РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря А. Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110115352 по описа за 2022 година
Ищците М. Т.М., В. Б.Х. и А. Х.Д. твърдят, че с нот. акт №164, т.I, дело
№218/1953г. И. А. Д. е продала на А. Р. Х.ян 3,5 декара от собствения си
недвижим имот:
хавра, цялата от 7 декара при общи граници: Д. П., Д. Б., Я. Л. и Т. М.а, а
граници на продадената част: Д. Б., Я. Л. и продавачката И. Д., която част
представлява южната част на хаврата и в която се намира едно полусъборено
кьошче. С нот. акт №44, том II, дело №451/1965г. от 20.02.1965г. А. М. Х.ян е
дарила на Ш. М. М., 2000кв.м. от придобитите 3500кв.м., от описА.я по-горе
имот, посочен в нотариалния акт като лозе в землището на гр.Варна,
местността „Акчелар", при съседи Д. Б., Я. Л. и И. Д., като останалата част от
1500кв.м. е останала в собственост на А. М. Х.ян. След смъртта на А. М. Х.ян
на 15.01.1972г. нейни наследница са Р. Х.ов М. - съпруг, починал на
21.07.1972г., Х. Р. Х.ов - син, починал на 23.10.2006г. и А. Р.ов Х.ов – син, сочи
се, че А. М. Х.ян и А. М. М.а са имена на едно и също лице. След смъртта на
Р. Х.ов М. през 1972г., негови наследници са Х. Р. Х.ов и А. Р.ов Х.ов. Същите
са придобили, въз основа на наследствено правоприемство от своите родители
А. М. Х.ян и Р. Х.ов М. по 750кв.м. ид.ч. от притежавА.я от общата
наследодателка А. М. Х.ян 1500кв.м. С нотариален акт №162 том II, peг.
№2234, дело №337/99г. от 12.11.1999г. на нотариус Д. Б., вписан в СВ Варна, с
вх. peг. 11190 от 12.11.99г., акт 13, том XXXV, дело 7859/99г., А. Р. Х.ян, като
наследник на А. М. Х.ян, е дарил на В. Т. М. и М. Т. М., собствените си
750/седемстотин и петдесет/кв.м.ид.ч. от лозе, цялото с площ от 3 500/три
хиляди и петстотин/кв.м. представляващо парцел пл.№*** попадащ в
землището ва гр.Варна, по плана на м.„Акчелар", при грА.чни имоти ***
1
Останалите 750кв.м. са придобити по наследство от Х. Р. Х.ов. Х. Р. Х.ов е
починал на 23.10.2006г. и е оставил наследници В. Б. Х., съпруга и А. Х. Д. -
дъщеря, ищци по настоящото дело. Двете са придобили въз основа на
наследяване по ид.ч. от притежавА.те от Х. Р. Х.ов 750кв.м. ид.ч. от процесния
имот. С нот.акт №135, том XI, дело №3596/1975г., Ш. М. М. е дарила на сина
си В. Т. М. 1000кв.м. представляващ лозе, находящо се в местността
„Акчелар", Варненско землище с пространство от 1000кв.м. при граници Ш.
М., Я. Л., Д. Б. и И. Д., както и застроената в същото лозе постройка. С нот.акт
№49, том XXVIII, дело 1996/1975г. е извършена поправка на нот.акт №135,
т.Х1 от 1973г. по отношение на границите на дарения имот, като вместо Ш.
М., Я. Л., Д. Б. и И. Д., да се чете В. М. Т., П. С. С., В. К., Х. Р. Х.ов и Ш. М.
