Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 7140 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 30.04.2020 г., постановено по гр. д. №
26780/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, е признато за
установено по предявения от З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ иск, че
АГЕНЦИЯ „П.И.“ дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.411, ал.1 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 164, 45 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с
настъпило на 13.02.2017 г. в района на АМ „Хемус“ след отбивката на тунел
„Ечемишка“ в посока София – Ловеч, заедно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 05.06.2017 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36798/2017 г.
на СРС, ГО, 52 състав.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 625 лв. разноски за исковото производство.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника – АГЕНЦИЯ „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е недопустимо като постановено в нарушение
на чл.108, ал.2 ГПК, според която искове срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто
район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в
случаите по чл. 109 и 110 ГПК, с оглед на което счита, че делото е подсъдно на
РС-Ботевград. Поддържа и доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В тази връзка излага съображения, че по делото не е представен констативен протокол за ПТП,
както и не е изготвен снимков материал от длъжностно лице, отразило
произшествието. В заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение е
отразено, че автомобилът е увреден пи пропадане дупка на пътя, без да са
посочени размерите на евентуалното препятствие. Навежда оплакване, че според
заключението на изслушаната по делото АТЕ е възможно описаният механизъм на ПТП
да съответства на получените увреждания, но заключението само по себе си не
може да служи като доказателство за последния. Счита, че процесното увреждане
би могло да настъпи и по друг механизъм, а именно – при навлизане в банкета или
с оглед на друга твърда неравност. По
делото няма как да се установи спазени ли са били правилата за движение от
страна на водача на автомобила. Излага съображения, че
представянето на констативен протокол, какъвто може да бъде съставен и в
случаите, когато посещение на местопроизшествието от КАТ не е задължително, е
предпоставка за изплащане на обезщетението. Счита, че не са ангажирани
достатъчно доказателства, от които да се приеме, че се е осъществил покрит риск
по застраховката „Каско“, тъй като застрахованият не се ползва от
допълнителното покритие „Гуми“. По делото не е изследван въпросът дали е налице
някое от изключенията, предвидени в Общите условия на застрахователя,
включително дали водачът не е бил под влияние на алкохол или други упойващи
вещества. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на решението, като
излага съображения, че местната подсъдност е относителна процесуална
предпоставка, за която съдът не следи служебно, а единствено по възражение на
страната, което следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба и
чието въвеждане с въззивната жалба на ответника се явява преклудирано. Счита за
неоснователни и оплакванията за неправилност на решението. По делото е
установено осъществяването застрахователно събитие, което представлява покрит
риск съгласно Общите условия на застрахователя. След като пътят, на който е
настъпил инцидента, е част от републиканската пътна мрежа, то задължението на
ответника за поддръжка произтича от закона – чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 13.02.2017 г. след отбивката за тунел „Ечемишка“ в посока София –
Ловеч е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
*******, управляван от И.А.В., при следния механизъм: преминаване през необезопасена
дупка на пътното платно. В резултат на това на автомобила са нанесени щети на
стойност 164, 45 лв. Към датата на ПТП собственикът на увредения автомобил е
имал сключена застраховка „Каско“ със З. „Б.В.И.Г.“
АД. Отговорността на ответника се обуславя от неизпълнение на задължението за поддръжка
изправността на пътната мрежа – публична държавна собственост, в резултат на
което е настъпило увреждането на застрахования автомобил. Основанието на
отговорността на застрахователя е настъпването на застрахователното събитие. С
плащането на застрахователното обезщетение на 27.02.2017 г. ищецът е изпълнил
задълженията си към застрахования и е встъпил в правата му срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение. Във връзка с подадено на 05.06.2017
г. заявление, по ч.гр.д. № 36798/2017 г. по описа на СРС, 52 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира
установяване на вземането му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че по делото не е
представен констативен протокол за ПТП, както и не е изготвен снимков материал
от длъжностното лице, отразило произшествието. От представените доказателства
няма как да се установи спазени ли са били правилата за движение от страна на
водача. Счита, че представянето на констативен протокол, какъвто може да бъде
съставен и в случаите, когато посещение на местопроизшествието от КАТ не е
задължително, е предпоставка за изплащане на обезщетението. Счита, че не са
ангажирани достатъчно доказателства, от които да се приеме, че се е осъществил
покрит риск по застраховката „Каско“, тъй като застрахованият не се ползва от
допълнителното покритие „Гуми“. На изследване подлежи въпросът дали е било
налице някое от изключенията, предвидени в Общите условия на застрахователя,
включително дали водачът не е бил под влияние на алкохол или други упойващи
вещества. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по
делото разноски.
На 05.06.2017
г. З. „Б.В.И.Г.“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ за сумата от 164, 45 лв. –
главница, както и законна лихва от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането. В
т.14 от заявлението е пояснено, че дължимата сума представлява регресно вземане
на заявителя за заплатено на 27.02.2017 г. застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 4704160530000186/03.06.2016 г. относно процесния
автомобил.
С
разпореждане от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 36798/2017 г. на СРС, 52 състав, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение за сумата от 164, 45 лв. – заплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до
изплащане на вземането и сумата от 325 лв. разноски, от които: 25 лв. държавна
такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането по
издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков
ред.
Видно от представената застрахователна полица № 4704160530000186, издадена
на 10.06.2016 г., между ищеца и И.А.В. е сключен договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, със срок на действие 10.06.2016 г. – 10.06.2017 г.
Обект на застрахователно покритие е лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******. Страните са уговорили застрахователна премия в
размер на 364, 21 лв., платима еднократно в брой.
На 13.02.2017 г. И.А.В. е депозирал при ответника заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение. В него е посочено, че на 13.02.2017
г. при движение в посока София-Ловеч след отбивката за тунел „Ечемишка“ преди
гр. Ботевград автомобилът, управляван от И.А.В.,
по време на движение внезапно е попаднал в дупка на пътя, при което е била повредена предна дясна гума.
Съставена е и декларация от водача И.А.В., в която са
посочени същите обстоятелства за настъпилото ПТП. Като свидетел на настъпването
на събитието е посочена И.И.П.-В..
В изготвения опис на претенция № 51-06030-052/17 от
13.02.2017 г. е посочено: гума предна дясна Yokohama, 205/55/R16, 1 бр. – за подмяна и джанта лята
предна дясна, 1 бр. – средна деформация.
Съставени са опис-заключение по щета № 51-06030-052/17
от 13.02.2017 г. и от 16.02.2017 г., последният – изготвен след допълнителен
оглед на гумата.
Съгласно опис-заключение по претенция № 51-06030-052/17/13.02.2017
г. от 22.02.2017 г. застрахователят е определил размера на дължимото
застрахователно обезщетение на 164, 45 лв.
Видно от преводно нареждане от 27.02.2017 г., ищецът е
платил на застрахования – И.А.В. сумата от 164, 45 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по образуваната при застрахователя
щета във връзка с процесното ПТП. Получаването на сумата се потвърждава от
заключението на ССЕ по делото, изготвена от вещото лице Е.М.
Ищецът е отправил до ответника регресна покана,
получена на 03.05.2017 г., за заплащане на сумата от 164, 45 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение.
От заключението на авто-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Б.Т., се установява, че описаните в
опис-заключението щети са в пряка и непосредствена зависимост с посочения от
ищеца механизъм на получаването им. Пазарната стойност за възстановяване на
щетите на увреденото МПС възлиза на сумата от 165, 15 лв. с ДДС.
По делегация е разпитан свидетелят И.А.В., който депозира показания относно процесния инцидент – че при
пътуване в посока София-Ловеч с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ преди втория
тунел, след като са слезли от Витиня, са ги отклонили и от тунела са излезли
под моста и са тръгнали по стария път за Ботевград; че инцидентът е станал
преди Ботевград, преди полунощ; че времето е било лошо – валял е дъжд; че
свидетелят е карал бавно и преди Ботевград са скочили с колата в дупка на пътя,
която се е падала от дясната страна, по-близо до банкета, отколкото до средата
на пътното платно; чул се е силен удар и свидетелят е слязъл от колата, светнал
е с телефона си и тъй като не е видял щети, е продължил пътя си. На сутринта
преди тръгване за работа при оглед на автомобила е установил, че гумата е увредена
и джантата е огъната и се е обадил на застрахователния си агент.
По делегация е разпитана и свидетелката И.И.П.-В., която заявява, че си спомня за
инцидента, при който със съпруга й са пътували от София за Ловеч вечерта, по
тъмно, при което изведнъж се е изтропало силно и колата е попаднала в дупка на
пътя; че мъжът й излязъл от колата, за да огледа, но не се виждало нищо и
оставил огледа за следващия ден на светло; че са продължили пътя си, а на
следващия ден мъжът й е казал, че има счупена някаква част по колата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Възражението
на жалбоподателя във връзка с местната подсъдност на спора, е заявено за пръв
път с въззивната му жалба, без такова да е било своевременно направено пред
първата инстанция, с оглед на което се явява преклудирано и не подлежи на
изследване пред настоящата инстанция.
В
предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК, в рамките на
установения в чл.415 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Между З.
„Б.В.И.Г.“ АД и И.А.В. е сключен застрахователен договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, рег. № *******
През време на действието му – 13.02.2017
г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на
ПТП.
По възражението, че настъпилото застрахователно събитие не предствлява
покрит риск по сключената застраховка:
Видно
от представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е
застраховано при условията на „Пълно Каско“. Като допълнително покритие са посочени
„Помощ на пътя (асистанс)“.
По
делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“. В Глава втора „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“
е предвидено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове,
групирани в клаузи, по избор на застрахования, сред които – т.4 клауза „Пълно
каско“. Като допълнителни покрития
към клауза „Пълно каско“ са уредени 6.1.„Помощ на пътя“ (Асистанс),
7.1.„Механична повреда“ и 7.2.„Гуми“ – за застраховани МПС без подзастраховане
с общо тегло до 3,5 тона. Съгласно т.8 допълнителните покрития се предоставят в
изрично предвидените в тези условия случаи при заплащане на допълнителна
премия.
Видно от уредбата на клауза „Пълно каско“, по нея застрахователят покрива
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни
бедствия, ПТП и залоумишлени действия“. По силата на Общите условия
„Пътно-транспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движение на
ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
Видно от уредбата на допълнение „Гуми“, т.I „Oбект на покритие“ – обект на покритие са гумите на
МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“ без подзастраховане,
описани в застрахователната полица/спецификация. Съгласно
т.IV „Покритие“ – срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от
1.1.внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. В същото време, като
изключение в т.VI
„Изключения“ т.8 е посочена повреда, причинена от
ПТП.
Тълкувайки
систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била
срещу допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено
покритие по определени изрично посочени рискове. Спукването на гума от попадане
в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“. В същото
време, в уредбата на клауза „Пълно каско“, която е обща спрямо специалната
такава относно допълнителните покрития, е предвидено да се покриват щети от
ПТП. За последното в общите условия е дадена дефиниция, от която съдът намира,
че не може да се изключи попадането в дупка на пътното платно. Такова
изключение не е изрично предвидено в т.X „Общи изключения“, в
специалната уредба на клаузата „Пълно каско“, каквито специални изключения са предвидени при
допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако
волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително
заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза „Пълно
каско“, то щеше да е налице изричното им изключване.
По изложените съображения съдът намира, че волята на страните е при
уговорено „Пълно каско“ да се покриват и вредите от попадане в необезопасена
дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно
произшествие. От така приетото от съда следва, че възражението на жалбоподателя,
че не е налице покрит риск, е неоснователно.
По възражението, че не е доказан механизмът на ПТП:
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване
на застрахователно събитие, опис на претенция № 51-06030-052/17 от 13.02.2017
г., опис-заключение по щета № 51-06030-052/17 от 13.02.2017 г. и от 16.02.2017
г., опис-заключение по претенция № 51-06030-052/17/13.02.2017 г. от 22.02.2017
г. Същите са съобразени и от вещото лице
по изслушаната авто-техническа експертиза. Представените по делото частни
документи, макар да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато
имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена
стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и
събрани в производството доказателства. Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната авто-техническа експертиза, причинените на автомобила щети от
процесното ПТП от описа на застрахователя съответстват на механизма на ПТП,
описан от ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават отразените в представените частни документи обстоятелства,
напротив – същите се подкрепят от ангажираните гласни доказателства – показанията
на двамата свидетели, възприели непосредствени процесния инцидент. Заключението
на авто-техническата експертиза потвърждава съществуването на причинна връзка
между щетите по автомобила и описания от ищеца механизъм на ПТП, поради което
възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Пред СРС и пред въззивния съд не е представен протокол
за ПТП, съставен от органите на МВР - Пътна полиция, като не се твърди такъв да
е съставян.
По силата на законовата делегация на чл.125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г.,
приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената
наредба, в приложимата й редакция преди доп.
ДВ, бр. 19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се посещават от органите
на МВР - Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, които не
са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглежданият
случай.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
авто-техническа експертиза, причинените на лекия автомобил щети от процесното
ПТП от описа на застрахователя съответстват на механизма на ПТП, описан в
уведомлението за щета. Не се заявени твърдения и възражения от страните, че в
резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не е било в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. С оглед на това този факт не е включен в предмета на
доказване и съответно доказателства в тази насока не са събирани. Ето защо,
нормата на чл.125, т.8 ЗДвП в случая не може да намери приложение.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за наличие на съпричиняване. От събраните по делото
доказателства не е установено, че водачът на застрахованото МПС с поведението
си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или за
настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице предпоставките
за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че
застрахователят не е следвало да заплаща обезщетение, след като не е представен
протокол за ПТП. Застрахованият е изпълнил задължението си своевременно да
уведоми застрахователя за настъпилото събитие и не е създал пречки на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието –
чл.403, ал.1 вр. ал.4 КЗ. Също така не е налице някоя от регламентираните в
чл.408 КЗ предпоставки, при осъществяването на които застрахователят може да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Липсва спор между страните, че процесният пътен
участък е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция „П.И.“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки
по него. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои
задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжка.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова
нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед
на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи,
че автомобилът е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният
не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да
ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е
наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за
сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си за
отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е причинил на
застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че
тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са
резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва
да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и
безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения следва
да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,
като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на
служители на ответника.
Застрахователят е изплатил на застрахования
обезщетение в размер на 164, 45 лв., видно от представеното платежно нареждане
от 27.02.2017 г.
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, действал към
момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното
застрахователно обезщетение, поради което този въпрос е извън предмета на
въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.269 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало
вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 164, 45 лв.
Ответникът не твърди и не установява да е погасил същото чрез плащане или чрез
друг погасителен способ, поради което предявеният иск е основателен.
По същество, въззивният съд намира, че решението на
СРС по отношение на предявения иск е правилно като краен резултат, поради което
следва да бъде потвърдено с посочване на правната квалификация по чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е в размер, който не надвишава минимално установения такъв с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.04.2020 г., постановено по гр. д. №
26780/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, с което е признато за
установено по предявения от З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ иск, че АГЕНЦИЯ
„П.И.“ дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД, сумата от 164, 45 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 13.02.2017 г. в
района на АМ „Хемус“ след отбивката на тунел „Ечемишка“ в посока София – Ловеч,
заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.06.2017
г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36798/2017 г. на СРС, ГО, 52 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „********“ № * да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.