РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Монтана , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500127 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ххххх”АД против решение
№260107 от 18.03.2021г.,постановено по гр.д.№ 2168/2019г. по описа на
Районен съд-Лом,с което е отхвърлен предявения от „хххх”АД срещу В Й
Ц. иск да бъде признато за установено ,че ответникът дължи на ищеца
сумите: 994.40 лв.-главница за платено застрахователно обезщетение; 15.00
лв.-ликвидационни разноски и 299.17 лв.-мораторна лихва ,ведно със
законната лихва за забава върху главницата ,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-11. 09. 2019г. до
окончателното плащане на главницата и е осъден ищецът да заплати на
ответника сумата 685.00 лв.разноски по делото.
В жалбата се поддържа,че решението е неправилно,поради нарушения
на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се,че по
делото са доказани всички елементи по чл.45 вр.чл.50 от ЗЗД , респ. доказано
е ,че претенциите са изцяло основателни.Безспорно е установено,че събитието
1
е настъпило,поради виновното поведение на ответницата и лицето,на което
тя е възложила надзора над собственото й животно. Безспорно е доказан
механизма на настъпване на ПТП-че на 25.07.2016г.на територията на
Община Лом ,на път III-914,км.9+200,в близост до с. Трайково, ответницата
солидарно с водача на стадо животни е оставила без надзор собственото си
животно-крава и без да се осъществява постоянен контрол над същото
,вследствие на което животното излязло внезапно на пътното платно и
станало причина за настъпване на ПТП ,в резултат на което са причинени
имуществени вреди на л.а. марка „ххх”с рег.№ М хххх ,управлявано от Б. А
За настъпилото ПТП е съставен протокол,който се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила за датата,мястото на увреждането,
участниците в ПТП, лица имащи отношение към събитието, механизма и
причинените вреди.Твърди се,че по делото е безспорно доказано, че
ответницата е собственик на процесното животно , респ. следва да понесе
отговорността за причинените от същото вреди.Поддържа се, че съдът
неправилно безкритично е приел,че всички животни в животновъдното
стопанство на ответницата са маркирани с ушна марка.От представената пред
съда справка за периода,в който е настъпило ПТП е установено, че 6
бр.животни от обекта на ответницата са умъртвени ,без да е посочена
причината за това.Сочи се,че съдът не е обсъдил пълно събраните по делото
гласни доказателства,както и не е коментирал проведените между свидетелите
по делото очни ставки и резултатите от тях. Безспорно е установено,че на
местопроизшествието са пристигнали членове на семейството на ответницата
и лицето,упълномощено от ответницата да контролира животните ,които е
отглеждала.Не е оборена материалната доказателствена сила на протокола за
ПТП ,съставителят на който е действал съобразно установените нормативно
задължения-установил е участниците,извършени са превантивни мерки по
сигнализиране и обезопасяване на произшествието ,в хода на които
животното е напуснало местопроизшествието и се е насочило към обекта ,
стопанисван от ответницата,намиращ се в непосредствена близост, не е
установено по каква причина бащата и сина на ответницата са присъствали на
местопроизшествието ,в протокола за ПТП като водач на животното е
посочено лицето М Л.Н ,който е бил и пастир на животните, собственост на
ответницата.Искането е въззивният съд да отметни обжалваното решение и
вместо него да постанови решение,с което да уважи изцяло исковите
2
претенции.Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК ответницата по жалбата е депозирала
писмен отговор, в който мотивира становище за неоснователност на същата.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и
такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен
интерес, в установения от закона срок, против съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваното изцяло решение е валидно
и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящият състав на въззивния съд, след преценка на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил обосновани
изводи за неоснователност на исковата претенция, като с обжалваното
решение е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл.410,ал.1
от КЗ вр.чл.50 ЗЗД и е осъдил ищеца да заплати на ответницата съответни
разноски по делото. Фактическите констатации и правните изводи се
споделят изцяло от настоящият съдебен състав , поради което и на основание
чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени в
обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл.422 от ГПК за
3
установяване съществуването на следното вземане-сумата от 1 009.40 лева ,
представляваща регресна претенция по чл.410,ал.1,т.3 от КЗ вр.чл.50 от ЗЗД
за изплатено от„ххххх”АД на „пппп” АД застрахователно обезщетение за
вреди ,причинени при настъпило ПТП от домашно животно-крава.
Ищецът твърди,че на 25.07.2016г. на територията на Община Лп,на път
III-пппппв близост до с. Тпответни цата В. Й. ЦВ. солидарно с водача на
стадо животни е оставила без надзор собственото си домашно животно-крава
и без да се осъществява постоянен контрол над същото.Животното излязло
внезапно на пътното платно и е станало причина за настъпване на ПТП
,вследствие на което са причинени имуществени вреди на л.а. марка
„хххх,модел ххх“с рег.№ххх собственост на „ххххх М“АД,управляван от Б.
Ах Посочва се, че за увредения автомобил била в сила имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по договор, сключен между ищеца и „хххх“АД.
Твърди се също, че във връзка с настъпилите вреди пред ищеца е заведена
щета № ********* и в съответствие с установените по вид и степен щети по
лекия автомобил , ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 1 009.40 лв. Твърди се също, че от съставения протокол за ПТП се
установява,че настъпването на ПТП ,респ.настъпилите вреди са резултат само
и единствено от противоправното поведение на ответницата Ц., която
солидарно с водача на стадото не е изпълнявала задълженията си за
осъществяване на надзор и контрол върху процесното животно. Сочи се, че
вземането, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, произтича от изплатено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски,направени за неговото определяне. Ищецът моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски по делото.
Ответницата е подала писмен отговор в законоустановения срок, в
който оспорва иска по основание.Твърди,че не е установена идентификацията
на животното,посочено като участник №1 в протокола за ПТП и съответно,че
същото е притежавано от нея.Твърди,че е регистриран земеделски
производител и като такъв притежава едър рогат добитък,като всяко едно от
животните,регистрирани на нейно име е снабдено със средство за
идентификация-ушна марка. Оспорва представения протокол за ПТП ,като
поддържа,че не е уведомена като посочено за собственик на животното
лице,неправомерно са въведени личните й данни,не е установено по надлежен
4
начин дали тя е собственик на процесното животно. Оспорва отразените в
протокола за ПТП обстоятелства и причини за настъпването на ПТП
,включително механизма на причиняване на вредите.Твърди, че последващите
действия по завеждане на щета , оценка и изплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца са осъществени при съществени пороци,предвид
неуведомяването й като лице, посочено за собственик на животното.Моли
съда да отхвърли иска . Претендира разноски.
От доказателствата по делото е установено,а и не се спори между
страните,че между ищеца и „хххх“АД е бил сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“с полица № ххх,валидна от 27.01.2016г.до
26.01.2017г..Между страните не е спорен и факта,че на 25.07.2016г. на
територията на Община Лха път ххххв близост до с. Т е настъпило ПТП ,за
което е съставен приложения по делото протокол за ПТП №
1369978/25.07.2016г.За процесното ПТП е съставен акт за установяване на
административно нарушение №471/25. 07. 2016г. против М Л Н за това,че
виновно е нарушил чл.106 от ЗДвП,подписан без възражения. Не е спорно
между страните и от представената преписка,образувана при ищеца се
установява, че е уведомен застрахователя, разгледана е претенцията и е
определен размера на обезщетението по образуваната пред ищеца щета №
хххххх/26. 07. 2016г. Налице са и данни за извършено плащане от
застрахователя на застрахования, удостоверено с представеното преводно
нареждане за кредитен превод от 15.08.2016г.Безспорно е и
обстоятелството,че ищецът е предявил претенцията си по реда на чл.410 от
ГПК на 11.09.2019г.пред РС-Лом ,като по приложеното ч.гр.д.№
1633/2019г.по описа на съда, заявлението е уважено и е издадена заповед
№1108/12.09.2019г.,с която е разпоредено В. Й. ЦВ. да заплати на „хххх“АД
сумата 1 308.57 лв.изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“,застрахователна
полица № хххххот които 1 009.40 лв.-главница,299.17 лв.-мораторна лихва
,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на
373.60 лв. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника В. Й.