М.. След смъртта на Ш. М. М., починала на 16.05.1999г., нейни наследници са
синовете й - ответникът В. Т. М. и ищецът М. Т. М.. Същите са придобили по
1/2ид.ч. от 1000кв.м. от недвижимия имот, придобит от наследодателката им
по силата на н.а. акт №44, том II, дело 451/1965г. от 20.02.1965г. Считат, че
поради горното, между страните е възникнала съсобственост върху процесния
имот, при следните квоти:
Ищцата В. Б. Х. се легитимира като собственик на 375кв.м. ид.ч. от
собствените на наследодателя й Х. Р. Х.ов, общо 750кв.м. ид.ч. от процесния
имот. Ищцата А. Х. Д. се легитимира като собственик на 375кв.м. ид.ч. от
собствените на наследодателя й Х. Р. Х.ов, общо 750кв.м. ид.ч. от процесния
имот. Ищецът М. Т. М. се легитимира като собственик на общо 875кв.м. от
процесния имот, въз основа на наследствено правоприемство от своята майка
Ш. М. М. - 500кв.м. и 375кв.м., които е придобил по дарение от А. Р. Х.ян с
нот.акт №162 том II, peг. №2234, дело 337/99г. от 12.11.1999г. Ответникът В. Т.
М. се легитимира като собственик общо на 1875кв.м. ид.ч. въз основа на
следните придобивни основА.я: 1000кв.м. ид.ч. по дарение от своята майка Ш.
М. М. с нот.акт №135, том XI, дело №3596/1975г.; 500кв.м.ид.ч. и 375кв.м. по
дарение от А. Р. Х.ян с нот.акт №162 том II, peг.№2234, дело №337/99г. от
12.11.1999г. Процесният имот по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед
№РД-18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АПСК, е отразен като
имот с идентификатор 10135.2522.2**, с адрес на поземления имот: гр.Варна,
район Приморски, кв.Винила, местност „Акчелар" с площ от 2982кв.м., трайно
предназначение на територията урбА.зирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване, при съседи: ***. Към датата на завеждане на исковата
молба в процесния имот се намират и следните постройки: триетажна
жилищна сграда, със застроена площ около 100кв.м., няколко спомагателни
постройки и цех с приблизителна площ от 50кв.м. Според данни от КККР в
имота има изградени 4 сгради, съответно: еднофамилна, сграда с
идентификатор 10135.2522.2**.1, на един етаж, със застроена площ от 17кв.м.
еднофамилна, сграда с идентификатор 10135.2522.2**.2, на един етаж с площ
от 8кв.м. еднофамилна, сграда с идентификатор 10135.2522.2**.3, на един
етаж, с площ от 26кв.м. с еднофамилна, града с идентификатор
10135.2522.2**.4 на един етаж с площ от 43кв.м. Посочените сгради са
незаконни, изградени в съсобствен имот без строителни книжа, без съгласие
на останалите съсобственици и без отстъпено право на строеж, поради което
по силата на прирещението са съсобствени между съсобствениците на
поземления имот, при квоти, съответни на квотите на собственост върху
имота. По отношение на постройката, която ответникът В. Т. М. е получил по
2
дарение от своята майка Ш. М. М. с нот.акт №135, том XI, дело № 3596/1975г.
се твърди, че към датата на дарението сградата е била на два етажа първият с
площ около 40кв.м., вторият с площ около 20кв.м. и същата към настоящия
момент, видно и от схемата от СПСК не съществува, поради което не може да
бъде предмет на съдебна делба. Тъй като ищците и ответникът не могат да
постигнат съгласие за доброволна подялба на съсобствените им имоти /земя и
сгради/, молят съда да допусне и извърши делба на следните недвижими
имоти:
Поземлен имот с идентификатор 10135.2522.2**, с адрес: гр.Варна,
район Приморски, кв.„Виница", местност „Акчелар" с площ от 2982кв.м.,
трайно предназначение на територията урбА.зирана и начин на трайно
ползване Ниско застрояване, при съседи: *** както и на изградите в този имот
постройки:-сграда с идентификатор 10135.2522.2**.1, еднофамилна, брой
етажи 1 със застроена площ от 17кв.м.-сграда с идентификатор
10135.2522.2**.2, еднофамилна, брой етажи 1 с площ от 8кв.м. сграда с
идентификатор 10135.2522.2**.3, еднофамилна, брой етажи 1, с площ от
26кв.м. сграда с идентификатор 10135.2522.2**.4 еднофамилна, брой етажи 1
с площ от 43кв.м. при квоти за имот с идентификатор 10135.2522.2**:
745,50/2982ид.ч. за ищеца М. Т. М.
