Р Е Ш Е Н И Е
№ 2234 /05.12.2019 г., гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3665 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Р.И.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар
Симеон Ⅰ“ № 30, ет. 6, офис № 6 и посочен съдебен адрес: гр. София, бул.
„Ал. Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. № 7 срещу Наказателно постановление № 03 –
009446 от 04.04.2018 г., издадено от Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател,
на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1700 лева (хиляда и седемстотин лева) за
това, че на 14.03.2018 г. в гр. Варна, дружеството „А.Р.И.“ ЕООД, в качеството
си на работодател, е допуснал до работа лицето А.А.А.,
с ЕГН: **********, да престира труд в полза на „А.Р.И.“
ЕООД, с определено работно време от 10:30 часа до 14:00 часа, с уговорено
трудово възнаграждение, с определено работно място – офис, находящ
се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон Ⅰ“ № 30, ет. 6, стопанисван от „А.Р.И.“
ЕООД да изпълнява трудовите функции на
агент за недвижими имоти, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.
1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„А.Р.И.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда
редица аргументи в защита на становището за процесуалната допустимост на въззивната жалба, доколкото според дружеството не е
приложима фикцията, предвидена в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Намира,
че фактическите констатации на административно – наказващия орган са
необосновани, като навежда твърдения, че дружеството не е извършило вмененото
му във вина нарушение. В условията на евентуалност навежда твърдения за
приложимостта на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения,
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
07.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3665 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „А.Р.И.“
ЕООД се представлява от своя процесуален
представител адв. Р.Я. от АК – София, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, акцентирайки в своята пледоария, че правоотношението, възникнало
между въззивното дружество и лицето А.А.А. не е трудово по своя правен характер.
В проведеното на 07.10.2019 г. открито
съдебно заседание по НАХД № 3665 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд,
въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, мотивирайки се с приобщената към доказателствената
съвкупност декларация от лицето А.А.А., която според
нея разкрива всички особености на трудово правоотношение, възникнало между
санкционираното дружество и работника/служителя.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
А.А.А.,
с ЕГН: ********** изпълнявала трудови функции на агент за недвижими имоти в
дружеството „А.Р.И.“ ЕООД, без обаче между страните да е подписан трудов
договор, който да урежда правата и задълженията им по възникналото между тях
трудово правоотношение.
На 14.03.2018 г. св. Д.Н.Д.
– началник отдел БТКП в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила
проверка по спазването на трудовото законодателство в офис, стопанисван от въззивното дружество „А.Р.И.“ ЕООД, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Симеон Ⅰ“ № 30, ет. 6, като
установила, че на едно от работните места, изградени в офиса се намира А.А.А., с ЕГН: **********.
Св. Д. предоставила на А.А.А. декларация, в която последната собственоръчно да
декларира елементите на своето правоотношение с дружеството „А.Р.И.“ ЕООД, като
А. вписала, че работи за „А.Р.И.“ ЕООД, въпреки, че няма сключен трудов
договор, декларирала, че по принцип посещава офиса, когато има свободно време,
но за датата 14.03.2018 г. работното й време е в рамките от 10:30 часа до 14:00
часа и получава по 20 стотинки за извършен оглед на недвижим имот.
След като се запознала с
попълнената от А.А.А. декларация, св. Д. преценила,
че правоотношението между дружеството „А.Р.И.“ ЕООД и лицето А. е трудово по
своя правен характер, а същевременно установила, че не е бил сключван трудов
договор между страните, поради което и
приела, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда, като на 28.03.2018
г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала въззивното дружество за нарушение на
посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, но същевременно на 15.03.2018 г. бил сключен трудов
договор между „А.Р.И.“ ЕООД в качеството на работодател и А.А.А.
в качеството на работник/ служител.
