Решение по в. гр. дело №368/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 214
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 1 октомври 2025 г.)
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20251400500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Враца, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. №
5713/05.08.2025г., подадена от М. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
***, чрез адв. Ц. Д. от АК-Монтана, срещу решение № 307/14.05.2025 г. по гр.
д. № 20241420103595 по описа на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с
което е отхвърлен предявеният от него против В. И. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, иск за обявяване на окончателен сключеният на
09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН **********, като продавач и М.
Л. М., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: Поземлен имот 947.89 /деветстотин, четиридесет и седем,
точка, осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните имоти на местност
„***“ в землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259 община Враца, одобрен със
Заповед № 16/10.01.2005г. на Областния управител на Област Враца с площ на
имота от 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет квадратни метра/, вид на
територията - Селскостопански нужди, начин на трайно ползване - параграф 4,
категория на имота VII /седма/, с адрес м. „***“ при съседи: имот
12259.947.90, имот 12259.947.414 - полски път, имот 12259.947.88, имот
1
12259.947.91, ведно с построените в имота 1/2 /една втора/ идеална част от
ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ от 35,00 /тридесет и пет/ кв.м., на един
етаж с право на ползване от юг и път, и ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ от
7,00 /седем/ кв.м., като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място изтъква, че съдът е допуснал процесуално
нарушение - неправилно е приложил чл. 238-239 ГПК. Поддържа, че в
съдебното заседание на 12.05.2025 г. редовно и своевременно е поискал
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238-239 ГПК, тъй като са
били налице предпоставките за това - ответникът не е депозирал отговор по
чл. 131 ГПК; не се е явил в първото заседание; не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Въпреки това, съдът не се е
произнесъл с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, а е отхвърлил иска по
същество, което представлява нарушение, водещо до недопустимост на
съдебния акт. Позовава се на определение № 184/20.04.2015 г. по гр.д. №
306/2015 г., ВКС, I г.о., в което е прието, че когато съдът не приеме, че искът е
вероятно основателен, той не може да отхвърли иска чрез решение, а следва
да отхвърли искането за неприсъствено решение с определение и да продължи
делото по общия ред и счита, че действието на първоинстанционния съд е
извън предвидената от закона процедура. На следващо място жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и по същество. Посочва, че
предварителният договор от 09.04.2020 г. отговаря на изискванията на чл. 19,
ал. 1 ЗЗД - договорена е цена и срок, имота е индивидуализиран и е платена
цената. Счита, че след като съдът е констатирал разминаване в квадратурата
на поземления имот по договора за делба и предварителния договор с тази,
отразена в представената скица, т.е. приел е, че е налице съществено
значително разминаване в квадратурата, което води до невъзможност да се
определи точния размер на имота, е стигнал до неправилния извод, че е
следвало да поиска изслушване на експертиза за определяне на реалния
размер на този имот. Съгласно трайната практика на ВКС съществуващото
разминаване в площта на имота между нотариалния акт и кадастралната скица
не е достатъчно основание да се приеме, че се касае за различен имот, когато
другите идентификационни белези съвпадат /Решение № 170/14.10.2014 г. по
гр. д. № 1599/2014 г., I г.о. ВКС/. Счита, че не е и оправдано да се назначава и
изслушва техническа експертиза само и единствено за площ на имота, когато
2
няма спор нито за идентичност, нито за граници на имота. Абсолютно същите
основания са приложими и за разминаването в квадратурата на 1/2 сграда с
площ от 35 кв.м. по договора за делба и предварителния договор и отразените
данни за площ в скицата и данъчната оценка. Моли съда да обезсили
обжалваното решение на Районен съд - Враца като недопустимо и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция; при
условията на евентуалност - да уважи иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като
основателен и доказан.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия В. И. Й., ЕГН ********** от
гр. Враца не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Редовно призовани за съдебното заседание по делото страните не се
явяват и не се представляват; не са депозирали и писмени становища.
