гр. Сливен, 03.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен,
в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова-Ганева
при участието на
секретаря Радостина Желева, изслуша докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 218 по описа на Административен съд Сливен за
2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с
чл. 4, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба,
подадена от Й.С. ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУ000709-1/30.03.2023 г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция МДТ към Община Сливен, потвърден след
оспорване по административен ред с решение № НОМ 88/07.06.2023г. на директора
на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, с който на С. са определени
задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил марка "Форд",
модел "Ка" с рег. № *****за периодите от
01.01.2018 г. до 29.02.2020 г., в размер на 72,37 лв.
и лихви в размер на 28, 67 лева.
Жалбоподателят С. прави
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, като отрича съществуването
на установените с него задължения. Счита, че неправилно е приложена процедурата
по чл. 107, от ДОПК, доколкото твърди, че не е подавала
декларация по чл.54 от ЗМДТ. Данните за определяне на данъка били взети от органа
по приходите от регистрационния талон на МПС, където пък неправилно била
посочена мощността на автомобила от 60 kW. Изтъква,
че автомобилът бил произведен през 1996г. и след справка в официалният сервиз
на „Форд“ – фирма „Мото Пфое“ се установявало, че производствената
мощност на този модел автомобили е не 60 kW, а 37 kW. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорвания акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради
грешна основа за данъчно облагане.
В съдебно заседание
жалбоподателят С., чрез пълномощника си по делото адв.
С.С. ***, поддържа жалбата по съображенията изложени
в нея. Изтъква, че неправилно в обжалвания акт била посочена и рамата на
автомобила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - директорът
на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, чрез
пълномощника си г. е А.О.- с. с ю. о., оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на АУЗД. По
същество изтъква, че от С., като собственик на лек автомобил марка "Форд",
модел "Ка" с рег. № *****е подадена
декларация по чл. 54 от ЗМДТ, в която е посочено, че
автомобилът е с мощност 60 kW и тази мощност отговаря
на вписаната в СРМПС. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
като претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
От доказателствата по
делото се установява, че на 14.07.2009 г. оспорващата Й.С.С.,
въз основа на договор за покупко-продажба, е придобила в собственост лек
автомобил марка "Форд", модел "Ка"
с рег. № *****, рама №*********, година на производство 1996 година. /л.32/. Това
обстоятелство е било заявено от Й.С. чрез подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 4733/04.08.2009 година. /л.30/.
В декларацията на лист втори е посочено, че автомобилът е с бензинов двигател,
обем на двигателя 1300 куб. см., мощност 60 kW, като
не са вписани конски сили, доколкото съответната графа /в скоби/ е оставено непопълнено
/л.30 гръб/.
Съгласно приобщеното по
делото СРМПС №*********, издадено на 15.07.2009г. от МВР, оспорващата Й.С.С. е собственик на лек автомобил марка "Форд",
модел "Ка" с рег. № *****, с рама №*********, година на производство 1996 година, като автомобилът е с
бензинов двигател, с обем на двигателя /P1/ -1299 куб. см. и мощност /P2/ - 60 kW
/л.31/.
От представените от
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР доказателства се установява, че
след подадено от С. заявление за дерегистрация на МПС
от 05.02.2020г., регистрацията на лек автомобил марка "Форд", модел
"Ка" с рег. № *****, рама №********* , е прекратена, считано от 05.02.2020 година. /л.26 и л.27/
На собственика на
автомобила е издаден Акт за установяване на задължения с № АУ000709-1/30.03.2023
г., издаден от орган по приходите в Дирекция МДТ към Община Сливен, като на С.
са определени задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил марка
"Форд", модел "Ка" с рег. № *****за
периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018г. в размер на 26,64
лв. главница и 12,46 лв. лихва; за периода 01.01.2019г.
до 31.12.2019г. в размер на 39,20 лв. главница и 14,37 лв. лихва и за периода
01.01.2020г. до 29.02.2020г. в размер на 6,53 лв.
