№ 565
гр. Разград, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100308 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.415
от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите и
Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от „Топлофикация – Разград“ АД, с която са
предявени обективно съединени установителни искове против Е.Р.А. за
установяване, че същият дължи на „Топлофикация - Разград" АД следните
суми по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2426/2021 г.: сумата от
336,66 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г.
до 23.07.2021 г. ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното и
изплащане; сумата в размер на 11,70 лв., представляваща обезщетение по чл.
86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 24.07.2021 г. до
25.11.2021 г., както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото. Иска
присъждане на сторените разноски по настоящото производство. Ищецът
сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна
енергия за територията на Община Разград на основание издадените от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с №
Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г., че е продавал (доставял) на
ответника топлинна енергия за битови нужди при спазване изискванията на
Закона за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград,
на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР и по цени,
определени от Комисията, в жилище - етажна собственост с централно
топлоснабдяване, че съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и на основание чл.
86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия следвало да заплаща потребената
енергия по утвърдената от КЕВР цена, като при неплащане дължи
обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава, считано от
изтичане на 30-дневен гратисен период до окончателното плащане. Твърди,
че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в определените
1
срокове цената на потребената топлинна енергия в имот, намиращ се в сграда
– етажна собственост, че за времето от 31.12.2020 г. до 23.07.2021 г.
ответникът потребил топлинна енергия на стойност 336,66 лв. за адрес: гр.
Разград, ***************, че ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по което било образувано ЧГД
№ 2426/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, по което съдът издал
заповед по чл. 410 и сл. от ГПК, с която разпоредил ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумата от 336,66 лв. главница за времето от 31.12.2020 г.
до 23.07.2021 г. и мораторна лихва в размер на 11,70 лв. за периода от
24.07.2021 г. до 25.11.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от
26.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
25,00 лв. разноски по делото, че поради неоткриване на длъжника на
посочените адреси, заявлението по 410 и сл. от ГПК било връчено по ред на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което наложило депозиране на искова молба.
Ответникът чрез назначения му особен представител счита предявените
обективно съединени искове за недопустими и неоснователни. Моли за
отхвърлянето им. Изтъква, че съгласно представената справка от АВ,
топлофицирания имот е в режим на съсобственост. Сочи, че ищецът не е
уточнил вида на съсобственост, което обективно затруднява защитата по
производството. Счита за безспорно, че в случая е налице задължително
необходимо другарство, предвид еднаквостта на материалноправното
положение на другарите в конкретния спор, спрямо които съдебното решение
трябва да бъде еднакво. Прави възражение за недължимост на предявените
искове до размера на 1/2 от тях. Изразява становище, че приложените
документи по делото са частни, неподписани, поради което не се ползват с
обвързваща доказателствена сила, както и че не е депозирана покана за
доброволно изпълнение, чието получаване счита за релевантно по въпроса за
реално обитаване на жилищния имот. Изтъква, че индивидуалната справка за
използвана топлинна енергия следва да се изпрати до абоната задължително
по избрания от него начин - чрез лицензиран пощенски оператор; по
електронна поща или адрес на имота, а няма приложени доказателства за
това. По отношение на дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение, изтъква като неясно има ли такова, кое е, не били представени
доказателства досежно валидно удостоверяване за регистрация за извършване
на този вид дейност; валиден сертификат за типово одобрение с област на
приложение относим към предмета на иска - отчитане на топлоенергията,
потребена от стайните отоплителни радиатори с цел разпределение на
разходите за отопление; валиден договор за облигационна обвързаност между
дружеството и ищцовото дружество/между дружеството и етажната
собственост. Изтъква, че не е разписано на каква стойност възлиза сумата за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и при какви
условия и ред същата се заплаща от абоната. Изразява становище за неясно
извършване на отчитането съгласно констативния протокол от „Brunata“.
