин“,
бл.****, с абонаментен №183696 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на заявлението по
чл.410 ГПК-22.11.2017г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата общо 49.56 лева, представляваща лихва за забава, върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от за
периода от 16.09.2015 г. до 15.11.2017 г., както и в частта за разноските
присъдени в полза на „Т.С.“ ЕАД.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“****, искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с
чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че К. Г.
С., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, с адрес за призоваване: гр.София,
7
ул.“****- АС Б., дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата общо 236.20 лева,
представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение на топлоснабден имот – апартамент №100, находящ се в
гр.София, район „Люлин.“, ж.к. „Люлин“, бл.****, с абонаментен №183696 за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на заявлението по чл.410 ГПК-22.11.2017г. до
окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата общо
49.56 лева, представляваща лихва за забава, върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от за периода от 16.09.2015 г. до
15.11.2017 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01. 12.2017 г.
по ч.гр.д.№ 82314 по описа за 2017 г. на СРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“****- АС Б., сумата в размер
на 13,73 лв., представляваща доприсъдени разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“****- АС Б., сумата в размер
на 50 лв., представляваща адв. възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Н.” АД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9