МОТИВИ ПО НОХД №
5001/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт Районна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против М.В.М., П.И.Н. и Д.Т.Д. за
това, че в периода от 13.09.2010 г. до 22.11.2010 г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие - за подсъдимите
П.И.Н. ЕГН ********** и М.В.М. ЕГН ********** - в съучастие като извършители, а
за подс.Д.Т.Д. ЕГН **********, като помагач и подбудител, чрез използването на
техническо средство - „меча лапа", са отнели чужди движими вещи, както следва: на 13.09.2010 г. са отнели чужди движими вещи - микробус „М.С." 308 ЦДИ с рег.№
*** на стойност 7 010 лв., 250 кг. краставици на стойност 300 лв., 220 кг.
домати на стойност 220 лв. и електронна везна на стойност 80 лв., или всичко на
обща стойност 7 610 лв. от владението на И.Д.С. ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят; на 18/19.10.2010 г. са
отнели чужда движима вещ - микробус „М.С." 312 Д с рег.№ *** на стойност
12 383 лв. от владението на А.В.В. ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвоят; на 28.10.2010 г. са отнели
чужди движими вещи - микробус „М.С." 311 ЦДИ с рег.№ *** на стойност 13
377 лв., 50 кг. зеле на стойност 30 лв., 38 кг. банани на стойност 60,80 лв.,
60 кг. картофи на стойност 48 лв., 30 кг. мандарини на стойност 45 лв., 36 кг.
портокали на стойност 46,80 лв., 20 кг. краставици на стойност 24 лв. и 30 кг.
домати на стойност 30 лв., или всичко на обща стойност 13 661,60 лв. от
владението на И.К.Ч. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят; на
02/03.11.2010 г. са отнели чужди движими вещи - микробус
„М.С." 312 Д с рег.№ *** на стойност 11 141 лв., 100 кг. киви на стойност
200 лв., 140 кг. ябълки на стойност 154 лв., 190 кг. банани на стойност 304
лв., 120 кг. нар на стойност 240 лв., 200 кг. круши на стойност 220 лв., 100
кг. лимони на стойност 120 лв. и 130кг. грейпфрут на стойност 234 лв., или
всичко на обща стойност 12 613 лв. от владението на И.А.С. ЕГН **********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят; на 22.11.2010 г. са отнели
чужда движима вещ - микробус „М.С." 312 Д с per.№ *** на стойност 14 155
лв. от владението на В.В.Т. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят, като
общата стойност на всички отнети вещи е 60 422,60 лв. и
кражбата е в големи размери – престъпление по чл.195, ал.2, вр. с
ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК за подсъдимите М. и Н. и по чл.195, ал.2, вр. с
ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и
ал.4, вр.с ал. 1 от НК за подсъдимия Д..
По делото за съвместно разглеждане
в наказателното производство е бил приет предявения от И.А.С. граждански иск
солидарно против тримата подсъдими за сумата от 11 141 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2010 г. до окончателното й
изплащане. Свидетелят И.С. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител. Претендирани са направените от него по делото разноски.
Представителят
на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото срещу всеки от
подсъдимите обвинение, като моли всеки от тях да бъде признат за виновен и му
се наложи наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона
размер, което да бъде изтърпяно ефективно. Прави се искане за уважаване на
гражданския иск, както и отлагане произнасянето по веществените доказателства в
производство по чл.306 от НПК. Моли се подсъдимите да бъдат осъдени да понесат
направените по делото разноски. Изложено е подробно становище по същество.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител адв.П. също излага становище по същество, като прави искане за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на всеки от подсъдимите, както
и уважаване на предявения граждански иск.
Защитникът
на подсъдимия М. адв.П. излага подробни съображения относно доказаност на
обвинението спрямо М. само отчасти. Моли за частично оправдателна присъда,
както и признаване на М. за виновен по по-леката правна квалификация по чл.194,
ал.1 от НК, единствено относно деянието от 22.11.2010 г., с налагане на
наказание лишаване от свобода, което да се отложи с изпитателен срок.
Подсъдимият
М. заявява, че се признава само отчасти за виновен, дава обяснения по делото,
сочи, че поддържа становището на защитника си и моли за снизхождение.
Защитникът на подсъдимия Н. адв.Л.
излага доводи относно наличието на оговор по отношение на подзащитния му, като
моли същият да бъде изцяло оправдан.
Подсъдимият
Н. сочи, че е невинен, дава кратки обяснения пред съда, заявява, че поддържа
становището на своя защитник и моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия Д. адв.К. – Д. моли също за постановяване на оправдателна присъда
поради недоказаност на обвинението. Излага подробни доводи по същество.
Подсъдимият
Д. не се признава за виновен, дава обяснения пред съда, сочи, че поддържа
становището на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
М.В.М. е роден на *** ***, живущ ***, ****, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, неработещ, с ЕГН
**********.
Подсъдимият П.И.Н. е роден на ***
***, живее в същия град, ****, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, неработещ, с ЕГН **********. Преди инкриминирания период
спрямо Н. са били постановени следните осъдителни съдебни актове : По НОХД №
470/2006 г. на РС Пазарджик с присъда в сила от 28.06.2006 г. му е било
наложено наказание обществено порицание за престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
извършено от него като непълнолетен; по НОХД № 2167/2009 г. на РС Пазарджик с
определение в сила от 16.11.09 г. му е било наложено наказание четири месеца
лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпление по чл.198, ал.1
от НК. В рамките на започналото съдебно производство спрямо Н., същият е бил
осъден и по НОХД № 1376/12 г. на РС Пазарджик с влязъл в сила на 08.08.2012 г.
съдебен акт на една година и два месеца лишаване от свобода ефективно за
престъпление по чл.131, ал.1 от НК, извършено на 26.12.2011 г. Това наказание и
междувременно Н. е започнал да търпи, считано от 08.08.2012 г.
Подсъдимият
Д.Т.Д. е роден на *** ***, живее в същия град. Той е ****, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, с ЕГН
**********. Спрямо Д. е била прилагана разпоредбата на чл.78а от НК, като по
НОХД № 229/1998 г. е бил освободен от наказателна отговорност с наложени
административни наказания.
Подсъдимите Д. и М., както и Н. се
познавали поради това, че живеели в един и същи град, а и тримата се
интересували от автомобили. През лятото на 2010 г. по идея на подсъдимия Д.