По искане на жалбоподателя-ищец с определението по чл.267 от ГПК,
на основание чл. 233, изр. 1 ГПК, въззивният съд е обезсилил решението на
Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М.,
ЕГН **********, против В. И. Й., ЕГН **********, иск за обявяване на
окончателен сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН
**********, като продавач и М. Л. М., като купувач, предварителен договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот: ЦЯЛА СГРАДА със застроена
площ от 7,00 /седем/ кв.м., находяща се в поземлен имот 947.89 /деветстотин,
четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните
имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259 община
Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на Областния управител на
Област Враца с площ на имота от 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет
квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди, начин на
трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII /седма/, с адрес м. „***“
при съседи: имот 12259.947.90, имот 12259.947.414 - полски път, имот
12259.947.88, имот 12259.947.91, като неоснователен и недоказан, поради
отказ от предявения иск и е прекратил производството по делото в тази му
част. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
С оглед на изложеното предмет на жалбата остава решението на Районен
съд - Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М., ЕГН
**********, против В. И. Й., ЕГН **********, иск за обявяване на
окончателен сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН
**********, като продавач и М. Л. М., като купувач, предварителен договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот 947.89
/деветстотин, четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана на
новообразуваните имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по
ЕКАТТЕ 12259 община Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на
3
Областния управител на Област Враца с площ на имота 970 кв.м. /деветстотин
и седемдесет квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди,
начин на трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII / седма /, с
адрес местност „***“, при съседи: имот 12259.947.90, имот 12259.947.414 -
полски път, имот 12259.947.88, имот 12259.947.91, ведно е построените в
имота 1/2 /една втора/ идеална част от ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ
35,00 /тридесет и пет/ кв.м., на един етаж с право на ползване от юг и път.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – Враца е било образувано по искова
молба на М. Л. М. от гр. Враца против В. И. Й. от гр. Враца, с която е
предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен
на сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН **********,
като продавач и М. Л. М., ЕГН **********, като купувач, предварителен
договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот
947.89 /деветстотин, четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана
на новообразуваните имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по
ЕКАТТЕ 12259, община Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на
Областния управител на Област Враца с площ на имота 970 кв.м. /деветстотин
и седемдесет квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди,
начин на трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII /седма/, с адрес
местност „***“, при съседи: имот 12259.947.90, имот 12259.947.414 - полски
път, имот 12259.947.88, имот 12259.947.91, ведно с построените в имота 1/2
/една втора/ идеална част от ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ 35,00
/тридесет и пет/ кв.м., на един етаж с право на ползване от юг и път, и ЦЯЛА
СГРАДА със застроена площ 7,00 /седем/ кв.м., ведно с всички други
подобрения и приращения в имота.
С разпореждането по чл.131 от ГПК районният съд е указал на
ответника последиците от непредставяне в срок на отговор на исковата молба
и неявяването му в първото съдебно заседание по делото, както и от
неспазването на сроковете за размяна на книжа.
Съобщението с приложеното разпореждане по чл.131 ГПК е редовно
връчено на ответника, но в указания му едномесечен срок същият не е
депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска, не е направил
възражения, не е посочил и не е представил доказателства и не е поискал
събирането на такива. Ответникът е редовно призован за участие в първото
съдебно заседание, но не се е явил в съдебното заседание, нито е изпратил
свой представител; не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В съдебното заседание, проведено на 12.05.2025г., ищецът, чрез
4
процесуалния си представител, е заявил, че са налице основанията по чл.238 и
чл.239 от ГПК и е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
С определение районният съд е приел за разглеждане направеното от
ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 във вр. с
чл.239 ГПК, обявил е съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните
състезания. В ход по същество ищецът отново е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че в
съдебното заседание на 12.05.2025г. съдът е приел за разглеждане направено
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 във
вр. с чл.239 ГПК, но при разглеждане на делото по същество съдът е
констатирал, че не са налице достатъчно доказателства, респективно са налице
противоречиви доказателства, за произнасяне с такова решение, при което
следва да разгледа спора по същество. По-нататък в мотивите съдът е
констатирал, че е налице съществено значително разминаване в квадратурата
на поземления имот - в договора за делба и в предварителния договор е
вписано, че е 970 кв. м., а в представената скица – че е 923 кв.м., което води до
невъзможност да се определи точния размер на имота, при което ищеца е
следвало да поиска изслушване на експертиза за определяне на реалния
размер на този имот. Съдът е констатирал също, че не е изяснено по
категоричен начин правото на собственост върху втория имот (сградата),
както и разминаване в площта му - в договора за делба и в предварителния
договор е вписано, че е 35.00 кв.м., в приложената скица е отразено, че е 17 кв.
м. с единствен собственик Х. Х., а в удостоверението за данъчна оценка е
вписана площ 15 кв.м. и е вписан още един собственик К. Д. С., както и че
всеки от посочените трима съсобственици притежава по 1/3. По отношение на
третия имот от 7.00 кв.м. районният съд е констатирал, че не е представена
нито скица, нито удостоверение за данъчна оценка, въпреки че същия има
идентификатор, посочен в скицата на поземления имот като сграда
12259.1135.89.2. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че не е в
състояние да определи дължимия местен данък, който ищеца следва да
заплати при обявяване на предварителния договор за окончателен, както и
нотариалната такса, която следва да се плати по сметка на съда, поради което
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
5
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, поради което
настоящия съдебен състав при извършената служебна проверка относно
неговата допустимост намира следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В случая се установява, че пълномощникът на ищеца своевременно - в
първото по делото заседание, е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по делото при наличие на останалите процесуални
предпоставки за това - липсата на подаден от ответника отговор на исковата
молба, неявяването на същия и на негов представител в първото заседание по
делото, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствието на такъв.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 157 от 29.11.2010
по т. д. № 262/2010 на ВКС, Т. К., І т.о. е прието, че когато ищецът
своевременно е упражнил процесуалното си право да поиска произнасяне с
неприсъствено решение, първоинстанционният съд следва да приложи точно
процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 от ГПК, съобразно вложения от
законодателя смисъл и ако прецени, че някоя от предвидените в закона
предпоставки за постановяване на решение по този ред не е налице, следва да
се произнесе по искането, с което е бил сезиран с точно определения от
процесуалната норма акт - определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК за отхвърляне
на искането и продължаване разглеждането на делото по общия исков ред.
Посочено е, че постановяването на решение по съществото на спора, въз
основа на анализ на представените с исковата молба писмени доказателства,
без оспорване на релевантните факти от страна на ответника, вместо по
направеното от ищеца искане с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, или с
решение по чл. 239, ал. 2 от ГПК, обуславя недопустимост на така
постановеното решение, защото своевременното упражняване от страна на
ищеца на процесуалното право да иска приложение на института на
6
неприсъственото решение препятства произнасянето на първоинстанционния
съд с решение по реда на общото исково производство, преди произнасянето
по искането с определение по чл. 239, ал. 3 от ТЗ. В този случай
първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, като постановено по
невъведено искане, предвид направеното от ищеца такова за произнасяне с
неприсъствено решение и липсата на произнасяне по него с допустимите от
закона надлежни съдебни актове.
В настоящия случай липсва съответното произнасяне от
първоинстанционния съд, с което да се отхвърли искането за постановяване на
неприсъствено решение с нарочно определение и да се продължи
разглеждането на делото по общия ред – чл. 239, ал. 3 ГПК. Съдът е
констатирал липсата на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от
ГПК едва с решението си по съществото на спора, постановено по общия ред,
с което е отхвърлил иска като неоснователен. Така за ищеца не е била налице
възможност да организира защитата си след неуважаване на претенцията му
по чл. 238 ГПК едва със съдебното решение. При евентуално постановяване
на такъв акт (когато съдът е счел, че предявеният иск не е вероятно
основателен), ищецът е можел да се възползва от възможността да попълни
делото с допълнителни доказателства, за да потвърди исковата си теза.
Липсата на произнасяне на съда с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК е
преклудирала това негово право. Касае се до съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на ищеца.
Произнасяйки се направо с решение по съществото на спора, обсъждайки
приложените към исковата молба писмени доказателства, без да е налице
оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо решение.
По изложените съображения, обжалваното решение, като недопустимо,
следва да се обезсили в частта, предмет на делото, като делото се върне на
Районен съд - Враца за ново разглеждане от друг състав, като производството
следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с
произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца.
С оглед цената на предявения иск, решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване /арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 ГПК, Врачанският
окръжен съд
7
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 307/14.05.2025 г. по гр. д. №
20241420103595 по описа на Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от М. Л. М., ЕГН **********, против В. И. Й., ЕГН
**********, иск за обявяване на окончателен сключеният на 09.04.2020г. в гр.
Враца между Х. С. Х., ЕГН **********, като продавач и М. Л. М., като
купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот: Поземлен имот 947.89 /деветстотин, четиридесет и седем, точка,
осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ в
землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259 община Враца, одобрен със
Заповед № 16/10.01.2005г. на Областния управител на Област Враца с площ на
имота 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет квадратни метра/, вид на
територията - Селскостопански нужди, начин на трайно ползване - параграф 4,
категория на имота VII / седма /, с адрес местност „***“, при съседи: имот
12259.947.90, имот 12259.947.414 - полски път, имот 12259.947.88, имот
12259.947.91, ведно е построените в имота 1/2 /една втора/ идеална част от
ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ 35,00 /тридесет и пет/ кв.м., на един етаж
с право на ползване от юг и път.

ВРЪЩА делото в тази част на Районен съд – Враца за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8