319,5/2982ид.ч. за ищцата В. Б. Х.
319,5/2982ид.ч. за ищцата А. Х. Д.
1595,50/2982ид.ч. за ответника В. Т. М.
и квоти за сградите:
сграда с идентификатор 10135.2522.2**.1
745,50/2982ид.ч. за ищеца М. Т. М.
319,5/2982ид.ч. за ищцата В. Б. Х.
319,5/2982ид.ч. за ищцата А. Х. Д. 1595,50/2982ид.ч. за ответника В. Т.
М.
сграда с идентификатор 10135.2522.2**.2
745,50/2982ид.ч. за ищеца М. Т. М.
319,5/2982ид.ч. за ищцата В. Б. Х.
319,5/2982ид.ч. за ищцата А. Х. Д.
1595,50/2982ид.ч. за ответника В. Т. М.
сграда с идентификатор 10135.2522.2**.3
745,50/2982ид.ч. за ищеца М. Т. М.
319,5/2982ид.ч. за ищцата В. Б. Х.
319,5/2982ид.ч. за ищцата А. Х. Д.
1595,50/2982ид.ч. за ответника В. Т. М.
сграда с идентификатор 10135.2522.2**.4
745,50/2982ид.ч. за ищеца М. Т. М.
319,5/2982ид.ч. за ищцата В. Б. Х.
319,5/2982ид.ч. за ищцата А. Х. Д. 1595,50/2982ид.ч.
Ответникът В. Т.М. по реда на чл.131 от ГПК е подал отговор, в който
3
твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че се
легитимира като собственик на общо на 1875кв.м.ид.ч. от имота на
придобивни основА.я, както следва:
1 000кв.м. ид.ч. по дарение от своята майка Ш. М. М. с нот.акт. №135,
том 11, дело №3596/75г.;
500кв.м.ид.ч. по наследство и 375кв.м.ид.ч. от Е. Р. Х.ян с нот.акт №162,
том 2, рег.№2234, дело №337/12.11.1999г. Процесния имот по кадастрална
карта и кадастрални регистри одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изп. директор на АГКК Варна е отразен като имот с идентификатор №
10135.2522.2**, с адрес на поземления имот в гр. Варна, район „Приморски",
кв. Виница, местност Акчелар", целия с площ от 2982кв.м. Ответникът и
съпругата му Ш. Д. С. владеят целия имот и правят възражение за придобивна
давност изтекла в тяхна полза от 2003г. до настоящия момент. Освен
идеалните части обективирА. в нотариалните актове, установяващи правото
на собственост от 1875кв.м. за останалите 1107кв.м. ответникът твърди
придобивна давност, тъй като никой по никакъв повод не е възпрепятствал
правото му на собственост, нито е имал претенции към имота, който владее
повече от 10г. Към дата 30.09.2022г. е подадена пред община Варна молба -
декларация с искане за признаване право на собственост върху разликата от
недвижимия имот чрез обстоятелствена проверка и снабдяването с
констативен нотариален акт. Още след подаване на заявление за снабдяването
на страната със скица от СГКК Варна ищците били уведомени и незабавно
завели настоящото дело за делба. До този момент никой никога, по никакъв
повод не се е интересувал от имота, нито го е посещавал в годините, дори не
са плащали данъци. Всички разходи по имота, извършен основен ремонт на
къщата, на стопански постройки и подобрения в имота, поставяне на ограда,
засаждане на дръвчета, почистване на имота, който в едната си част е бил
буренясал се извършвало и продължава да се извършва и заплаща отответника
и съпругата му Ш. Д. С.. Заявява, че ищците В. Б. Х. и А. Х. Д., повече от 30г.