тримата се решили да участват в извършването на кражби на автомобили и
по-специално микробуси от марката “М.С.”, като след разглобяването им, частите
от същите да бъдат продавани с цел печалба. За целта подсъдимият Д. набавил
техническо средство т.нар. ”меча лапа”, съставляващо шестограм от стомана с
придадена му форма на ключ, но само с улеи без зъбци, с помощта на който да може
да се взломяват ключалките на микробусите от посочения вид, както и контактните
ключове и съответно да се задействат двигателите на микробусите и същите да
бъдат привеждани в движение. Този специфичен уред подсъдимият Д. предоставил на
подсъдимия М.. Отделно от това, подсъдимият Д. посочил пред другите двама
подсъдими, че лично ще участва в “разфасоването” на откраднатите от Н. и М.
превозни средства, както и че ще реализира продажби на авточастите в гр. София
и от получените от това средства ще предоставя на всеки от подсъдимите М. и Н..
Във връзка със замислената схема подсъдимият М. наел от “Х.Т. “ АД гр.
Пазарджик хале с канал за ремонт на автомобили, находящо се на адрес в гр.
Пазарджик, ул.” Х.С.” № 52. Договорът за наем бил сключен на 21.06.2010 г., за
срок от една година с месечен наем от 250 лева. Самото хале било разположено на
закътано и скрито от чужди погледи място в базата на дружеството, като там не
се осъществявало видеонаблюдение.
В изпълнение на замисленото
подсъдимите М. и Н. извършили последователно няколко кражби на микробуси “М.С.”
от гр. Пловдив, като избирали такива без алармена система. До град Пловдив
двамата се придвижвали с лекия автомобил “Б.” с рег.№ ***, собствен и
регистриран на името на подсъдимия М.. В малките часове на денонощието
подсъдимите доближавали съответния набелязан микробус, с помощта на “мечата
лапа” подсъдимият М. първоначално взломявал ключалката на вратата на микробуса,
след което вкарвал техническото средство в контактния ключ, като при
превъртането и счупването му, запалването на двигателя ставало безпроблемно.
Подсъдимият Н. се качвал на микробуса и потеглял към гр. Пазарджик, а
подсъдимият М. управлявал пред него автомобила “Б.”. Така отнетото превозно
средство било откарвано в халето, наето от М. в гр. Пазарджик, като обикновено
на следващия ден тримата подсъдими участвали в разглобяването на откраднатия
автомобил, като регистрационните номера били разтопявани с резак, а ламарините
също нарязвани с него и впоследствие предавани срещу съответна сума в пункт за
вторични суровини в с.Калугерово, стопанисван от свидетеля С.. На пункта
ламарините от микробусите били докарвани от подсъдимия М., натоварени в ползван
от него микробус от същата марка като откраднатите с рег. № ***. Получаваните суми от предадения метал
била разделяна между подсъдимите.
По описания начин по-горе
механизъм и с помощта на техническото средство в първите часове на 13.09.2010
г. подсъдимите Н. и М. отнели микробус “М.С. 308 ЦДИ” с рег.№ ***, регистриран
на свидетеля Д.С.. Последният заедно със сина си, свидетелят Ив.С., извършвал
търговия със зеленчуци, като автомобилът бил управляван и от двамата. Вечерта
на 12.09.2010 г. свидетелят Ив.С. бил паркирал микробуса на бул. “А.С.” в гр.
Пловдив, като в автомобила, който бил с десен волан и зелен на цвят, се
съхранявали електронна везна, както и
250 кг. краставици и 220 кг. домати.
През нощта на 18/19.10.2010 г. подсъдимите М.
и Н. отново били в гр. Пловдив и по същия механизъм успели да отворят и
приведат в движение микробус “М.С. 312 Д” с рег.№ ***, регистриран на “А.” ЕООД
със собственик свидетеля А.В.. Въпросното превозно средство било паркирано на
18.10.2010 г. вечерта на адрес ул.”С.” в гр. Пловдив на излаза за
бул.”Б.”. На предното обзорно стъкло на
автомобила били залепени стикери за проведен годишен технически преглед и
контролен знак към застраховката
“Гражданска отговорност” .
Рано сутринта на 28.10.2010 г.
подсъдимите Н. и М., като използвали същото техническо средство успели да
отключат и отнемат и микробус “М.С. 311 ЦДИ” – хладилен, с рег. № ***,
регистриран на “И.Е.К.” ЕООД, със собственик свидетеля Ч.. Въпросният микробус
бил паркиран предната вечер на адрес гр. Пловдив, между ул.”С.З.” и ул.”П.”. В
същия към момента на отнемането му се намирали натоварени 50 кг. зеле, 38 кг. банани,
60 кг. картофи, 30 кг. мандарини, 36 кг. портокали, 20 кг. краставици, 30
кг.домати. В автомобила, който също бил с десен волан, бил монтиран авто СД
марка “К.”, чийто панел свидетелите Ч. и Ч. били свалили и съхранявали в дома
си. В същия автомобил свидетелят Ч. съхранявал и издадена му от “Ш.-Б.” ЕАД
карта за зареждане с гориво. Върху предното обзорно стъкло на автомобила бил
залепен стикер за годишен технически преглед. Приятел на свидетеля Ч. му
съобщил, че е видял микробуса му рано сутринта на датата на отнемането му на
отбивката за гр. Стамболийски на пътя за гр. К., където действително
подсъдимите го били откарали, преди да го откарат в гр. Пазарджик.
На 02/03.11.2010 г. подсъдимите Н.
и М. ***, като по описания по-горе механизъм успели да приведат в движение и
микробус “М.С. 312 Д” с рег.№ ***, регистриран на името на свидетеля И.С..
Микробусът бил паркиран на улица “Б.” в гр. Пловдив, като свидетелите И.С. и
И.С. осъществявали с негова помощ търговска дейност, а именно продажба на
плодове и зеленчуци. В тази връзка и в микробуса към момента на отнемането му
се намирали 100 кг. киви, 140 кг.
ябълки, 190 кг. банани, 120 кг. нар, 200 кг. круши, 100 кг. лимони, 130 кг.
