ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260204
гр. Варна,08.12.2020
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
М. МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 232/20г., намира следното:
Настоящото производството е било образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство срещу решение № 1515/13.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1357 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както и по насрещна въззивна жалба, подадена от ищеца против същото решение, както и по подадена частна жалба от ищеца против определение № 707/21.02.20г. по същото дело, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на Х.Р.И. от гр. Варна сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, както и сумата от 424.68 лв., като равностойност на 194.63 британски лири по курса на БНБ към датата на предявяване на исковата молба, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети за пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по наказателното производство срещу ищеца, които вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда No 254/13.09.2017г., постановена по НОХД No 3476/2016г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца и сумата от 540.23 лв., представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че ищецът не е доказал по делото да е налице накърняване на доброто му име, твърденията си за провал на кариерата му на футболист и тези за провал на изпитите за университет, като са изложени подробни съображения след анализ на събраните по делото доказателства. Освен това се сочи, че е налице противоречие в мотивите на съда, който от една страна е приел, че ищецът успешно е положил изпити при приема му като студент в Шуменския университет, което означава, че е бил добре подготвен, а от друга страна – че наказателното производство, водено срещу него му е попречило да се подготви добре за кандидатстването му в Англия, тъй като не е усвоил добре англиийския език. Относно разходите за пътуване с оглед явяване по наказателното дело се сочи, че такива следва да се възлагат на Прокуратурата на РБ само, когато ищецът е бил призоваван на адрес във Великобритания, а не и когато е бил призоваван на адрес в гр. Варна. Претендира се отмяна на решението в осъдителните му части и потвърждаването му в отхвърлителната му част.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Х.Р.И., представляван от своите процесуални представители – неговата майка М. Д. и адв. М. Д. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в осъдителната си част решението е правилно и не страда от посочените от ответника пороци. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно в отхвърлителните му части, тъй като съдът не е приел всички твърдения, наведени от ищеца и по-конкретно – наведеното такова в първото по делото заседание за наличието на проявено от ответника дискриминационно отношение спрямо ищеца, с което е осъществена цялостната вреда на последния. Изложени са подробни оплаквания и относно липсата на подробен анализ на доказателствения материал по делото или даването на вяра на твърденията на ответника за сметка на доказаните твърдения на ищеца. В отговора са изложени и съображения за доказаност на по-висок размер на вредите, имайки предвид прекратената силна футболна кариера на ищеца. В отговора е отправено и искане в обжалваните от ищеца части първоинстанционното решение да се отмени и да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, ведно със задължителни указания от гледна точка дискриминацията на признак лично положение, евентуално – решението в обжалваните части да се отмени и вместо него да се уважат предявените претенции, ведно с присъждане на разноските в пълен размер за всички инстанции. Отправено е и искане да се остави без уважение подадената въззивна жалба от ответника.
2. Въззивна жалба вх. № 2605/24.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 22.01.20г./ на Х.Р.И., подадена чрез упълномощения си процесуален представител в лицето на неговата майка М. Д., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В жалбата се излага, че в тази му част решението е вероятно недопустимо, но също и неправилно, а освен това незаконосъобразно – постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Недопустимостта се обосновава с това, че съдът не е разгледал в пълнота цялостната фактическа обстановка и не е приел за разглеждане всички внесени оплаквания – заявеното искане за разглеждане по делото на дискриминационното отношение на ответника, с което последният е допринесъл за цялостната претендирана вреда на ищеца. В тази връзка се поддържа, че това дискриминационно отношение е било продължено при разглеждане на делото пред първата инстанция, а отделно от това съдът е нарушил самостоятелно принципите на равенство в процеса, прекъсвайки пълномощника на ищеца и създавайки му затруднение да обоснове причинно-следствената връзка между дискриминацията при провеждане на разследването и крайната вреда, която е предмет на настоящия процес. Освен това решението се счита за недопустимо и поради останалите неразгледани от съда пороци на досъдебното разследване – самостоятелното упълномощаване от непълнолетно лице на адвокат и зачитането като валидна на тази сделка; недопускането на родителя на ищеца да присъства на разпита му, за разлика от допускането на родител на пострадалото лице при извършване на процесуалните действия с него, което е довело до утежняване положението на ищеца. Всичко това е рефлектирало върху обема и интензитета на претърпените от ищеца вреди. Наведени са оплаквания и за други допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Претендира се обезсилване на решението в обжалваните части и връщането му на първата инстанция с указания за начина му на разглеждане, евентуално – да се отмени решението и да се уважи изцяло претенцията на ищеца, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер.
С депозирана въззивна жалба вх. № 2608/24.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 22.01.20г./, уточнена като самостоятелна такава /така молба с вх. № 4732/11.02.20г./, подадена от Х. Р. И., представляван от втория си процесуален представител – адв. М. Д., същият е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за горницата над 10 000 лв. до 80 000 лв. Поддържа, че решението е материално незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и присъждане на всички сторени по делото разноски.
С допълнителна молба вх. № 4881/12.02.20г. /с дата на пощенското клеймо 10.02.20г./ ищецът чрез процесуалния си представител в лицето на своята майка М. Д. е посочил, че допълва въззивната си жалба с искане да се разгледа във въззивното производство своевременно направеното оплакване за дискриминация по време на досъдебното производство, от която е произтекла вреда, за която също се претендира обезщетение.
На 06.03.20г. е подаден отговор от Прокуратурата на РБ против молбата от 10.02.20г., с която е поискано допълване на въззивната жалба с вх. № 2605/24.01.20г. Счита се, че не е посочено в какво точно се изразява дискриминацията, поради което се поддържа, че при провеждане на процесуално-следствените действия с участието на ищеца, са били спазени разпоредбите на НПК. Сочи се, че предвид различните процесуални качества, в които са се намирали Х.И. и Пресиян Янков, са били спазени и съответните за тези качества процесуални правила – П. е бил разпитван в присъствието на майка си и не е ползвал юридическа помощ, докато Х. е бил с упълномощен от него защитник, който му е оказал компетентна юридическа помощ. Поради това се счита, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
3. Насрещна въззивна жалба вх. № 2967/28.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 24.01.20г./ на Х.Р.И., подадена чрез упълномощените му процесуални представители в лицето на неговата майка М. Д. и адв. М. Д., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и против въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло ищцовата претенция. Изложени са съображения и са отправени искания, идентични с изложените във въззивната жалба, подадена от ищеца с вх. № 2605/24.01.20г. и в отговора му на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ с вх. № 2968/28.01.20г.
С молба вх. № 5786/19.02.20г. М. Д. като процесуален представител на ищеца е поискала да се допълни подадената насрещна въззивна жалба с вх. № 2967/28.01.20г. като са изложени подробни допълнителни съображения против законосъобразността на първоинстанционното решение, с които по същество са дава отговор на оплакванията и доводите, изразени от Прокуратурата на РБ в нейната въззивна жалба. В молбата-допълнение на насрещната въззивна жалба е отправено доказателствено искане: да се допусне до разпит свидетелят Пресиян Янков с оглед изясняване на обстоятелствата по воденото досъдебно производство, с които се обосновава настоящата насрещна въззивна жалба.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден от Прокуратурата на РБ.
4. Частна жалба вх. №
7673/06.03.20г. /с дата на пощенското клеймо 04.03.20г./, подадена от ищеца Х.
Р. И., представляван от адв. М. Д., насочена против определение №
707/21.02.20г., с което е оставена без уважение молбата му с вх.№
2776/27.01.2020 г., за изменение в частта за разноските на Решение №
1515/13.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 1357/2019 г. по описа на ВОС.
Счита се, че определението е недопустимо и неправилно и постановено в
противоречие с правото на ЕС, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Счита се, че нормата на чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ не следва да се прилага, тъй като противоречи на правото на ЕС и
на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. Сочи се, че съдът е уважил изцяло
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, същевременно е
приел за неоснователно възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, а освен това макар и да се отхвърля
частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, то това не
означава, че ищецът не е понесъл вреди в претендирания размер. Ищецът не бива
да бъде санкциониран за това, че е бил увреден. Нарушен е принципа за
съразмерност от правото на ЕС, тъй като преценката за размера на обезщетението
за неимуществени вреди е предоставена на субективното отношение на съдията. В
действителност се поддържа, че неимуществените вреди на ищеца са в по-голям от
претендирания размер /два пъти повече от поисканите 80 000 лв./, но той се
е въздържал от цялостното им предявяване именно поради опасенията си, че ще
бъде санкциониран чрез неуважаване на пратенцията му. Претендира се отмяна на
определението и присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер.
Отговор на частната страна не е подаден от Прокуратурата на РБ.
С определение № 402/23.07.20г. въззивният съд е прекратил производството по настоящото дело в частта му, в която същото е било образувано по подадената от Х.Р.И. насрещна въззивна жалба вх. № 2967/28.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 24.01.20г./, допълнена с молба вх. № 5786/19.02.20г., и е спрял въззивното производство, имащо за предмет подадените в срок от всяка от страните въззивни жалби против първоинстанционното решение, както и частната жалба на ищеца против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК, до влизането в сила на определението в прекратителната му част.
Горното определение № 402/23.07.20г. е било изцяло потвърдено с определение № 456/27.11.20г. по ч.гр.д. № 2915/20г. на ВКС, ІІІ г.о., което е окончателно.
Налице е хипотезата на чл. 230, ал. 1 от ГПК и въззивното производство следва да бъде възобновено. На осн. чл. 230, ал. 3 от ГПК предвид редовността на подадените от страните въззивни жалби против първоинстанционното решение, както и на частната жалба на ищеца против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК, същите следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания в подадените от всяка от тях въззивни жалби, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по по в.гр.д. № 232/20г. на ВАпС, имащо за предмет
подадените в срок от всяка от страните въззивни
жалби против първоинстанционното решение, както и частната жалба на ищеца против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК, на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.
Насрочва
производството по делото в открито с.з. на 17.02.21г.
от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните
им представители /въззивникът Х. Р. И. чрез адв. М. Д./.
С оглед противоепидемичните мерки
призоваването да стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати
на посочен от представителите електронен адрес чрез електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: