№ 2358
гр. Бургас, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20232120104606 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба В. А. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Б. ***,съдебен адрес: гр. Б. ***,спроцесуален представител
адвокат Д. С. ПРОТИВ: „ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ - ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ „ДИВА МЕД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. Б. ***,представлявано от управителя Д. С. В.А, ЕГН
**********.
В исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество „ЛЕЧЕБНО
ЗАВЕДЕНИЕ- ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
„ДИВА МЕД„ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б. ***, ЕИК ***, да
заплати на ищеца В. В. дължима до настоящия момент, част от наемната цена за
ползваната от него СГРАДА ЗА МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ през периода от 01.08.2020
год. до 31.07.2023 год. в общ размер от 17 395,94 лева, от които главница - 15 200 лева
и мораторна лихва в размер на 2 195,94 лева (за периода от 16.09.202бг. до
31.07.2023г.), както и лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата
молба (31.07.2023г.), до датата на окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендират се съдебно-деловодни разходи,включително и тези за адвокатско
възнаграждение.
Твърди се че, ищеца и управителя на ответното дружество са бивши съпрузи,
както и, че двамата са съсобственици в равни идеални части на СГРАДА ЗА
МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ, със застроена площ 58,50 кв. м., състояща се от лекарски
1
кабинет, стоматологичен кабинет, манипулационна, склад, коридор и сервизни
помещения, която сграда е построена на основание реализиране на право на строеж в
южната част на дворно място с площ 810 кв. м., съставляващо парцел XV-176 в кв. 12
по плана на гр. Б. ***.
Тъй като Д. В.а е едноличен собственик и управител на ответното
дружество.Ищеца твърди, че в края на 2017-год. В.а предложила нейното дружество
да наеме описаната сграда срещу месечна наемна цена в размер на 1000 (хиляда) лева,
която да си поделят по равно, т.е. по 500 лева за всеки.
Поради тази причина, на 30.12.2017 год. Бил сключен с ответното дружество
договор за наем със срок на действие до 31.12.2018 год., като посочената месечна
наемна цена следвало да се изплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи. В последствие, след изтичане на срока на договора, ползването на
този имот продължило и в съответствие с чл. 13 наемният договор се счита за
продължен за неопределено време.
Ответното дружество и до сега непрекъснато, необезпокоявано и без
противопоставяне от страна на ищеца продължава да ползва сградата.
Въпреки уговорката за наемната цена, от сключването на договора до
настоящия момент ищеца твърди, че, в качеството му на наемодател, нито веднъж не е
изплатена цяла наемна цена. Въпреки нееднократните му настоявания за изплащане на
цялата наемна цена до 15.12.2022 год. от дружеството били плащани само по 100 (сто)
лева на месец, които били отчитани с данъчните си декларации. След последното
частично плащане на 15.12.2022 год., което за м. ноември миналата година,
управителят на дружеството преустановил контактите си с ищеца и от тогава до
настоящият момент наемателят не е пратил даже и частично наемна цена.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Видно от съдържанието на отговора не се оспорва единствено факта, че ищеца
и управителя /представителя/ на ответното дружество Д. С. В.а са били съпрузи до
22.11.2022 г.
Оспорват се твърденията, че „....на 30.12.2017 г. ищеца е сключил с ответното
дружество договор за наем със срок на действие до 31.12.2018 г., ..“
Твърди се, че представеният договор за наем от 30.12.2017 г. е неистински.
Никога от страна на ответното дружество не е сключван/подписван/ такъв договор,
никога от страна на ответното дружество не се е задължило към ищеца да заплаща
наемна цена в размер на 1000 лв. и то за неопределен предмет на договора за наем –
Оспорва сеистинността и верността на приложеният към исковата молба „договор за
наем с дата 30.12.2017 г.“
Отправено е и възражение за нищожност на така представеният „договор за
2
наем с дата 30.12.2017 г.“ на следните основания:
По чл. 26, ал. 2, предложение първо - невъзможен предмет. В договорът за наем
предмета е следният:
„чл.1/1/ Сграда за медицински услуги, находяща се в гр. Б. ***, подробно описан в
нотариален акт за за собственост N° 30, том 2, рег. N° 1851, дело Ne 319 от 1998 г. на
нотариус А. Д.“.