грейпфрути, поставени в пластмасови касетки. Освен това в микробуса свидетелите
С. съхранявали пропуските на управляваните от тях дружества и ЕТ за различни
стокови тържища, лични документи, фактури и разписки от доставчици. На предното
обзорно стъкло на микробуса също така бил залепен знак за технически преглед
със съответен номер. И този микробус със съдържащите се в него вещи бил отнет
от подсъдимите Н. и М. по описания
по-горе механизъм.
На 22.11.2010 г. отново в първите
часове на деня подсъдимите отнели по посочения механизъм и микробус “М.С. 312Д”
с рег. № ***, регистриран на “Б. Г. п.” ЕООД, който се използвал за разнасяне
на печатни произведения. Микробусът на дружеството се управлявал от свидетеля
Т., който около 01,30 часа на 22.11.2010 г., го паркирал на паркинга до магазин
“Д. С.” в ж.р.”Т.” в гр. Пловдив. В този микробус обаче била монтирана JPS – система, която позволявала да се
проследи местонахождението му във всеки един момент. Когато свидетелят В.Т.
установил липсата на микробуса, същият уведомил свидетеля М.А., който от своя
страна извършил проверка от проследяващото устройство и установил, че
микробусът е потеглил в около 4,30 часа, като е бил установен за кратко в гр.
Пазарджик на ул.”Б.”, след което откаран на адреса на базата на “Х.Т.” АД гр.
Пазарджик, а именно в халето, наето от подсъдимия М.. По този повод веднага
било направено оплакване в V РУП –Пловдив относно отнетия микробус, като след
координиране на действията с ОД на МВР гр. Пазарджик бил изготвен план за
организиране на секретни полицейски постове в района на халето с цел
установяване на извършителите на престъпното отнемане на микробуса. При
направен преглед на охранителните камери, находящи се на входа на базата на
“Х.Т.” АД и след оглед през прозореца на халето, наето от подсъдимия М., в
което бил заключен откраднатия микробус, било преценено, че най-вероятно
подсъдимите ще пристигнат на мястото с лекият автомобил “Б.” на подсъдимия М.,
с който били записани на охранителните камери на входа на базата да се движат и
по-рано. На практика така и станало, като подсъдимите М. и Д. действително
пристигнали във въпросното хале на 23.11.2010 г., където следвало да разглобят
поредния отнет микробус. След като халето било отворено, подсъдимите М. и Д.
били задържани и започнали действия по оглед на местопроизшествие. При
задържането на подсъдимия М. и извършения му полицейски обиск, сред вещите му
било открито и техническото средство “меча лапа”, което в последствие, при
освобождаването му на следващия ден поради допуснат пропуск, му било върнато
заедно с останалите лични вещи и не било приобщено като веществено
доказателство. В деня на задържането му подсъдимият Д. отказал да разговаря с
полицейските служители, но подсъдимият М. разказал подробно пред свидетелите М.
и Д. – служители в Сектор “ПКП” –Пловдив, както и пред полицейския служител от
гр. Пазарджик Г. и след това пред свидетеля Т. – служител в V РУП как са били
извършвани кражбите на микробусите, кои лица са участвали, както и къде и как
са били реализирани частите от същите и предавани нарязаните ламарини.
Подсъдимият М. разказал и на четиримата свидетели едни и същи обстоятелства,
като посочил конкретно ролите на всеки един от подсъдимите при извършване на
отделните престъпления, някои от местата, откъдето били извършени кражбите,
начина на придвижване до и от гр. Пловдив, начина на отваряне на автомобилите,
предмет на престъпленията и привеждането им в движение, като показал и
приспособлението “меча лапа”, за което заявил, че му е предоставено от
подсъдимия Д.. Подсъдимият М. разказал пред полицейските служители за наетото
хале, както и извършваната там дейност, а също и посочил, че при всяка продажба
на частите от отнетите автомобили подсъдимият Д., съгласно уговорката,
предоставял на него и на подсъдимия Н. по 500 лева. От един от телефоните си,
подсъдимият М., по настояване на полицейските служители, се свързал с
подсъдимия Н., като му уредил среща в гр. Пазарджик. На нея се явили полицаи и
задържали Н..
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът кредитира като цяло свидетелските показания на всички
разпитани в съдебно заседание свидетели Ив.С., Д.С., Ив.С., В.Т., Ил.С., М.А.,
М.М., Ст.Т., Г., Т.Т., Ан.Б., Б., С., Г., Ат.В., Ив.Ч., Ат.Ч., Ат.А., Д.Д., Г.,
К., С., М., както и приобщените към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на НПК показания от досъдебното производство на свидетелите Ив.С.,
Ил.С., А., Б., С., Ив.Ч., М.. В по-голямата им част тези гласни доказателства
съдът намира за логични, подробни и в съответствие помежду си и с останалите
доказателства по делото. Установените противоречия и непълноти в показанията на
някои от разпитаните свидетели, които са наложили прочитане на показанията им
от досъдебното производство, се обясняват с изминалия период от време от
инкриминираните събития до провеждане на разпитите в съдебно заседание. В
крайна сметка сред свидетелите, с изключение на имащите качеството на
пострадали лица, на практика липсват такива, за които да се счете, че са
заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото. Напротив,
показанията на свидетелите, които са дали сведения относно факти от основно
значение за делото, разгледани на фона на останалите доказателства по делото,
се преценят от съдебния състав като дадени обективно и добросъвестно.
Съдът кредитира отчасти
обясненията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание и то само доколкото са в
съответствие с останалите доказателства по делото, като ги разглежда критично,
като се има предвид и функцията им на средство за защита. Не се възприема
изложената от страна на всеки от подсъдимите Н. и Д. теза относно липсата на
каквато и да било съпричастност към инкриминираните деяния, влизащи в състава
на продължаваното престъпление. В тази им част впрочем техните твърдения са
разколебани категорично, както от показанията на свидетелите полицейски
служители, така и косвено и от показанията на една друга част от свидетелите –
С., С., К., съпоставени и с обясненията на подсъдимия М. от досъдебното производство.
Последните са били приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им,
като съдът ги ползва при постановяване на присъдата си, макар и само отчасти и
то отново само доколкото са съответни на останалите кредитирани от съдебния
състав доказателства. Следва да се има предвид, че в една своя част, тези
обяснения на подсъдимия М. се явяват в противоречие с обясненията му дадени
пред съда, което отново е показателно относно това, че като цяло обясненията
очертават в значителна част една защитна позиция на подсъдимия М., която обаче,
с оглед на другите доказателства по делото, се явява неиздържана логически и
недоказана. Така твърденията на подсъдимия М. направени пред съда, че сам е
извършил кражбата на микробуса от владението на свидетеля В.Т., собствен на “Б.