На 04.04.2018
г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда,
наложил на дружеството „А.Р.И.“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1700 лева (хиляда и седемстотин лева) за нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните
причини:
На практика липсва спор
между страните, че към датата 14.03.2018 г. не е бил сключен трудов договор
между въззивното дружество „А.Р.И.“ ЕООД и лицето А.А.А.. Такъв трудов договор е сключен на следващия ден –
15.03.2018 г. и същият е приложен към кориците на административно –
наказателната преписка. Основният по делото спорен въпрос е от чисто правно
естество и той се изразява в това дали правоотношението, възникнало между
дружеството и лицето А.А.А. е трудово или гражданско
по своя характер, респ. съществувало ли е законово задължение за дружеството да
сключи трудов договор с лицето А..
Съгласно правната доктрина,
трудовият договор, така както е регламентиран в Кодекса на труда, представлява двустранно
или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за
определен срок от време работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща трудово възнаграждение,
както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен
работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е
налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови
операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, същите не се изчерпват.
От друга страна, договорът
за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключват
между възложител и изпълнител (довереник) за постигане на определен резултат,
който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за
еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с
по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява.
При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от
възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия
договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва
определено работно време и трудова дисциплина. Основната разлика между трудовия
договор и договора за услуга се състои в елементите: работно време, работно
място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархична зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за
услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на
уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този
резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова
че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над
него някакъв йерархичен контрол. Освен това при трудовия договор целият
материален и технически ресурс се осигурява от работодателя, докато при
гражданския договор, респективно консултантският такъв като негова разновидност
изпълнителят ползвал лични ресурси.
След преценка на доказателствата
по делото и в частност кредитирайки изцяло показанията на св. Д. и
представената декларация от лицето А.А.А., съдът намира
че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между
работодателя „А.Р.И.“ ЕООД и лицето А.А.А., тъй като
на 14.03.2018 г. последната е престирала работната си
сила за посоченото по-горе търговско дружество, като видно от приложения по
делото констативен протокол и от показанията на св. Д., А.А.А.
е изпълнявала функциите на определена длъжност – агент за недвижими имоти,
работела е на строго обособено работно място в обекта, стопанисван именно от въззивното дружество, с конкретно работно оборудване, също осигурено
от дружеството – работодател, работно време и трудово възнаграждение – уговорена
е сделна ставка. Видно от декларираното от самата А. в
попълнената от нея декларация, същата е декларирала параметри на установено
трудово правоотношение, при установено работно място, работно време и при определено трудово възнаграждение,
зависещо от броя на проведените огледи. От изложеното съдът намира, че не са
били налице условията за сключване на граждански (консултантски) договор между
страните, а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че дружеството „А.Р.И.“ ЕООД не е
сключило с лицето А.А.А.
трудов договор, и като на 14.03.2018 г. е допуснало А. да престира
труд в полза на дружеството, без за
възникналото трудово правоотношение, с последната да е сключен в писмена форма
трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си,
произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което спрямо последното следва да се
реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 Кодекса на труда.
Предвид разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се
приложи разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН
За пълнота на мотивите
следва да се отбележи, че съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно – наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не
на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Същевременно съдът намира,
че наведеното възражение в условията на евентуалност по отношение на размера на
наложената имуществена санкция е напълно основателно. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно
нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното
деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „А.Р.И.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер
наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 009446 от 04.04.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде
намален до предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда минимум
от 1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 009446 от 04.04.2018
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на „А.Р.И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Цар Симеон Ⅰ“ № 30, ет. 6, офис № 6, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1700 лева (хиляда и седемстотин лева) за това, че на
14.03.2018 г. в гр. Варна, дружеството „А.Р.И.“ ЕООД, в качеството си на
работодател, е допуснал до работа лицето А.А.А., с
ЕГН: **********, да престира труд в полза на „А.Р.И.“
ЕООД, с определено работно време от 10:30 часа до 14:00 часа, с уговорено
трудово възнаграждение, с определено работно място – офис, находящ
се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон Ⅰ“ № 30, ет. 6, стопанисван от „А.Р.И.“
ЕООД да изпълнява трудовите функции на
агент недвижими имоти, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.
1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като намалява размера на
наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин
лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: