Определение по дело №196/2018 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 87
Дата: 27 юни 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Галена Петкова Дякова
Дело: 20184510200196
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр.Бяла, 27.06.2018г.

 

            Подписаната Галена Дякова – съдия – докладчик по ЧНД № 196 / 2018г. по описа на Районен съд  гр.Бяла, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, като се запознах с материалите по делото, установих следното:

 

            Производството е по реда на чл.243, ал.3 от НПК.

 

            Постъпила е жалба от Р.П.  Й., в качеството на пострадал  против Постановление от  16.05.2018г. на Трифон Владов – Районен прокурор при РП-Бяла за прекратяване на наказателното производство по ДП № 889 / 2017 по описа на РП Бяла, образувано и водено срещу  неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1  от НК. В жалбата се сочи, че постановлението на РП-Бяла е неправилно и  необосновано. Според жалбоподателя не са  обсъдени правилно събраните доказателства от извършените процесуално следствени действия по разследването. Жалбоподателят сочи, че изводите на прокурора относно причината за ПТП и виновното за това лице са неправилни и необвързани със събраните доказателства. Счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и делото да бъде върнато на прокурора.

Съдът, след като се запозна с материалите по досъдебното производство и изложеното в постановлението, установи следното от фактическа страна :

Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на 20.07.2017г. на ПП I – 5 гр.Русе – гр.В.Търново в района на км55+500, в землището на гр.Бяла, обл.Русе при управление на товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ В 7175 РМ нарушил правилата за движение и по непредпазливост нанесъл средна телесна повреда на Р.П.Й. *** - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

По делото е установено, че св.Дърваров работил като ел.монтьор в „Енерго Про Мрежи“ АД гр.Варна с месторабота гр.Бяла. Управлявал товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ В 71 75 РМ. На 20.07.2017 г. се движил по първокласния път гр.Русе - гр.Велико Търново. До него на предната седалка седял колегата му - св.Тодоров, който работел като ел.монтьор в същото дружество. Пътното платно в участъка гр.Бяла - гара Бяла, след кръговото кръстовище бил с две ленти в посока гара Бяла и две ленти в обратната посока, разделени с две успоредни мантинели. След кръговото кръстовище товарният автомобил се движил в дясната лента в посока гара Бяла. На около 200 метра след кръговото кръстовище в дясната лента била спряла колона от автомобили с военна техника. По тази причина Дърваров преминал с автомобила в лявата лента за движение в посока гара Бяла. След като изпреварил колоната от автомобили, Дърваров продължил да се движи в лявата лента за движение. След като преминал покрай крайпътно заведение „Кореком“ изпреварил товарен автомобил, който се движил в дясната пътна лента. След като го изпреварил видял, че на около 200 метра пред него, в дясната лента е спряла друга колона от автомобили, отново с военна техника. Продължил да се движи в лявата лента. В района на километър 55+500 усетил удар в задната част на товарния автомобил. След удара Дърваров осъществил маневра в дясно и бързо успял да спре автомобила. Двамата слезли от него и установили до предното ляво колело на автомобила момче, което лежало по гръб. Не било в съзнание, около него имало кръв. Пострадалият  бил св.Й.. Същият владеел мотоциклет „Сузуки“ ГСХ 750 Ф, с рег. № ВТ 20 54 В. Мотоциклетът бил собственост на св.Велчо Костов, като  последният го продал на Мартин Й. Цонев. Мотоциклетът бил без регистрационна табела. Към 20.07.2017 г. пострадалият Й. не притежавал Свидетелство за управление на МПС. На този ден Й. извършил ремонт по мотоциклета, след което решил да го изпробва по първокласния път гр.Русе – гр.Велико Търново.

Около 09,15 часа на 20.07.2017г. Й. го привел в движение. Мотоциклетът бил без регистрационна табела, Й. не притежавал СУМПС, а освен това бил без предпазна каска. На главата си сложил черна текстилна шапка със зелена козирка. Подкарал мотоциклета в посока гр.Бяла, след което обърнал посоката на движение и се движил в посока гара Бяла. Съгласно обясненията му, започнал да изпреварва товарен автомобил, който се движил в дясната лента за движение в посока гара Бяла. След като достигнал резервоара на влекача, от дясната лента в лявата лента преминал товарния автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ В 71 75 РМ. Този автомобил се оказал пред мотоциклета. Й. се опитал да избегне удар с него, като предприел маневра в ляво – към мантинелата. Не успял и се ударил в задната част на товарния автомобил „Форд Рейнджър“. След удара нямал спомени какво точно се е случило. Първите му контакти след ПТП били с родителите му в ортопедичното отделение.

По делото е извършен оглед на местопроизшествие. Установено е, че мотоциклетът бил намерен на около 71 метра от спрелия товарен автомобил „Форд Рейнджър“ в посока гара Бяла. Установено и фиксирано в огледа и фотоалбума към него  е мястото на удара върху т.а.  „Форд Рейнджър“ – в задната лява част. Допълнително е извършен оглед на автомобила като веществено доказателство.

По делото е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че в  резултат на пътно-транспортното произшествие на св.Й. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в: Субарахноидален кръвоизлив и дифузен оток на мозъка. Разкъсно-контузна рана на челото в ляво. Контузия на десния бял дроб. Частичен пневмоторакс в дясно. Счупване, с разместване на лява лъчева кост, наложило метална остеосинтеза. Разкъсно-контузна рана в областта  на далечния край на дясно бедро и на дясното коляно. Разкъсване на мускул вастус латералис в дясно. Шок. Същите са преценени по медикобиологичните признаци: Разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни.

По делото е назначена и изготвена автотехническа експертиза приключила със заключение, от което е видно, че скоростта, с която се е движил товарният автомобил „Форд Рейнджър“ непосредствено преди ПТП е била 70 км/час, а мотоциклетът „Сузуки“ се е движил със скорост 117,4 км/час непосредствено преди ПТП. Ако произшествието се е развило по начина описан от свидетелите Дърваров и Тодоров, то водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране, а водачът на товарния автомобил „Форд Рейнджър“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране. Ако произшествието се е развило по начина описан от свидетеля Й., то водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта, а водачът на товарния автомобил „Форд Рейнджър“ би имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако преди да започне да се изнася от дясната към лявата лента е пропуснал мотоциклета да премине.

По делото са разпитани в качеството на свидетели пострадалия Й., св.Дърваров, св.Тодоров и полицейски служители, посетили ПТП.

След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства наблюдаващият прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.199 ал.1, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл24, ал.1, т.1  от НПК. Прокурорът е приел, че  причината за  настъпилото ПТП е неправомерното поведение на пострадалия Р.П., че причинените му телесни увреждания по време на ПТП са в резултат на собствените му неправомерни действия, като това е основание за прекратяване на наказателното производство.

След анализ на описаната фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока на чл.243, ал. 3 от НПК и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, предвид това, че е подадена от лице, което безспорно притежава качеството пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 НПК .

Разгледана по същество жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Съдът, след като обсъди събраните доказателства всяко едно по отделно и всички в тяхната съвкупност, намира, че изводите на наблюдаващия прокурор изцяло са обосновани от събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са приети и обсъдени две версии за причините и механизма на ПТП. Двете версии са изградени върху данни само от разпитите на двамата водачи, участници в ПТП – св.Г.Дърваров, св.Р.П. и св.П.Тодоров, спътник на св.Г.Дърваров. За съжаление при провеждане на разследването е допуснат съществен пропуск, като  своевременно не са установени и разпитани други независими свидетели очевидци на ПТП, въпреки, че такива безспорно е имало. Това са неидентифицирани лица – водача на товарния автомобил, който е изпреварил пострадалия и водачите на военната техника,  които са оказали първа помощ на пострадалия. Техните показания на свидетели – очевидци на ПТП съществено биха допринесли при изясняване на фактическата обстановка, както и за установяване механизма и причините за ПТП. Към момента тази непълнота в доказателствения материал не може да бъде отстранена с оглед продължителния период от време, от около една година от настъпилото ПТП, след който установяването и разпита на тези свидетели е невъзможен.

         Относно причината за настъпилото ПТП съдът намира, с оглед заключението на вещите лица по назначената и изготвена автотехническа експертиза, че  се налага извода за това, че и при двете обсъдени версии за механизма на ПТП пострадалият, който е водач на мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране. В заключението си вещите лица посочват именно това, като причина за ПТП – закъснението на Р.П. да започне намаляване на скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет. Установено е, че същият се е движил със скорост от 117,4км/ч, която двукратно надвишава допустимата скорост за движение в населено място от 50км/ч. От заключението на вещите лица се установява, че пострадалият като водач на мотоциклета е имал възможност да види т.а.“Форд „ най-малко от 170м, като това разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране / 161,3м/ в този смисъл  и достатъчно за спиране или поне намаляване на скоростта с цел предотвратяване на удара. Следващият фактор, който следва да се отчита в комплекса от причини за ПТП е че пострадалият е неправоспособен водач, на който липсват знания и умения за управление на МПС. Това обстоятелство съществено е допринесло за това пострадалият да няма адекватни реакции и поведение в рискова ситуация, като процесната. Мястото на удара според,  деформацията на крайната задна лява част на  т.а.“Форд“, сочи опита на пострадалия да избегне удара, като се отклони в ляво и заобиколи т.а.“Форд“ и очевидния му неуспех да се справи в подобна ситуация. Съдът счита, че след като безспорно са установени водачите на процесните МПС следва да се преценява правомерността на действията на всеки един от тях, защото не подлежи на съмнение, че вината за допускане на ПТП е на един от двамата или на двамата поотделно, тъй като този вид престъпление се извършва по непредпазливост и е невъзможно обсъждане на съучастие. Изпълнителното деяние на този вид престъпление е “нарушаване правилата за движение” и следователно точно правилата за движение са ориентира и критерия, по които следва де се преценява поведението на всеки един от водачите. Не е нужно да се посочва, че безопасното  движение по пътищата изисква от водачите спазването на съвкупност от правила, а не само едно правило / както в настоящия случай се сочи от жалбоподателя, че св.Г.Дърваров нарушил чл.25 от ЗДвП/. Настоящият състав счита, че следва да се преценява цялостното поведение на водачите, спазването от тях на всички правила за движение и в тази посока да се търсят причините за настъпилото ПТП и осъщественият противоправен резултат – причинена средна телесна повреда на жалбоподателя, който е безспорен и е настъпил като следствие от неправомерно действие на някой от двамата водачи на процесните МПС. Разбира се, че от съвкупността от нарушения следва да се установи кое точно нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с причинения противоправен резултат. В този ред на мисли и обсъждайки и анализирайки отново наличния доказателствен материал, съдът намира, че със съвкупността от допуснати нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, същият е станал причина за настъпилото ПТП. За съда няма спор, че  и в двата варианта на обсъждания механизъм на ПТП, според свидетелските показания, основното нарушение на св.Р.П., което е причина за настъпилото ПТП е по чл.20, ал.2  от ЗДвП :„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Освен това е нарушил: чл.21, ал.1 от същия закон – „При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава скорост – в случая от 50 км/час“,. Установенено е от автотехническата експертиза, че скоростта на мотоциклета е била 117,4км/ч.  Жалбоподателят е нарушил чл.137е – „Водачите на мотоциклети използват защитни каски“. Безспорно установено е, че пострадалият не е носил каска на главата си. Носил е платнена шапка, намера и иззета при огледа. Св.Р.Й. е нарушил чл.140, ал.1 – „По пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС, които са с табели с регистрационен номер, поставен на определено за това място“. Едно от най-сериозните нарушения на св. Р.Й. е, че е управлявал МПС като неправоспособен, в нарушение на по чл.150 ЗДвП – „Всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“.

Разбира се, че не само количествената преценка на допуснатите нарушения от водача П.  са основание да се счита, че с поведението си е причинил процесното ПТП. Обсъждайки доводите на жалбоподателя за извършено от св.Г.Дърваров нарушение по чл.25 от ЗДвП, съдът намира, че същите не са категорично обосновани от наличните доказателства. Данни за това нарушение има само в разпита на пострадалия, като въз основа на него в.л. са обсъдили подобна версия, която само хипотетично приемат за възможна. Дори и в този вариант /по т.7 от заключението на в.л.- л.68 ДП/ пострадалият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако самият той не беше допуснал посочените горе нарушения. След като има доказателства, които си противоречат и не се подкрепят от другите такива, ясно е, че те следва да се изключат от доказателствения материал и фактическата обстановка да се установи въз основа на доказателствата, които не подлежат на съмнение. Такива доказателства по делото са събрани – писмени и гласни, като преценката за тях следва да се направи с оглед доказателствената им сила. Съобразявайки се и преценявайки доказателствата по посочения критерий съдът намира, че след техния анализ се налага извода, че причината за допуснатото ПТП е в неправомерното поведение на водача на мотоциклет „Сузуки“. Телесната повреда, която св.Р.П. е претърпял е в пряка причинно следствена връзка от настъпилото ПТП. С неправомерното си поведение на водач на МПС той сам си е причинил настъпилите вредни последици за него – телесните увреждания, преценени по медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота.

           С оглед изложеното, съдът намира, че воденото  наказателно производство следва да бъде прекратено, поради липса на извършено престъпление, на основание чл.199 ал.1, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл24, ал.1, т.1  от НПК. В този смисъл  обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление е правилно и законосъобраз но. На  основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК същото следва да бъде потвърдено.

 

             Въз основа на изложените съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – Бяла от  16.05.2018г. на Трифон Владов – Районен прокурор при РП-Бяла за прекратяване на наказателното производство по ДП № 889 / 2017 по описа на РП Бяла, образувано и водено срещу  неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1  от НК, като правилно и законосъобразно.

 

              ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. Русе  в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя  и  на Районна прокуратура – Бяла.

 

              След влизане в сила на определение то копие от него заедно с ДП да се изпрати на РП Бяла.

 

 

                                                                             Председател: