Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 02.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 151 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗМВР.
Делото е
образувано по жалба на А.А. *** против Заповед №3286з-2156/20.06.2022г. на
Директор Главен комисар на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР.
В жалбата се твърди,
че обжалваната Заповед била необоснована и незаконосъобразна. Според
жалбоподателя в посочената Заповед били изброени две регистрации, които му били
направени, но същите не се отнасяли до него. С Определение №31/21.01.2015г. по
ЧНД№1024/2014г. жалбоподателят бил реабилитиран по постановените присъди, а от
2015г. не бил извършвал деяния, наказуеми по НК, като не били образувани и
досъдебни производства против него, за което същият бил приложил и писмени
доказателства към молбата за заличаване на полицейската регистрация. От
представено Свидетелство за съдимост се установявало, че реално не бил търпял
никакво наказание, а изтърпяването на наложените му със съдебни актове било
отложено на осн. чл. 66 от НК.
Жалбоподателят
твърди, че в издадената Заповед не се сочели мотиви защо се отказва снемането на полицейската регистрация, а
единствено било отразено, че е изпратено до надлежния орган от Директор на ОД
на МВР Габрово мотивирано предложение, което не му било известно, което
представлявало нарушение на процесуалните му права.
При
постановяване на обжалваната Заповед Директор на ГДНИ не бил взел под внимание
мотивираното становище на Гл. прокурор на Р България, представено по дело
№5821г. по описа на КС на Р България, по което дело и към настоящия момент не
било отразено решението на съда.
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната Заповед, ведно със
законовите последици.
Ответникът по
жалбата – Директор Главен комисар на Главна дирекция „Национална полиция“ към
МВР оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. В
представена по делото писмена защита се излагат доводи по същество като се
претендира жалбата да бъде оставена без уважение и се присъдят разноски-
възнаграждение за юрисконсулт.
От данните по
делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата
за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало по молба на А.А. *** за снемане на
извършена му полицейска регистрация по описа на ОД МВР Габрово. От направена
справка се установява, че А.А. *** има извършени следните полицейски
регистрации:
-
Рег. №12210/11.08.2000г. на РУ Габрово- ОД на МВР
Габрово за деяние по чл. 195 от НК по ЗМ№621/2000г. по описа на РУ Габрово.
-
Рег. №13275/20.08.2003г. на РЗ БОП-ОДМВР Габрово за
деяние по чл. 213а от НК, по ЗМ№232/2003г. по описа на РЗБОП-ОДМВР
Габрово.
Извършена е
проверка, като е изготвено предложение рег. № 264р-16706/14.12.2021 г. от
Директор на ОД на МВР Габрово за отказ за снемане на полицейска регистрация.
От
доказателствата в административната преписка се установява, че е извършена
полицейска регистрация на лицето под № 12210/11.08.2000г. на РУ Габрово- ОД МВР
Габрово е извършена за деяние по чл. 195 от НК по ЗМ№621/2000г. на РУ Габрово,
сл.д. №212/2000г. по описа на ОСО към ОП Габрово, пр.пр. №799/31.08.2000г. на
РП Габрово. По наказателното производство е образувано НОХД№372/2000г. по описа
на РС Габрово, по което с Присъда №426/31.05.2004г. постановена по
НОХД№372/2000г., влязла в сила на 18.10.2005г. РС Габрово е признал А.А.А. за
виновен в извършено престъпление след предварителен сговор с друго лице по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и шест месеца, изпълнието на което е отложено на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане
на присъдата в сила. На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът
е определил едно общо наказание между наложеното на осъдения с тази присъда и
наложеното наказание „глоба“ в размер на 500 лева по НОХД№371/2000г., по което
с протоколно определение от 29.05.2001г. РС Габрово е одобрил постигнатото
споразумение по силата на което А.А.А. се признава за виновен за извършено
престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и т. 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“Б“ от НК. Присъда
№426/31.05.2004г. по НОХД№372/2000г. на РС габрово е обжалвана пред ОС Габрово,
като с решение №470/06.01.2005г. по ВНОХД№438/2004г. ОС габрово е изменил
присъда №426/31.05.2004г. по НОХД№372/2000г. и присъединената към нея с
наложено наказание по НОХД№371/2000г., като на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
4, пр. 1-во и 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК,
налага на А.А.А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл. 66
от НК, считано от влизане на присъдата в сила, като налага и наказание „глоба“
в размер на 500 лева. Въззивното решение на ГОС е обжалвано пред ВКС на РБ. С
Решение №774/18.10.2005г. по НД№190/2005г. ВКС на осн. чл. 357, ал. 1, т. 1 от НПК оставя в сила въззивно решение №470/06.01(.2005г. по ВНОХД№438/2004г. на
ГОС.
Полицейска
регистрация с рег. №13275/20.08.2003г. на РЗ БОП- ОД на МВР Габрово е извършена
на А.А.А. за осъществено деяние по чл. 213а от НК,
по ЗМ №232/2003г. на РЗ БОП ОД МВР Габрово, сл.д.№283/2003г. по описа на ОСО
към ОП Габрово, пр.пр.№768/25.08.2003г. на РП Габрово. С присъда
№540/14.07.2004г. по НОХД№805/2003г., влязла в сила на 05.12.2005г. РС Габрово
признава А.А.А. за виновен, поради което и на осн. чл. 213а, ал. 2, т. 2 във
вр. с ал. 1 от НК го осъжда като му налага наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет
години. На осн. чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК съдът налага на А.А.А. наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева. Присъдата е обжалвана пред ОС Габрово, като с
решение 04/01.02.2005г. по ВНОХД№45382004г. ОС Габрово потвърждава присъда
№540/14.07.2004г. по НОХД№805/2003г. на ГРС. Въззивното решение е обжалвано
пред ВКС на РБ, като с решение №809/05.12.2005г. по НД№246/2005г. ВКС на осн.
чл. 357, ал. 1, пр. 1 от НПК оставя в сила въззивно решение №4/01.02.2005г.
постановено по ВНОХД№453/2004г. на ГОС.
С Определение
№134/26.05.2008г. по НЧД№118/2008г., влязло в сила на 20.05.2008г. РС Габрово
на осн. чл. 306, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК групира наложените
наказания на А.А.А., като на осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
определя едно общо наказание измежду тези наложени му с Присъда №426/31.05.2004г. по НОХД№372/2000г.
по описа на РС Габрово и Присъда №540/14.07.2004г. по НОХД№805/2003г. на РС
Габрово, а именно : наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
което наказание е отложено за срок от пет години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК,
считано от датата на влизане в сила на постановеното определение. Към така
определеното общо наказание е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 3000
лева. Отделно от така определеното общо наказание А.А.А. следва да изтърпи и
наложеното му наказание „глоба“ в размер на 500 лева, наложено му с одобрено
споразумение с определение от 29.05.2001г. по НОХД№371/2000г.
Определение
№134/26.03.2008г. по НЧД№118/2008г. по описа на РС Габрово, с което е
определено общо наказание по посочените по- горе присъди е обжалвано, като с
окончателно Определение №75/20.05.2008г. по ВНЧД№71/2008г. на ОС Габрово
съдебният акт на районния съд е потвърден.
А.А.А. е
реабилитиран на осн. чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК и на осн. чл. 87, ал. 1 от НК
със съдебна реабилитация по НОХД№371/2000г., НОХД№372/2000г. и НОХД№805/2003г.
по описа на РС Габрово
Анализирайки
доказателствения материал от проверката административният орган е постановил
отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в Заповед № 3286з- 2156/20.06.2022г.
на Директор Главен комисар на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР. Мотивите
са свързани с липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима
като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл. 146 от АПК и
оплакванията в жалбата и по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира
същата за неоснователна, по следните съображения:
Оспореният
отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в Заповед № 3286з- 2156/20.06.2022г.
на Директор Главен комисар на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР
представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в
писмена форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същият носи белезите на акт по чл. 21 от АПК, доколкото
обективира воля на административния орган по нова подадена молба за снемане на
полицейска регистрация, в която са изложени нови според заявителя основания по
закон. В този смисъл не се възприемат от съда за основателни изложените от
ответната страна възражения за недопустимост на оспорването.
Жалбоподателят
е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които
са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ
характер. Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата
по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на
полицейска регистрация са изрично изброени в нормата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Анализът на
доказателствения материал по делото обуславя извода, че спрямо жалбоподателя не
е налице нито едно от тези основания. Регистрацията не е извършена в нарушение
на закона, доколкото А.А. е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено
престъпление. Наказателното производство, водено срещу него за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК е приключило
с влязъл в сила съдебен акт – Присъда, постановена по НОХД № 372/2000 г. по
описа на ГРС, поради което се явява неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР. В този
случай полицейската регистрация не е предвидено да се заличава. Жалбоподателят
не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а е осъден, като му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 2 години и 6 месеца, като изтърпяването на така
наложеното наказание е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет
години.
Втора
полицейска регистрация №13275/20.08.2003г. е извършена на А.А. по наказателно
производство по НОХД№805/2003г. приключило с Присъда №540/14.07.2004г. за
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК като наложеното му
наказание е лишаване от свобода за срок от три години, а изпълнението на същото
е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години.
Наложено му е и наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.
Реабилитация
по чл. 86, ал. 1, т. 2 и чл. 87, ал. 1
от НК не е сред основанията в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на
полицейска регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични
данни. Снемането на полицейската регистрация представлява специфичен вид
обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите
правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР,
установени в раздел VI на ЗМВР. То е
изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с която се
установява срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на
МВР. Предвид целите на обработката на личните данни не е налице и хипотезата на
чл. 45 от Закона за защита на личните
данни - да е отпаднала целта за обработването им, тъй като
за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват
лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени
престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право или съдебна
реабилитация.
В ЗМВР не е
транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните
органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и
относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
(26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на
данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба
на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на
подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на
всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. Предотвратяването
и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения
ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя
правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях
престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след
реабилитирането им.
По
гореизложените съображения, настоящия съдебен състав на АС Габрово намира, че
следва да се отхвърли жалбата като неоснователна, поради отсъствие на
основанията по чл. 146 от АПК.
С оглед изхода
от делото, а именно отхвърляне на оспорването и предвид заявеното искане за
присъждане на разноски, такива следва да се присъдят на ответната страна –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от
горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.
*** против Заповед №3286з-2156/20.06.2022г. на Директор Главен комисар на
Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.А. *** да
заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР сума в размер на 100
лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: