О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № І-1501
град Бургас
, 09.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............09.06 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.ч.гр.д. № 1147 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 413, ал.
2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „БНП ПарибаПърсънъл Файненс“С.А.-Франция, чрез клона си в България ,със
седалище гр. София,подадена чрез юк П.Палазов ,против Разпореждане № 4779 от 25.02.2020г.
по ч.гр.д. № 1320/2020г. по описа на РС Бургас в частта , с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Г.И.Т. за сумата в размер на 378,70 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2019 г. до 12.08.2019 г. и за сумата
191,06лв-обезщетение за забава за
периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020 г.,както и за разноски за платена
държавна такса над сумата 77,41 лв.до претендирания размер от 89,04 лв.
Частният жалбоподател счита
обжалваното разпореждане на съда за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че
е необоснован изводът на съда за противоречие на сключения договор за кредит с
императивните изисквания на ЗПК,тъй като не се съдържал погасителен план . Поддържа,
че липсва противоречие със ЗПК или заобикаляне на закона и моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 378,70
лв.- договорна лихва и за 191,06 лв.-обезщетение за забава за претендираните
периоди .
Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Препис от разпореждането е връчен на 06.03.2020г., като частната жалба е
постъпила с пощенско клеймо от 12.03.2020г., поради което същата е подадена в
срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за
връчване на насрещната страна.
Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, а от фактическа и
правна страна намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 1320/20г. по описа на РС-Бургас
е образувано по заявление частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г.И.Т. от гр.*** за следните суми: главница от 3870,49
лв.; 378,70 договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 01.03.2018г.
– 12.08.2019г.,обезщетение за забава в размер на 191,06 лв.-за периода от 01.04.2019
г. до датата на подаване на заявлението и законната лихва върху главницата, считано от
24.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Прилага договор за потребителски паричен кредит ,отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS -13761708 от 11.08.2016г., сключен между „БНБ Париба
Пърнъсъл Фейненс „ЕАД и Г.И.Т. от гр. ***. Твърди се неизпълнение по договора .
Ангажират се доказателства.
Бургаският районен съд е издал заповед за изпълнение против длъжника Г.Т.
за сумата на главницата – 3870,49лв., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението -24.02.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата на направените разноски по делото -77,41
лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение .Затова
настоящият съд няма да излага аргументи за наличието на изискуемите от закона
условия за издаване на заповед за изпълнение в полза на кредитора, понеже
районният съд е приел, че тези условия са налице за една част от вземането и
настоящият състав споделя извода.
По отношение на останалото заявено вземане –
за договорната лихва, РС-Бургас е
отказал да удовлетвори заявлението с мотив за наличие на нарушение на чл. 11 от ЗПК при сключване на процесния договор за кредит
–тъй като същият нямал необходимото съдържание –липсвал погасителен план
,отразяващ информация относно това с
всяка отделна вноска каква част от задължението
за главница ,лихви и допълнителни разходи се погасяват.Затова е приел ,че договорът е недействителен на оснчл. 22 от ЗПК и приложение следва да
намери чл. 23 от ЗПК ,съгласно който потребителят връща само чистата стойност
на кредита .
В тази
връзка следва да се посочи ,че договорът за предоставяне на потребителски кредит от 11.08.2016 г. има характер на финансова
услуга по смисъла на пар.13, т.12, б.Б /редакцията ДВ бр.59/2006 г./ от ДР ЗЗП,
както и по смисъла на действащата разпоредба. Молителят е търговец по смисъла на пар.13,
т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и длъжникът има качеството на потребител по смисъла на
пар.13, т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. –
процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него
следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от същия.
На основание чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в „приложение към договора „ –чл..13-17 начин.
В настоящия случая в процесния
договор
изрично е посочено, че лихвения процент е в размер на 31,14%, а годишния процент на разходите е в размер на 44,70%Изрично в чл. 7 е посочено, че лихвата за предоставяне на кредита
остава непроменена през целия срок на договора.Освен това –става дума за
предоставяне на сума чрез
кредитна карта –т.е. револвиращ кредит ,при която кредитополучателят има право
да ползва мнокогратно кредит до договорения размер в течение на определен
период от време .Същността на договора е във възстановяване на погасената част
веднага или след определен период ,т.е. потребителят има право да ползва нови
кредити до определен размер ,но след погасяване на вече отпуснатите .При този вид
кредит погасената част от главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя .И тъй като не е
известно предварително какъв ще бъде
размерът на сумата ,която ще бъде усвоена ,дали ще бъде направено частично или
цялостно плащане ,не са известни нито датата ,на която ще бъдат теглени сумите
,нито датата на погасяване ,то не е фиксиран размерът на месечните погасителни
вноски –нито крайният падеж ,който е в пряка зависимост от размера на усвоената
сума и това дали кредитополучателят ще
избере да погаси усвоената сума ,или изцяло ще се възползва от възможността за
погасяване частично на натрупаното
задължение до пълното му погасяване .Затова с оглед характера на сключения
договор за него /кредитополучателя / не се изготвя погасителен план .В случая
договорът се счита за сключен от момента
,в който заемодателят получи заетата сума чрез кредитна карта ,а след усвояване на суми по кредитната карта за кредитопучателя е възникнало задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска ,представляваща променлива величина
–съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението .Кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 число на сесеца.След
издаване на това извлечение настъпва период ,в който картодържателят е длъжен
да направи погашение по кредита –чл. 2 -5 от договора .
При това положение, настоящият състав намира,
че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да се посочи лихвения
процент по кредита, както и условията и процедурата за промяна на лихвения
процент в случай, че при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти и не може да се приеме, че сключеният договор за кредит е
недействителен на това основание.
Видно от чл. 3 от сключения договор за кредит
изрично е посочено, че годишният процент на разходите представлява процент,
отразяващ общите разходи за кредита (настоящи
и бъдещи), като например лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни
на Кредитора и дължими от Кредитополучателя. Изрично в договора е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 44,70%, поради което и настоящият състав намира, че е спазено и изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по
кредита .Месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца ,следващ издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата
,посочена в чл. 17 от Приложението към договора. Лихвата се начисляява върху усвоения размер а
кредитния лимит за времето на ползването
му –чл. 4 от Приложението .
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
намира, че не са налице основания за недействителност на сключения Договор за
кредит, поради което и не може да се приеме, че договорът е недействителен. В
тази връзка, съдът намира, че направените изводи от страна на
първоинстанционния съд относно недействителността на сключения договор в частта
относно дължимата възнаградителна лихва ,както и лихвата за забава ,не съвпадат с
тези, до които достига настоящата инстанция.
При това положение-при наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение по договор за кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ и при твърдяното неизпълнение от страна на кредитополучателя за
заплащане на месечните погасителни вноски, което неизпълнение е предпоставка за
настъпване визираните в клаузата на чл. 5 от „условията по договора“ последици, регламентираща право за отнемане
преимуществото на срока в полза на кредитора, предявените претенции за издаване на заповед за изпълнение за акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава са
основателни и е следвало да бъдат
уважени.
Претендирано е
издаване на заповед за изпълнение и за лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата 01.03.2018г.до
датата 11.02.2020 г. – 191,06 лева. При положение, че липсва основание да се
откаже издаване на заповед за изпълнение за главницата, липсва пречка да се
уважи заявлението за така търсената лихва за забава. Същата е била начислена в
приложение на общия принцип за обезщетяване на кредитора при забава
изпълнението на парично задължение, въздигнат в ЗЗД и нито основанието за
дължимост, нито размерът на обезщетението са свързани с правилата на ЗЗП и ЗПК.
И в тази част обжалваното разпореждане е неправилно.
На основание гореизложеното и като се съобрази т.1 от ТР № 8 от
02.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 8/2017г. ОСГТК, настоящият състав приема, че
заявлението следва да бъде уважено и в частта относно претендираната договорна
лихва,както и лихввата за забава . Разпореждането на РС-Бургас подлежи на
отмяна, а в полза на частния жалбоподател
следва да бъдат изплатени
направените в заповедното производство разноски в пълен размер – а именно над
уважената част от 77,41 лв. –платена държавна такса-до претендирания
от 89,04лв.,както и се присъди 15лв.-държавна такса ,плетена за частната жалба и 50 лв. –
юк.възнаграждение
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 4779/25.02.20г. по ч.гр.д.№
1320/20г. по описа на Районен съд - Бургас в частта ,с която е отхвърлено
заявлението на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А.,рег. № *********,чрез „„БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А –клон
България ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост „4,Бизнес Парк –София
,сгр.14 , представлявана от Димитър Димитров ,за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.И.Т.,ЕГН ********** от гр.*** за сумата от 378,70/триста
седемдесет и осем лв. и 70 ст./лв.-
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 01.03.2018г. – 12.08.2019г.,
по договор за потребителски паричен
кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна
карта PLUS -13761708от 11.08.2018г.,
сключен между „БНБ Париба Пърнъсъл Фейненс „ЕАД и Г.И.Т. от гр.*** ;както и сумата 191,06/сто деветдесет и един лв. и 6 ст./лева-обезщетение за
забава за периода от 01.04.2018 г.до 11.02.2020
година ,както и в частта относно отхвърлената претенция за присъждане
на разноски
и
вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът Г.И.Т.,ЕГН ********** от
гр.*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.,рег. №
*********,чрез „„БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А –клон България ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост „4,Бизнес Парк –София ,сгр.14 ,
представлявана от Димитър Димитров, сумата от за сумата от
378,70/триста седемдесет и осем лв. и 70
ст./лв.- договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 01.03.2018г.
– 12.08.2019г., по договор за потребителски
паричен кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта PLUS -13761708от 11.08.2018г.,
сключен между „БНБ Париба Пърнъсъл Фейненс „ЕАД и Г.И.Т. от гр.Бургас ;както и сумата 191,06/сто деветдесет и един лв. и 6 ст./лева-обезщетение за
забава за периода от 01.04.2018 г.до 11.02.2020
година.
ОСЪЖДА Г.И.Т.,ЕГН
********** от гр.*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.,рег. №
*********,чрез „„БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А –клон България ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост „4,Бизнес Парк –София ,сгр.14 ,
представлявана от Димитър Димитров допълнително
направени разноски пред районния
съд общо в размер на 12 лв. и 65 лв. –
разноски за настоящата инстанция/от
които 15 лв. държавна такса и 50 лв.-юк.възнаграждение/.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.