Посочва, че не се прилагат и не се сочат документи по: чл.63 от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, в това число и Решение
на Общото събрание на етажната собственост по ал. 2, т. 2, буква „е“; чл. 64,
ал. 1 от посочената горе наредба, че не е посочено кой извършва услугата по
дялото разпределение; че ищецът в исковата си молба не е посочил по
категоричен начин кой от визираните в чл. 155 от ЗЕ (Закон енергетиката)
начини за измерване, отчитане и заплащане на топлинна енергия и топла вода
е бил установен във взаимоотношенията между страните при надлежно взето
2
решение на Общото събрание на етажните собственици. В тази връзка не били
представени карнети, удостоверяващи отчети на показатели на съответните
измервателни устройства, т.е. доказателства за реална консумация. Не се
посочвали вида и броя отоплителни тела, както и дали соченият като ответник
е потребител и на топла вода, как е определена топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване, количеството топлинна енергия, припадащо се на
имота на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация;
количество топлинна енергия, отдадено от щранг-лира и количество
топлинна енергия, необходимо за подгряване на изразходените кубически
метра топла вода, както и паричната им равностойност с оглед
претендираното вземане. Не били отразени показанията на водомера пред
подгревателя и показанията по индивидуалните водомери, броя и вида на
отоплителните тела, броя и вида на измервателните уреди; датата на която
последно са били обект на задължителна метрологична проверка; дали
същите съответстват на одобрения тип, годен да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Не било
посочено дали към всеки от отоплителните уреди има уред за дялово
разпределение, дали топлоподаването към имота е спряно или не. Иска съдът
да вземе под внимание, че съгласно чл. 73 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването месечно се снемат показания на всички
индивидуални уреди за дялово разпределение и водомери за топла вода, а не
са представени доказателства дали имотът е топлофициран и дали сградата –
етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за
производство и пренос на топлинна енергия.
Видно от представената справка №1455166/23.11.2021г., осъществена чрез
отдалечен достъп в регистрите на Агенция по вписванията, на 16.12.2010 г.
Е.Р.А. и В.М. А. са закупили от М.М.Р. правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда - жилище с административен адрес гр.Разград,
***************, ведно с прилежащ таван. Имотът е присъединен към
сградната инсталация с молба подадена лично от ответника – Е.А.. На
12.11.2013 г. същият е подписал и план за разпространението на нето
кубатура, в който е посочено, че жилището е 144 куб.м. Ответникът е вписан
и в писмо до “Бруната“ ООД, отправено от етажната собственост по повод
отчитане на средствата за измерване на ползваната топлинна енергия.
По реда на чл.410 от ГПК по ЧГД № 2426/2021 г., по описа на Районен съд -
Разград е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 336,66
лв. за ползвана топлинна енергия за времето от 31.12.2020 г. до 23.07.2021 г.
и за сумата 11,70лв. обезщетение за забава за периода 24.07.2021 г. до
25.11.2021 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 26.11.2021г.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
3
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.11, ал.5 от същите Общи условия е посочено, че купувачите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, чрез монтирани термостатни радиаторни
вентили, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от
топлопреносното дружество, чрез абонатна станция №214, захранваща имоти
в ***************, в който се намира и апартамента на ищеца за
отоплителен сезон 2020/2021г. и в частност за времето от 06.11.2020г. до
28.04.2021г. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и
начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази
абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката,
определена в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.),
така и действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, която влиза в сила от 24.03.2020 г. и е отменила
горепосочената Наредба № 16-334. Цената за времето на процесните
отоплителни сезони на загуба сградна инсталация е начислена на база 144
куб.м. кубатура за жилището на ответника, респ. 1,18% от общия обем на
сградата и възлиза съответно на 106,58 лв. Съответно през апартамента
преминават две щранг лири, които представляват тръби, по които тече топла
вода за отопление и за същите през процесния отоплителен сезон ищецът е
начислил съответно сумите 156,238 лв. и 85,32 лв., при изчисляването на
трите суми е спазена съответната формула, при която величините са правилно
избрани и нанесени. Размера на законната лихва върху сбора от тези суми от
датата на падежа на всяко от задълженията до 25.11.2021 г. е 11,70лв. При
изготвяне на заключението вещото лице е извършило проверка на място в
абонатна станция №214, находяща с в ***************, в счетоводствата на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД“ ЕАД и топлинния счетоводител „Бруната
България“ ООД-гр.Русе, където му е предоставена необходимата
информация.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй
като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса, какъвто конкретно е и настоящия случай, заявителят да
предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е
присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.), така и действащата Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която влиза в сила от 24.03.2020 г. и е
отменила горепосочената Наредба № 16-334. и Общите условия за продажба
на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката
предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия
4
са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата
дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите.