не са посещавали имота. С ищеца М. Т. М. и с майката Ш. М. М. са живели до
1999г. заедно със семейство на ответника на лозе в неговата къща, където тя
почива на 16.05.1999г. Брата М. Т. М. през 1996г. придобива по дарение от
бащата Т. А. М. апартамента на неговата леля, който тя от своя страна
придобива по завещА.е. Около три години прави ремонт и напуска имота през
2000г. окончателно като се установява да живее в апартамента в гр.Варна, ***.
От тогава нито се интересува, нито заплаща данъци. Счита, че доказателство
за това е образуваното изпълнително дело №20208930400591 от 25.08.2022г.
на ЧСИ Д. С., с което е извършена опис и оценка на 750кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор №10135.2522.2**. През всичките тези години от тогава до
настоящия момент, ответникът и съпругата му, владеят имота явно, трайно
необезпокоявА. от никого, стопА.сват собствеността със намерение за своене
и до този момент никой не им е оспорил правата повече от 10 години. Никога
не са напускали имота и никой не е имал претенции за него. Същото владение
са осъществявали и по отношение на другите ищци.
По негово искане е конституиран в процеса като задължителен другар на
ответника съсобственика Ш. Д. С. придобила процесния имот в СИО.
Видно от представения нотариален акт за дарение на 1 000кв.м. ид.ч.
майката Ш. М. М. ведно с дворно място дарява и постройка изградена с
4
строителен билет №912/01.03.1966г., което представлява старата къща. Тази
стара постройка е преустроена след основен ремонт, състояща се от сутерен-
45кв.м., първи етаж с площ от 45кв.м. и тавански етаж с площ от 40кв.м.
изградена през 1990г. и представлява търпим строеж по смисъла на закона.
През тази година е сключен брака между ответника В. и съпругата му Ш..
Това е къщата, прехвърлена с дарение на В. от неговата майка, която се оказва
изключително тясна да побере цялата фамилия. С оглед на това, предвид
необходимостта от основен ремонт както на покрива така и на самата
постройка ответника предприема доизграждане на вече изграденото със лични
средства ведно със съпругата си, защото жилищната площ и била крайно
недостатъчна за всички, които са живели там. Сочи, че описА.те, еднофамилна
постройки с идентификатор №10135.2522.2**.1 на един етаж със застроена
площ от 17кв.м. не съществува и еднофамилна постройка с идентификатор
№10135.2522.2**.3. с площ от 26кв.м. не съществуват. Твърди, че не е вярно,
че в имота има цех с площ от 50кв.м. Описаното помещение на един етаж с
площ от 8кв.м. с идентификатор №10135.2522.2**.2 представлява стопанска
постройка за инвентар. Всички гореописА. обекти са изградени в режим на
СИО със семейни средства, за които също претендира давностно владение.
Моли съда, да отхвърли иска за делба, като приеме, че не е налице
съсобственост, предвид факта, че В. Т. М. и Ш. Д. С. са придобили
собствеността на процесния имот и сгради, на основА.е давностно владение
изтекла е тяхна полза от 2003г. до настоящия момент.
Ответникът В.М. и Ш.С. в качеството си на ищци по насрещен иск от
18.07.2023г. твърдят, че са собственици на целия имот с идентификатор
10135.2522.2** и съществуващите в него сгради, като са придобили
собствеността по следния начин-1 000кв.м. реални части от имота дарени на
В.М., а 1 115кв.м. ид.ч. извън тази площ по давност и предявяват следните
искове
1.В.М. положителен установителен иск, че е собственик на 1 000кв.м.
реална част от имот при граници съгласно повдигнатото в цвят на
представената по делото скица на л.130 и на построената в него еднофамилна
сграда с идентификатори 10135.2522.2**.3 и 10135.2522.2**.4 при граници В.