ЦВ.,която е подала възражение в срока и по реда на чл. 414 от
ГПК.Заявителят е уведомен за постъпилото възражение. Исковата молба е
постъпила в съда в срока по чл.415 от ГПК.
Спорен между страните е въпросът дали ответницата е лицето, спрямо
което трябва да бъде предявен регресния иск на ищцовото дружество,
респ.налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността й на
основание чл.50 от ЗЗД.
5
По спорния въпрос първоинстанционният съд е приел в мотивите си,че
по делото не е доказано ответницата В.Ц. да е собственик на домашното
животно-крава,което е излязло на пътя и е станало причина за настъпилото
ПТП,поради което не следва да носи отговорност за щетите, причинени от
това животно.За да достигне до този извод, съдът е приел,че само въз основа
на протокола за ПТП не може да се приеме за доказано,че ответницата е
собственик на излязлото на пътя животно.Съдът е приел,че автоконтрольорът,
съставил протокола за ПТП е възприел непосредствено факта на настъпилото
вече ПТП,както и че участниците в него са :1.-домашно животно-крава и 2.-
лек автомобил „ВАЗ”.Относно животното не са отбелязани никакви
идентификационни данни.Отразено е ,че ответницата е собственик на това
животно,но съставителят на протокола е записал именно нея по устно
събирани данни, въз основа на предположения и по телефон,не и по
предвидения в закона ред. Ответницата не е присъствала на мястото на
настъпилото ПТП ,а относно притежаваните от нея животни е установено , че
всички са маркирани, каквато констатация по отношение на процесното
животно не е направена.
С оглед въведените с въззивната жалба основания ,спорни и пред
настоящата инстанция са въпросите относно собствеността на процесното
животно-крава и следва ли да се ангажира отговорността на ответницата за
причинените щети на основание чл.50 от ЗЗД.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1хххх/25.07.2016г.,в който е
отразено,че участници са:№1-домашно животно -крава, В. Й. ЦВ.,посочена
като собственик на домашното животно и М Л Н ,посочен като водач и
участник №2-л.а. „хххх с рег.№ ххх,собственост на „хххх“АД с водач Б.Ах.
Като описание на ПТП в протокола е посочено,че участник №1 като водач на
стадо животни не ги направлява и една крава излиза внезапно на пътното
платно и се удря в участник №2.Съставена е и схема на така описания
механизъм на ПТП.Описани са вредите по автомобила.
По делото са разпитани свидетели Й.НахР.Цх и Ив.Гех
Свидетелят Й.Нх,баща на ответницата обяснява,че внукът му се обадил
да отиде да види,че има полиция и някаква кола.Внукът му бил някъде на
шосето,бил непълнолетен,като видял че има полиция го било страх и му се
6
обадил да отиде да види какво става,да не се краде.Когато отишъл шофьорът
седял в колата.Свидетелят твърди,че не е видял автомобила отпред.Били
дошли двама човека и слагали някаква броня.На място никой не го е питал
нищо.Твърди,че не е видял да има животно на местопроизшествието. Тогава
Вхне е идвала и никой не я е уведомявал. Твърди,че Вх е земеделски
производител и няма в дома си крави.
Свидетелят Р.Ц , съпруг на ответницата обяснява,че работи в ОЗ
„хххгр.М и в същия ден бил конвой.Бил на работа,пътувал и получил
обаждане от служител на РУ гр.Лом-И ,който му споменал за ПТП на кола с
крава.При обаждането му обяснили,че става въпрос за крава, черна и дали е
тяхна,понеже съпругата му има кравеферма в този район. Твърди,че не е
ходил на място и не е виждал животното.Опитал да се свърже със съпругата
си ,но не успял.По това време синът му минал с моторетка,видял е и извикал
дядо си.Твърди,че към онзи момент съпругата му е имала 25-27 крави.След
това външно видимо кравите на съпругата му не са имали никакви
белези.Твърди,че извън фермата съпругата му няма домашно животно крава и
няма крава без ушна марка.Не знае съпругата му да е уведомявана за
случая.Не знае къде точно се е случило ПТП. Дал личните данни на
Валентина по телефона,без да е проверил дали животното е
нейно.Служителят на полицията му обяснил,че автомобилът бил с пълно
автокаско и за да може да се изплати от гаранционния фонд трябвало да има
вписани данни на лице,на което се предполага,че е животното. Твърди,че към
този момент никой не е видял кое е животното. Обяснява,че има лице,което се
грижи за кравефермата ,казва се Младен и не е присъствал,а бил извикан
впоследствие. При разговор с него му казал, че преди това бил прибрал
животните и ги е затворил.Свидетелят обяснява,че има обособени
пасища,които ползват,но през цялото време в района се пускат и други
животни от други кравеферми наблизо и животни от селото.