Г. п.” ЕООД, както и начина, по който това е станало, се явяват напълно
дискредитирани, както от свидетелските показания, така и от собствените му
обяснения от досъдебното производство, а също и от установените при огледа не
местопроизшествие обективни находки. В тази насока в обясненията си пред съда
М. е посочил, че не може да си спомни по какъв начин точно е пристигнал в гр.
Пловдив, нито къде точно се е намирал на 22.11.2010 г., но пък много добре си е
спомнил, че бил намерил отключен микробуса и ключовете от него били вътре в
него. В противоречие с така заявеното са обясненията на М. от досъдебното
производство, които същият е дал и в присъствието на избрания от него самия
защитник. В тях М. е посочил, че е бил с личния си лек автомобил в гр. Пловдив
и заедно с подсъдимия Н., като последният е върнал автомобила му в гр.
Пазарджик. В крайна сметка, твърденията на подсъдимия М. относно начина на
привеждане в движение на микробуса са напълно дискредитирани от показанията на
свидетелите В.Т., М.А. и Г., всеки от които е посочил, че му е станало известно
микробусът да е бил оставен заключен, както и че ключовете от него останали у
свидетеля В.Т., а така също и че ключалката на вратата и контактният ключ на
буса били взломени или разбити, което наложило техния последващ ремонт. В тази
насока са и отразяванията в протокола за оглед на местопроизшествие относно
състоянието на вратата на микробуса намерен в халето, ползвано от подсъдимия
М..
При постановяване на присъдата си
съдът взе предвид и приложените и приети по надлежния ред по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – извлечения от търговския регистър,
писма -справки от “Х.Т.” АД, договори за наем на стопанска площ, справки от
мобилните оператори, фотоалбум от оглед на веществени доказателства, справки от
Затвора Пазарджик, удостоверения за раждане, фактури, план за организация на
секретни постове, протокол за разпознаване на лица, копие от винетен стикер,
копия на контролни талони към знак за ГТП и застраховка “Гражданска отговорност”,
копия на полици за застраховка “Гражданска отговорност” и от свидетелства за
регистрация на МПС, фотос на микробус, номера на стикери със съответстващи им
рег.номера на автомобили от ИА АА, характеристични справки, характеристика,
справки за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбум,
протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на веществени
доказателства с фотоалбуми, писмо от “Ш. - Б.” ЕАД, протоколи за доброволно
предаване, справки за ППС по ДК номер от ИА АА, справки за издирвано МПС,
приемо -предавателни протоколи за МПС, справка от системата “Д.”, справка в ЦБ
КАТ, разписка, заповеди за задържане, протоколи за личен обиск, експертна
справка, справка от Интернет, решение за регистрация на дружество, удостоверения
от МФ –ГУДА, карта с БУЛСТАТ номер, заявление за издирване на МПС, телеграма за
обявяване за ОДИ на МПС, справка за лице – български гражданин, справки от
мобилните оператори относно провеждана телефонна комуникация по номера и
клетки.
За изясняване на делото от
фактическа страна в значителна степен спомогнаха и събраните веществени
доказателства, разбира се, съпоставени с показанията на свидетелите.
От приетите по делото авто -
оценъчни и стоково - оценъчна експертизи, които съдебният състав възприема като
професионално и компетентно изготвени, се установява стойността на всички
инкриминирани вещи към момента на всяко инкриминирано деяние, като е изяснен
подробно въпроса относно отделните стойности на всяка вещ.
Относно анализа на
доказателствата, освен посоченото по-горе касаещо конкретно обясненията на
подсъдимия М., съдът взе предвид и още нещо, което сочи на несъответствие на
тези обяснения в една тяхна част с обективната истина. Установява се от
изготвените справки от мобилните оператори, както и от показанията на свидетеля
М., а също и от протоколите за личен обиск на подсъдимия М., че с два от
намерените у него при задържането мобилни телефонни апарати, за които е посочил
в протокола за обиск, че са негова собствЕ.т, а именно “С.” с ИМЕИ № *** и “Ш.”
са били провеждани разговори, регистрирани в мрежите на мобилните оператори с
номерата, записани като собствени на свидетеля М.. Отделно от това се
установява, че между тези два номера се е осъществявала активна телефонна
кореспонденция, което е показателно за това, че са били ползвани от две
различни лица. От справките от мобилните оператори се установява, че на датите
на инкриминираните кражби на автомобили от територията на гр. Пловдив, както и
в близките около тези дати, кореспонденцията е била осъществявана
преимуществено и активно между двата номера, записани на името на М., но на
практика не ползвани от него, с телефоните, именно намерени у подсъдимия М..
Видно е, че на 13.09.2010 г. са отразени разговори, засечени от обслужваща
клетка на мобилен оператор в гр. Пловдив, като
проведени около 03,40 часа – клетките са на ул.”Р.” и ул.”Е.”, като
последната се намира в р-н”Ю.” в гр. Пловдив, в който район впрочем е и
адресът, на който е бил паркиран микробусът, управляван от свидетелите С.,
отнет именно на 13.09.2010 г. На
18.10.2010 г. вечерта отново е засечена кореспонденция между двата номера в гр.
Пловдив, а на 22.11.2010 г. също - около 05,00 часа сутринта и в района на
кв.”С.” в гр. Пловдив. Тези факти недвусмислено сочат на това, че подсъдимият
М. е бил съпричастен и към други кражби на микробуси, а не само тази от
22.11.2010 г., при това и че същите не е извършил сам. Затова е и обяснимо с
оглед защитната позиция на подсъдимия М., но и твърде нелогично от друга
страна, твърдението му, че въпросните мобилни телефони, които са намерени у
него при обиска и които след освобождаването му е получил като лични вещи, не
били негови, понеже очевидно са били ползвани като “работни” телефони при
извършване на кражбите. Не отговарят на истината изявленията на подсъдимия М.,
че е ползвал телефон “С.” с поставена в него СИМ- карта с номер на негово име,
тъй като от извършените справки се установява, че единият телефон от тази
марка, намерен у подсъдимия е ползван с карта на името на свидетеля М., а
другият – на името на Г.А..