М. Т., П. С. С., В. К., Х. Р. Х.ов и Ш. М. М. съгласно посоченото в нот. акт
135/1975г. поправен с нот.акт №49/1975г. и положителен установителен иск,
2.че ищците В.М. и Ш.С. са собственици на 1 115кв.м. ид.ч. от площа на имота
след приспадане на 1 000кв.м. предмет на горния иск, по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност за времето от 2002г. до 2022г.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основА.е в
чл.34 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото е представено копие от нот.акт №164, т.I, дело 218/1953г. от
съдържА.ето на който се установява, че на 17 април 1953г. А. Р. Х.ян е
закупила 3.5дка. от хавра цялата с площ от 7дка. при граници на частта Д. Б.,
Я. Л., И. А. Д., като продадената част заема южната южната част на хавра с
общата площ от 7дка. и в която част се намира „едно полусъборено кьошче“.
Представено е и копие от нот.акт за дарение №44, т.II, дело №451/1965г. в
който е обективирано дарствено разпореждане на закупилата имота А. Х.ян в
полза на Ш. М. М., по силата на което тя му дарява 2 000кв.м. от собствения
си имот при съседи на дарената част: Д. Б., Я. Л. и И. Д..
5
Съгласно представения нот.акт №135, т.XI, дело №3596/1975г.
надареният Ш.М. на 17 април 1975г. дарява на сина си В. Т.М. 1 000кв.м. от
дарените и 2 000кв.м. при граници В. Т., П. С., В. К., Х. Х.ов и Ш. М.
(границите са уточнени по реда на поправка на нотариален акт), както и
застроената в същото лозе постройка.
През 1999г. А. Р. Х.ян дарява на В. Т. М. и М. Т. М. 750кв.м. ид.ч. от
лозе с площ от 3 500кв.м. представляващо парцел пл.№*** в землището на
гр.Варна, по плана на м.Акчелар при граници: имоти пл.№329, 331, 332, 333,
336, 337, 338, 341, 366.
В. Т.М. след смъртта на Ш. М.М. наследява и 500кв.м. ид.ч. от
останалите в собственост на наследодателя си 1 000кв.м., а другите 500кв.м.
са придобити пак по наследство от М. Т.М..
Видно от билет за строеж в гр.Варна №912/29.07.1966г. година след
придобиването на 2 000кв.м. дарени от А. Х.ян на Ш. М. М. е позволено да
изгради постройка с площ до 20кв.м. в лозето си в местност „Акчелар“.
По делото е приета СТЕ от заключението на вещото лице по която се
установява, че „не се открива пълна идентичност границите по плановете и
тези описА. във всеки от документите за собственост“. Вещото лице също
така е посочило, че „имота от 1 000кв.м. и изградената в него постройка
описА. в нот.акт №135/1975г. се намират в чертите на имот с пл.№12980 по КП
от 1956г.“. По делото е проведена и тройна експертиза, като вещите лица по
нея също са посочили, че имота от 1 000кв.м. е идентичен с имот пл.12980 по
КП от 1956г., но те са добавили и уточнение, че е установена значителна
разлика в площта на същия, като са посочили, че по графични данни имота е с
площ от 855кв.м. Вещите лица от последната експертиза са посочили и, че в
имота установяват една едноетажна жилищна сграда и стара тоалетна с площ
от около 3кв.м., като са уточнили, че сградата не представлява търпим строеж
по смисъла на закона, а като местоположение обхваща с контурите си
стопанската постройка за която е бил издаден разрешителния билет на Ш.
М.М.. Вещите лица са посочили, че в имот идентификатор 10135.2522.2** не
се установяват огради или следи от други способи за обозначаване на граници
от които да може да се направи извод, че имота е бил разделян по някакъв
начин. От друга страна вещото лице по приетата СТЕ относно броя и вида на
сградите в имота е посочило, че в момента в имота има само една сграда, без
строителни книжа с площ на сутерена 73.55кв.м., първи етаж 73.55кв. и
открита тераса от 12.55кв.м. и втори етаж от 73.55кв.м. и тераса от 6.01кв.м.
Съгласно представените удостоверения за наследници А. М. М.а
п.29.10.1919г. Р. Х.ов М. п.18.12.1972г. са били съпрузи, като са оставили
наследници както следва:
1.Х. Р. Х.ов п.23.10.2006г. и наследен от
В. Б. Х.-съпруга
А. Х. Д.-дъщеря
и
2.А. Р.ов Х.ов р.30.09.1948г. без данни за настъпила смърт.
От друга страна Ш. М. М. съгласно представеното удостоверение за
наследници е починал на 16.05.1999г. и е оставил за наследници:
6
1.В. Т. М.-син
и
2.М. Т. М.-син.
По предявеният от ответника В. М. насрещен положителен
установителен, че е собственик на 1 000кв.м. реална част от имот при граници
съгласно повдигнатото в цвят на представената по делото скица на л.130 и на
построената в него еднофамилна сграда с идентификатори 10135.2522.2**.3 и
10135.2522.2**.4 при граници В. М. Т., П. С. С., В. К., Х. Р. Х.ов и Ш. М. М.
съгласно посоченото в нот. акт 135/1975г. поправен с нот.акт №49/1975г.
дарение, съдът намира следното:
По делото липсват доказателства за идентичност между имота описан в
нотариален акт №135/1975г. поправен с нот.акт №49/1975г. като дарен и
реално съществуващ самостоятелен имот, нещо повече вещото лице Р. в
единичната СТЕ л.249 от делото сочи изрично, че не се открива пълна
идентичност на границите на дарения имот и имота претендиран от ответника
и обозначен на представената по делото л.130 скица. Вещите лица по тройната
СТЕ са посочили, че при двата имота съвпада само една грА.ца, а площа им е
само приблизително съвпадаща, като разликата изчислена от съда всъщност е
150кв.м./1000кв.м. дарени при 850кв.м. реално/. Претендираното от ответника
М. не съвпада и с имот 12 980 по плана от 1956г. При това положение следва
извода за невъзможност да се индивидуализира и установи на място площа от
1 000кв.м. дарени на В. М., което на свой ред води до невъзможност той да
докаже, че е собственик на този имот поради извършено в негова полза
дарение и предявеният положителен установителен иск следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По иска за делба на сгради с идентификатори изградени в процесния
имот с идентификатор 10135.2522.2**.1, 10135.2522.2**.2, 10135.2522.2**.3 и
10135.2522.2**.4 съставът намира, че същият е неоснователен, тъй като
съгласно заключенията на вещите лица по делото и основно на в.л.Н.Н. л.214 в
имота към момента има изградена само една сграда и същата няма строителни
книжа, а според вещите лица по тройната СТЕ л.312, тази сграда е построена
след преклузивния срок по пар.127.1 от ЗУТ и не представлява търпим
строеж. Посочената сграда няма идентификатор и не отговаря по площ и
конструкция на никоя от нанесените в кадастър и имащи идентификатори, тя
би подлежала на делба по начина по който е описана от вещите лица между
установените съсобственици на парцела и при установените им квоти.
По отношение на иска с правно осн.чл.124 от ГПК за придобиване на
имота по давност за всяка от страните са разпитА. по двама свидетели и са
представени писмени доказателства. РазпитА.те за ищците по този иск В. М. и
Ш. С. свидетели съсредоточават показА.ята си основно върху отава как се е
осъществявал достъпа до процесния имот сочейки, че той е ставал чрез
осигурен подстъп през имота на съседи на базата на доброволна уговорка
между собствениците. Ищцовите свидетели не дават пълни и точни показА.я
за площа на имота, границите и дали е държан от ищците като свой. От своя
страна свидетелите на ответниците по този иск предявен като насрещен имат
впечатления за време обхващащо основно периода предхождащ периода
посочен от ищците като изтекла в тяхна полза придобивна давност, като само
7
едната свидетелка роднина на ищеца изрично и ясно сочи, че двамата братя са
имали уговорка имота да се ползва от В. М., но при изричното съгласие на
брат му. Посочените свидетелски показА.я за всяка от страните са
приблизително равностойни като тежест, но по делото са представени и копия
от данъчни декларации подавА. от В. М. през годините след 2002г. в които той
собственоръчно се е записал като собственик само на идеални части от имота
и е записал като съсобственик брат си.
От правна страна съдът по посоченият положителен установителен иск
приема следното:
Придобивната давност е оригинерно основА.е за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или
огрА.чено вещно право чрез фактическото упражняване съдържА.ето на това
право през определен период от време, фиксиран от закона. За придобиването
по давност е необходимо да бъде установено владение върху един
имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и
включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен
елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС
предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от
същата разпоредба гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет
години. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основА.е, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е
достатъчно да е съществувала при възникване на правното основА.е. В чл.69
от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл.81 от ЗС предвижда, че с
изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, давността
се прекъсва, а чл.83 от ЗС презумира, че, който докаже, че е владял в различно
време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното. Според правната теория и трайна съдебна
практика, придобивната давност се характеризира с два съществени
елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на
дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се
свои. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е
постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддаржано с
насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /,
несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа
власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху
наследствен имот, той продължава владението на своя наследодател, но само в
рамките на наследствената си част и е държател по отношение наследствените
части на останалите наследници от имота, като в този случай презумпцията по
чл.69 от ЗС не важи. За да се приеме, че наследник е установил владение и
върху притежавА.те от другите наследници идеални части, не е достатъчно
8
той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е
необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници,
като е мА.фестирал ясно пред тях намерението си да владее целия имот
само за себе си – напр. като отказва да ги допуска в имота, или доведе до
знА.ето им намерение да се разпореди с него в своя полза, или като го ползва
по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите
сънаследници. Изключение се допуска единствено в хипотезата, при която
владението на претендиращия придобиване по давност сънаследник е
установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за
извършване на т.нар. неформална делба, каквото в настоящия случай няма.
Когато владелецът упражнява фактическа власт върху съсобствен имот е
възможно той да отрича правата само на някои от съсобствениците и да
отблъсква владението им, като не ги допуска до имота, и в същото време да
признава правата на друг съсобственик. В тази хипотеза следва да се приеме,
че владелецът упражнява фактическа власт върху вещта с намерението за
придобиване идеална част от нея, съотвестваща на правата на този
съсобственик, чието владение е отблъснал. Лицето, което се позовава на
придобивна давност трябва да докаже при спор за собственост, при условията
на пълно и главно доказване, че е извършило действия, с които е
обективирало спрямо невладеещиясобственик намерението си да
владее имота за себе си, т.е., че е демонстрирало промяна в намерението
си, така, че да отблъсне евентуалните претенции на всяко трето лице. За да
настъпи промяна в основА.ето на държането с едностранни действия,
необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност,
която по смисъл и съдържА.е да отрича правата на собственика. На
следващо място, трябва да престане да държи вещта за другиго и да започне
да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да
прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които
демонстрира промяна в основА.ето трябва да са стигнали до знА.ето
на собственика. За придобиване на имота по давност не е достатъчно
държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да
го преотстъпва на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме,
че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се
придобие имота по давност е необходимо намерението за своене на
държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин,
чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху вещта.
Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по
категоричен начин да отричат правата на третите лица, да сочат на намерение
за своене на имота и да са достигнали до знА.ето на собственика, т.е., чрез тях
следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален
собственик на имота. ЗнА.ето на собственика следва да е доказано по
категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен
елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да
афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при
проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В
противен случай, при липса на знА.е у собственика, дори и обективирано пред
други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение да се
свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик.