От цитираният и представен нотариален акт - предмета на същият не е право на
собственост на сграда, а е право на собственост на „право на строеж“, което право е
ограничено вещно право върху чужд недвижим имот и е негодно да бъде предмет на
договор за наем.
„Чл. 1./2/ Наемодателя отдава на Наемателя сградата ведно с намиращият се нея
инвентар /медицинска кушетка, бюра, столове/, както и мулти модулаторен
стимулатор, марка Р 20 стим, модел ЕТ 3000, сериен номер 0606 - 1 бр.“ - няма
преставени удостоверителни документи за правото на собственост на изброените
движими вещи от страна на ищеца, както и няма приемо-предавателен протокол
удостоверяващи че към момента на сключването на договора са били предадени на
отвеното дружество
По чл. 26, ал.2, предложение второ - липса на съгласие от друг собственик.
Твърди се, че имота е в режим на съсобственост с управителя на ответното дружество
Д. С. В.а в „равни идеални части“. След като се твърди съсобственост, защо
единствено и само той е разписвал договора за наем. В случая, няма съгласие за
сключването на такъв договор и същият е нищожен и на това основание.
По чл. 26, ал.1 предложение трето - противоречие на добрите нрави и морала
твърди се това е имот придобит по време на брака, ползва се от единият съпруг, не
морално е същият да се задължава да заплаща цена на първо място и още повече
същата да е в размер на 1000 лв. - такъв наем е нереален.
Възразява се и че договорът не е породил своят ефект, поради следните
съображения:
Твърди се, че ...“Въпреки уговорката за наемната цена, от сключването на договора до
настоящият момент на ищеца , в качеството ми на наемодател, нито веднъж не е
изплатена цялата наемна цена....“
Съгласно така представеният договор за наем от страна на ищеца
...“съгл. чл. 12/1/Действието на настоящият договор се прекратява ....б.“г“ - Когато
Наемателя не плати дължимата наемна цена в срока по чл.2, ал.2 от Договора и съгл.
чл.12/2/ При условията на б. „г“ по предходната алинея, договорът се счита за
прекратен от същата дата.“
3
Заявява се, всъщност ответното дружество ползва едно помещение/кабинет/ за
„природна медицина“ /собственост на ищеца и на едноличният собственик на капитала
и негов управител Д. В.а/ и тяхната уговорка като семейство е била дружеството да
плаща на всеки един от съпрузите/вече бивши/ годишен доход по 960 лв. на всеки един
от тях. Тези средства са изплащани годишно на всеки един и е подавана декларация
като ФЛ за получени доходи и са подавани от страна на дружеството справки за това.
Не са сключвали договор за това.
Никога дружеството не е плащало по 100 лв. на месец на шцеца/както се твърди
в исковата претенция/.
Апарат за електростимулация /описан в договора под наем, като предмет на
договора за наем/ е собственост на дружеството.
От страна на ищеца се представят доказателства: Договор за наем от 30.12.2017
год.; нот. акт № 30, т. II, peг. № 1851, д. № 319/1998 год. на нотариус Ат. Д.- per. № ***
на НК.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С Определение от 17.07.2024 г. на БРС е назначена ССЕ искане на ищцовата
страна, вещото лице по която да отговори на въпросите, формулирани под т.3 от
доказателствените искания на исковата молба.
Съгласно предоставена от ищеца информация, последният е декларирал
получени доходи наем от ГДД, както следва:
За 2020 г. - ГДД вх.№ 0200И0708508/23.04.2021 г. - 960,00 лв.
За 2021 г. - ГДД вх.№ 0200И0831308/26.04.2022 г. - 960,00 лв.
За 2022 г. - ГДД вх.№ 0200И0961842/2,1.03.2023 г. - 960,00 лв.
Общо получен наем 2 880,00 лв. или по 80,00 лв. на месец
За 2023 г. не е деклариран доход от наем.
Съгласно предоставената счетоводна информация от ответника по делото, по
тримесечни декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и сметки за изплатени суми за 2020 г.,
2021 г. и 2022 г., са изплатени на В. А. В. в същия размер - по 960,00 лв. на година,
общо 2 880,00 лв. /без удържан данък/, /също по 80,00 лв. на месец/.
За 2023 г. не е изплащан, съответно деклариран платен наем.
С исковата молба се уточнява, че претенцията е за половината от наемната цена -
500,00 лв. на месец за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г.
При така установеното, експертизата прави изчисления за неизплатените суми по
процесния договор за наем.
4
Договорено е наемната цена да се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца
за който се дължи. Изчисленията за неизплатен наем са направени при дължим наем на
месец от 500,00 лв., платен наем по 80,00 лв. на месец за периода м.08.2020 г. - м.
12.2022 г. и изцяло неизплатен наем за периода м.01.2023 г. - м.07.2023 г. Неизплатен
наем за периода м.08.2020 г. - м.07.2023 г. - 15 680,00 лв.
Мораторните лихви са изчислени от 15-то число на месеца, следващ месеца за който се
дължи наема до 31.07.2023 г.Сумата до 31.07.2023 г. е 2 325,19 лв.
В хода на производството се разпита свидетелят Ш. - Х., видно от показанията
на която, същата е водила счетовоството на ответното дружество. По нейни сведения,
същата е извършила счетоводно деклариране на иомт като наем на дружеството, при
което в тристранна среща било уговорено да внася сума в размер на 80 лева месечно,
като да извършва удържане на финансов данък към НАП на тримесечие и да подава
своевременно данните в годишните декларации към НАП.Свидетелят не е била
уведомявана за необходимостта от деклариране на различен от този размер, като
наемна цена.
Ищеца е изслушан по реда на чл.176 от ГПК, при което той отрече да е бил
пълномощник на съпругата си по повод експлоатацията на дружеството. Съобщава, че
от 2005г. е офицер в Армията, а от 2010г.-държавен служител.Заявява достоверност на
декларирането в периода 2017г.-2020г. По повод вещите, упоменати в договора,
твърди, че помни , че са закупени преди повече от 20г. вероятно с общи семейни
средства, а за фактурирането – не помни.Споделя, че една от причините да оформят
ползването с наемен договор е период в който се влошили междуличностните им
итношения, както и факта, че бил без стабилни доходи, а от друга страна сочи, че
оформянето по този начин било по предложение на бившата му съпруга с което се
целяло да намалят печалбата на дружеството, фактически за спестяване на данъци.
От заключението по графическата експертиза се установява, че парафа положен
под графата „наемател“ е на представителя на ответното дружество. Д. В.а, изслушана
по реда на чл.176 от ГПК обяснява,че в през 2017г. с ищеца са били съпрузи и
фактически той е бил партньор във фирмата, като е извършвал правни действия от
името на дружеството и е представял документи за подписване, което тя вършела на
доверие. Заявява, че и към момента, ищеца би могъл да има достъп до фирменото
досие, което е налично в архива на процесуалния му представител.
При анализ на доказателствата по делото, съдът намира следното:
Ищеца В. В. и Д. С. В.а са бивши съпрузи.Бракът им е прекратен по гр.д.
№4852/2021г., Решение в сила от 22.11.2022г. Факт по който не се спори.
Представен е договор за наем с посочена дата на сключване 30.12.2017г.. и с
посочена дата на влизане в сила-01.01.2018г. по силата на който В. В. като „Наемател“
5
е отдал на „Лечебно заведение групова практика за първична медицинска помощ Дива
Мед“, ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е тогава съпругата на ищеца Д.
С. „сграда за медицински услуги“, находяща се в гр. Б. ***, описан с препратка към
нотариален акт №30, т.II, рег.№1851, д.№319/1998г. на нотариус при БРС. Сочи се, че
имота се предоставя на наемателя ведно с медицински инвентар /медицински кушетки,
бюра, столове/, както и мулти-модулаторен стимулатор. Посочено е, че наемателя
предоставя на наемателя имота срещу месечна наемна цена 1000 лева, платима
ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи.В чл.IV,
чл.12, ал.1, б.“г“ е уговорено прекратяване на договора при неплащане на наемната
чена в срока по чл.2 ал.2 от Договора.
От анализа на съдържанието на нотариалния акт се установява, че на
30.11.1998г. родителите на Д. С. В.а са оформили сделка чрез покупко-подажба ва
право на строеж, като са и предоставили правото да построи в собственото им дворно
място /цялото с площ 810 кв.м./ Сграда за медицински услуги с площ ог 58.50 кв.м. за
лекарски кабинет, стоматологичен кабинет, манипулационна, склад, коридор и
сервизни помещения. Не е спорно, че по време на придобиването на това право на
строеж ищеца и представителя на ответника са били съпрузи.Не е спорно между
страните, че от сключването на договора, до датата на предявяване на иска суми
реално по този договор не са плащани, като ищеца е ограничил претенцията си до три
години.Признава се декларирането на суми в размер на 80 лева за нуждите на
сцчетоводното отчитане. Факт е и подаването на годишни данъчни декларации от
страна на ищеца и ответното дружество /факт по който не се спори/.