главница и 1,84 лв. лихва или общо на С. са били определени допълнителни задължения
за данък превозно средство в размер на 72,37 лв. и лихви в размер на 28, 67
лева. В мотивите на акта е посочено, че задължението е определено въз основа на
декларация с вх. № 4733/04.08.2009 година, касаеща лек автомобил марка "Форд", модел
"Ка" с рег. № *****с рама №******.
Актът е връчен на
адресата му на 20.04.2023 г. /л.15/ и е оспорен по административен ред с жалба
от 03.05.2023 г./л.16/, подадена пред директора на Дирекция "МДТ" в
Община Сливен и съдържаща доводи, аналогични на изложените в жалбата до съда за приложена от органа по приходите грешна основа за
данъчно облагане. В хода на административното обжалване от С. била
представена ключова спецификация без посочен издател, относно техническите характеристики на автомобил марка "Форд",
модел "Ка" Хечбек
1996г., съгласно която моделът е с мощност 60 конски сили. По подадената жалба горестоящият
орган се произнесъл с Решение № НОМ 88/07.06.2023г., като е потвърдил оспорения
АУЗ. Посочил е, че задължението за процесното МПС е
определено въз основа на данните за мощността на МПС, посочени от собственика в
декларацията по чл.54 от ЗМДТ и въз основа на СРМПС №*********, издадено на
15.07.2009г. от МВР. Приел, че не са
налице основания за преизчисление на установените
задължения. /л.21/.
Решението е връчено на
оспорващата С. на 16.06.2023г. /л. 22 от делото/. Жалбата срещу АУЗ е подадена
пред Административен съд Сливен на 26.06.2023г. /л.2/.
В съдебната фаза на
производството от оспорващата е представена служебна бележка с изх.№
110/19.06.2023г., издадена от „Мото Пфое“ ЕООД
България /л.56/ относно техническите характеристики
на автомобила на С. - марка "Форд", модел "Ка" с рама №*********. Към служебната бележка е
приложен официален превод на каталог - описание на фабричната комплектация на автомобила в международната система „Форд“
при производството му и справка за вгражданите на тази вид автомобили двигатели./л.50 – л.55/
Съгласно приложеното каталожно описание автомобилът марка "Форд",
модел "Ка", произведен през 1996г., в базата
данни на производителя, е с производствена мощност 36 kW.
Видно от същата служебна бележка, с изх.№ 110/19.06.2023г., данните отразяват
състоянието на автомобила преди първата му продажба, като е посочено, че „Мото Пфое“ ЕООД България не носи отговорност за внесени промени
в конфигурацията и оборудването на автомобила.
От ответника са
представени Заповед № РД15-319/20.02.2023 г. на кмета на Община Сливен, с която
са определени служителите на общинската администрация, които имат права и задължения на орган по приходите,
сред които е и издателят на оспорения акт- и. П. З.. /л. 23 от делото/ и
справка за липса на задължения по партидата на Й.С.С..
/л.60/
По делото е разпитан
като свидетел З. П. С., който в показанията си сочи, че в началото на август
тази година е станал свидетел на разговор между пълномощника на оспорващата – адв. С. и представител на „Форд Мото Пфое“
гр. Стара Загора. Била коментирана грешка в буквената регистрация на рамата на автомобила
марка „Форд“, модел „Ка“, собственост на оспорващата, както и грешка в неговата мощност и кубатура още при
регистрацията му.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото писмените доказателства, както
и свидетелските показания, които изцяло кредитира, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация - адресата на акта, до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Подадената
жалба отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с
чл. 144, ал. 2 от ДОПК и предвид изложеното, е
процесуално допустима за разглеждане по същество. Оспорването е насочено срещу
административния акт, установяващ данъчните задължения, и съобразно приложимия
процесуален закон, съдът в настоящото производство дължи проверка на
законосъобразността на АУЗ, потвърден след обжалване по административен ред.