Свидетелят И Г , съставител на протокола за ПТП и АУАН обяснява,че
са изпратени на място във връзка с ПТП-внезапно излязла на пътното платно
крава и ударена от лек автомобил „хх“. Твърди,че в началото нямало
никой.След това дошъл пастира и възрастния човек, посочвайки свидетеля
Найденов.На място установили,че кравата, която е причинила ПТП е
собственост на Р .Обадил му се по телефона и Р им казал,че са собственост
7
на жена му.След това дошъл и пастира и му съставили акт.Твърди,че кравата
лежала отстрани на платното. Възрастният човек/посочвайки свидетеля Н / и
пастира казали,че кравата е тяхна,и с Р като говорили и той им казал,че е
негова. Обяснява,че това е единствен краварник,където е станало ПТП
.Отглеждат се и други крави в порядъка на 2 км.Р н им посочил данните за
собственост, а пастирът М дошъл след като разговаряли с Р .Твърди,че не е
виждал контролен номер на кравата. му казал,че кравите са на жена му,но не
е виждал животното. Твърди,че са искали документ за собственост на кравата
от пастира,но не им представил такъв.Казал,че има много крави и няма
документи.Твърди,че схемата на ПТП съставил по данни на водача,който му
казал,че тръгнал да избяга вдясно,но не успял, защото животното тичало.При
извършената между свидетеля Р.Ц и свидетеля Ив.Г ,последният твърди,че
кравата е лежала доста време отстрани в храстите,след което станала и
избягала.
Между свидетелите Й.Н и Ив.Г и свидетелите Р.Ц и Ив.Г са
извършени очни ставки поради различия в показанията им по
въпросите:казвал ли е свидетелят Н чия е кравата , имало ли е крава на
мястото на ПТП,когато е дошъл свидетеля На ,колко животновъдни обекти
има в района на ПТП и давал ли е личните данни на съпругата си свидетелят
Ц на свидетеля Г ,при които не са отстранени противоречията по повод на
които са извършени.
Представени са документи ,от които се установява,че ответницата е
регистрирана като земеделски стопанин,собственик на животновъден обект,а
от писмо изх.№112/08.01.2021.на Областна дирекция по безопасност на
храните гр.М се установява,че за посочените от ищеца 7 бр.животни от типа
говеда е извършена промяна в идентификаторите на животни от посочения
вид , собственост на ответницата,поради клане на шест животни съответно
през м.декември 2015г.,м.март и м.април 2016г. и м. февруари 2017г. и
преместване на 1 бр.животно в друга ферма през м.март 2016г.
Ищецът е предявил претенцията си на основание чл.410,ал.1,т.3 от КЗ
срещу ответницата в качеството й на собственик на животното , от което са
произлезли вредите.Отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна и безвиновна
отговорност на собственика на животното.Ответницата ще отговаря само
защото е собственик и това й качество е обуславящо. Ищецът носи тежестта
8
да проведе пълно и главно доказване на фактите, обуславящи правото му на
регрес.Въззивният съд намира за правилни и обосновани изводите на
първоинстанционният съд,че по делото не са представени убедителни
доказателства ,които да обосноват извод,че ответницата Ц. е собственик на
кравата,станала причина за ПТП, както е отразено в протокола.Представеният
протокол за ПТП е съставен от служител на РУ гр.Лом,който не е очевидец на
ПТП и не е подписан от ответницата , напротив установено е категорично,че
тя по никакъв начин не е уведомена за настъпилото ПТП от съставителя на
протокола.В случая констатациите в протокола относно собствеността на
кравата и механизма на ПТП са оспорени от ответницата своевременно с
отговора на исковата молба. В трайната съдебна практика се приема,че
протоколът за ПТП , съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него ,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти,относими за
механизма на ПТП.Когато фактът ,съставляващ волеизявление ,направено от
участник в ПТП ,протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето,чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола.Правилно първоинстанционният
съд е приел,че това са факта на настъпилото вече ПТП и участниците в него:
лек автомобил „ххх и домашно животно-крава,без последното да е
индивидуализирано с описание-порода,шарка,идентификационен номер.Дори
да се приеме,че протоколът се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него данни за собствеността
на животното,то същият е оборен чрез събраните по делото
доказателства.Предвид направеното от ответницата оспорване относно
собствеността на процесното животно по делото са допуснати свидетелски
показания и са представени писмени доказателства. Установено е
категорично,че съставителят на протокола изобщо не е извършил проверка
дали животното има идентификационен номер-ушна марка и кой е негов
собственик.Твърденията в обясненията на съставителя на протокола са ,че той
е получил личните данни на ответницата,които е вписал в поле „собственик”
по телефона от свидетеля Р.Ц без последният изобщо да е виждал
животното.Съставителят на протокола твърди,че е получил информация за
собствеността на кравата от свидетеля Й. и пастира,посочен в протокола като
9
водач на стадото.Последният не е допуснат като свидетел по делото и не е
ясно доколко е способствал за изясняване собствеността на животното,тъй
като свидетелят Й.Н е категоричен,че когато е отишъл на произшествието ,на
мястото не е имало крава и тези показания е логично да се приемат за
достоверни с оглед показанията на съставителя на протокола-св.Ив.Г ,че в
един момент кравата е избягала от мястото,където е лежала след
ПТП.Показанията на свидетелите Й.На и Р.Ц ,съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК и им дава вяра изцяло,тъй като ги намира за
последователни,дадени в резултат на преки лични наблюдения и са в
съответствие с останалите доказателства по делото.Относно собствеността на
животни,от ответницата по делото са представени документи от
информационната система на БАБХ за притежаваните от нея животни,
включително крави.Няма данни по делото ответницата да е притежавала
крави без ушна марка.Установено е и от показанията на свидетелите Р.Ц и
Й.Н че в близост до тяхната ферма има други обекти,в които се отглеждат
крави,както и че в района на техните пасища идват и други
животни,включително такива от селото.При така установеното,правилно
първоинстанцинонният съд е приел,че не е доказано, че именно ответницата
В. Й. ЦВ. е собственик на процесното животно-крава,поради което и не
следва да носи отговорност по чл.50 от ЗЗД за настъпилите вреди вследствие
на ПТП,причинено от същото животно, респ.че регресната претенция е
неоснователна.
По изложените съображения,въззивният съд приема, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата, на въззиваемата В. Й. ЦВ. се
дължат сторените от нея разноски във въззивното
производство,представляващи такива за адвокатско възнаграждение.
Направено е своевременно възражение за прекомерност на платеното за
въззивното производство от въззиваемата адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно.Платеното възнаграждение от въззиваемата е
480 лева.Предявеният иск е с цена 1 308.57 лв.Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,дължимото възнаграждение по иска се равнява на 321.60
лева.В случая заплатеното от въззиваемата В.Ц. адвокатско възнаграждение е
10
завишено, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото
,като се има предвид и че производството е въззивно,проведено е едно
открито съдебно заседание и не са събирани нови доказателства. Налице са
условията на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размера на предвидения минимум 321.60 лева,каквато
сума следва да бъде присъдена на въззиваемата за разноски във въззивното
производство.
Водим от изложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260107 от 18.03.2021 г. по гр.д.№
2168/2019 г. на Районен съд-Лом.
ОСЪЖДА „Дхххх”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.С ,бул. „хххх”№ххх да заплати на В. Й. ЦВ.,ЕГН хххх,с адрес:
с. Т , общ.Л ,обл.М сумата 321.60 лева /триста двадесет и един лв.60 ст./
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,
ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11