Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1763 Година 11.11.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
К. Л.
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2194 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Фернандо Еф 50“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Ветрен“,
ул.„Околчица“ 1А, представлявано от управителя М.С.срещу решение № 388/23.07.2021г.
постановено по н.а.х.д. № 2357/2021г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон и необосновано. Счита, че отговорността на
дружеството е ангажирана неправомерно, тъй като не са налице елементите на
трудово правоотношение. Иска се отмяна на съдебно решение и измененото наказателно
постановление. В съдебно заседание поддържа жалбата, на сочените в нея
основания.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и
законосъобразно.
Административен съд
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление №
02-0003526/26.04.2021г., издадено от директора на Дирекция “ИТ“ Бургас, с което
на касатора за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция, в
размер на 2500 лева, като съдът е изменил нейния размер на 1 500 лева и е
потвърдил наказателното постановление (НП) в останалата му част. Прието е, че при
реализиране на отговорността на дружеството, не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с чл.42 и
чл.57 ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на
нарушението, поради което правомерно е ангажирана отговорността на работодателя,
за неспазване на трудовото законодателство. Посочено е, че не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, а относно размера
на наложената имуществена санкция съдът е счел, че същата следва да бъде
намалена до минималния, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят
по-високия и́ размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са основателни.
Нормите на трудовото
законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с
работника преди постъпването му на работа, като нормата на чл.62, ал.1 от КТ
поставя изискването за форма, а именно, трудовият договор следва да се сключи в
писмена форма. Съответно в нормата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено че работодател,
който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
От събраните в
хода на производството доказателства не се установява, че Е.С. е предоставял
работна сила в полза на „Фернандо
Еф 50“ ЕООД, съответно че дружеството е нарушило
изискванията на чл.62, ал.1 от КТ да сключи писмен трудов договор с лицето,
преди постъпването му на работа, като изводите на наказващия орган в този
смисъл почиват на предположения.
Наличието на
трудово правоотношение не се установява от представената справка по чл.402 от КТ,
доколкото в нея Е.С. сочи, че се намира в проверявания обект – пакетажен цех кв.Ветрен, Минерални бани, тъй като е упълномощено лице. От тази справка не се установява
лицето да е предоставяло труд в полза на дружеството, съответно да се е
намирало в трудово правоотношение с него, тъй като не са посочени и не се
установяват съществени елементи на всяко едно трудово правоотношение, а именно
– работно време, /посочено е, че лицето е в обекта, когато е необходимо/, трудово
възнаграждение /отбелязано е, че не получава такива средства по собствено
желание/, почивни дни и почивки. Причините да не са попълнени част от данните
по справката може да се дължи не само на неправомерно поведение, но и на
липсата на такива.
Неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица,
извършили проверката на място, се установява, че на 05.02.2021г. С. е престирал
труд – извършвал трудова дейност в обект – цех за малограмажен препакетаж,
находящ се в гр.Бургас, кв.Ветрен, Минерални бани – кръгово кръстовище, без да
има сключен трудов договор, в надлежната писмена форма.
Показанията на
актосъставителя В. дадени пред районния съд сочат, че по време на извършване на
проверката обектът е бил заключен, като към момента на влизането машините не са работили и не са констатирали
реален производствен процес. Това, че машините са били включени в
електрическата мрежа е крайно недостатъчно обстоятелство, за да се приеме, че
те са работили в този ден и лицето е било ангажирано по някакъв начин в
производствения процес. Действително, възможно е поради дългото време, през
което контролните органи са се опитвали да влязат в обекта /около час/,
присъстващите вътре да са преустановили работа, в каквато насока прави
предположение актосъставителя, но наказателното постановление не може и не
следва да почива на предположения. Ето защо и доколкото не са налице преки и непосредствени възприятия С.да е
установен да упражнява работна функция и да престира труд в производствения
процес, не може да се приеме, че лицето е работник на дружеството. В
този смисъл, следва да се има в предвид и че в момента на проверката в цеха се
е намирала и В.Б.С., за която не се спори, че е работила в дружеството като
машинен оператор, поради което дори и машините да са работили при пристигането
на проверяващите органи, съществува възможност тя да е работила на машините, а
не друго лице.
В тежест на
административнонаказващия орган е да изследва и установи по безспорен начин
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.
Съответно в хода на съдебното обжалване той следва да извърши пълно и
категорично доказване, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено от дружеството, посочено като нарушител, което в
случая не е сторено. Ето защо, следва да се приеме, че са налице единствено
твърдения за наличието на трудово правоотношение между Е.С. и „Фернандо Еф 50“ ЕООД,
които не са подкрепени от събраните в хода на производството доказателства и неправилно,
с издаденото наказателно постановление, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, на основание чл.414,
ал.3 от КТ.
Като
е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
При този изход на делото и
на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 388/23.07.2021г.
постановено по н.а.х.д. № 2357/ 2021г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
02-0003526/26.04.2021г. издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Бургас.
ОСЪЖДА
Дирекция “Инспекция по труда“
Бургас да заплати в полза на „Фернандо Еф 50“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Ветрен“, ул.„Околчица“ 1А, разноски по
делото в размер на 300,00 лева (триста лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.