При извършената на
основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ проверка се установява, че
оспореният акт за установяване на задължения е издаден от П. В. З., с. е. при
Община Сливен, с възложени от кмета на общината правомощия на орган по
приходите, съгласно приложената Заповед № РД 15-319/20.02.2023 г. С оглед на
това, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му по закон правомощия. Същият е в предвидената от закона
писмена форма и съдържа правните основания и фактически обстоятелства,
обосновали издаването му. Решението на горестоящия
орган, с което АУЗ е потвърден, е издадено в изискуемата писмена форма, от
директора на Дирекция "МДТ" при общината, т. е. ръководителят на
звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно
чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.
В случая се касае за
определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК- данък
върху превозните средства, което е изрично посочено и в самия акт. Съгласно
последно цитираната разпоредба, установеното задължение за данък по декларация
се съобщава на задълженото лице. Освен по искане на лицето, каквото в случая
липсва, АУЗ може да бъде издаден служебно в следните хипотези: когато е
установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК; когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия; въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и
организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено, и не е извършена ревизия.
В случая органът по
приходите е издал оспорения акт в хипотезата, че определените въз основа на декларацията
задължения за 2018г., 2019г. и 2020г. не са били заплащани от оспорващата.
Освен при спазване на
процесуалните правила, съдът констатира, че оспореният АУЗ е издаден и в
съответствие с приложимия материален закон. По делото, противно на твърдението в
жалбата, несъмнено се установи, че от оспорващата е била подадена декларация пред
Дирекция МДТ Сливен по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 4733/04.08.2009 година.
В декларацията на лист втори от С. е посочено, че автомобилът марка „Форд“,
модел „Ка“, е с бензинов двигател, с обем на
двигателя 1300 куб. см и с мощност на двигателя 60 kW,
като в съответната графа / в скоби/ на същия ред липсва вписване на конските
сили.
По делото, във вид на
заверен препис, е представено и приобщено издадено от МВР копие от Свидетелство
за регистрация на МПС с № ********* от 15.07.2009г., съгласно което оспорващата Й.С.С. е собственик на лек автомобил марка "Форд",
модел "Ка" с рег. № *****, с рама №*********, година на производство 1996 година, с бензинов двигател, с обем
на двигателя /P1/ -1299
куб. см. и мощност /P2/ - 60 kW. Безспорно е по делото, че данните, вписани в СРМПС относно
техническите характеристики на автомобила са идентични с данните, вписани в
подадената през 2009 г. от оспорващата декларация пред дирекция МДТ към Община
Сливен, вкл. и в частта относно отразената мощност на двигателя на процесния автомобил - 60 kW.
Приобщеното СРМПС част I
с №*********, издадено на 15.07.2009г. представлява официален удостоверителен
документ, издаден по надлежния ред, поради което същото притежава обвързваща, както
за съда, така и за страните, в частност за органа по приходите към Община
Сливен, доказателствена сила относно отразяванията в
него, вкл. и по отношение мощността на притежаваното от Й.С. МПС, тъй като
съдържанието му не е оспорено от никоя от страните по предвидения от закона ред.
Действително от
приобщения по делото каталог - описание на фабричната комплектация
се установява, че автомобилът марка "Форд", модел "Ка", произведен през 1996г., е с производствена
мощност от 36 kW. Същевременно обаче именно в приобщената служебна бележка с изх.№
110/19.06.2023г. се сочи, че тези данни отразяват състоянието на автомобила
преди първата му продажба, като е посочено, че „Мото Пфое“
ЕООД България не носи отговорност за внесени впоследствие от собственика промени
в конфигурацията и оборудването на автомобила. Доколкото след първата продажба
на процесния автомобил са възможни промени на
мощността на двигателя, както и на други технически параметри на МПС марка
"Форд", модел "Ка" с рег. № *****,
в резултат на технически изменения, доказването на действителна мощност на
двигателя, различна от отразената в единствения официален удостоверителен документ
за това обстоятелство - СРМПС, е в тежест на данъчния субект. В случай, че не е
била съгласна с установените задължения за данък превозни средства, поради твърдяна
по-малка мощност на двигателя на автомобила от посочената в СРМПС, оспорващата С. е разполагала с възможност да декларира
промяна в обстоятелства, отразени в подадената през 2009г. от нея декларация по
чл.54 от ЗМДТ пред органите по приходите, въз основа на заявена промяна на данните,
вписани в СРМПС пред МВР по реда, предвиден в Наредба № І-45/2000
г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях.
В случая правилно определянето
на данъчното задължение е станало въз основа на отразената в СРМПС мощност на
автомобила, като органът по приходите, а и съдът е длъжен да се съобрази с
данните, вписани в този официален документ. Едва след промяна в СРМПС и
подадена коригираща декларация, органът по приходите може да извърши
преизчисляване на данъчното задължение. Доколкото по делото не са налични данни
за извършена промяна, съдът намира, че отразената в СРМПС №********* от
15.07.2009г. мощност на автомобила от 60
kW е единствената меродавна основа за определяне на
данъчното задължение, поради което оспореният АУЗ е издаден при правилно
установяване на относимите към данъчното облагане на
МПС факти.
Ето защо се налага
извод, че при посочените в декларацията технически параметри относно процесния автомобил, съответстващи изцяло на параметрите в
СРМПС, данъкът върху МПС, собственост на С.,***. при ставка определена в
съответствие с чл. 13 ал.1 от Наредбата за местните данъци на Община Сливен /
публикувана на официалния сайт на общински съвет Сливен - https://obs.sliven.bg/uploads/ с вр. с чл. 55, ал. 1, б.
"б" от ЗМДТ и по-конкретно: за мощност над 55 kW
до 74 kW включително - 0, 74 лв. за 1 kW., а за 2019г. и за 2020г. за мощност над 55 kW до 74 kW включително - 0, 54
лв. за 1 kW. При извършена от съда служебна
аритметична проверка се констатира, че данъкът върху превозните средства за
периода 01.01.2018 г. – 29.02.2020 г. в размер на 72,37
лв. главница и 28,67 лв. лихва е правилно определен.
Действително в мотивите
на оспорения акт е отразено, че задължението е определено въз основа на
декларация с вх. № 4733/04.08.2009 година, касаеща лек автомобил марка "Форд", модел
"Ка" с рег. № *****с рама №******, а по делото се установи, че
номерът на рамата е №*********. В случая обаче се касае за техническа грешка в мотивите
на акта, която не се отразява на неговата законосъобразност, доколкото в диспозитива на същия изрично е посочено, че са установени
задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Форд",
модел "Ка" с рег. № *****, с което
автомобилът е напълно и в достатъчна степен индивидуализиран.
По делото няма спор,
че задълженията не са били платени в срока по чл. 60 от ЗМДТ, поради което
законосъобразно върху съответните главници са определени и лихви за забава.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона
форма без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което жалбата се
явява неоснователна.
Предвид изхода на
спора по делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че
следва оспорващата да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв.,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт, дължимо на основание на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, и на основание чл. 172, ал. 1 АПК вр. с чл.160 от ДОПК, Административен съд - Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.
***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУ000709-1/30.03.2023 г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция МДТ към Община Сливен, потвърден след
оспорване по административен ред с решение № НОМ 88/07.06.2023г. на директора
на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, с който на С. са определени
задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил марка "Форд",
модел "Ка" с рег. № *****за периодите от
01.01.2018 г. до 29.02.2020 г., в размер общо на 72,37
лв. и лихви в размер на 28, 67 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Й.С. *** с ЕГН ********** ***, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
на основание чл. 160 ал.7 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните.
Административен съдия: