РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. К. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200330 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000272/26.03.2021 година на
Началник група към ***** П., на РУ- К. на Т. АНГ. Ш. с ЕГН********** от
гр. Б., ул. „К.” № 62, на основание чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП, както
и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за
нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Т. АНГ. Ш. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-
дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован не се явява, не се и представлява. Не претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУП К., редовно призована, не изпраща
1
представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се иска от
съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно
и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя С. ИВ. ИВ. и свидетелите СТ. Д. Т. и АТ. М. М. и
приложените и приети писмени такива – Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019г.,
АУАН, серия АА № 766929/06.03.2021г., НП № 21-0281-000272/26.03.2021
година, талон за медицинско изследване, справка за водач-нарушител, съдът
намира за установено следното:
На 06.03.2021г., служители на СПС П. – св. Т. и Х. Т. били
командировани на работа в района обслужван от РУП К.. Патрулирали в гр.
Б., били униформени, с патрулен и обозначен полицейски автомобил. Около
21.30 ч. забелязали автомобил, който се движил странно по пътното платно и
криволичел, за което предприели действие по неговото спиране посредством
светлинна и звукова сигнализация. При извършената проверка установили
самоличността на водача – жалбоподателя Ш. и констатирали, че същият
силно лъха на алкохол. Бил сам в колата и го помолили да слезе от
автомобила, при което забелязали, че той трудно пази равновесие. За това се
обадили на дежурния в РУП К. да изпрати патрул на КАТ, като пристигнал
такъв в състав свидетелите С. ИВ. ИВ. и АТ. М. М.. С.И. поканил водача,
посочен му от св.Т. – жалбоподателя Т. АНГ. Ш. да даде проба за алкохол с
техническо средство или да даде кръвна проба, но водача отказал, като
признал, че е употребил алкохол, но заявил, че не желае да даде кръвна проба
или да бъде тестван с Дрегер. Няколко пъти И. му обяснил и го поканил да
даде проба за алкохол, но Ш. категорично отказал да даде каквато и да е
проба за алкохол. И. издал талон за изследване с номер 091971.1., но водача
отказал да го получи и да го подпише.
За констатираното срещу жалбоподателя Ш. от св.И. бил съставен
2
процесният АУАН, в който нарушението било квалифицирано по чл.174, ал.3
от ЗДвП - за това, че на 06.03.2021г. около 21:30 часа в гр.Б. на ул.“О.“ до №
18, управлява лек автомобил - О. А. с peг. № ******, чужда собственост.
Водачът е спрян за проверка от АП 277 на СПС гр. П.. При последвалата
проверка водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и отказва да
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно
изследване за установяване на алкохол в кръвта му.
В АУАН жалбоподателя не вписал възражения.
На 26.03.2021г. компетентният орган - Началник група към ***** П., на
РУ- К., съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г., издал атакуваното наказателно постановление, с което на Ш.
за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като
обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени по идентичен
начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното
в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то
съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с
доказателствена сила.
В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. Съдът кредитира показанията
на актосъставителя и свидетелите. Същите са пълни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, оборващи
констатациите по акта.
3
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена
проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП: водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се
установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По категоричен
начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и
място жалбоподателя е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода
на която въпреки многократните покани за това от св.И., същият не е пожелал
да даде проба за алкохол посредством апарат Дрегер, т.е. с техническо
средство, а при издаден талон за медицинско изследване, не пожелал да го
получи и да даде кръвна проба за такова изследване.
В процесния случай няма значение дали жалбоподателя е употребил
или не алкохол към момента на извършване на проверката, защото не за това
е била ангажирана неговата отговорност. Релевантно е обаче безспорно
установеното обстоятелството, че същият е отказал да даде такава проба с
апарат и кръвна проба, което обосновава и извода, че предприетото от него
поведение е отказ да бъде извършена проба за алкохол. Предвид това, следва
да се сподели направеният вече извод от наказващия орган, че с поведението
си жалбоподателя е осъществил състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В тази
връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено по К.Н.А.Х.Д. №
4
175/2016 г. по описа на Административен съд – П., XXI касационен състав, в
което е прието следното: „…нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП всъщност
вменява задължение на всеки един водач да избира дали да се подложи на
проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което
следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка,
така и ако не се съгласи да бъде тестван на място“.
От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че
е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на
жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му.
Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на
нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази Наредба - Употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства
включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и
химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Съгласно
същата Наредба - чл. 2, ал.1- При извършване на проверка за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или зА.шават неговите
или на други лица живот или здраве, и ал.2 - Неизпълнението на
задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В случая наказващия орган е уточнил конкретното предложение, но
такова прецизиране не е необходимо, тъй като жалбоподателя е осъществил
5
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде изпробван с
техническо средство и е отказал и медицинско изследване. Смисълът, вложен
от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС
алкохол и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е
длъжен да изпълни предписанието за медицинско изследване. Ето защо по
никакъв начин жалбоподателя не е затруднен да разбере за какво нарушение е
наказан - категоричен е отказа му да бъде извършена каквато и да била
проверка за наличието на алкохол, като е отказал да бъде изпробван с
техническо средство дали е употребил алкохол, и същевременно е отказал и
другия вид изследване - лабораторното. Цитирането в наказателното
постановление на разпоредбата чл.174, ал.3 от ЗДвП в цялост по никакъв
начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя, нито при ясните
обстоятелства по извършване на нарушението, внася някаква непълнота или
неяснота в обвинението, съдържа и нарушената разпоредба, т.е. не е
разпоредба, която по никакъв начин да не се съотнася с обстоятелствата по
извършване на нарушението, поради което не може да счете, че по някакъв
начин жалбоподателя е бил поставен в позицията да не разбере за какво точно
свое неправомерно поведение е наказан.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.174 ал. 3
от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във
фиксиран размер, съответно - 2000лв. и две години.
Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки, които за
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП са именно 12.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-
000272/26.03.2021 година на Началник група към ***** П., на РУ- К., с което
на Т. АНГ. Ш. с ЕГН********** от гр. Б., ул. „К.” № 62, на основание чл.174,
ал.3, предл. 1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3,
предл. 1-во от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР 12 контролни точки за нарушението.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7