Настоящият състав на съда намира част от сочените от ответника възражения
по действителността на договора за основателлни. Действително, видно от
съдържанието на договора, като единствен наемодател е вписан ищеца като физическо
лице. Същият заявява претенция за плащане на половината наем, което обаче не така е
договорено.Безспорно е и обстоятелството, че Д. В.а, макар и собственик като
физическо лице не фигурира като „наемодател“ на ЮЛ, чиито представител е, а
липсата на доказателства за извършвани каквито и да е постъпления по сметка на
дружеството, генерирани от наем на този имот дава основание да се приеме
привидността му.Същото обстоятелство е относимо и към инвентара, за който се
твърди, че следва имота при отдаването му под наем. Съдът намира, че Договора за
наем, представен по делото е нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради
привидността му, тъй като му е придаден вид на договор за наем, прикривайки
договор за предоставяне за безвъзмездно ползване.Това е обичайния и житейски
оправдан извод.Самия ищец излага факти в неова вреда и на които съдът дава вяра.
Ищецът признава, че аргумент за сключване /подписване/ на този договор е
необходимостта от намаляване печалбата на дружеството-ответник, чрез деклариране
на разход, какъвто обективно не се е извършвал. Тази поредица от фактически
6
действия, обективно води до намаляване на задълженията към фиска, което е
противоречие със Закона. Макар да липсва възражение в тази посока, основание за
нищожността му може да се търси и в противоречие с целта на Закона, но предвид
липсата му като аргумент, не следва да бъде обсъждано.
В тази насока са и подкрепящите показания на свидетеля-счетоводител, по
показанията на който вписванията са извършване единствено счетоводно с в
годишните данъчни декларации и то вразмер, посочван от страните.Останалите
възражения на ответника за нищонжст на договора, съдът намира занеоуважителни,
тъй като изпълненото право на строеж, по което обстоятелство не се спори не води
н.до невъзможен предмет в твърдяния смисъл.Липсата на съгласие на единия
съсобственик не влече след себе си автоматично нищожност на целия договор по см.
На ал.4 на чл.26 от ЗЗД, макар, че от доказателствата по делото не може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.Противоречието
на добрите нрави и морала в настоящия случая се изклйчва поради наличието на законова
предпоставка за нищожност.
Мотивиран от горното, съдът намира иска за неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този издон на спора и предвид отправената претенция за заплащане на разноски,
такива се дължат на ответника. Претендират се такива в размер на 2220 лева.
Отправено и своевремнно възражение за перкомрност на адвокатския хонорар. Видно
от предендирания размер на адвокатски хонорар, същия е в размер на 1920 лева.
Размера е напълно съобразен с тарифата за минималните адвокатски възнаграждения
/ичсилим от съда на 1965 лева/, поради което възражението е неоснователно.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. ***,съдебен
адрес: гр. Б. ***,спроцесуален представител адвокат Д. С. за осъждане на „ЛЕЧЕБНО
ЗАВЕДЕНИЕ - ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
„ДИВА МЕД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б.
***,представлявано от управителя Д. С. В.А, ЕГН **********, да заплати на ищеца В.
В., част от наемната цена за ползваната от него СГРАДА ЗА МЕДИЦИНСКИ
УСЛУГИ през периода от 01.08.2020 год. до 31.07.2023 год. в общ размер от 17 395,94
лева, от които главница - 15 200 лева и мораторна лихва в размер на 2 195,94 лева (за
периода от 16.09.202бг. до 31.07.2023г.), както и лихва за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба (31.07.2023г.), до датата на окончателното изплащане на
7
дължимата сума, като неоснователен и недозан.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕЧЕБНО
ЗАВЕДЕНИЕ - ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
„ДИВА МЕД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б.
***,представлявано от управителя Д. С. В.А, ЕГН ********** сума в размер на на
2220 лева. /две хиляди двеста и двадесет лева / лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен
съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на
преписа.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8