Показанията на полицейските служители, които
са преразказали споделеното им от страна на подсъдимия М. при задържането му,
са изключително последователни и непротиворечащи си, както и взаимно допълващи
се. Налице е съвпадение в отразеното от свидетелите М., Т., Г. относно броя на
микробусите, за които подсъдимият М. признал да е отнел заедно с подсъдимия Н.
от Пловдив, а именно общо 6 бр., както и относно механизма на отнемането и
привеждане на автомобилите в гр. Пазарджик, начина на “разфасоването” на
автомобилите и унищожаване на регистрационните им номера, мястото на
реализиране на ламарините от същите. В подкрепа на показанията на тези
свидетели са и показанията на свидетеля Д.Д., който е заявил да е разбрал от
подсъдимия М. също за около 6-7 откраднати микробуса. Свидетелите М., Т.Т., Г.,
Т. са заявили поотделно, че са видели и т.нар “меча лапа”, като са дали напълно
идентично описание на въпросното техническо средство, като са обяснили и да са
разбрали именно от подсъдимия М., че същото му е било специално предоставено от
подсъдимия Д. за извършване на кражбите и че в действителност е било използвано
за това. В тази насока, за съществуването на въпросното техническо средство,
което е описано и в протокол за личен обиск на подсъдимия М., не е налице
никакво съмнение. Това обстоятелство се
потвърждава и от установеното при огледа на последното отнето МПС състояние на
ключалката на същото, съпоставено с описанието, което дават свидетелите относно
начина на действие с техническото средство, заявен им лично от подсъдимия М..
Възраженията на защитата, изложени в пледоариите относно това, че не ставало
ясно по какъв начин са били задействани двигателите на превозните средства,
предмет на престъплението, не се възприемат като основателни. С оглед самия
характер на описаното техническо средство, на което е придадена именно формата
на ключ, но без зъбци, който да може да се пъхне в контактния ключ на описания
тип автомобили, при прилагане на необходимата сила и счупване на съответните
зъбци на същия, е напълно възможно свободното въртене на техническото средство
и действието му като и вместо ключ за стартиране на двигателя. При това не са
необходими специални технически познания, за да се стигне до този логически
извод, като се касае до „класическо” техническо средство за извършване на
подобен тип престъпни посегателства.
В показанията на свидетеля Г. освен това се
сочи подсъдимият М. да е обяснил отнемането на един микробус с климатично тяло,
както и че два от отнетите микробуси били с десен волан. От показанията на
свидетелите С. и Ч. пък става ясно, че отнетите микробуси са били закупени от
Англия и са били действително с десен волан, а бусът на Ч. е бил и с монтирано
климатично тяло от две части. Впрочем, сред веществените доказателства е приобщено
такова от същата марка, като посочената от свидетелите Ч., което и свидетелят
Ч. е разпознал категорично при извършеното предявяване на снимковия материал
към протокола за оглед. Споделената от
подсъдимия М. пред свидетелите –полицейски служители при проведената беседа с
него съпричастност заедно с останалите двама подсъдими към останалите кражби, а
не само признатата от него пред съда последна кражба, се потвърждава и от
останалите веществени доказателства открити в стопанисваното от него хале. Така,
категорично се установява, че множеството открити фактури в халето са издадени
на името на свидетелите С. и управлявани от тях фирми, налице е писмо
адресирано до свидетеля И.С., открити са пропуски, издадени на “ Г.Ф. Б.” ООД,
за което дружество става ясно, че единият от съдружниците му е свидетелят И.С..
Двамата свидетели са категорични в показанията си относно това, че в микробуса
са се съхранявали фактури и пропуски, както и че такива не са им изчезвали
преди кражбата на микробуса. Отделно от това и двамата свидетели са разпознали
при предявяване на веществените доказателства свои лични вещи и част от
касетките, намерени в халето, ползвани за товарене на плодове. От показанията
на свидетеля Г., както и от тези на свидетеля К., се установява, че въпросното
хале е било отдадено под наем напълно
празно на подсъдимия М., както и че никога в него не са били съхранявани
подобни касетки за плодове и зеленчуци, което е в противоречие с изявлението на
подсъдимия М. относно това, че въпросните касетки били там при наемането на
помещението. И свидетелят К., и свидетелят Г. сочат, че пред халето били
разхвърляни домати, а свидетелят К. сочи, че останал с впечатлението, че
наемателите на халето се занимават с продажба на плодове и зеленчуци, предвид
това, че бил видял такива в буса, с който пристигали. Установява се
същевременно от показанията на свидетелите С., С., както и Ч., че в отнетите им
микробуси, към момента на отнемането е имало складирани плодове и зеленчуци,
които и са станали предмет на престъплението. Свидетелят С. от своя страна е
заявил, че няколко пъти при него ламарини и то от микробуси е карал подсъдимият
М. и то в един значителен период от време от около половин година, както и че
освен основно бели, имало и зелени ламарини. Че бусът им е бил с основен зелен
цвят свидетелстват свидетелите С., а останалите владелци на инкриминираните
микробуси сочат, че същите са били в бял цвят. В противоречие с казаното от
свидетеля С. са обясненията на подсъдимия М. дадени пред съда, а и тези от
досъдебното производство, в които същият сочи да е бил само веднъж при С.,
където бил предал метални отпадъци от почистване на дворно място. Напротив, С.
е посочил, че ламарините са били от микробуси, последните докарани от които
били бели на цвят, нарязани на метър / бял е бил цветът на микробуса на С./,
както и че били рязани с резак. Че са разбрали автомобилите да са били рязани
именно по този начин свидетелстват полицейските служители, пред които
подсъдимият М. е дал обяснения за начина на “разфасоване” на микробусите.
Видно от приложените по делото
копия от полици за застраховки гражданска отговорност, както и от справките от
ИА “Автомобилна администрация” е, че върху стъкло, иззето като веществено
доказателство от халето в гр. Пазарджик и описано като стъкло № 2 в протокол за
оглед на веществени доказателства, е залепен стикер за ГТП с номер, съответен
на стикера на “А.” ЕООД за микробуса, отнет на 18/19.10.2010 г. и стикер с
номер съответен на отразения в издадената за този микробус застрахователна
полица; върху стъкло описано като № 4 е залепен стикер с номер, съответен на
стикера за ГТП на микробуса на “Ив и Ко” ЕООД, отнет от свидетелите Ч.. От
приложената справка от “Ш. –Б.” ЕАД се установява и че намерената в халето
наето от подсъдимия М. карта е издадена на името на свидетеля И.Ч.. В тази
насока обясненията на подсъдимия М. относно произхода на установените в халето
вещи, а именно, че са били закупени във време близо до задържането му изцяло от
бит пазара се явяват нелогични, доколкото не може да се обясни логично наличието
на множеството документи, издадени на името на ползвателите на отнетите
микробуси, които не е ясно защо и с каква цел подсъдимият е взел и прибрал в
халето, след като твърди, че е търсил и закупил само авточасти от пазара.
Свидетелят К. е посочил като
наематели на халето, както подсъдимият М., така и подсъдимият Д., за които е
посочил да е виждал неведнъж да влизат в базата. Подсъдимият Д. е разпознат и
посочен и от свидетеля С.. В тази насока и твърденията на подсъдимия Д. в
обясненията му относно това, че бил ходил във въпросното хале само два пъти
преди задържането му, не намират опора в останалия доказателствен материал.
Напротив, показанията на двамата свидетели, които свидетелстват да са виждали
често подсъдимия Д., дотолкова, че да го запомнят твърде добре, макар и косвено
се потвърждават и от показанията на свидетелите Т., М., Г. и Д.Д.,
свидетелствали относно разказаното им от подсъдимия М. участие на подсъдимия Д.
в извършваната дейност по разглобяване на отнетите автомобили във въпросното
хале.
Данните, които подсъдимият М. е
предоставил на полицейските служители и за които те свидетелстват пред съда, а
именно досежно това, че подсъдимият Д. е реализирал частите от откраднатите
микробуси в гр. София намират също подкрепа в доказателствата по делото. Така
се установява от обясненията на самия подсъдим Д., че същият е ползвал
конкретно посочен от него мобилен телефонен номер. Видно от извършените справки
за проведени разговори с този номер е, че такива действително са засечени в
инкриминирания период в гр. София и в
района на гр. София, например на 29.09.2010 г., на 05.10.2010 г., на 19.10.2010
г., на 20.11.2010 г.
Относно съпричастността на
подсъдимия Н. към извършваните престъпни посегателства пък, освен данните
събрани от посочените показания на свидетелите, преразказали признанията на
подсъдимия М., съдът взема предвид и приложените справки от мобилните оператори
за времето и мястото на провежданите с
телефонния му номер разговори. Така например, видно е, че на 13.09.2010 г.,
около 01,00 часа е извършен разговор от номера, ползван от Н. с телефонен номер
регистриран на името на подсъдимия М., като е засечен от клетка в гр.
Пазарджик. Както се посочи по-горе, вече около 03,00 часа е била засечена
телефонна кореспонденция между т.нар. “работни телефони” в Пловдив. На
18.10.2010 г. вечерта са проведени цели три разговора между телефона на
подсъдимия Н. и този на подсъдимия М., регистрирани в гр. Пазарджик до около
21,00 часа, след което липсва кореспонденция, но затова пък след 22,00 часа и
до първите часове на 19.10.2010 г. е налице такава между двата “работни
телефона” /л.33, 34, т.3 на досъд. производство/, регистрирани в гр. Пловдив.
Видно от справката относно ползвания от подсъдимия Н. телефон, на 28.11.2010 г.
сутринта около 05,30 часа, същият се е намирал в района на гр. Стамболийски. Че
микробусът му, предмет на кражба е бил забелязан на разклона за гр.
Стамболийски от негови познати в ранните часове на 28.10.2010 г. е
свидетелствал категорично свидетелят Ч.. Видно от същата справка е и че на
22.11.2010 г. в около 04,00 часа са засечени два разговора в гр. Пловдив между
телефоните на Н. и М., а от показанията на свидетеля А. става ясно, че около
04,30 часа микробусът на “Б. Г. п. ” ЕАД е потеглил от мястото, на което е бил
паркиран. Че подсъдимият Н. е бил с подсъдимия М. на 22.11.2010 г. е дал
обяснения и самият М. на досъдебното производство, като отричането на същите
обяснения в съдебно заседание с мотива, че така му е било казано да говори и
спрямо него е бил оказан натиск, не се възприема от съда, доколкото даването на
тези приобщени чрез прочитането им обяснения от М. е станало в присъствието на негов защитник.
При наличието на посочените
доказателства, които потвърждават преразказаното от подсъдимия М. пред
свидетели в полицията действително фактическо положение, не могат да не бъдат
кредитирани показанията на тези именно свидетели с мотива, че същите са само
косвено доказателство, както и че са дадени от полицаи. Това, че показанията на
тези свидетели са последователни, описват по сходен начин разказаното им от
подсъдимия М., в никакъв случай не навежда на извод относно недостоверност на
тези показания, каквито твърдения се изтъкват от защитата. Напротив,
логичността и подредЕ.тта в тези показания е напълно обяснима, като се има
предвид конкретния характер на извършваната от свидетелите дейност, свързана
именно със събиране и обработване на информация за извършени престъпления. Ето
защо подробностите, касаещи характера на описаната от подсъдимия М. престъпна
дейност са преразказани от свидетелите като важни и затова запомнени детайли от
механизма на осъществяването й.
Не се възприемат от съдебния
състав и изложените доводи относно наличието на оговор по отношение на
подсъдимия Н.. Както се посочи по-горе, показанията на присъствалите на
беседата с подсъдимия М. свидетели касаещи участието на Н. в отделните
престъпни посегателства се потвърждават отчасти от обясненията на самия М. от
досъдебното производство и изцяло от събраните справки от мобилните оператори.
При това положение наличните, макар и в по-голямата си част косвени
доказателства, са достатъчни и се намират в такава логическа взаимовръзка, при
която да може да се направи категоричен извод за съпричастността на подсъдимия
Н. към извършеното и тези изводи на съдебния състав не стъпват единствено върху
оговор. Отделно от това, следва да се има предвид и че в случая на практика не
е и налице такъв в чистия му вид, тъй като в обясненията си подсъдимият М. не
уличава подсъдимия Н. в престъпление, а единствено себе си.
Въз основа на така направения
анализ на доказателствата по делото съдебният състав намери, че следва да
признае за виновни в извършване на вменените им престъпления всеки един от
тримата подсъдими и то по правната квалификация, посочена в рамките на
обвинителния акт.