По изложените съображения съставът намира, че липсват предпоставки
9
да се приеме наличие на текла придобивна давност в полза на ищците и този
иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение делбата на имот с идентификатор 10135.2522.2** съдът
намира следното:
На първо място следва да се има предвид, че при липсата на други
възражения за съсобствеността и отхвърляне на предявените насрещни искове
делбата следва да се допусне между наследниците В.Т.М., М.Т.М., В.Б.Х. и
А.Х.Д., а на следващо място следва да се има предвид, че площите посочвА. в
нотариалните актове при прехвърлянето са определяни като части от имот с
площ от 3 500кв.м., но съгласно заключението на вещите лица по приетите
СТЕ и по представената скица от СГКК Варна площа на имота е в размер на
2 982кв.м. при което всички дялове следва да се изчисляват с намаление при
коефицент от 1.174.
При посоченият коефицент на съотносимост и съобразно дяловете по
наследство и сделки съсобствеността на страните по делото в имота
придобива следните измеления:
В. Т.М.-1 875кв.м., които намалени с коефицента от 1.174 се равняват на
1 597.50кв.м./2 982кв.м.
М. Т.М. -875кв.м. от 3 500кв.м., които намалени с коефицента от 1.174 се
равняват на 745.50кв.м./2 982кв.м.
В. Б.Х.-375кв.м., които намалени с коефицента от 1.174 се равняват на
319.50кв.м./2 982кв.м.
и
А. Х.Д.-375кв.м., които намалени с коефицента от 1.174 се равняват на
319.50кв.м./2 982кв.м.
По изложените съображения съдът намира, че делбата следва да се
допусне между посочените лица при описА.те по-горе дялове.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба Поземлен имот (ПИ) с идентификатор
№10135.2522.2**, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варна, р-н
Приморски, кв.Виница, м-ст Акчелар, с площ от 2 982кв.м., трайно
предназначение на територията урбА.зирана и начин на трайно ползване
Ниско застрояване, при съседи: *** между съделителите:
М. Т. М. ЕГН********** от гр.Варна, ** с квота 745.50кв.м./2 982кв.м.
В. Б. Х. ЕГН********** от гр.Варна, ** с квота 319.50кв.м./2 982кв.м.
А. Х. Д. ЕГН********** от гр.Варна, **с квота 319.50кв.м./2 982кв.м.
и
В. Т. М. ЕГН********** от гр.Варна, ** с квота 1 597.50кв.м./2 982кв.м.
, като ОТХВЪРЛЯ исковете за делба на сгради с идентификатори
10135.2522.2**.1, 10135.2522.2**.2, 10135.2522.2**.3 и 10135.2522.2**.4, на
осн.чл.34 от ЗС.
10
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Т. М. ЕГН********** от
гр.Варна,***рещу
М. Т. М. ЕГН********** от гр.Варна,**с квота 745.50кв.м./2 982кв.м.
В. Б. Х. ЕГН********** от гр.Варна, ** с квота 319.50кв.м./2 982кв.м.,
А. Х. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ** иск за приемане за установено,
че ищецът е собственик на 1 000кв.м. реална част от поземлен имот (ПИ) с
идентификатор №10135.2522.2**, находящ се в гр.Варна, Община Варна,
Област Варна, р-н Приморски, кв.Виница, м-ст Акчелар, с площ от 2 982кв.м.
на осн.чл.124 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Т. М. ЕГН********** от гр.Варна, ** и
Ш. Д. С. ЕГН********** от гр.Варна, **срещу М. Т. М. ЕГН********** от
гр.Варна, ** В. Б. Х. ЕГН********** от гр.Варна, ** А. Х. Д. ЕГН**********
от гр.Варна, ** иск за приемане за установено, че ищците са собственици на 1
115кв.м. идеални части от Поземлен имот (ПИ) с идентификатор
№10135.2522.2**, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варна, р-н
Приморски, кв.Виница, м-ст Акчелар, с площ от 2 982кв.м., трайно
предназначение на територията урбА.зирана и начин на трайно ползване
Ниско застрояване, при съседи: ***, на осн. чл.124 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11