По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание
Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който
изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при
неизпълнение на парично задължение.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В случая по отношение на ответника се установи, че същият е
собственик на процесния имот и като такъв с депозирана лично от него молба
до ищеца е присъединен към сградната инсталация, а на 12.11.2013 г. е
подписал и план за разпространението на нето кубатура, в който е посочено,
че жилището е 144 куб.м. Следователно като собственик на сграда с
централно топлоснабдяване той е страна по договор за доставка при общи
условия, респ. дължи заплащане на ползваната в имота топлоенергия, вкл. и
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, чиято цена се
претендира по настоящото дело.
В случая цената на тази енергия е 336,66 лв. за отоплителен сезон
2020г./2021г. и ответникът като собственик на имота дължи заплащане на
същата. След изпадането му в забава същият дължи и обезщетение за забава,
което за периода 24.07.2021 г. – 25.11.2021 г. е в размер на 21,70 лв.
По отношение на възражението на ответника за недължимост на предявените
претенции до размера на ½ от тях, тъй като е налице дялова съсобственост:
съдът намира,че в изпълнение на чл. 62., ал.1 от ОУ: „При промяна на
собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.
14. заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец,
към което са приложени копия на документи, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на
ползване на имота.“ ответникът е депозирал лично молба, като е била
осъществена промяна в партидата на имота и е встъпил в облигационни
отношения с Топлофикация Разград” ЕАД, като е заявил индивидуална
партида за целия имот/апартамент. В чл.63, ал.2 от ОУ е предвидено, че
когато имота се ползва от повече от един Клиент, продавачът открива
партиди на всички Клиенти въз основа на документ и споразумителен
протокол за разпределение на топлинната енергия за имота.
По делото липсват доказателства, а и дори твърдения, че съсобствениците на
апартамента, са изпълнили цитираното задължение. След като ищецът не е
бил уведомен за горното, същият не е имало възможност да приложи
разпоредбата на чл.63, ал.2 от Общите условия.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 75 лв. държавна такса,
200 лв. – платен депозит за възнаграждение на особен представител, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и
сумата 25 лв., платена като държавна такса по ч.гр.д.№2426/2021 г. по описа
на РС Разград. За последната сума следва настоящият съдебен състав да
постанови осъдителен диспозитив в съответствие с постановеното в т.12 от
ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК, като изрично прекрати
производството по така предявения установителен иск за разноските
5
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.А. с постоянен адрес
***************, ЕГН **********, че същият дължи на “Топлофикация
Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален
квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 336,66 лв. /триста тридесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки/ за ползвана топлинна енергия за
периода 31.12.2020 г. до 23.07.2021 г. ведно със законната лихва от 26.11.2021
г. и 11,70 лв. /единадесет лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за забава
за периода 24.07.2021 г. до 25.11.2021 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение №1447/29.11.2021 г. по ч.гр.д.№2426/2021г. по описа на РС-
Разград.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация
Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален
квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* срещу Е.Р.А. с постоянен адрес
***************, ЕГН ********** за установяване на задължение за
заплащане на сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№2426/2021 г.
ОСЪЖДА Е.Р.А. с постоянен адрес ***************, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес
на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 275
лв. /двеста седемдесет и пет лева/ за направените по настоящото дело
разноски, сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. №2426/2021 г. по описа
на РС-Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. №2426/2021 г. по описа на РС-Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6