От обективна страна са налице
белезите на престъплението квалифицирана кражба за всеки от подсъдимите, при
това продължавано такова, тъй като в рамките на инкриминирания период, който не
е твърде продължителен, при сходни обстоятелства, както и при еднородност на
вината, са извършили пет отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно
състав на престъплението кражба, а с оглед и на отразения в преразказаните
обяснения на подсъдимия М. предварителен замисъл, всяко следващо деяние е било
продължение от обективна и субективна страна на предхождащите го. Така в
периода, отразен в обвинителния акт, е осъществено неколкократно изпълнителното
деяние на престъплението кражба, изразяващо се в отнемане на чужди движими
вещи, без съгласието на техния владелец и установяване на трайна фактическа
власт върху отнетото имущество от страна на подсъдимите. В осъществяването на
същото пряко са взели участие подсъдимите Н. и М., като за това, че всяко
отделно изпълнително деяние е било довършено говори обстоятелството, че те са успели да отнемат всяка една от
инкриминираните вещи, като са ги отдалечили от мястото на извършване на
отнемането и са установили върху тях трайна фактическа власт, като са лишили
досегашните им владелци от възможността да се ползват от вещите си. Престъплението двамата подсъдими са
осъществили като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като пряко
и непосредствено са участвали в изпълнителното деяние.
Що се касае до подсъдимия Д., от показанията
на свидетеля М. става ясно, че същият е
разбрал, че именно подсъдимият Д. е предоставил на подсъдимия М. въпросното
техническо средство “меча лапа” за осъществяване на кражбите, че подсъдимия Д.
бил посочил, че има пазар за авточастите в София, че плащал за всеки откраднат
микробус по 500 лева на извършителите. От показанията на свидетеля Д. пък се
установява, че същият е разбрал от подсъдимия М., че подсъдимият Д. го е
снабдил с “мечата лапа”, като подобни са и твърденията на свидетеля Г., който
сочи, че бил разбрал, че разфасоването на микробусите ставало заедно с
подсъдимия Д., а свидетелят Д. пък е заявил, че от подсъдимия М. научил, че
подсъдимият Д. бил организатор на престъпната дейност. Свидетелят Т. сочи
напълно сходни обстоятелства относно извършването на заплащане за откраднатите
микробуси след реализиране на частите от тях в София и наличната предварителна
уговорка между подсъдимите в тази насока. В подкрепа на тези показания са и
тези на свидетеля Б. от досъдебното производство. При тези доказателства,
правилно е квалифицирано съучастието на подсъдимия Д. като подбудител и помагач
по смисъла на чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Налице е установено склоняване от
страна на подсъдимия Д. на другите двама подсъдими, което се е изразило в
умишленото им мотивиране да извършат престъпленията, за които от по-рано същите
не са имали решение да извършват, чрез обещанието, че частите от откраднатите
микробуси ще бъдат реализирани от него с цел печалба в полза и на тримата и че
той сам ще участва в разглобяването на автомобилите. Това поведение на подсъдимия
Д. е послужило и като решаващ мотив на всеки от двамата подсъдими, които са
били безработни и са има нужда от сдобиване по бърз начин с парични средства.
Отделно от това, подсъдимият Д. е действал като помагач, защото е създал
предпоставка за извършване на престъпните деяния, като е набавил предварително
техническото средство, посредством което именно са били отваряни и привеждани в
движение микробусите “М.С.”, предмет на кражбите. Налице е в тази насока
квалифициращият белег на престъплението по смисъла на т.4 на чл.195, ал.1 от НК, а именно при извършване на всяко едно от отделните деяния, включени в
рамките на продължаваното престъпление е използвано техническо средство –
т.нар.”меча лапа” или “трошач”, посредством което е било преодолявано заключващото
устройство на всеки от отнетите автомобили и е ставало възможно стартирането на
двигателите им за откарването им на собствен ход в гр. Пазарджик.
С оглед установената от
експертизите парична равностойност на отнетите от владението на отделните граждани
микробуси и находящите се в тях движими вещи, като се вземе предвид, че се
касае до продължавано престъпление, при което се преценя общата стойност на
отнетото имущество, е налице и
квалифициращият белег “големи размери” по смисъла на чл.195, ал.2 от НК,
съобразно с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г.
на ВКС. В конкретния случай дори стойността на щетата дори надхвърля прага на
критерия “особено големи размери”, но спрямо подсъдимите не е било повдигано
такова обвинение, поради което е и безпредметно да се обсъжда евентуалното
наличие на хипотезата на особено тежък случай по смисъла на чл.196а от НК.
От субективна страна всеки от
подсъдимите при извършване на
престъплението, което съдът е намерил за доказано, е действал умишлено,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
включени в рамките на продължаваното престъпление и е предвиждал и целял
настъпването на последиците им. От доказателствата по делото става ясно, че
подсъдимите са действали напълно осмислено и целенасочено, като всеки от тях е
съзнавал общността на извършваната дейност за постигане на общо поставената
користна цел, спазвана е била известна конспиративност, като наетото хале и
било на място, на което не е имало видимост на странични лица, ползвани са били
за провеждане на разговори между подсъдимите СИМ карти, издадени на името на
друго лице, кражбите са извършвани през нощта, а отнетите бусове прибирани в
халето по-късно на сутринта, за да не се буди подозрение.
Относно определяне на наказание за всеки един
от подсъдимите, съдебният състав прецени следното: За подсъдимия М. съдебният
състав се съобрази, от една страна, с чистото му съдебно минало, липсата на
данни относно други криминалистически регистрации, установеното оказано
първоначално съдействие на разследването от страна на подсъдимия М. чрез
разкриване на цялостната престъпна дейност и участниците в нея, фактът, че се
грижи за две малолетни деца. От друга страна, при преценка на наказанието, се
взе предвид и факта, че се касае до продължавано престъпление, при което
принципно се определя завишено наказание, а в случая са налице множество
пострадали и твърде висока стойност на причинените имуществени щети. Прецени се
в тази насока и факта на прякото и активно участие на подсъдимия М. в
изпълнителните деяния. При това положение, макар да са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, съдебният състав счете, че следва да определи
наказанието при условията на чл.54, а не на чл.55 от НК, като отдаде
необходимото значение на значителния принос на подсъдимия М. за разкриване на
обективната истина, изразен с първоначалното му поведение непосредствено след
задържането му и определи наказанието при превес на смекчаващите вината му
обстоятелства. Като най-справедливо и достатъчно съдът счете, че ще е наказание
лишаване от свобода за минималния предвиден срок от три години. С оглед на
това, че в конкретния случай са налице всички обективни предпоставки, визирани
в нормата на чл.66, ал.1 от НК и като счете, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия М. с оглед данните относно
неговата личност, не се налага същият да търпи ефективно определеното му
наказание, съдебният състав реши да отложи същото с изпитателен срок. Като се
прецени отново характерът и интензитета на извършеното престъпление, което
завишава степента му на обществена опасност, съдебният състав счете, че е
справедливо определеният изпитателен срок да е също завишен, а именно
максималният предвиден в закона от пет години. Това според съда ще способства
за трайното възпиране на подсъдимия М. към извършване на подобни престъпни
деяния в бъдеще и ще има необходимият превъзпитателен ефект.
Относно подсъдимият Н., при
определяне на наказанието съдът взе предвид наличните предходни осъждания на
същия отново за престъпления против собствЕ.тта, както и факта, че същият е
осъден отново и в рамките на провежданото производство по настоящото дело е
започнал да търпи наказание лишаване от свобода. Последното сочи на трайно
изградени престъпни навици у подсъдимия Н., което го очертава като лице със
завишена степен на обществена опасност. На практика не се установяват някакви
смекчаващи вината му обстоятелства. Затова и с оглед на установения начин на
неговото лично участие при извършване на отделните инкриминирани деяния, а
именно основно в превозването на автомобилите от гр. Пловдив до гр. Пазарджик,
при съобразяване с нормата на чл.54 от НК, съдът прецени, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще е наказание лишаване от свобода близо
до това, определено и за подсъдимия М., но над неговия размер. Ето защо и се
наложи с присъдата наказание лишаване от свобода от четири години. Като взе
предвид наличното последващо осъждане на подсъдимия Н. по НОХД № 1376/2012 г.
на РС Пазарджик и съпостави датите на деянията по това дело и по настоящото,
съдът намери, че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК за
определяне на едно общо и най-тежко наказание измежду наложените по двете дела
и определи такова, а именно четири години лишаване от свобода, което се явява и
по-благоприятно за подсъдимия. При това положение бе приспаднато от общото и
най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1376/2012 г.,
считано от началната дата на това наказание до влизане в сила на настоящата
присъда. Общото и най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода,
определено с присъдата, съдът счете, че подсъдимият Н. следва да търпи при
строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
поради това, че вече е търпял наказание лишаване от свобода и са налице в този
смисъл и останалите основания по чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Относно подсъдимият Д., при
определяне на наказанието, съдът взе предвид липсата на предходни осъждания от
една страна, а от друга факта, че именно подсъдимият Д., както се установява от
свидетелските показания, е организатор на престъпната дейност осъществявана от
тримата подсъдими, доколкото той е и реализирал продажба на откраднатото
имущество и той е разпределял получената печалба. Затова и съобразно с нормата
на чл.54 от НК и като държа сметка за справедливостта и вида на наложените на
другите подсъдими наказания за същото престъпление, съдът намери, че по
отношение на подсъдимия Д. също следва да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три години. Тук обаче, макар да липсват формални пречки за
приложението института на условното осъждане по чл.66, ал.1от НК, съдебният
състав намери, че изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде
ефективно. За този си извод съдебният състав отчете факта, че макар и да не се
счита за осъждан, подсъдимият Д. е бил освобождаван от наказателна отговорност
за извършено от него престъпление, от приложената характеристика се установява
наличието на криминалистически регистрации на подсъдимия Д. за умишлени
престъпления от общ характер. Данни, относно това, че е лице от криминалния
контингент се съдържат и в част от показанията на свидетелите – служители в
полицията. При това положение, като се вземе предвид, че деецът се
характеризира и чрез извършеното от него престъпление, а в конкретния случай се
установява, че подсъдимият Д. е успял да организира осъществяването на една
сериозна и общественоопасна дейност и без неговата намеса, изразила се в
набавянето на техническото средство, а и реализирането на престъпно придобитите
вещи, престъпният замисъл не би имал успех, съдът намери, че Д. е извършител
със завишена степен на обществена опасност, при когото целите на наказанието и
преди всичко превъзпитанието му биха се постигнали единствено чрез ефективното
изпълнение на определеното му наказание. Затова и съобразно с нормите на ЗИНЗС
се определи наказанието от три години лишаване от свобода подсъдимият Д. да
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
При постановяване на присъдата си
съдът взе предвид извършеното предварително задържане на всеки от подсъдимите
по делото и приспадна същото от срока на наказанието съобразно с предвиденото в
чл.59 от НК.
Относно предявения граждански иск
от свидетеля И.С., доколкото същият е с правно основание чл.45 от ЗЗД, което
предполага установяване на настъпили щети, като пряка и непосредствена
последица от виновните действия на подсъдимите, съдът намира, че следва да
уважи същия като доказан, поради установеното причиняване на щети в претендирания
размер в резултат от престъплението кражба, а именно в размер на 11 141
лева, съставляващи стойността на отнетия от владението на свидетеля микробус
“М.С.”, който не е бил открит и не е бил върнат в хода на разследването. Не са
налице доказателства щетите на свидетеля С. да са били възстановени по друг
ред, поради което и искът му се явява напълно основателен. Затова и с присъдата
си съдът осъди подсъдимите съобразно с нормата на чл.53 от ЗЗД да заплатят
солидарно на пострадалия граждански ищец въпросната претендирана от него сума.
Относно исканата законна лихва, съдът счете, че следва да присъди същата от
датата на довършване на деянието, а именно от 03.11.2010 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид признаването на
подсъдимите за виновни в извършване на престъплението и на основание чл.189,
ал.3 от НПК същите бяха осъдени да
заплатят по сметката на ВСС направените по делото разноски от по 89,67 лева,
всеки от тях, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
от по 148,55 лева всеки от тях, а на гражданския ищец и сумата от по 216,67
лева, всеки от тях, съставляващи направените от него разноски за повереник.
Като причини за извършване на
деянието съдът откроява незачитането правото на чужда собствЕ.т. Мотивите на
деянието са изцяло користни.
По изложените мотиви съдът
постанови своята присъда.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.