№ 16
гр. Ямбол, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20222330102931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Д. Д. В. - лично и в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Р. Д. И., род. на 20.12.2013 год. ,
за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на Д. А. И.- лице, с което първата молителка живее на
фактически съпружески начала и баща на втората молителка.
В молбата е изложено опиание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че Д. В. била подлагана на
всекидневни побои от месец април насам, на които е присъствала и дъщеря им.
Последният побой бил на 26.10.2022 год., около 19 ч., при който ответникът нанесъл на
първата молителка многобройни травми. На 31.10.2022 год. пак започнал побой.
Молителката Р. И. , освен че присъствала на случилото се на 26.10. 2022 год., била
подложена на психическо и емоционално насилие, т.к. ставала непрестанен свидетел на
побои и скандали в дома им. Молителите се страхуват за живота и здравето си. От
03.11.2022 год. са настанени в Кризисен център, като на посочената дата ответникът
отново осъществил физическо насилие над първата молителка.
Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молителите се представляват от назначен по реда на чл. 95 от
ГПК процесуален представител.
1
Ответникът лично и чрез упълномощен адвокат оспорва молбата. Ангажира
гласни доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10
от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен на 26.10.2022 год.,
31.10.2022 год. и на 02/03.11.2022 год. , пред родово и местно компетентен съд.
За осъществените актове на домашно насилие е представена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.
Представено е още Удостоверение за раждане, видно от което Р. Д. И. е родена на
20.12.2013 год. от майка Д. Д. В. и баща Д. А. И..
От представеното СМУ № ***/2022 год. се установява, че на 05.11.2022 год. е
извършен медицински преглед на Д. Д. В., при който са констатира. подробно описани
увреждания в областта на челото, рамото и кръста, които добре отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава самата освидетелствана в предварителните
си сведения.
Със заповед от 04.11.2022 год. на директора на ДСП, молителката Р. Д. И. е
настанена спешно в Кризисен център за деца и лица пострадали от насилие – гр. Я..
По делото са събрА. и гласни доказателства. В показанията си св. Т. посочва, че е
колега на ответника от година и половина. Описва го като добър и неагресивен човек.
Смята, че с молителката били добро семейство допреди няколко месеца, когато
забелязал промяна в настроението на ответника, който преди това бил весел човек.
Същият му съобщил, че вероятно Д. има нещо общо с някой друг, даже бил с
насълзени очи. Виждал е и познава детето на страните, което учело някъде в Я. и
посещавало занималня, до 15- 16 часа.Посочва, че молителките са при социалните и
ответникът няма никаква връзка с тях. Дори предал маратонките , които купил по
празниците на детето на социалните.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
2
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителките за
извършеното насилие, че е налице осъществено по отношение на Д. В. психическо и
физическо насилие, а по отношение на Р. И. – психическо насилие по време и по
начина описан в молбата.
Съдът намира, че в процесния случай, освен декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН ,
която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителките се подкрепят в пълна степен от приетото СМУ , като
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че описаните в същото
увреждания не отговаряли на описаните в молбата за защита и допълнението към нея.
От една страна съдебният медик изрично е посочил, че уврежданията добре отговарят
да са получени по начин и време, както съобщава самата освидетелствана, а от друга
безспорно челото и подочницата се намира в областта на главата, а кръста в коремната
област на човешкото тяло. Не на последно място, съдът намира, че по делото не бяха
ангажирани доказателства, които по какъвто и да е начин да оборват изложеното в
декларацията на молителите. Като такива не могат да се ценят показанията на
разпитания свидетел, който очевидно не е запознат отблизо с живота и
взаимоотношенията между страните и няма поглед върху случващото се в семейството
и дома им. Твърдението, че молителката Р. И. посещава училище и занималня в гр. Я.
до следобедните часове също не опровергава съдържанието на декларацията по чл.
9,ал.3 от закона, т.к. от страна на ответника липсват твърдения и доказателства дали на
процесните дати детето е било на училище или в дома си, вкл. няма как да е било на
училище в 19,00 ч. на 26.10.2022 год. Не без значение е и ,че свидетелят сочи в
показанията си , че ответникът е бил разстроен поради съмненията си, че молителката
има връзка с друг, което е довело и до проверка дали е посещавала работното си място,
които покзания кореспондират с изложеното в молбата, че актовете на насилие биват
предизвикани. в следствие на ревност и съмнения у ответника.
Поради изложеното по - горе и с оглед на събраните по делото доказателства,
както и представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
При установеността на извършеното домашно насилие на процесните дати, следва
да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи , за да гарантира защитата на
молителките. ЯРС намира, че следва да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗДН по отношение на първата молителка, за срок от дванадесет месеца, а по
отношение на детето Р. И. - мярката по чл. 5,ал.1,т.1 от ЗЗДН. Тези мерки съдът
намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като
отчита, че по отношение на детето е проявена опосредствена агресия посредством
осъществено пред него насилие от единия над другия родител.
3
Мярката по т. 4 не следва да бъде налагана, т.к. на настоящия състав е служебно
известно, че в ЯРС е образувано гр. дело №***2022 г. , с правно основание чл. 28
ЗЗДет. , където ще бъдат и определени мерките относно местоживеене на молителката
Р. И..
На основА.е чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в 400 лв.
На основА.е чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Д. Д. В., ЕГН ********** и Р. Д. И., ЕГН
********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Д. А. И.,
ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Д. А. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Д. Д. В. и Р. Д. И..
ЗАБРАНЯВА на Д. А. И. да приближава Д. Д. В., жилището, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. , за период от
дванадесет месеца.
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на Д. А. И., ЕГН ********** глоба
в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и
присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Д. А. И., че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите
на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я. и Т..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5